Статистически данни за минималната работна заплата

Направо към: навигация , търсене
Данните са от февруари 2018. Последни данни: Допълнителна информация от Евростат, Основни таблици и База данни. Планирана актуализация на страницата: юли 2019 г. Английската версия е по-актуална.

Настоящата статия илюстрира съществените различия, които съществуват между равнищата на минималната работна заплата в отделните държави — членки на Европейския съюз (ЕС); направена е и съпоставка с държавите кандидатки и Съединените щати.

Статистическите данни за минималната работна заплата, публикувани от Евростат, се отнасят до националните минимални работни заплати. Националната минимална работна заплата обикновено се прилага за всички наети лица или поне за по-голямата част от наетите лица в държавата. Тя се определя със закон, често след консултация със социалните партньори, или посредством национално междусекторно споразумение.

Обикновено минималните работни заплати са представени като месечни ставки на работните заплати в качеството им на брутни доходи, т.е. преди удържане на данъка върху доходите и социалноосигурителните вноски, дължими от наетите лица; тези удръжки се различават в отделните държави. Евростат публикува информация за размера на националната минимална работна заплата два пъти годишно. Тази информация отразява положението към 1 януари и към 1 юли на всяка съответна година. Поради това измененията на минималните работни заплати през периода между тези две дати се публикуват със следващото от двете годишниоповестявания на данни.

Фигура 1: Минимални работни заплати, януари 2008 г. и януари 2018 г.
(евро на месец и %)
Източник: Евростат (earn_mw_cur)
Фигура 2: Минимални работни заплати, януари 2018 г.
(СПС на месец)
Източник: Евростат (earn_mw_cur)
Фигура 3: Минимални работни заплати като дял от медианните брутни доходи, 2014 г.
(%)
Източник: Евростат (earn_mw_cur) и изследване на структурата на заплатите от 2014 г. За целите на настоящата публикация са направени специални изчисления; данните не са достъпни в онлайн базата данни на Евростат
Фигура 4: Дял на наетите лица с доход под 105 % от минималната работна заплата, октомври 2010 и 2014 г.
(%)
Източник: Евростат (earn_mw_cur) и изследване на структурата на заплатите от 2014 г. За целите на настоящата публикация са направени специални изчисления; данните не са достъпни в онлайн базата данни на Евростат

Съдържание

Основни статистически резултати

Разлики в националните минимални работни заплати

Към януари 2018 г. минималните работни заплати в държавите — членки на ЕС, варират от 261 до 1999 евро на месец

Към януари 2018 г. 22 от 28-те държави — членки на ЕС (изключенията са Дания, Италия, Кипър, Австрия, Финландия и Швеция), са въвели национална минимална работна заплата, както и всички държави — кандидатки за членство в ЕС (Черна гора, бивша югославска република Македония, Албания, Сърбия и Турция). Към 1 януари 2018 г. месечната минимална работна заплата варира значително в отделните държави членки — от 261 евро в България до 1999 евро в Люксембург (вж. фигура 1).

В сравнение с януари 2008 г. минималните работни заплати (изразени в евро) през януари 2018 г. са по-високи във всички държави — членки на ЕС, въвели национална минимална работна заплата, освен в Гърция, където тази стойност е с 14 % по-ниска (стойност, кумулирана в продължение на 10 години, при среден годишен темп на промяна от -1,5 %). Между януари 2008 г. и януари 2018 г. средният годишен темп на промяна на минималните работни заплати е най-висок в Румъния (11,4 %) и България (8,8 %). Освен това значително увеличение отбелязва Словакия (7,1 %), както и трите балтийски държави членки — Латвия (6,5 %), Естония (6,0 %) и Литва (5,6 %).

Обхванатите от това събиране на данни държави — членки на ЕС, могат да бъдат класифицирани в три групи въз основа на равнището на техните национални брутни месечни минимални работни заплати, изразени в евро; държавите извън ЕС са показани на фигура 1 като отделна група.

  • Група 1, в която националните минимални работни заплати към януари 2018 г. са по-ниски от 500 евро на месец. Сред държавите — членки на ЕС, в тази група са: България, Литва, Румъния, Латвия, Унгария, Хърватия, Чешката република и Словакия; техните национални минимални работни заплати варират от 261 евро в България до 480 евро в Словакия.
  • Група 2, в която националните минимални работни заплати към януари 2018 г. са най-малко 500 евро, но по-ниски от 1000 евро на месец. Сред държавите — членки на ЕС, в тази група са: Естония, Полша, Португалия, Гърция, Малта, Словения и Испания; техните национални минимални работни заплати варират от 500 евро в Естония до 859 евро в Испания.
  • Група 3, в която националните минимални работни заплати към януари 2018 г. са най-малко 1000 евро на месец. Сред държавите — членки на ЕС, в тази група са: Обединеното кралство, Германия, Франция, Белгия, Нидерландия, Ирландия и Люксембург; техните национални минимални работни заплати варират от 1401 евро в Обединеното кралство до 1999 евро в Люксембург.
  • Всички държави — кандидатки за членство в ЕС, са въвели минимални работни заплати, които са подобни на тези в държавите от група 1 и варират от 181 евро в Албания до 446 евро в Турция. Равнището в Съединените щати (с национална минимална работна заплата от 1048 евро на месец) попада в обхвата на група 3.

За държавите — членки на ЕС, които са въвели национални минимални работни заплати и са извън еврозоната (България, Чешката република, Хърватия, Унгария, Полша, Румъния и Обединеното кралство), както и държавите — кандидатки за членство в ЕС, и Съединените щати равнището на минималните работни заплати и подреждането според изразения в евро размер се влияят от валутните курсове, които се използват за преизчисляване от националните валути в евро.

Минимални работни заплати, изразени в стандарти на покупателната способност

Разликата между държавите по отношение на равнището на минималните работни заплати е значително по-малка, ако се отчитат различията в ценовите равнища

На фигура 2 са съпоставени брутните минимални работни заплати, като са взети предвид различията в ценовите равнища чрез използването на паритети на покупателната способност (ППС) за разходите на домакинствата за крайно потребление; както може да се очаква, след корекцията за отчитане на разликите в равнищата на цените, различията между държавите намаляват. Обхванатите от това събиране на данни държави — членки на ЕС, могат да бъдат класифицирани в три групи въз основа на равнището на техните национални брутни месечни минимални работни заплати, изразени в СПС; както е преди, държавите извън ЕС са показани на фигура 2 като отделна група.

  • Група 1, в която националните минимални работни заплати към януари 2018 г. са по-ниски от 750 СПС. Сред държавите — членки на ЕС, в тази група са: България, Латвия, Литва, Чешката република, Естония, Хърватия, Словакия и Унгария; техните национални минимални работни заплати варират от 546 СПС в България до 743 евро в Унгария.
  • Група 2, в която националните минимални работни заплати към януари 2018 г. са най-малко 750 СПС, но по-ниски от 1000 СПС. В тази група попадат следните шест държави — членки на ЕС: Португалия, Румъния, Гърция, Полша, Малта и Испания; техните национални минимални работни заплати варират от 788 СПС в Португалия до 938 СПС в Испания.
  • Група 3, в която националните минимални работни заплати към януари 2018 г. са най-малко 1000 СПС. Сред държавите — членки на ЕС, в тази група са: Словения, Обединеното кралство, Ирландия, Франция, Нидерландия, Германия, Белгия и Люксембург; техните национални минимални работни заплати варират от 1006 СПС в Словения до 1597 СПС в Люксембург.
  • С изключение на Турция, четирите останали държави — кандидатки за членство в ЕС, са въвели минимални работни заплати, изразени в СПС, които са подобни на тези в държавите в група 1 и варират от 350 СПС в Албания до 553 СПС в Сърбия. Турция (с национална минимална работна заплата от 1018 СПС), както и Съединените щати (1011 СПС) са въвели минимални работни заплати, изразени в СПС, които са подобни на тези в държавите в група 3.

Държавите — членки на ЕС, от група 1 с относително ниски минимални работни заплати в евро обикновено са с по-ниски ценови равнища и съответно относително по-високи минимални работни заплати, когато са изразени в стандарти на покупателната способност (СПС). От друга страна, държавите членки от група 3 с относително по-високи минимални работни заплати в евро обикновено са с по-високи ценови равнища и съответно минималните работни заплати в СПС често са по-ниски. Тази корекция за отчитане на ценовите равнища донякъде смекчава значителните разлики между трите отделни групи държави членки, които бяха определени въз основа на размера на минималните работни заплати, изразени в евро.

Различията в равнищата на минималните работни заплати между държавите — членки на ЕС, намаляват от съотношение 1:7,7 при изразяване в евро (което означава, че най-високата минимална работна заплата е 7,7 пъти по-висока от най-ниската, изразени в евро) до съотношение 1:2,9 при изразяване в СПС (което означава, че най-високата минимална работна заплата е 2,9 пъти по-висока от най-ниската, изразени в СПС).

При сравняване на подреждането на държавите според минималната работна заплата, изразена в евро и в СПС, става ясно, че корекцията за отчитане на ценовите равнища води до преместване на някои държави напред в подреждането, а други назад: за целите на настоящия анализ показаните на фигури 1 и 2 държави — членки на ЕС, и държави — кандидатки за членство в ЕС, са обединени в общо подреждане. Когато резултатите са изразени в СПС, от държавите — членки на ЕС, Естония се премества с пет позиции назад в подреждането, Чешката република и Ирландия с четири позиции, Португалия с три позиции, Гърция, Латвия, Словакия и Испания с две позиции, а Хърватия, Малта и Нидерландия с едно място назад. Обратно на това, ако бъдат отчетени различията в ценовите равнища, следните държави членки се преместват напред в подреждането: Румъния (със седем места), Унгария и Германия (с три места), Белгия (с две места), България, Литва и Полша (с едно място). Останалите четири държави членки (Франция, Люксембург, Словения и Обединеното кралство) заемат същото място в подреждането, независимо от това дали тяхната минимална работна заплата е била изразена в евро или в СПС. От държавите кандидатки Черна гора се премества с две места назад, Турция се изкачва с десет места, Сърбия с едно, а Албания и бивша югославска република Македония запазват позициите си в подреждането.

Равнище на минималните работни заплати по отношение на медианните брутни доходи

На фигура 3 е представена информация за дела на националната минимална работна заплата от медианните брутни доходи.

Взети са изразените в евро национални минимални работни заплати към 1 юли 2014 г. и са разделени на медианните брутни доходи, получени от изследването на структурата на заплатите (SES от 2014 г.). През юли 2014 г. делът на минималните работни заплати от медианните доходи във всички държави — членки на ЕС, варира между 39 % и 64 %. За целите на настоящия анализ плащанията за извънреден труд и работа на смени са изключени от изчислението на медианните брутни месечни доходи. В случая с Германия, Франция, Ирландия и Обединеното кралство, чиито минимални работни заплати са установени на почасова основа, съотношението е изчислено като дял от медианните почасови доходи. За останалите 18 държави — членки на ЕС, които разполагат с национални месечни минимални работни заплати, съотношението е изчислено като дял от медианните месечни доходи.

Дял на наетите лица на минимална работна заплата

Делът на наетите лица на минимална работна заплата варира значително в отделните държави. Ако микроданните от последните две изследвания на структурата на заплатите (SES), които се провеждат на всеки четири години, се свържат с равнището на минималните работни заплати в сила към съответния момент (октомври 2010 и 2014 г.), може да се направи оценка на тези дялове (представени на фигура 4). С цел осигуряване на съпоставимост обхватът е ограничен до работниците на пълно работно време на възраст 21 години или повече, работещи в предприятия с 10 или повече наети лица, като се изключват работещите в сектора на държавното управление (NACE Rev. 2, раздел O). Освен това изчислените въз основа на SES месечни доходи не включват доходите за полагане на извънреден труд и работа на смени.

Към октомври 2014 г. делът на наетите лица, които получават по-малко от 105 % от националната минимална работна заплата, е над 7,0 % в десет държави — членки на ЕС, въвели минимална работна заплата, а именно: Словения (19,1 %), Румъния (15,7 %), Португалия (13,0 %), Полша (11,7 %), България (8,8 %); Франция (8,4 %), Литва (8,1 %), Латвия (7,9 %), Гърция (7,7 %) и Хърватия (7,1 %). Белгия (0,4 %) отчете най-ниския дял на наетите лица, които получават по-малко от 105 % от националната минимална работна заплата, докато в останалите десет държави членки делът на наетите лица, които получават по-малко от тази сума, е между 1,0 % (Испания) и 5,8 %.(Люксембург).

Промени в дела на наетите лица на минимална работна заплата

В периода от 2010 до 2014 г. делът на наетите лица, които получават под 105 % от националната минимална работна заплата, се увеличава с повече от 2,0 процентни пункта в Румъния (11,7 пункта), България (5,4 пункта), Полша (3,6 пункта) и Унгария (2,3 пункта), като същевременно намалява с повече от 2,0 процентни пункта в Литва (-5,6 пункта), Ирландия (-5,1 пункта), Люксембург (-4,1 пункта), Латвия (-4,0 пункта), Португалия (-3,8 пункта), Хърватия (-2,6 пункта) и Словакия (-2,2 пункта).

Източници и наличност на данните

Месечни национални минимални работни заплати

Статистическите данни за минималните работни заплати, публикувани от Евростат, се отнасят до месечните национални минимални работни заплати. Данните се публикуват по отношение на минималните работни заплати, които са в сила към 1 януари и 1 юли всяка година. Основната национална минимална работна заплата се определя като почасово, седмично или месечно заплащане и тази минимална работна заплата се установява със закон (от правителството), често след консултация със социалните партньори, или пряко чрез национално междусекторно споразумение. Националната минимална работна заплата обикновено се прилага за всички наети лица или поне за по-голямата част от наетите лица в държавата; информацията се докладва под формата на брутни работни заплати. Пълният набор от конкретна информация относно националните минимални работни заплати във всяка държава е на разположение в приложение като част от метаданните (на английски).

За държавите, в които националната минимална работна заплата не се определя в брутно изражение, нетната стойност се преизчислява като брутна заплата, за да бъдат отчетени съответните данъци; това се отнася за Черна гора и Сърбия.

За държавите, в които националната минимална работна заплата не се определя на месечна база (а например почасово или седмично), заплащането се преизчислява в месечно заплащане, като се използват коефициенти на преобразуване, предоставени от самите държави:

Германия: (почасово заплащане x 39,1 часа x 52 седмици) / 12 месеца (стойността 39,1 часа се отнася за средния основен брой часове седмично за наетите лица на пълно работно време в съответствие с NACE Rev.2, раздели B — S: тази стойност е резултат от тримесечното изследва на заплатите);

Ирландия: (почасово заплащане x 39 часа x 52 седмици) / 12 месеца;

Франция: данни за януари 1999 г. — юли 2005 г.: (почасово заплащане x 39 часа x 52 седмици) / 12 месеца; данни от януари 2005 г. насам: (почасово заплащане x 35 часа x 52 седмици) /12 месеца;

Малта: (седмично заплащане x 52 седмици) / 12 месеца;

Обединеното кралство: (почасово заплащане x среден основен брой платени часове седмично за наетите лица на пълно работно време във всички сектори x 52,18 седмици)/ 12 месеца;

САЩ: (почасово заплащане x 40 часа x 52 седмици) / 12 месеца.

В Сърбия националната минимална работна заплата се определя като нетно почасово заплащане. Прилага се следното преобразуване: (почасово нетно заплащане x 40 часа x 52,2 седмици) / 12 месеца. След това тази стойност се преизчислява в брутно изражение, за да покрие съответните данъци.

Освен това, когато минималната работна заплата се заплаща за повече от 12 месеца през годината (както е в Гърция, Испания и Португалия, където се заплаща за 14 месеца годишно), данните са коригирани, за да се вземат предвид и тези плащания.

Данните за националните минимални работни заплати се представят на Евростат в националната валута. По отношение на държавите извън еврозоната минималните работни заплати, изразени в техните национални валути, се преизчисляват в евро, като се използва месечният валутен курс, определен в края на предходния месец (например за изчисляване на минималните работни заплати в евро към 1 януари 2018 г. бе използван валутният курс в края на декември 2017 г.).

За да се премахне ефектът от разликите в ценовите равнища между държавите, се използват специални ставки за преизчисляване, наречени паритети на покупателната способност (ППС). ППС за разходите на домакинствата за крайно потребление във всяка държава се използват за преизчисляване на месечните минимални работни заплати, изразени в евро или национални валути, в изкуствена обща единица, наречена стандарт на покупателната способност (СПС). Ако ППС за последния референтен период все още не са на разположение, се използват паритетите от предходната година, а динамичните редове се актуализират, след като най-новите ППС станат достъпни.

Държави, от които не се събират статистически данни за минималната работна заплата

Към 1 януари 2018 г. няма законоустановени национални минимални работни заплати в Дания, Италия, Кипър, Австрия, Финландия и Швеция; нито в държавите от ЕАСТ — Исландия, Норвегия и Швейцария. В Кипър правителството определя минимални работни заплати за конкретни професии. В Дания, Италия, Австрия, Финландия и Швеция, както и в Исландия, Норвегия и Швейцария минималните работни заплати се определят чрез колективни споразумения в някои конкретни сектори.

Медианни брутни месечни доходи

Данните за медианните брутни месечни доходи се основават на най-скорошните данни, събрани при проведеното през 2014 г. изследване на структурата на заплатите (SES) (това изследване се провежда веднъж на всеки четири години). Данните за медианните брутни месечни доходи се отнасят за всички наети лица (без чираците), които работят в предприятия с 10 или повече наети лица и във всички сектори на икономиката, с изключение на селското, горското и рибното стопанство (NACE Rev. 2, раздел A) и държавното управление (NACE Rev. 2, раздел O). Медианни доходи означава равнището на доходите, спрямо което всички наети лица се разделят на две еднакви по големина групи: доходите на едната половина са по-ниски от медианните, а тези на другата — по-високи. Брутни месечни доходи означава надниците и работните заплати, получени от наетите лица на пълно и непълно работно време през референтния месец (обикновено октомври 2014 г.) преди удръжките за данъци и социалноосигурителни вноски. Надниците и работните заплати включват всякакви видове заплащане за извънреден труд, премии за работа на смени, надбавки, бонуси, комисиони и др. Брутните месечни доходи на наетите лица на непълно работно време са преизчислени в еквивалент на пълно работно време, преди да бъдат включени в средната стойност със същото тегло като това за наетите лица на пълно работно време. Изключването на наетите лица на непълно работно време от изчислението на медианните брутни месечни доходи променя съотношението на минималните работни заплати към медианните доходи с повече от 7 процентни пункта в Нидерландия (49 % вместо 56 %).

За преизчисляване на данните за държавите извън еврозоната в евро бяха използвани средни валутни курсове за 2014 г. Информацията за различните дейности, обхванати от националната минимална работна заплата като процент от средните месечни доходи в отделните държави, е на разположение в приложение, което е част от метаданните (на английски).

Контекст

Някои от държавите членки — основателки на ЕС, имат дълга традиция на гарантиране на национална минимална работна заплата за по-нископлатената част от работната сила. За разлика от тях някои държави членки, включително Германия, Ирландия, Обединеното кралство и много от държавите, които се присъединиха към ЕС през 2004 г. или след това, въведоха едва наскоро законодателство за минималната работна заплата, докато шест от държавите членки от ЕС-28 не са въвели национална минимална работна заплата към 1 януари 2018 г.

През последните години се наблюдава модел на относително слаби увеличения на работните заплати (задържане на нарастването на заплатите) в повечето европейски държави и много групи, представляващи работниците, заявяват, че покупателната способност и цялостният стандарт на живот са се понижили. Някои политици, представители на работниците, групи за оказване на натиск и коментатори популяризират идеята за „европейска минимална работна заплата“ или национални минимални работни заплати, определени във всички държави — членки на ЕС.

Равнищата на националните минимални работни заплати не се променят непременно всяка година и коригирането невинаги води до увеличение на минималната работна заплата — например през 2012 г. в Гърция равнището на минималните работни заплати се понижава като част от въведените от правителството мерки за бюджетни ограничения. През същата година в Гърция е преустановено действието на националното колективно споразумение и понастоящем националната минимална работна заплата се определя с решение на правителството.

Вижте също

Допълнителна информация от Евростат

Публикации

Основни таблици

  • Earnings (на английски), вж:
Minimum wages (tps00155) (на английски)

База данни

  • Earnings (на английски), вж.:
Минимални работни заплати (earn_minw)
Минимални работни заплати — данни, публикувани два пъти годишно (earn_mw_cur)
Национална минимална работна заплата като процент от средните месечни доходи(%) — NACE Rev. 2 (от 2008 г. насам) (earn_mw_avgr2)
Национална минимална работна заплата като процент от средните месечни доходи (%) — NACE Rev. 1.1 (1999—2009 г.) (earn_mw_avgr1)

Специален раздел

Методология / Метаданни

  • Minimum wages (ESMS metadata file — earn_minw_esms) (на английски)

Изходни данни за таблиците и фигурите (MS Excel)

Връзки към външни уебсайтове