Статистически данни за заетостта

Направо към: навигация , търсене


Данните са от юни 2017 г. Последни данни: Допълнителна информация от Евростат, основни таблици и база данни. Планирана актуализация на статията: юни 2019 г.

В настоящата статия са представени актуални статистически данни за Европейския съюз (ЕС) в областта на заетостта, които са анализирани от гледна точка на различни социално-икономически измерения: в статистическите данни за заетостта се наблюдават значителни различия по пол, възраст и степен на завършено образователно равнище. Освен това между държавите — членки на ЕС, са налице също така съществени разлики на пазара на труда.

След като през 1997 г. в Договора за Европейския съюз бе включена глава за заетостта, статистическите данни за пазара на труда се превърнаха в основа на редица политики на ЕС. Равнището на заетостта, или делът на заетото население в трудоспособна възраст, се счита за основен социален показател, който служи при анализа на развитието на пазарите на труда.

Карта 1: Равнище на заетостта във възрастовата група 20-64 години, 2016 г.
(%)
Източник: Евростат (lfsi_emp_a)
Фигура 1: Равнище на заетостта по пол, възрастова група 20-64 години, 1993-2016 г.
(%)
Източник: Евростат (lfsi_emp_a)
Фигура 2: Равнище на заетостта по възрастова група, 1993-2016 г.
(%)
Източник: Евростат (lfsi_emp_a)
Фигура 3: Равнище на заетостта по най-високото успешно завършено образователно ниво, възрастова група 25-64 години, 1993-2016 г.
(%)
Източник: Евростат (lfsa_ergaed)
Фигура 4: Работа на непълно работно време като процент от общата заетост по пол, възрастова група 20-64 години, 1993-2016 г.
(%)
Източник: Евростат (lfsa_eppga)
Фигура 5: Заети лица, които работят на две места, в зависимост от степента на завършено образование, възрастова група 15-74 години, 1993-2016 г.
(процент от общата заетост)
Източник: Евростат (lfsa_e2ged) и (lfsa_egaed)
Фигура 6: Заети лица по професия, възрастова група 15-74, ЕС-28, 2016 г.
(процент от общата заетост)
Източник: Евростат (lfsa_esegp)
Фигура 7: Дял на наетите лица на срочен трудов договор, по професионална група, възрастова група 15-74 години, 2016 г:
(процент от професионалната група)
Източник: Евростат (lfsa_esegt)

Основни статистически резултати

Равнища на заетостта по пол, възраст и степен на завършено образование

През 2016 г. равнището на заетостта в ЕС-28 за лица на възраст от 20 до 64 години, измерена в рамките на Наблюдението на работната сила (НРС) на ЕС, е 71,1 %, което е най-високата средна годишна стойност, отчитана в ЕС. Зад тази средна стойност обаче могат да бъдат открити значителни различия между държавите (вж. карта 1). Единствената държава членка с равнище над 80 % е Швеция (81,2 %). Такъв е и случаят с държавите от ЕАСТ Исландия (87,8 %) и Швейцария (83,3 %).

Групата на държавите с равнище на заетостта в диапазона от 70 % до под 80 % включва Обединеното кралство, Франция и Германия. Тя обхваща зона, простираща се от Ирландия на запад до Унгария на изток, като включва също така трите балтийски държави, Финландия и Португалия. Държавите с равнище на заетостта в диапазона от 60 % до под 70 % формират две групи: едната обхваща западното Средиземноморие и Адриатика (Испания, Италия и Хърватия), а другата е разположена по източната граница на ЕС, като започва от южния край на Балтийско море и стига до югозападния край на Черно море (Полша, Словакия, Румъния, България). Тази група държави включва и Белгия. И накрая е групата, която обхваща Южните Балкани/Кавказ и отчита равнище на заетостта под 60 % (бивша югославска република Македония, Гърция и Турция).

На фигура 1 е показано развитието на равнището на заетост сред мъжете и жените от 1993 г. насам. Една от най-очевидните характеристика е намалялата разлика между равнището на заетост на мъжете и жените. В повечето случаи това се дължи на увеличаване на равнищата на заетостта сред жените (например Испания и Нидерландия), но има случаи, при които разликата идва предимно от намалялото равнище на заетостта сред мъжете (Гърция и Кипър). Също така в една група държави развитието на равнището на заетост при мъжете и жените е еднакво и създава трайна разлика между стойностите за двата пола. Такова е положението например в Чешката република (разлика от 19,1 процентни пункта през 1998 г. и 16,0 процентни пункта през 2016 г.) и в Швеция (2,9 процентни пункта през 1996 г. и 3,8 процентни пункта през 2016 г.). Равнищата на заетост на жените са по-ниски през всички години във всички държави, с две изключения: Латвия и Литва през 2010 г., след рязък спад в равнищата на заетост сред мъжете и много по-малък спад сред жените.

От фигура 1 е видно също така, че в периода, за който Евростат не разполага с данни, ситуацията на пазара на труда е била доста различна между отделните държави. В най-голямата група държави е налице лек стабилен растеж в равнището на заетостта (Белгия, Германия, Франция, Люксембург, Нидерландия, Австрия, Финландия, Швеция, Обединеното кралство и Турция). При други държави равнищата са се запазили стабилни (Дания, Италия, Португалия, Словения, Словакия, Норвегия и Швейцария). При друга голяма група държави се наблюдават върхове и спадове, но равнището през 2016 г. е по-високо от отчетеното в началния момент (България, Естония, Ирландия, Испания, Латвия, Литва и Полша).

От фигура 2 става ясно, че за ЕС-28 равнището на заетостта сред лицата на възраст между 25 и 54 години е останало практически непроменено от 2001 г. насам, но значително се е увеличило при по-възрастните лица (55—64 години) и е намаляло при по-младите (15—24 години).

Равнищата на заетостта също така варират значително в зависимост от степента на завършено образование (вж. фигура 3): Равнищата, анализирани по степен на завършено образование, се основават на възрастовата група 25—64 г., като е възможно по-младите хора все още да учат, по-конкретно висше образование, и е възможно това да се отразява на равнищата на заетост. През 2016 г. в ЕС-28 равнището на заетостта на лицата на възраст 25—64, завършили висше образование (висше образование с кратък курс на обучение, образователно-квалификационна степен „бакалавър“, образователно-квалификационна степен „магистър“ или образователна и научна степен „доктор“ (или еквивалентни на тях степени), е било 84,8 , което е много по-високо от това на завършилите само начално или прогимназиално образование (54,3 %). Равнището на заетостта в ЕС-28 сред лицата, чиято най-висока степен на завършено образование е средно образование или професионално обучение след завършено средно (но не висше) образование, е било 74,8 %. Освен че има най-малка вероятност да си намерят работа (сред групите по степен на завършено образование), лицата, които имат завършено само прогимназиално образование, също така са сред най-засегнатите от кризата: равнището на заетостта в тази група е спаднало с 5,1 процентни пункта между 2007 г. и 2013 г., за лицата със средна степен на образование тя е спаднала с 1,7 процентни пункта, а за завършилите висока степен на образование — 1,8 процентни пункта. Фигура 3 доказва колко по-големи шансове за намиране на работа дава наличието на най-малко средно ниво на образование в Белгия, България, Чешката република, Литва, Полша и Словакия, но в по-малка степен в Дания, Естония, Гърция, Кипър и Люксембург.

Работа на непълно работно време

Делът от работната сила в ЕС-28 на лицата във възрастовата група 20—64 години, които декларират, че основната им работа е на непълно работно време, бавно, но трайно нараства от 14,9 % през 2002 г. на 19,0 % през 2015 г., след което намалява незначително до 18,9 % през 2016 г. До момента най-високият дял работещи на непълно работно време е бил наблюдаван през 2016 г. в Нидерландия (46,6 %), като на следващите места се нареждат Австрия, Германия, Белгия, Обединеното кралство, Швеция, Дания и Ирландия, в които повече от една пета от заетите лица работят на непълно работно време. За разлика от тях работата на непълно работно време е била сравнително нетипична в България (1,9 % от броя на заетите лица), както и в Унгария, Хърватия, Чешката република и Словакия (между 4,8 % и 5,7 %) — вж. фиг. 4.

Броят на работещите на непълно работно време (вж. определението в „Източници и наличност на данните“) се различава значително между мъжете и жените. През 2016 г. малко под една трета (31,4 %) от заетите в ЕС-28 жени във възрастовата група 20—64 години са работели на непълно работно време, като този дял е много по-висок, отколкото при мъжете (8,2 %). През 2016 г. почти три четвърти (74,8 %) от всички заети жени в Нидерландия са били на непълно работно време, като това е най-високият дял сред държавите — членки на ЕС. Делът на работата на непълно работно време се е увеличил значително между 1993 г. и 2016 г. в Германия, Ирландия, Италия и Австрия, като същевременно е намалял значително в Исландия.

Лица с повече от една месторабота

На фиг. 5 е показано, че делът на хората, които работят на повече от едно място, е малък и че е по-вероятно лица с висше образование да имат втора работа, отколкото лица с ниска или средна степен на образование. За ЕС-28 тази ситуация трайно се е запазила през всички години, за които разполагаме с данни (2002—2016 г.), на около 5 % от лицата с висока степен на образование и около 3 % за останалите две групи по степен на завършено образование. Най-високото равнище, отчетено в държавите членки, е 16,3 % (лица с висока степен на образование в Полша през 2000 г.), а най-ниското е 0,3 % (лица със средна степен на образование в България през периода 2010—2016 г.). Други държави, в които наличието на втора работа е сравнително обичайно, са Дания, Естония, Латвия, Нидерландия, Португалия, Швеция, Исландия и Норвегия.

Професии

Безспорно най-голямата група професии в ЕС-28 през 2016 г. е тази на наетите лица в областта на персоналните услуги и продажбите — 9,5 % от работната сила, или 21,4 милиона души (вж. фигура 6). Техният брой надвишава този на осемте най-малки групи професии, взети заедно, които, наред с другото, включват всички работници, наети в селското стопанство и в преработката на храни, както и членовете на въоръжените сили. Групата на услугите за личността и служителите по продажбите е следвана от чиновниците, а след тях са сътрудниците/специалистите по стопански и административни въпроси.

Срочни трудови договори

През 2016 г. в ЕС-28 делът на лицата на възраст 15—74, наети на срочни трудови договори, е бил 14,2 %. Повече от една четвърт от наетите лица в Полша (27,5 %), Испания (26,3 %), Хърватия, Португалия (22,3 % и в двете) и Нидерландия (20,8 %) са били на срочни договори (вж. фиг. 7). В останалите държави от ЕС-28 делът на наетите лица, работещи на срочни трудови договори, варира от 71,0 % в Словения до 1,4 % в Румъния. Освен различията между отделните държави съществува модел за различията между професиите. В повечето държави най-рядко наеман на срочен трудов договор е управленският персонал, а най-често — служителите на ниски позиции. Този дял обаче варира значително: 44,1 % от наетите лица на най-ниски позиции в Полша са на срочен трудов договор, докато съответният дял за Румъния е едва 3,2 %. Значителната разлика в тенденцията за сключване на срочни трудови договори в държавите членки може до известна степен да се обясни с националните практики, търсенето и предлагането на работна сила, прогнозите на работодателите относно евентуално разширяване/свиване, както и свободата, с която те разполагат при назначаването или освобождаването на персонал.

Източници и наличност на данните

Обхват

Икономически активното население (работната сила) обхваща заетите и безработните лица. В НРС на ЕС заетите лица се определят като лица на възраст 15 и повече години, които през референтната седмица са положили труд, дори и за един час на седмица, срещу заплащане, за печалба или семейна придобивка. Работната сила включва също така лицата, които не са били на работа, но по принцип са имали работа или са упражнявали стопанска дейност, като временно са отсъствали например поради болест, отпуск, трудови спорове, образование или обучение.

Заетостта може да се измери по отношение на броя на лицата или работните места в еквиваленти на пълно работно време или в брой отработени часове. При всички представени в статията изчисления е използван броят на лицата; представената информация за равнищата на заетостта също се основава на изчисления за броя на лицата. Статистическите данни за заетостта често се представят като равнища на заетостта с цел премахване на влиянието на променящия се брой на населението в отделните държави във времето и улесняване на сравненията между различните по големина държави. Тези равнища обикновено се публикуват за населението в трудоспособна възраст, което по принцип се счита, че включва лицата на възраст между 15 и 64 години, макар че в Испания и Обединеното кралство, а също и в Исландия се използва възрастовата група 16—64 години. Възрастовата група 15—64 години се използва като стандарт и от други международни статистически организации (въпреки че някои създатели на политики отдават все по-голямо значение на възрастовата група от 20 до 64 години, тъй като все по-голям дял от населението на ЕС продължава образованието си на ниво висше образование).

Основни понятия

Някои от основните характеристики на заетостта, определени в НРС на ЕС, са:

  • наетите лица се определят като лица, които работят за работодател от публичния или частния сектор и получават възнаграждение под формата на надници, заплати, заплащане според резултата или плащане в натура; тук се включват и кадровите военнослужещи в състава на въоръжените сили;
  • самостоятелно заетите лица работят в свое собствено предприятие, стопанство или професионална практика. Счита се, че през референтната седмица самостоятелно заетото лице е работило, ако отговаря на един от следните критерии: работи с цел получаване на печалба; заето е с управлението на дадена стопанска дейност; към дадения момент създава предприятие;
  • разграничението между работа на пълно и на непълно работно време се прави по принцип въз основа на спонтанен отговор от страна на респондента. Основните изключения са Нидерландия и Исландия, където се прилага 35-часов праг, Швеция, където се прилага праг за самостоятелно заетите лица, и Норвегия, където на лицата, работещи между 32 и 36 часа, се задава въпросът дали работното им място е на пълно или непълно работно време;
  • показателите за заетите лица на втора работа се отнасят само за лицата, които едновременно имат повече от една работа; лицата, сменили работата си през референтната седмица, не се считат за работещи на две места;
  • счита се, че дадено наето лице е назначено на временна работа, ако работодателят и наетото лице се договорят, че нейният край е обусловен от обективни условия, като определена дата, изпълнение на дадена задача или връщането на работа на наето лице, което е било временно замествано. Типични такива случаи са: лица на сезонна работа; лица, наети от агенция или трудова борса и назначени на работа от трета страна за изпълнение на конкретна задача (освен ако нямат писмен безсрочен трудов договор); лица на специфични договори за обучение.

Набори от данни

Повечето от показателите, представени в настоящата статия, са от набори от данни, които са част от основните показатели за наблюдението на работната сила (набори от данни, започващи със съкращението lfsi). Тези основни показатели се различават от наборите от данни с подробни резултати от годишното и тримесечното наблюдение (набори от данни, започващи със съкращенията lfsa и lfsq), тъй като подробните резултати от наблюдението се основават изключително на микроданни от наблюдението на работната сила, докато основните показатели са били допълнително обработени. Най-често срещаните допълнителни корекции са на основните прекъсванията в динамичните редове и оценките на липсващите стойности. Тези корекции пораждат значителни разлики между двата набора от данни за някои години.

Наборите от данни от наблюдението на основните показатели във връзка с работната сила са най-пълните и надеждни налични данни за заетостта и безработицата от наблюдението на работната сила. Тъй като обаче те не предоставят анализ на всички базови променливи, в някои случаи е необходимо също така да се използват подробните резултати от наблюдението, какъвто е случаят в настоящата статия относно данните в таблица 3 и части от таблица 4.

Контекст

Статистическите данни за заетостта могат да се използват за редица различни анализи, включително макроикономически (трудът като производствен фактор), както и проучвания на производителността на труда или конкурентоспособността. Те могат също така да се използват за изследване на множество социални и поведенчески аспекти, свързани с трудовия статут на дадено лице, като например социалната интеграция на малцинствата или заетостта като източник на доходи за домакинствата.

Заетостта е както структурен, така и краткосрочен показател. Като структурен показател тя може да послужи за по-добро разбиране на структурата на пазарите на труда и икономическите системи, измерени чрез равновесието между търсенето и предлагането на работна сила или качеството на работните места. Като краткосрочен показател заетостта следва бизнес цикъла; в това отношение обаче има някои ограничения, тъй като заетостта често се нарича „изоставащ“ показател.

Статистическите данни за заетостта са в основата на много политики на ЕС. Европейската стратегия за заетостта (ЕСЗ) бе лансирана на срещата на високо равнище по въпросите на заетостта, проведена в Люксембург през ноември 1997 г., и бе преработена през 2005 г. с цел да бъде приведена в по-пълно съответствие с обновените цели от Лисабон, а през юли 2008 г. бяха актуализирани насоките относно политиките за заетостта в периода 2008—2010 г. През март 2010 г. Европейската комисия представи стратегията „Европа 2020“ (на английски) за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж; тя бе официално приета от Европейския съвет през юни 2010 г. Европейският съвет прие пет водещи цели, първата от които е повишаване до 75 % на равнището на заетостта на жените и мъжете на възраст между 20 и 64 г. в периода до 2020 г. С оглед на тези водещи цели държавите членки могат да определят собствени национални цели и да изготвят национални програми за реформи, включващи действията, които възнамеряват да предприемат в изпълнение на стратегията. Стратегията може да се осъществи поне отчасти чрез насърчаване на гъвкави условия на труд — например работа на непълно работно време или работа от дома — за които се смята, че стимулират участието на пазара на труда. Други инициативи, които могат да поощрят навлизането на повече участници на пазара на труда, включват по-добри услуги за гледане на деца, предоставяне на повече възможности за учене през целия живот или улесняване на трудовата мобилност. В центъра на тази тема е въпросът за съчетаването на гъвкавост и сигурност („flexicurity“): това са политики, насочени едновременно към гъвкавостта на пазарите на труда, организацията на труда и трудовите правоотношения, като отчитат съвместяването на професионалния и личния живот, сигурността на работното място и социалната закрила. В съответствие със стратегията „Европа 2020“ в ЕСЗ се насърчава изпълнението на мерки, чрез които до 2020 г. да бъдат изпълнени три основни цели:

  • заетост за 75 % от лицата на възраст между 20 и 64 години;
  • намаляване на броя на преждевременно напускащите училище лица до под 10 %, както и най-малко 40 % от хората на възраст от 30 до 34 години да са завършили висше образование;
  • най-малко 20 милиона души по-малко да бъдат в състояние на бедност или в риск от бедност и социално изключване.

Бавният темп на възстановяване от финансовата и икономическа криза и все по-големият брой доказателства за нарастване на безработицата станаха причина на 18 април 2012 г. Европейската комисия да формулира набор от предложения за мерки за стимулиране на създаването на работни места, обединени в специален пакет за заетостта. Наред с другото, в предложенията бяха включени мерки за създаване на заетост чрез подход от страната на търсенето и бяха посочени начини, по които държавите членки могат да насърчат наемането на работа, като намалят данъчното облагане на труда или окажат по-голяма подкрепа на стартиращите предприятия. Освен това предложенията имаха за цел да определят икономическите области, в които е налице особено голям потенциал за създаване на работни места, като например екологосъобразната икономика, здравните услуги и информационните и комуникационните технологии.

През декември 2012 г. в контекста на все по високата младежка безработица в няколко държави членки Европейската комисия предложи пакет от мерки за младежката заетост (COM(2012) 727 final). Този пакет бе последваща мярка към действията относно младежта, залегнали в по-широкообхватния пакет за заетостта, и съдържаше редица предложения, включително:

  • всички младежи на възраст до 25 години да получат добро предложение за работа, продължаване на образованието, чиракуване или стаж в рамките на четири месеца след като завършат формално образование или останат без работа (гаранция за младежта);
  • консултация с европейските социални партньори по рамка за качество на стажовете, чрез която да се даде възможност на младите хора да придобият професионален опит при сигурни условия;
  • Европейски алианс за професионална подготовка, с който се цели да се подобрят качеството и предлаганите форми на чиракуване и се очертават начините за намаляване на пречките пред мобилността на младите хора.

През 2013 г. продължи полагането на усилия за намаляване на младежката безработица, като Европейската комисия представи Инициатива за младежка заетост (COM(2013) 144 final), разработена с цел засилено и ускорено изпълнение на мерките, очертани в пакета за младежката заетост. Целта е да се подкрепят по-конкретно младежите, които не са ангажирани в никаква форма на заетост, образование или обучение, в регионите с равнище на младежка безработица над 25 %. Инициативата бе последвана от друго съобщение, озаглавено „Да обединим усилията си в подкрепа на младите хора в Европа — Призив за действия срещу младежката безработица“ (COM(2013) 447 final), чиято цел е да ускори прилагането на гаранцията за младежта и да подпомогне държавите членки и предприятията в ЕС да назначат на работа повече млади хора.

Един от основните приоритети на Колегиума от комисари, чийто нов мандат започна през 2014 г., е да съсредоточи усилията си върху стимулите за създаване на работни места, постигане растеж и инвестиции с цел намаляване на регулаторната тежест, по-интелигентно оползотворяване на съществуващите финансови ресурси и на публичните средства. През февруари 2015 г. Европейската комисия публикува серия от доклади за отделните държави (на английски), в които се анализират икономическите политики на държавите — членки на ЕС, и се съдържа информация за формулираните за следващата година приоритети, насочени към стимулиране на растежа и създаването на работни места. През същия месец Европейската комисия предложи също така през 2015 г. по линия на инициативата за младежка заетост да бъдат предоставени 1 милиард евро за увеличаване до 30 пъти на предварителното финансиране, което държавите — членки на ЕС, за да повишат равнището на заетостта сред младежите, с цел да бъдат подпомогнати до 650 000 млади хора на пазара на труда.

През юни 2016 г. Европейската комисия прие Програма за умения в Европа (COM(2016) 381/2), озаглавена „ Съвместни усилия за укрепване на човешкия капитал, пригодността за заетост и конкурентоспособността“. Целта е да се гарантира, че хората ще усвоят уменията, необходими им в момента и занапред, за да се повишат пригодността за заетост, конкурентоспособността и растежът в целия ЕС.

Вижте също

Допълнителна информация от Евростат

Публикации

Основни таблици

Основни показатели на НРС (t_lfsi)
Население, активност и неактивност — коригирани динамични редове на НРС (t_lfsi_act)
Заетост — коригирани динамични редове на НРС (t_lfsi_emp)
Безработица — коригирани динамични редове на НРС (t_une)
Динамични редове на НРС — подробни резултати от годишното наблюдение (t_lfsa)
Динамични редове на НРС — конкретни теми (t_lfst)

База данни

Основни показатели на НРС (lfsi)
Заетост — коригирани динамични редове на НРС (t_lfsi_emp)
Безработица — коригирани динамични редове на НРС (une)
Преход на пазара на труда — данни от повторени във времето изследвания в рамките на НРС (lfsi_long)
Динамични редове на НРС — подробни резултати от тримесечното изследване (от 1998 г. нататък) (lfsq)
Динамични редове на НРС — подробни резултати от годишното изследване (lfsa)
Динамични редове на НРС — конкретни теми (lfst)
Ad-hoc модули на НРС (lfso)
2014 г. Миграция и пазар на труда (lfso_14)
2013 г. Трудови злополуки и други свързани с работата здравословни проблеми (lfso_13)
2012 г. Преход от професионален живот към пенсиониране (lfso_12)
2011 г. Достъп до пазара на труда за лица с увреждания (lfso_12)
2010 г. Съвместяване на професионалния и семейния живот (lfso_10)
2009 г. Навлизане на младите хора на пазара на труда (lfso_09)
2008 г. Мигрантите на пазара на труда (lfso_ 08)
2007 г. Свързани с работата злополуки, здравословни проблеми и излагане на рискове(lfs_07)
2006 г. Преход от професионален живот към пенсиониране (lfso_06)
2005 г. Съвместяване на професионалния и семейния живот (lfso_05)
2004 г. Организация на работата и работно време (lfso_04)
2003 г. Учене през целия живот (lfso_03)
2002 г. Заетост на лицата с увреждания (lfso_02)
2000 г. Преход от училище към професионален живот (lfso_00)

Специален раздел

Методология / Метаданни

Публикации

Файлове с метаданни от ESMS и методология на НРС на ЕС

Изходни данни за таблиците и фигурите (MS Excel)

Връзки към външни уебсайтове