Статистически данни за цените на електроенергията

Направо към: навигация , търсене


Данни, извлечени през май 2020 г.

планирана актуализация на статията: август 2021.

Акценти

През втората половина на 2019 г. цените на електроенергията за битови потребители в ЕС-27 са най-високи в Дания (0,29 EUR за kWh), а най-ниски в България (0,10 EUR за kWh).

През втората половина на 2019 г. цените на електроенергията за небитови потребители в ЕС-27 са най-високи в Кипър (0,18 EUR за kWh), а най-ниски в Дания (0,07 EUR за kWh).

Цени на електроенергията (включващи данъци) за битови потребители, втора половина на 2019 г.

В настоящата статия се проследява развитието на цените на електроенергията както за битови, така и за небитови потребители в рамките на Европейския съюз (ЕС). Когато е възможно, в нея са включени също данни за цените в Обединеното кралство; Исландия, Лихтенщайн, Норвегия; Черна гора, Северна Македония, Албания, Сърбия, Турция; Босна и Херцеговина, Косово*; Молдова, Грузия и Украйна.

Цената на енергията в ЕС зависи от редица условия на търсене и предлагане, включително от геополитическата ситуация, националния енергиен микс, диверсификацията на вноса, разходите за мрежата, разходите за опазване на околната среда, тежките метеорологични условия или равнищата на акцизите и данъчното облагане. Следва да се отбележи, че цените, представени в настоящата статия, включват данъци, налози и ДДС за битови потребители, но не включват възстановими данъци и такси и ДДС за небитови потребители.

Цялата статия

Цени на електроенергията за битови потребители

Най-високи цени на електроенергията се начисляват в Германия и Дания

През втората половина на 2019 г. цените на електроенергията за битови потребители (определени за целите на настоящата статия като средни потребители с годишно потребление в диапазона 2 500 kWh — 5 000 kWh) в държавите — членки на ЕС, са най-високи в Дания (0,2924 EUR за kWh), Германия (0,2873 EUR за kWh) и Белгия (0,2860 EUR за kWh); вж. фигура 1. Най-ниски са цените на електроенергията в България (0,0958 EUR за kWh), Унгария (0,1097 EUR за kWh) и Литва (0,1254 EUR за kWh).Цената на електроенергията за битови потребители в Дания е повече от три пъти по-висока от цената в България.

През второто полугодие на 2019 г. средната цена в ЕС-27 — среднопретеглената стойност съгласно най-скорошните (2018 г.) данни за количеството на потребената от домакинствата електроенергия — е 0,2160 EUR за kWh.

Фигура 1: Цени на електроенергията за битови потребители, втора половина на 2019 г.
(EUR за kWh)
Източник: Евростат (nrg_pc_204)

Развитието на цените на електроенергията за битови потребители в ЕС-27 от първата половина на 2008 г. насам е представено на фигура 2. Цената без данъци, т.е. енергия, доставка и мрежа, нараства малко по-бързо от общия процент на инфлация (ХИПЦ) до втората половина на 2013 г., когато е 0,1338 EUR за kWh. От 2014 г. насам обаче тя остава сравнително стабилна и в момента е 0,1280 EUR/kWh, което е малко под цената от първата половина на 2008 г., коригирана спрямо инфлацията. За сравнение тежестта на данъците непрекъснато се увеличава — от 31,2 % през 2008 г. на 40,7 % през 2019 г. В резултат на това общата цена за битови потребители, включваща всички данъци, е значително по-висока (17 %) през втората половина на 2019 г., отколкото през първата половина на 2008 г., ако се коригира спрямо инфлацията.

Фигура 2: Развитие на цените на електроенергията за битови потребители, 2008-2019 г.(EUR за kWh)
Източник: Евростат (nrg_pc_204)

Тежестта на данъците и налозите се различава в голяма степен между държавите членки

Делът на данъците и налозите в общата цена на дребно на електроенергията за битови потребители е показан на фигура 3. В ЕС относителният дял на данъците в цената през първата половина на 2019 г. е най-малък в Малта (5,9 %), където към базисната цена е приложена ниска ставка на ДДС. Относителният дял на данъците е най-висок в Дания — 64,4 % от общата цена. В ЕС-27 ДДС представлява 15,6 % от общата цена, като варира от 4,8 % в Малта до 21,2 % в Унгария.

Фигура 3: Дял на данъците и налозите, плащани от битовите потребители на природен газ, втора половина на 2019 г.
(%)
Източник: Евростат (nrg_pc_204)

Най-голям спад в цените на електроенергията — в Дания, Гърция и Португалия

На фигура 4 са показани процентните изменения в цените на електроенергията за битови потребители, включително всички данъци и ДДС в национална валута, между втората половина на 2018 г. и втората половина на 2019 г.; Що се отнася до цените на енергията, най-подходящо е съпоставянето по години (а не по шестмесечия), защото по този начин се избягват сезонните въздействия. През изминалата година общата цена се понижава в 10 държави — членки на ЕС. Най-голямо намаляване в процентно изражение отчитат Дания (-6,3 %) и Гърция (-5,8 %), в които данъците върху енергията от възобновяеми източници бяха драстично намалени, а останалите компонентите останаха непроменени. Най-голямо нарастване на цената в процентно изражение отчитат Нидерландия (19,6 %) и Литва (14,3 %), в които компонентите енергия и доставка са основният двигател за нарастването. Следва да се отбележи, че в Литва цената без данъци бележи нарастване с 22,8 %. Данъците върху капацитета обаче бяха премахнати, а данъците върху енергията от възобновяеми източници бяха намалени, което отчасти компенсира увеличението.

Фигура 4: Промяна в цените на електроенергията за битови потребители в сравнение със същото полугодие на предходната година, втора половина на 2019 г.
(%)
Източник: Евростат (nrg_pc_204)

Цени на електроенергията за небитови потребители

Цените на електроенергията са най-високи в Кипър и Италия

За небитовите потребители (определени за целите на настоящата статия като средни потребители с годишно потребление в диапазона 500 MWh — 2000 MWh) цените на електроенергията в държавите — членки на ЕС, през втората половина на 2019 г. са най-високи Кипър и Италия (вж. фигура 5). През втората половина на 2019 г. средната цена за ЕС-27 — среднопретеглена стойност на базата на най-скорошните (2018 г.) национални данни за потреблението на електричество от небитови потребители — е 0,1173 EUR за kWh.

Фигура 5: Цени на електроенергията за небитови потребители, втора половина на 2019 г.
(EUR за kWh)
Източник: Евростат (nrg_pc_205)

Развитието на цените на електроенергията за небитови потребители в ЕС-27 от първата половина на 2008 г. насам е показано на фигура 6. Цената без данъци, т.е. енергия, доставка и мрежа, нараства подобно на общия процент на инфлация до 2012 г., когато през първото полугодие достига най-високата си стойност от 0,0943 EUR за kWh. След това тя намалява и в момента е 0,0772 EUR за kWh, което е с 21 % под цената от 2008 г., коригирана спрямо инфлацията.

Тежестта на данъците обаче непрекъснато се увеличава — от 13,8 % през 2008 г. на 34,2 % през 2019 г. Поради това, ако погледнем общата цена за небитови потребители, т.е. включително невъзстановимите данъци, за второто полугодие на 2019 г., тя е малко над (с 3,6 %) цената за 2008 г., коригирана спрямо инфлацията.

Фигура 6: Развитие на цените на електроенергията за небитови потребители, 2008—2019 г.
(EUR за kWh)
Източник: Евростат (nrg_pc_205)

Съотношение на невъзстановимите данъци и налози в цените на електроенергията

Съотношението на невъзстановимите данъци и налози в общата цена на електроенергията за небитови потребители е показано на фигура 7. През втората половина на 2019 г. делът на данъците е със значителна преднина най-висок в Германия, където невъзстановимите данъци и налози съставляват 56,3 % от общата цена, а на 13,8 процентни пункта след нея се нарежда Италия. Делът на данъците за ЕС-27 е 34,2 %, но разбира се, делът на Германия оказва много голямо въздействие, тъй като това е държавата с най-голямо потребление на електроенергия в небитовия сектор.

Фигура 7: Дял на данъците и налозите, плащани от небитовите потребители на природен газ, втора половина на 2019 г.
(%)
Източник: Евростат (nrg_pc_205)

Развитие на цените на електроенергията за небитови потребители

На фигура 8 са показани промените в цените на електроенергията за небитови потребители, включително всички невъзстановими данъци и налози в национална валута, между втората половина на 2018 г. и втората половина на 2019 г. В шест държави — членки на ЕС, се наблюдава спад на тези цени, като той е най-осезаем в Дания (-13,4 %), следвана от Полша (-6,3 %) и Португалия (-2,1 %). Цените се увеличават в 21 други държави — членки на ЕС. Нарастване с най-малко 10,0 % е отчетено в Румъния (19,5 %), Унгария (18,4 %), Италия (12,7 %), Нидерландия (11,1 %) и Словения (10,0 %).

Фигура 8: Промяна в цените на електроенергията за небитови потребители в сравнение със същото полугодие на предходната година, втора половина на 2019 г.
(%)
Източник: Евростат (nrg_pc_205)

Изходни данни за таблиците и графиките

Източници на данни

Определение за битови потребители

В настоящата статия под битови потребители се разбира стандартният среден интервал на потребление на домакинствата с годишно потребление на електроенергия между 2500 и 5000 kWh. Всички стойности представляват потребителски цени на дребно и включват данъци, налози и ДДС.

Определение за небитови потребители

В настоящата статия под небитови потребители се разбира стандартният среден интервал на небитово потребление, при който годишното потребление на електроенергия е между 500 и 2000 MWh. Посочените в настоящата статия цени включват цената за производство и доставка на електроенергията и разходите за мрежата, както и всички невъзстановими данъци и налози.

Методология

Сравнението между цените от 2018 г. и 2019 г. се прави в национални валути, за да се изключат колебанията на валутните курсове между националните валути и еврото.

Цените в националните валути се конвертират в евро, като се използва средният валутен курс през периода, за който се отчитат цените.

Цените винаги се сравняват между едни и същи полугодия (т.е. година по година), за да се избегнат сезонните въздействия.

През 2016 г. влезе в сила Регламент (ЕС) 2016/1952, в който се определя задължението за събиране и разпространение на данни за цените на електроенергията за битови и небитови потребители. До 2016 г. небитовите потребители бяха определени като промишлени потребители, но на докладващите органи беше позволено да включват и други небитови потребители. С приемането на Регламент (ЕС) 2016/1952 определението беше променено от промишлени на небитови потребители, за да има единна методология за всички докладващи държави. До януари 2017 г. докладващите органи предоставяха на доброволна основа данни за цените за сектора на домакинствата.

Тарифите на електроенергията или ценовите схеми варират при различните доставчици. Те могат да зависят от договорените условия, особено за големите небитови потребители. Цените за по-малките потребители обикновено се определят според редица характеристики, включително количеството консумирана електроенергия. Повечето тарифи включват и някаква форма на фиксирана такса и поради това не съществува единична цена за електроенергията. За да се направи съпоставка във времето между цените и отделните държави — членки на ЕС, в настоящата статия е включена информация за интервалите на потребление при битовите и при небитовите потребители. Цените на електроенергията за битови потребители са разделени в пет годишни интервала на потребление, а за небитови потребители — в седем различни интервала на потребление.

Събраните данни за цените обхващат средните цени за период от шест месеца (половин година или полугодие) от януари до юни (първо полугодие) и от юли до декември (второ полугодие) за всяка година. Цените включват базисната цена на електроенергията, таксите за пренос и разпределение, наем за измервателен уред и други услуги. Цените на електроенергията за битови потребители са представени с включени данъци, налози, несвързани с данъци налози, такси и данък върху добавената стойност (ДДС), тъй като по този начин обикновено се отразява крайната цена, плащана от битовите потребители. Тъй като небитовите потребители обикновено могат да си възстановят ДДС и някои други данъци, цените за тези потребители са показани без ДДС и други възстановими данъци/налози/такси. Единицата за цените на електроенергията е евро за киловатчас (евро за kWh).

Контекст

Цената и надеждността на енергийните доставки, по-специално на електроенергията, са ключови елементи в стратегията за енергийните доставки на дадена държава. Цените на електроенергията са от особено значение за конкурентоспособността в международен план, тъй като електроенергията обикновено представлява значителен дял от общите разходи за енергия на предприятията в сферата на промишлеността и услугите. За разлика от цената на изкопаемите горива, които обикновено се търгуват на световните пазари при относително еднакви цени, цените на електроенергията варират значително в отделните държави — членки на ЕС. Цената на електроенергията се влияе до известна степен от цената на основните горива, а напоследък и от разходите за сертификати за емисии на въглероден диоксид (СО2).

След втората половина на 90-те години на миналия век ЕС предприе действия за либерализиране на пазарите на електроенергия и газ. С директиви, приети през 2003 г., се установяват общи правила за вътрешните пазари на електрическа енергия и природен газ. Определят се също крайни срокове за отваряне на пазарите и предоставяне на възможност на клиентите да избират своя доставчик: от 1 юли 2004 г. за предприятия и от 1 юли 2007 г. за всички потребители (включително домакинствата). Някои държави — членки на ЕС, вече бяха подготвени за процеса на либерализация, докато други приеха много по-бавно необходимите мерки. Всъщност продължават да съществуват значителни пречки пред навлизането на много от пазарите на електроенергия и природен газ, както е видно от броя на пазарите, които все още са доминирани от (почти) монополни доставчици.

През 2008 г. в съобщението си Да посрещнем предизвикателството на по-високите цени на петрола (COM(2008) 384) Европейската комисия призова ЕС да повиши своята ефективност при потреблението на енергия и да намали зависимостта си от изкопаеми горива, по-конкретно като следва подхода, посочен в пакета относно изменението на климата и възобновяемите енергийни източници.

През юли 2009 г. Европейският парламент и Съветът приеха третия енергиен пакет (законодателен пакет, състоящ се от две директиви и три регламента), имащ за цел да гарантира реален и ефективен избор на доставчици, както и ползи за клиентите. Единият регламент беше относно създаването до 2011 г. на Агенция за сътрудничество между регулаторите на енергия.

През май 2013 г. Европейският съвет призова Комисията да извърши задълбочен анализ на развитието на цените и разходите за енергия в Европа.

През 2014 г. в отговор на искането на Европейския съвет Европейската комисия изготви задълбочен анализ на цените и разходите за енергия в Европа, за да помогне на създателите на политики да разберат контекста и последиците за потребителите и политиката от неотдавнашните покачвания на цените. Този първи доклад за цените и разходите за енергия показа, че цените на енергията в световен мащаб са високи, като значително се различават в отделните държави — членки на ЕС, и са осезаемо по-високи в Европа, отколкото в нейните международни търговски партньори, по-специално в Съединените щати. Цените на дребно са се повишили повече от цените на едро поради увеличенията при мрежовия компонент, както и при данъците и таксите. Наличието на пропуски в данните доведе до препоръки да се подобрят подробността, прозрачността и последователността при събирането на данни за цените на енергията, както и до предложение на Комисията и приемане на Регламент (ЕС) 2016/1952. Също така беше решено на всеки две години да бъде изготвян такъв доклад за цените и разходите за енергия. Поради това Европейската комисия публикува такива доклади и през 2016 г. и 2018 г.

По-голямата прозрачност на цените на газа и електроенергията ще спомогне за стимулиране на лоялната конкуренция, като потребителите се насърчават да избират между различни енергийни източници (петрол, въглища, природен газ и възобновяеми енергийни източници) и различни доставчици. По-голяма прозрачност на цените на енергията може да се постигне чрез предоставяне на информация за цените и ценовите системи по възможно най-много канали.

Пряк достъп до
Други статии
Таблици
База данни
Тематичен раздел
Публикации
Методология
Законодателство
Визуализации
Връзки към външни уебсайтове





Основни таблици

Energy statistics – main indicators (t_nrg_indic)
Electricity prices by type of user (ten00117)

База данни

Energy statistics - prices of natural gas and electricity (nrg_price)
Energy statistics - natural gas and electricity prices (from 2007 onwards) (nrg_pc)
Energy statistics - natural gas and electricity prices (until 2007) (nrg_pc_h)

Специален раздел

  • Energy (на английски)

Методология

Визуализация

Бележки

* Това название не засяга позициите по отношение на статута и е съобразено с Резолюция 1244/1999 на Съвета за сигурност на ООН и становището на Международния съд относно обявяването на независимост от страна на Косово.