Статистически данни за цените на електроенергията

Направо към: навигация , търсене


Данни, извлечени през май 2018 г.

Планирана актуализация на статията: ноември 2019 г.

Английската версия е по-актуална.

Акценти

През втората половина на 2017 г. цените на електроенергията за битови нужди в ЕС са били най-високи в Дания и Германия.

През втората половина на 2017 г. цените на електроенергията за небитови нужди в ЕС са били най-високи в Италия и Германия.

Electricity prices for household consumers (taxes included), second half 2017 (EUR per kWh)

В настоящата статия се очертава развитието на цените на електроенергията както за битови, така и за небитови потребители в рамките на Европейския съюз (ЕС). Тя включва също така данни за цените в Исландия, Лихтенщайн, Норвегия, Албания, бивша югославска република Македония, Черна гора, Сърбия, Турция, Босна и Херцеговина, Косово [1], Молдова и Украйна.

Цената на енергията в ЕС зависи от редица различни условия на търсене и предлагане, включително от геополитическата ситуация, националния енергиен микс, диверсификацията на вноса, разходите по мрежата, разходите за опазване на околната среда, тежките метеорологични условия или равнищата на акцизите и данъчното облагане. Следва да се отбележи, че цените, представени в настоящата статия, включват данъци, налози и ДДС за битови потребители, но не включват възстановими данъци и такси и ДДС за небитови потребители.

Цялата статия

Цени на електроенергията за битови потребители

Най-високите цени на електроенергията са в Дания и Германия

Общ преглед на средните цени на електроенергията в евро за киловатчас (евро за kWh) през последните три години (втората половина на всяка година) е представен в таблица 1.

Таблица 1: Цени на електроенергията 2015—2017 г. (второ полугодие)
(евро за kWh)
Източник: Евростат (nrg_pc_204) и (nrg_pc_205)

За битовите потребители (определени за целите на настоящата статия като средни потребители с годишно потребление в диапазона 2 500 kWh < потребление < 5 000 kWh) цените на електроенергията през втората половина на 2017 г. са били най-високи сред държавите — членки на ЕС, в Германия (0,305 евро за kWh), Дания (0,301 евро за kWh) и Белгия (0,288 евро за kWh); вж. фигура 1. Най-ниски са били цените на електроенергията в България (0,098 евро за kWh), Литва (0,111 евро за kWh) и Унгария (0,113 евро за kWh). Цената на електроенергията за битови потребители в Дания и Германия е била повече от три пъти по-висока от цената в България.

Фигура 1: Цени на електроенергията за битови потребители, втората половина на 2017 г.
(евро за kWh)
Източник: Евростат (nrg_pc_204)

Средната цена в ЕС-28 — среднопретеглената стойност съгласно най-новите (2016 г.) данни за количеството на потребената от домакинствата електроенергия — е 0,205 евро за kWh.

Развитието на цените на електроенергията за битовите потребители в ЕС-28 от първата половина на 2008 г. е представено на фигура 2. Цените са се увеличили през 2008 г., намалели са леко през 2009 г. и след това непрекъснато са нараствали от първата половина на 2010 г. до втората половина на 2015 г. През първата половина на 2016 г. цените намаляват и оттогава остават стабилни.

Фигура 2: Развитие на цените на електроенергията за битови потребители, EС-28 и ЕЗ, 2008—2017 г.
(евро за kWh)
Източник: Евростат (nrg_pc_204)


Тежестта на данъците и налозите се различава в голяма степен между държавите членки

Съотношението на данъците и налозите в общата цена на дребно на електроенергията за битови потребители е показано на фигура 3. Относителният размер на данъчния принос през втората половина на 2017 г. е най-малък в Малта (4,8 %), където към базисната цена се прилага ниска ставка на ДДС и на битовите потребители не се начисляват други данъци. Най-високи данъци се начисляват в Дания, където 69,4% от крайната цена се състои от данъци и налози.

Фигура 3: Дял на данъците и налозите, плащани от битовите потребители, втората половина на 2017 г.
(%)
Източник: Евростат (nrg_pc_204)

Най-големи спадове в цените на електроенергията — в Италия, Хърватия и Литва

На фигура 4 са показани промените в цените на електроенергията за битови потребители, включително всички данъци и ДДС в национална валута между втората половина на 2016 г. и втората половина на 2017 г.; тези цени са се понижили през разглеждания период в 13 държави — членки на ЕС. Най-голямо увеличение на цените е наблюдавано в Кипър (12,6 %), докато цените на електроенергията за битови потребители са спаднали най-чувствително в Италия (-11,1 %) и Хърватия (-7.5 %).

Фигура 4: Промяна в цените на електроенергията за битови потребители в сравнение със същия семестър на предходната година, втората половина на 2017 г.
(%)
Източник: Евростат (nrg_pc_204)

Цени на електроенергията за небитови потребители

Цените на електроенергията са най-високи в Италия и Германия

За небитовите потребители (определени за целите на настоящата статия като средни потребители с годишно потребление в диапазона 500 MWh < потребление < 2 000 MWh), цените на електроенергията през втората половина на 2017 г. са най-високи сред държавите — членки на ЕС, в Италия и Германия (вж. фигура 5). Средната цена за ЕС-28 — среднопретеглена стойност на базата на най-новите (2016 г.) национални данни за количеството потребление на небитови потребители — е 0,112 евро за kWh.

Фигура 5: Цени на електроенергията за небитови потребители, втората половина на 2017 г.
(евро за kWh)
Източник: Евростат (nrg_pc_205)

Развитието на цените на електроенергията за небитовите потребители в ЕС-28 от първата половина на 2008 г. е показано на фигура 6. Цените се увеличават през 2008 г. и първата половина на 2009 г., намаляват през втората половина на 2009 г. и нарастват отново през всяко шестмесечие до първата половина на 2013 г. През втората половина на 2013 г. средната цена спада леко, преди да се покачи значително (4,3 %) през първата половина на 2014 г., за да достигне най-висока стойност от 0,123 евро за kWh. Между втората половина на 2014 г. и втората половина на 2016 г. е налице низходяща тенденция. През първата половина на 2017 г. се наблюдава слабо увеличение от по-малко от 1 % в сравнение с втората половина на 2016 г.; въпреки това цените отново се понижават през втората половина на 2017 г.

Фигура 6: Развитие на цените на електроенергията за небитови потребители, EС-28 и ЕЗ, 2008—2017 г.
(евро за kWh)
Източник: Евростат (nrg_pc_205)

Съотношение на невъзстановимите данъци и налози в цените на електроенергията

Съотношението на невъзстановимите данъци и налози в общата цена на електроенергията за небитови потребители е показано на фигура 7. През втората половина на 2017 г. най-високи данъци са начислявани в Дания, където невъзстановимите данъци и налози съставляват 72,3 % от общата цена.

Фигура 7: Дял на невъзстановимите данъци и налози, плащани от небитовите потребители, втората половина на 2017 г.
(%)
Източник: Евростат (nrg_pc_205)

Развитие на цените на електроенергията за небитови потребители

На фигура 8 са показани промените в цените на електроенергията за небитови потребители, включително всички невъзстановими данъци и налози в национална валута между втората половина на 2016 г. и втората половина на 2017 г.; тези цени се понижават през този период в 16 държави — членки на ЕС. Най-голямо увеличение на цените е наблюдавано в Кипър (7,5 %) и Гърция (6,7 %), докато в Чешката република цените на електроенергията за небитови потребители са намалели със 7,1 %.

Фигура 8: Промяна в цените на електроенергията за небитови потребители в сравнение със същия семестър на предходната година, втората половина на 2017 г.
(%)
Източник: Евростат (nrg_pc_205)

Източници на данни

Определение на битови потребители

В рамките на настоящата статия под „битови потребители“ се разбира стандартният среден интервал на потребление на домакинствата с годишно потребление на електроенергия между 2 500 и 5 000 kWh. Всички стойности представляват потребителски цени на дребно и включват данъци, налози и ДДС.

Следва да се отбележи, че сравнението между цените от 2016 г. и 2017 г. се прави с цените в националните валути, за да се изключи влиянието на промените в обменните курсове между националните валути и еврото за държавите — членки на ЕС, и за държави извън ЕС, които не използват еврото.

Определение за небитови потребители

В рамките на настоящата статия под „небитови потребители“ се разбира стандартният среден интервал на небитово потребление, при който годишното потребление на електроенергия е между 500 и 2 000 MWh. В настоящата статия цените са представени в съответствие с базисната цена за производство на електроенергия и разходите по мрежата и включват всички невъзстановими данъци и налози.

Методология

Поради промяна в методологията от 2007 г. нататък има прекъсване в серията и затова е налице относително кратък динамичен ред. Независимо от това дори в този относително кратък период при цените на електроенергията са налице значителни колебания.

През 2016 г. влезе в сила Регламент (ЕС) 2016/1952, в който се определя задължението за събиране и разпространение на данни за цените на електроенергията за битови и небитови потребители. До януари 2017 г. данните за цените за битовия сектор бяха предоставяни от докладващите органи на доброволна основа. До 2016 г. небитовите потребители бяха определяни като промишлени потребители, но на докладващите органи беше позволено да включват и други небитови потребители. С въвеждането на Регламент (ЕС) 2016/1952 определението е променено от промишлени на небитови потребители, за да има единна методология за всички докладващи държави.

Тарифите на електроенергията или ценовите схеми варират при различните доставчици. Те могат да бъдат резултат от договорените условия, особено за големите небитови потребители. За по-малките потребители обикновено се определят според количеството потребена електроенергия и редица други характеристики; повечето тарифи включват и някаква форма на фиксирана такса. Поради това не съществува единична цена за електроенергията. За да се направи съпоставка във времето между цените и отделните държавите — членки на ЕС, в настоящата статия е изложена информация за интервалите на потребление при битовите потребители и при небитовите потребители. Съществуват общо пет вида домакинства, за които се събират данни за цените на електроенергията в зависимост от различните годишни интервали на потребление. При небитовите потребители данни за цените на електроенергията се събират за общо седем различни вида потребители.

Събраните данни за цените обхващат средните цени за период от шест месеца (половин година или полугодие) от януари до юни (първа половина или първо полугодие) и от юли до декември (втора половина или второ полугодие) всяка година. Цените включват базисната цена на електроенергията, таксите за пренос и разпределение, наем за измервателен уред и други услуги. Цените на електроенергията за битови потребители са представени с включени данъци, налози, несвързани с данъци налози, такси и данък върху добавената стойност (ДДС), тъй като това обикновено отразява крайната цена, плащана от битовите потребители. Тъй като небитовите потребители обикновено могат да си възстановят ДДС и някои други данъци, цените за предприятията са показани без ДДС и други възстановими данъци/налози/такси. Единицата за цените на електроенергия е евро за киловатчас (евро за kWh).

Контекст

Цената и надеждността на енергийните доставки, по-специално на електроенергията, са ключови елементи в стратегията за енергийните доставки на дадена държава. Цените на електроенергията са от особено значение за международната конкурентоспособност, тъй като електроенергията обикновено представлява значителен дял от общите разходи за енергия за промишлените предприятия и предприятията, предоставящи услуги. За разлика от цената на изкопаемите горива, които обикновено се търгуват на световните пазари на относително еднакви цени, в държавите — членки на ЕС, има по-широк диапазон на цените на електроенергията. Цената на електроенергията се влияе до известна степен от цената на основните горива, а напоследък и от разходите за сертификати за емисии на въглероден диоксид (СО2).

Тези въпроси бяха засегнати в Съобщението на Европейската комисия Да посрещнем предизвикателството на по-високите цени на петрола (COM(2008) 384), в което се съдържа призив ЕС да повиши своята ефективност при потреблението на енергия и да зависи в по-малка степен от изкопаемите горива, по-специално като следва подхода, изложен в пакета относно изменението на климата и възобновяемите енергийни източници.

ЕС предприе действия за либерализиране на пазарите на електроенергия и газ след втората половина на 90-те години на миналия век. С директивите, приети през 2003 г., се установяват общи правила за вътрешните пазари на електрическа енергия и природен газ. Определени бяха крайни срокове за отваряне на пазарите и предоставяне на възможност на клиентите да избират своя доставчик: от 1 юли 2004 г. за предприятия и от 1 юли 2007 г. за всички потребители (включително домакинствата). Някои държави — членки на ЕС, бяха предварително подготвени за процеса на либерализация, докато други приеха много по-бавно необходимите мерки. Всъщност продължават да съществуват значителни пречки пред навлизането на много от пазарите на електроенергия и природен газ, както е видно от броя на пазарите, които все още са доминирани от (почти) монополни доставчици. През юли 2009 г. Европейският парламент и Съветът приеха трети пакет от законодателни предложения, имащ за цел да гарантира реален и ефективен избор на доставчици, както и ползи за клиентите. Смята се, че по-голямата прозрачност на цените на газа и електрическата енергия ще спомогне за стимулиране на лоялната конкуренция чрез насърчаване на потребителите да избират между различни енергийни източници (петрол, въглища, природен газ и възобновяеми енергийни източници) и различни доставчици. Прозрачността на цените на енергията може да стане по-ефективна чрез предоставяне на информация за цените и ценовите системи по възможно най-много канали.

Пряк достъп до
Други статии
Таблици
База данни
Тематичен раздел
Публикации
Методология
Законодателство
Визуализации
Връзки към външни уебсайтове






Статистически данни в областта на енергетиката — цени (t_nrg_price)
Цени на електроенергията по вид потребител (ten00117)


Статистически данни в областта на енергетиката — цени на природния газ и електроенергията (nrg_price)
Статистически данни в областта на енергетиката — цени на природния газ и електроенергията (от 2007 г. нататък) (nrg_pc)
Статистически данни в областта на енергетиката — цени на природния газ и електроенергията (до 2007 г.) (nrg_pc_h)


Бележки

  1. Това обозначение не засяга позициите за статута и е в съответствие с Резолюция 1244/1999 на Съвета за сигурност на ООН и становището на Международния съд относно обявяването на независимостта на Косово.