Статистически данни за жилищния фонд

Направо към: навигация , търсене


Данни, извлечени през май 2018 г.

Планирана актуализация на статията: октомври 2019 г.

Акценти

През 2016 г. по-голяма част от населението във всяка от държавите — членки на ЕС, е живеело в собствени жилища, като делът варира от 52 % в Германия до 96 % в Румъния.

През 2016 г. една шеста от населението на ЕС е живеело в пренаселени жилища; най-висока степен на пренаселеност сред държавите — членки на ЕС, е регистрирана в Румъния (48,4 %).

През 2016 г. в ЕС приблизително един на всеки двадесет души от населението е живеел при изключително лоши жилищни условия.

През 2016 г. прекомерните жилищни разходи на наемателите с наеми по пазарни цени са най-високи в Гърция — 84,6 % от тях са похарчили повече от 40 % от своя приравнен разполагаем доход за жилища. Средната стойност за ЕС е 28 %.

Overcrowding rate, 2016

В тази статия се прави преглед на последните статистически данни за жилищния фонд в Европейския съюз (ЕС), три от държавите от ЕАСТ и три държави кандидатки, като се разглеждат видовете жилища, статутът на владение (собственост или наемане), както и качеството и достъпността на жилищата.

Осигуряването на приемливо жилище на достъпна цена в безопасна среда е основна необходимост и от много хора се счита за право на човека. Удовлетворяването на тази необходимост, което вероятно ще намали бедността и социалното изключване, все още е значително предизвикателство в някои европейски държави.

Цялата статия

Видове жилища

През 2016 г. повече от четири на всеки десет лица (41,8 %) в ЕС-28 са живеели в апартаменти, близо една четвърт (23,9 %) в къщи-близнаци и малко над една трета (33,6 %) в самостоятелни къщи (вж. фигура 1). Делът на хората в държавите — членки на ЕС, живеещи в апартаменти, е най-висок в Испания, Латвия (66,1 % и за двете държави) и Естония (62,0 %), като подобен е делът на живеещите в апартаменти хора и в Швейцария (62,7 %). Най-високият дял на хората, живеещи в къщи-близнаци, е отчетен в Обединеното кралство (60,1 %), Нидерландия (58,4 %) и Ирландия (52,4 %); посочените държави членки са единствените, в които повече от две пети от населението е живеело в къщи-близнаци. Делът на хората, живеещи в самостоятелни къщи, е най-висок в Хърватия (71,0 %), Словения (65,5 %), Унгария (62,8 %) и Румъния (61,9 %); бившата югославска република Македония (72,9 %), Сърбия (64,2 %) и Норвегия (59,9 %) също отчитат, че голям дял от техните населения са живеели в самостоятелни къщи.

Фигура 1: Разпределение на населението по видове жилища, 2016 г.
(% от населението)
Източник: Евростат (ilc_lvho01)

Статут на владението

През 2016 г. повече от една четвърт (26,6 %) от населението на ЕС-28 е живеело в собствен дом, за който има непогасен заем или учредена ипотека, докато повече от две пети (42,6 %) от населението е живеело в собствен дом без заем или ипотека. Следователно седем на всеки десет лица (69,2 %) от населението в ЕС-28 са живеели в собствени жилища, докато 19,9 % са живеели в жилища с наем по пазарни цени, а 10,8 % — в жилища с намален размер на наема или освободени от наем.

През 2016 г. повече от половината от населението във всяка от държавите — членки на ЕС (вж. фигура %2), е живеело в собствени жилища, като делът варира от 51,7 % в Германия до 96,0 % в Румъния. Следователно нито една от държавите — членки на ЕС, не е отчела дял на наемателите, превишаващ дела на хората, живеещи в собствени жилища. Обратно на това, в Швейцария делът на хората, живеещи в жилища под наем, значително превишава този на хората, живеещи в собствени жилища, тъй като около 57,5 % от населението са били наематели. В Нидерландия (61,0 %) и Швеция (54,8 %) повече от половината от населението е живеело в собствени жилища с непогасен заем или учредена ипотека; такъв е случаят и в Исландия (63,9 %) и Норвегия (62,3 %).

Фигура 2: Разпределение на населението по статут на владение, 2016 г.
(% от населението)
Източник: Евростат (ilc_lvho02)


През 2016 г. делът на хората, живеещи в жилища под наем по пазарни цени, е под 10,0 % в 11 от държавите — членки на ЕС. За разлика от това, близо две пети от населението в Германия (39,8 %) и Дания (37,9 %) е живеело в жилища под наем по пазарни цени, както и около три десети от населението в Швеция (34,0 %), Нидерландия (30,3 %) и Австрия (29,7 %), а също около една пета в Люксембург (21,5 %), Гърция (20,8 %) и Белгия (20,0 %). Делът на хората, живеещи в жилища под наем по пазарни цени, е още по-висок в Швейцария, достигайки малко над половината (50,2 %). Делът на хората, живеещи в жилище с намален размер на наема или обитаващи освободено от наем жилище, е под 20,0 % във всички държави — членки на ЕС, и шест държави извън ЕС, за които са показани данни.

Качество на жилищата

Един от ключовите измерители при оценяването на качеството на жилищата е наличието на достатъчно пространство в жилището. Степента на пренаселеност показва относителния дял на хората, живеещи в пренаселено жилище, което се определя от броя на стаите на разположение на домакинството, размера на домакинството, както и възрастта на неговите членове и семейното им положение.

През 2016 г. 16,6 % от населението в ЕС-28 е живеело в пренаселени жилища (вж. фигура 3). Най-висока степен на пренаселеност сред държавите — членки на ЕС, е регистрирана в Румъния (48,4 %), като равнища над 50 % са отчетени за Сърбия (55,5 %) и бившата югославска република Македония (50,1 %), а Турция (46,0 %, данни от 2015 г.) също отчита сравнително висока степен на пренаселеност. Обратно на това, Кипър (2,4 %), Малта (2,9 %), Ирландия (3,2 %), Белгия (3,7 %) и Нидерландия (4,0 %) отчитат най-ниските степени на пренаселеност, като седем други държави членки, както и Норвегия, Швейцария и Исландия отчитат, че по-малко от 10,0 % от съответното им население е живеело в пренаселени жилища.

Фигура 3: Степен на пренаселеност, 2016 г.
(% от целевото население)
Източник: Евростат (ilc_lvho05a)


Сред населението, изложено на риск от изпадане в бедност (с други думи хората, живеещи в домакинства, в които приравненият разполагаем доход на един член на домакинството е под 60 % от медианната стойност за държавата), степента на пренаселеност в ЕС-28 през 2016 г. е 29,5 %, което е с около 12,9 процентни пункта над степента за цялото население. Най-високите степени на пренаселеност сред изложеното на риск от изпадане в бедност население са регистрирани в Румъния (60,6 %), Полша (59,2 %), Унгария (54,7 %), Словакия (54,2 %) и България (51,1 %); Турция (71,8 %, данни от 2015 г.), Сърбия (65,0 %) и бившата югославска република Македония (63,6 %) също отчитат високи степени на пренаселеност сред изложеното на риск от изпадане в бедност население. На другия край на скалата най-ниски степени на пренаселеност за изложените на риск от изпадане в бедност са отчетени в Кипър (5,7 %), Ирландия (6,0 %) и Малта (7,5 %); това са единствените държави — членки на ЕС, отчели, че по-малко от един на всеки десет души, които са изложени на риск от изпадане в бедност, e живеел в условия на пренаселеност (вж. фигура 3). Освен пренаселеността, за съставянето на по-пълен показател за качеството на едно жилище се вземат предвид и някои други аспекти на лошите жилищни условия — например липсата на баня или тоалетна, течащ покрив в жилището или жилище, считано за прекалено тъмно. Делът на обитателите на жилища с изключително лоши условия се определя като процента от населението, обитаващо жилище, считано за пренаселено, което в същото време притежава най-малко един от тези критерии за лоши жилищни условия. През 2016 г. в ЕС-28 като цяло 4,8 % от населението е живеело при изключително лоши жилищни условия (вж. фигура 4). В четири държави — членки на ЕС, повече от един на всеки десет души от населението са живеели в изключително лоши условия през 2016 г. — България отчита дял от 11,6 %, докато по-високи дялове са отчетени в Латвия (14.6 %) и Унгария (16,9 %), както и в Румъния, която отчита най-високия дял, като почти един на всеки пет души (19.8 %) е живеел при изключително лоши жилищни условия. За разлика от това, през 2016 г. 1,0 % или по-малко от населението във Финландия и Ирландия е живеело при изключително лоши жилищни условия.

Фигура 4: Обитатели на жилища с изключително лоши условия, 2015 и 2016 г.
(% от населението)
Източник: Евростат (ilc_mdho06a)


През 2016 г. спрямо 2015 г. общият дял на хората в ЕС-28, живеещи при изключително лоши жилищни условия, намалява пренебрежимо малко (спад от 0,1 процентни пункта). Сред държавите — членки на ЕС, най-голямо нарастване на дела на хората, живеещи при изключително лоши условия, е отчетено в Унгария и Белгия — увеличение съответно от 1,4 и 1,0 пункта за 2016 г. спрямо 2015 г.; по-голямо нарастване е отчетено в бившата югославска република Македония, чийто дял на обитателите на жилища с изключително лоши условия се е увеличил с 2,4 пункта. Най-големият спад сред държавите — членки на ЕС, се наблюдава в Италия — намаление от 2,0 пункта, а спад от 1,1 пункта се наблюдава в Дания и Словения; в Исландия е отчетен спад от 1,0 пункт.

Достъпност на жилищата

През 2016 г. 11,1 % от населението на ЕС-28 e живеело в домакинства, които изразходват 40 % или повече от своя приравнен разполагаем доход за жилища (вж. таблица 1). Делът на хората, чиито разходи за жилища надвишават 40 % от техния приравнен разполагаем доход, е най-висок при наемателите с наеми по пазарни цени (28,0 %), а най-нисък – при лицата, живеещи в собствени жилища със заем или ипотека (5,4 %).

Таблица 1: Степен на прекомерни жилищни разходи по статут на владение, 2016 г.
(% от населението)
Източник: Евростат (ilc_lvho07c) и (ilc_lvho07a)


Средното равнище за ЕС-28 прикрива значителни разлики между държавите членки — на единия край на скалата са няколко държави членки, в които относително малък дял от населението е живеело в домакинства с разходи за жилища, надвишаващи 40 % от техния разполагаем доход, а именно Малта (1,4 %) и Кипър (3,1 %). На другия край на скалата малко повече от двама на всеки пет души (40,5 %) в Гърция и малко над един на пет души (20,7 %) от населението в България са изразходвали над 40 % от своя приравнен разполагаем доход за жилища, както и около един на шест души в Германия (15,8 %) и Дания (15,0 %).

По отношение на статута на владение, при който разходите за жилища за най-голям дял от населението надвишава 40 % от неговия разполагаем доход — наемателите с наеми по пазарни цени, също се наблюдават големи различия между държавите — членки на ЕС, като някои от тях отчитат много високи дялове през 2016 г. В 10 държави членки повече от една трета от населението, което е живеело като наемателите с наеми по пазарни цени, е похарчило над 40 % от своя приравнен разполагаем доход за жилища, като този дял надвишава две пети от населението в Испания (43,0 %), Хърватия (45,2 %) и Литва (48,3 %), надвишава със съвсем малко една втора (50,4 %) в България и достига 84,6 % в Гърция.

Изходни данни за таблиците и графиките

Източници на данни

Използваните в тази статия данни са получени основно от микроданни от статистиката на ЕС за доходите и условията на живот (EU-SILC). Референтното население включва всички частни домакинства и настоящите им членове, живеещи на територията на съответната държава — членка на ЕС, към момента на събиране на данните; лицата, живеещи в колективни домакинства и в институции, по принцип се изключват от целевото население. Данните за ЕС-28 и за еврозоната са среднопретеглени според броя на населението стойности на данните за държавите членки.

Контекст

Жилищата оказват въздействие върху качеството на живот на домакинствата по много начини — те осигуряват подслон, сигурност, неприкосновеност на личния живот и място за отмора, учене и живеене. Жилищата може да се разглеждат също така в контекста на тяхната местна среда, по отношение на достъпа до детски и учебни заведения, възможностите за заетост и отдих, магазини, обществени услуги и т.н. Финансирането на жилищата, без значение дали са закупени или взети под наем, е основен проблем за много домакинства и често е свързан с качеството на жилището.

ЕС няма конкретни задължения по отношение на жилищното настаняване; вместо това националните правителства разработват своя собствена жилищна политика. И все пак много държави — членки на ЕС, са изправени пред сходни предизвикателства — например как да се обновява жилищният фонд, как да се планира и предотвратява разрастването на градовете, как да се насърчава устойчивото развитие, как да се помага на младите и на групите в неравностойно положение да навлязат на жилищния пазар или как да се насърчава енергийната ефективност сред собствениците на жилища.

Въпросите, свързани със социалните жилища, бездомността или интеграцията, играят важна роля в рамките на програмата на ЕС за социална политика. В дял ІV, член 34, параграф 3 от Хартата на основните права е посочено, че „с цел да се бори срещу социалното изключване и бедността, Съюзът признава и зачита правото на социална помощ и на помощ за жилище, предназначени да осигурят достойно съществуване на всички лица, които не разполагат с достатъчно средства според правилата, установени от правото на Съюза и от националните законодателства и практики“. В този контекст на заседанието си в Ница през 2000 г. Европейският съвет постигна договореност по набор от общи цели на стратегията на ЕС срещу бедността и социалното изключване, включително две цели, свързани с жилищния фонд, а именно „провеждането на политики, насочени към осигуряване на достъп до достойни и хигиенични жилищни условия за всички, както и до основните битови услуги, които са необходими за воденето на нормален живот при отчитане на местните условия (достъп до електричество, вода, отопление и т.н.)“ и „въвеждането на политики, насочени към предотвратяване на житейските кризи, които могат да доведат до състояние на социално изключване, като например задлъжнялост, изключване от училище и бездомност“. Обхватът на тези цели беше разширен през 2010 г. със създаването на Европейската платформа срещу бедността и социалното изключване (COM(2010) 758 окончателен), в която са определени редица действия, чиято цел е да допринесат за намаляването на броя на лицата, изложени на риск от бедност или социално изключване, с най-малко 20 милиона до 2020 г. (спрямо 2008 г.) — вж. също статията относно лицата, изложени на риск от бедност или социално изключване.

Пряк достъп до
Други статии
Таблици
База данни
Тематичен раздел
Публикации
Методология
Законодателство
Визуализации
Връзки към външни уебсайтове





Living conditions (t_ilc_lv)
Housing conditions (t_ilc_lvho)
Overcrowding rate (t_ilc_lvho_or)
Housing cost burden (t_ilc_lvho_hc)
Material deprivation (t_ilc_md)
Housing deprivation (t_ilc_mdho)
Living conditions (ilc_lv)
Housing conditions (ilc_lvho)
Overcrowding rate (ilc_lvho_or)
Under-occupied dwellings (ilc_lvho_uo)
Housing cost burden (ilc_lvho_hc)
Material deprivation (ilc_md)
Housing deprivation (ilc_mdho)