Статистически данни за цифровата икономика и цифровото общество — домакинства и физически лица — Statistics Explained
    

Статистически данни за цифровата икономика и цифровото общество — домакинства и физически лица

Направо към: навигация , търсене


Данни, извлечени през септември 2020 г.

Планирана актуализация на страницата: декември 2021 г.

Акценти

До 2019 г. делът на домакинствата в ЕС-27 с достъп до интернет се е увеличил до 90 %, което е с приблизително 26 процентни пункта повече в сравнение с 2009 г. (64 %).

През 2019 г. широколентов достъп до интернет имат 88 % от всички домакинства в ЕС-27, което е с 33 процентни пункта повече спрямо отчетения дял през 2009 г. (55 %).

През 2019 г. делът на лицата на възраст от 16 до 74 години в ЕС-27, които са поръчвали или закупували стоки или услуги за лично ползване по интернет, е 60 %, което е с 14 процентни пункта повече от отчетения дял през 2014 г. (46 %).

Достъп на домакинствата до интернет, 2014 и 2019 г.


В тази статия са представени най-скорошните статистически данни за няколко различни аспекта на цифровата икономика и цифровото общество в Европейския съюз (ЕС) с акцент върху достъпността на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) и тяхното ползване от физическите лица и в рамките на домакинства.

ИКТ засягат ежедневието на хората по много начини — както на работа, така и у дома, например при осъществяването на контакти или при закупуването на стоки или услуги онлайн. Обхватът на политиките на ЕС в тази област варира от регулирането на цели сектори, като например електронната търговия, до защитата на неприкосновеността на личния живот на лицата. Поради това напредъкът в развитието на информационното общество се счита от мнозина за изключително важен за осигуряване на необходимите условия за насърчаване на модерна и конкурентоспособна икономика.

Цялата статия

Достъп до интернет

ИКТ вече са леснодостъпни за населението — както по отношение на възможностите за достъп, така и по отношение на тяхната цена. През 2007 г. е премината основна гранична стойност, тъй като тогава повечето (53 %) домакинства в ЕС-27 имат достъп до интернет. Този дял продължава да нараства и надхвърля три четвърти през 2012 г. и четири пети през 2014 г. До 2019 г. делът на домакинствата в ЕС-27 с достъп до интернет се увеличава на 90 % — около 26 процентни пункта повече в сравнение с 2009 г.

Разпространеният и леснодостъпен широколентов достъп на приемливи цени е едно от средствата за насърчаване на развитието на общество, основано на знанията и информираността. Широколентовият достъп определено е най-разпространената форма на интернет достъп във всички държави членки от ЕС-27: през 2019 г. такъв достъп имат 88 % от всички домакинства в ЕС-27, което е с 33 процентни пункта над отчетения дял през 2009 г. (55 %) — вж. фигура 1.

Фигура 1: Интернет достъп и широколентова интернет връзка на домакинствата, ЕС-27, 2009—2019 г.
(% от всички домакинства)
Източник: Евростат (isoc_ci_in_h) и (isoc_ci_it_h)

През 2019 г. най-голям дял (98 %) на домакинствата с достъп до интернет е регистриран в Нидерландия (вж. фигура 2), като Швеция, Германия, Дания, Люксембург, Финландия, Ирландия и Испания също отчитат, че над 9 от всеки 10 домакинства разполагат с достъп до интернет. Най-нисък дял на достъпа до интернет сред държавите членки от ЕС-27 е отчетен в България (75 %). При все това България, както и Румъния, Кипър, Испания, Португалия и Литва, отчитат бързо нарастване на дела на домакинствата с достъп до интернет, като между 2014 г. и 2019 г. той се увеличава с 16—23 процентни пункта. Не е изненада, че се запазва относителна стабилност в няколко държави членки, в които максимумът на достъпа до интернет на домакинствата вече е достигнат през 2014 г., като например Люксембург, Нидерландия и Дания; такъв е случаят и с Исландия и Норвегия.

Фигура 2: Интернет достъп на домакинствата, 2014 г. и 2019 г.
(% от всички домакинства)
Източник: Евростат (isoc_ci_in_h)

От фигура 3 е видно, че по отношение на достъпа до интернет в известна степен съществува разделение между градските и селските райони в рамките на ЕС-27. Докато домакинствата в по-големите градове, както и в по-малките градове и предградията имат сравнително висок процент на достъп — 92 % в големите градове и 89 % в по-малките градове и предградията — достъпът до интернет в селските райони е сравнително по-ограничен (86 %). В 19 държави членки от ЕС-27 делът на домакинствата в селските райони с достъп до интернет е по-нисък от този на домакинствата в големите градове или в по-малките градове и предградията. Разделението между селските райони и другите два вида райони е най-осезаемо в Гърция, България, Португалия, Словения и Румъния, всяка от които е с по-ниско общо равнище на достъпа до интернет, отколкото средната стойност за ЕС-27. В Германия делът на домакинствата с достъп до интернет е идентичен в трите различни степени на урбанизация, а в Нидерландия и Дания е почти идентичен (един процентен пункт по-нисък в по-малките градове и предградията в Нидерландия и един процентен пункт по-висок в големите градове в Дания). В Белгия и Малта най-високото равнище на достъп до интернет е отчетено в по-малките градове и предградията, както е и в Словения, където делът на домакинствата в по-големите градове и в по-малките градове и предградията е идентичен. Сред изключенията са също Естония, Франция и Люксембург, в които най-високото равнище на достъп до интернет е отчетено в по-големите градове, а най-ниското — в по-малките градове и предградията (а не в селските райони), както и Швеция, където най-високото равнище на достъп до интернет е отчетено в селските райони.

Фигура 3: Интернет достъп на домакинствата по степени на урбанизация, 2019 г.
(% от всички домакинства)
Източник: Евростат (isoc_ci_in_h)

Използване на интернет

Към началото на 2019 г. шест от всеки седем (86 %) лица в ЕС-27 на възраст от 16 до 74 години са използвали интернет (поне веднъж през трите месеца преди датата на изследването). Този дял е най-малко 90 % в десет държави, като най-високите стойности са отчетени в Швеция (98 %) и Дания (97 %). За сравнение, около четири пети от всички лица на възраст от 16 до 74 години са използвали интернет в Хърватия (79 %), като този дял е около три четвърти в Италия (76 %), Гърция (76 %), Португалия (75 %) и Румъния (74 %). Най-ниският дял, малко над две трети, е отчетен в България (68 %).

През 2019 г. делът на населението в ЕС-27, което никога не е използвало интернет, е 10 % (два процентни пункта по-малко, отколкото през предходната година), като този дял намалява до около една трета от нивото си през 2009 г. (когато е 32 %).

През 2019 г. повече от три четвърти (77 %) от физическите лица в ЕС-27 използват интернет ежедневно — вж. фигура 4 — а други 7 % го ползват поне веднъж седмично (но не ежедневно). Това означава, че 84 % от лицата са редовни ползватели (поне веднъж седмично) на интернет. Делът на ежедневните потребители сред всички потребители на интернет в ЕС-27 (тези, които са използвали интернет в рамките на предходните три месеца) е средно 90 % и варира в държавите членки от ЕС-27 от 77 % в Румъния до над 90 % в четиринадесет държави членки, като достига най-високата си стойност 96 % в Италия, Малта и Нидерландия. Исландия (98 %) отчита дори по-висок дял на ежедневните потребители сред всички потребители на интернет.

Фигура 4: Честота на ползване на интернет, 2019 г.
(% от лицата на възраст от 16 до 74 години)
Източник: Евростат (isoc_ci_ifp_iu) и (isoc_ci_ifp_fu)

На фигура 5 е представено използването на мобилен интернет — извън дома или на работното място, например при използване на интернет на преносим компютър или преносимо устройство чрез мобилна или безжична връзка. Направено е сравнение на данните за 2014 г., когато мобилно устройство за свързване към интернет са използвали 48 % от лицата на възраст от 16 до 74 години в ЕС-27, с данните за 2019 г., когато този дял е нараснал до 73 %. Най-често използваните мобилни устройства за свързване към интернет са мобилни телефони или смартфони, лаптопи и таблети.

През 2019 г. Швеция, Дания, Нидерландия, Испания, Белгия, Люксембург, Ирландия, Австрия и Франция отчитат най-висок дял на използване на мобилен интернет, като повече от четири пети от лицата на възраст от 16 до 74 години използват мобилен интернет, а най-висок е процентът в Швеция — 93 %, която дели първото място с Норвегия. За сравнение, между 63 % и 70 % от лицата на възраст от 16 до 74 години в Португалия, Гърция, България, Латвия, Румъния и Литва използват интернет извън дома или работата, като този дял намалява до 59 % в Полша и 50 % в Италия.

Фигура 5: Лица, които са използвали преносим компютър или преносимо устройство за достъп до интернет извън дома или работата, 2014 г. и 2019 г.
(% от лицата на възраст от 16 до 74 години)
Източник: Евростат (isoc_ci_im_i)

През 2019 г. една от най-често срещаните дейности онлайн в ЕС-27 е участието в социални мрежи, вж. фигура 6. Повече от половината (54 %) от лицата на възраст от 16 до 74 години използват интернет за участие в социални мрежи (например чрез сайтове като Facebook, Twitter, Instagram или Snapchat). Между 71 % и 76 % от населението в Белгия, Кипър, Швеция и Малта използват социални мрежи, като върховото равнище на този дял в Дания е 81 % и е значително по-високо в Исландия (92 %) и Норвегия (86 %). На другия полюс са две държави членки от ЕС-27, в които по-малко от половината от населението използва такива сайтове, а именно Италия и Франция (и двете с 42 %).

Фигура 6: Лица, които са използвали интернет за участие в социални мрежи, 2019 г.
(% от лицата на възраст от 16 до 74 години)
Източник: Евростат (isoc_ci_ac_i)

Неприкосновеност на личния живот и защита на данните за самоличност (изследване от 2016 г.)

Между държавите членки от ЕС-27 се наблюдават разлики в начина, по който потребителите на интернет управляват достъпа до личната си информация в интернет през 2016 г. Малко под една трета (31 %) от потребителите на интернет в ЕС-27 не предоставят лична информация по интернет — дял, който варира от едва 8 % в Люксембург до половината или повече в България, Португалия и Румъния (вж. фигура 7). Това означава, че 69 % от потребителите на интернет в ЕС-27 са предоставяли някакъв вид лична информация онлайн, като много от тях са предприели различни действия за контрол на достъпа до тази лична информация в интернет. Почти половината (45 %) от всички потребители на интернет са отказвали достъп до личната си информация за рекламни цели, а малко под две пети (38 %) са ограничили достъпа до своя профил или своето съдържание на сайтове на социални мрежи. Освен това повече от една трета (36 %) от потребителите на интернет са чели декларацията за поверителност, преди да предоставят лична информация, докато по-малко от една трета (30 %) са ограничили достъпа до географското си положение.

Фигура 7: Лица, които не са предоставяли лична информация по интернет, 2016 г.
(% от лицата, ползвали интернет през последната година)
Източник: Евростат (isoc_cisci_prv)

През 2016 г. около 71 % от хората в ЕС-27 на възраст от 16 до 74 години, които са използвали интернет през предходните 12 месеца, са наясно, че бисквитките могат да се използват за проследяване на действията им онлайн. Информираността по този въпрос е малко по-голяма (76 %) сред по-младите потребители (на възраст от 16 до 24 години) и по-малка (65 %) сред по-възрастните потребители (на възраст от 55 до 74 години). Малко над една трета (34 %) от потребителите на възраст от 16 до 74 години посочват, че са сменили настройките на интернет браузъра си, за да предотвратят или ограничат използването на бисквитки (вж. фигура 8).

Сред държавите членки от ЕС-27 потребителите на интернет в Нидерландия (89 %), Германия и Финландия (и в двете по 85 %) са най-добре запознати с факта, че бисквитките могат да бъдат използвани за проследяване на действията им онлайн. Висока степен на информираност има и сред потребителите в Дания (81 %), Хърватия (78 %), Италия (77 %), Люксембург и Австрия (и в двете 76 %). От друга страна, по-малко от половината от потребителите на интернет в Румъния (38 %), Латвия (47 %) и Кипър (48 %) са запознати с този факт; по-слаба информираност е отчетена и в Турция и Северна Македония (и в двете 30 %). Делът на потребителите на интернет, които са сменили настройките на интернет браузъра си, за да предотвратят или ограничат използването на бисквитки, надхвърля половината само в една държава членка, а именно Люксембург (54 %). От друга страна, такова действие са предприели по-малко от една пета от потребителите на интернет в Чехия, Румъния, България, Кипър и Латвия, както и в Турция.

Фигура 8: Използване на бисквитки и настройките на браузъра, 2016 г.
(% от лицата, ползвали интернет през последната година)
Източник: Евростат (isoc_cisci_prv)

Поръчване или закупуване на стоки и услуги по интернет

Делът на лицата на възраст от 16 до 74 години в ЕС-27, които са поръчвали или закупували стоки или услуги за лично ползване по интернет, продължава да се увеличава: през 2019 г. той е 60 %, което е с 14 процентни пункта повече в сравнение с 2014 г. (вж. фигура 9). През 2019 г. над три четвърти от физическите лица в Германия са поръчвали или закупували стоки или услуги по интернет, като този дял нараства до най-малко четири пети в Нидерландия (81 %), Швеция (82 %) и Дания (84 %). От друга страна, този дял е най-нисък в Румъния (23 %) и България (22 %).

С изключение на петте държави членки от ЕС-27, които са отчели прекъсване в динамичните редове — Естония, Латвия, Люксембург, Румъния и Швеция — най-голямото увеличение в дела на физическите лица, поръчвали или закупували стоки или услуги по интернет между 2014 г. и 2019 г., е отбелязано в Литва (увеличение с 22 процентни пункта), следвана от Чехия и Испания (увеличение с по 21 пункта). Не е изненада, че някои от най-малките увеличения (5 или 7 процентни пункта) са отбелязани във Финландия, Дания и Швеция, където процентите на лицата, поръчващи или купуващи стоки или услуги онлайн, вече са били сравнително високи в сравнение с други държави членки; такъв е случаят и с Обединеното кралство и Норвегия. Въпреки това делът на лицата, които поръчват стоки или услуги по интернет, също се увеличава с относително умерени темпове в Малта и Франция (по 8 процентни пункта).

Фигура 9: Лица, поръчвали стоки или услуги по интернет за лично ползване през 12-те месеца преди изследването, 2014 г. и 2019 г.
(% от лицата на възраст от 16 до 74 години)
Източник: Евростат (isoc_ec_ibuy)

Услуги, поръчвани от други лица по интернет

През 2019 г. делът на лицата (на възраст от 16 до 74 години) в ЕС-27, които са използвали уебсайт или приложение, за да си осигурят настаняване от друго (частно) лице през предходните 12 месеца е 21 %. Този дял варира от 46 % в Люксембург и над една четвърт от общия брой в Ирландия, Малта и Белгия до по-малко от 1 на 10 лица в шест държави членки от ЕС-27, като най-ниските дялове са регистрирани в България, Румъния и Словения (по 9 %), Латвия (8 %) и Чехия и Кипър (по 5 %). Онлайн резервациите за настаняване от други частни лица са по-разпространени сред хората на средна възраст (на възраст между 25 и 54 години), отколкото сред по-младите (на възраст от 16 до 24 години) или по-възрастните поколения (на възраст от 55 до 74 години). Повечето от тези услуги са поръчвани чрез специални уебсайтове или приложения, които действат като посредници, давайки възможност на частни лица да споделят достъпа до услуги по настаняване — сред примерите са Airbnb, Lovehomeswap или Couchsurfing.

Фигура 10: Лица, които са използвали уебсайт или приложение, за да си осигурят настаняване от друго лице през 12-те месеца преди изследването, 2019 г.
(% от лицата на възраст от 16 до 74 години)
Източник: Евростат (isoc_ci_ce_i)

Подобен анализ е представен на фигура 11, която показва дела на гражданите, ползвали уебсайт или приложение за поръчка на транспортни услуги от друго лице. Този вид услуга като цяло е по-рядко срещан, отколкото предоставянето на настаняване, но отново често се извършва чрез специализирани уебсайтове и приложения (например Liftshare, UberPool или Wundercar); средният процент на използване на тези видове услуги в ЕС-27 от физически лица (на възраст между 16 и 74 години) е 8 %. Сред държавите членки от ЕС-27 делът на лицата, използвали уебсайт или приложение за организиране на транспортна услуга през 2019 г., достига най-висок процент в Естония (29 %). Обичайно по-малко от 1 на всеки 10 души използват уебсайт или приложение за поръчка на транспортни услуги; такава, действително, е ситуацията в 18 държави членки. Резервирането на транспорт онлайн от други лица е по-често срещано сред по-младите поколения (на възраст между 16 и 24 години), отколкото сред по-възрастните хора.

Фигура 11: Лица, които са използвали уебсайт или приложение за поръчка на транспортна услуга от друго лице през 12-те месеца преди изследването, 2019 г.
(% от лицата на възраст от 16 до 74 години)
Източник: Евростат (isoc_ci_ce_i)

Източници на данни

Бързите промени на технологиите в областите, свързани с интернет и другите нови приложения на ИКТ, представляват предизвикателство пред статистиката. По-конкретно в тази област се наблюдава значително развитие, като статистическите инструменти се адаптират, така че да се посрещат новите потребности от данни. Статистическите данни в тази сфера се преизчисляват ежегодно, за да се удовлетворяват нуждите на потребителите и да се отразят бързите темпове на промени.

Този подход е отразен в проведеното от Евростат Изследване на използването на ИКТ от домакинствата и от физическите лица. Това ежегодно изследване се използва, за да се оцени развитието, стимулирано от ИКТ, чрез проследяване на развитието на основните променливи във времето и чрез по-задълбочено разглеждане на други аспекти към определен момент. Въпреки че първоначално изследването е съсредоточено върху въпросите за достъпа и връзката с интернет, неговият обхват впоследствие е разширен, за да включи множество аспекти (например, електронното управление и електронната търговия), както и социално-икономически анализ (например на регионалните различия, специфичните особености в зависимост от пола, разликите във възрастта, образованието, както и статута по отношение на заетостта). Обхватът на изследването по отношение на различните технологии също е адаптиран, така че да включва нови групи продукти и средства за доставяне на комуникационни технологии на крайните ползватели (като например въвеждането през 2017 г. на нови въпроси относно онлайн услугите по настаняване или осигуряване на транспорт между частни лица).

Референтният период за изследването на използването на ИКТ от домакинствата и от физическите лица в повечето случаи е първото тримесечие на всяка година; в повечето държави изследването се провежда през второто тримесечие на всяка година. Следва да се отбележи, че в изследването от 2016 г. беше включен модул за неприкосновеността на личния живот и защитата на данните за самоличност (но той не беше повторен през 2017, 2018 и 2019 г.).

Обхват и определения

Изследването на домакинствата по отношение на ИКТ обхваща домакинствата, в които има поне един член във възрастовата група от 16 до 74 години. Достъпът на домакинствата до интернет се отнася до процента домакинства, които имат интернет достъп, така че всеки в домакинството, ако пожелае, може да ползва интернет вкъщи, дори само за да изпрати електронно писмо.

Потребителите на интернет се определят като всички лица на възраст от 16 до 74 години, които са използвали интернет през трите месеца преди изследването. Редовните потребители на интернет са лицата, които са ползвали интернет средно най-малко веднъж седмично през трите месеца преди проучването.

Най-често използваните технологии за достъп до интернет с фиксирана връзка се делят на широколентов и комутируем („dial-up“) достъп през нормална или ISDN телефонна линия. Широколентовият интернет включва цифрови комуникационни линии (DSL) и използва технология, която пренася данни с висока скорост. Линиите за широколентов достъп имат по-голям капацитет от ISDN, т.е. 144 kbit/s или повече. Популярни устройства за осъществяване на достъп до интернет от дома са стационарните и преносимите компютри, а в последно време се наблюдава все по-голямо използване на други технологии с връзка към интернет.

Използването на мобилен интернет се определя като използване на интернет извън дома или работата на преносими компютри или преносими устройства чрез мрежи за мобилни телефони или безжични връзки.

Закупуването на стоки и услуги от лицата се отнася до 12-месечния период преди изследването и включва потвърдени резервации за настаняване или пътуване, закупуване на инвестиционни инструменти, телекомуникационни услуги, видеоигри или софтуер, както и информационни услуги в интернет с директно плащане. Тук не се включват стоките и услугите, които се получават безплатно по интернет. Изключват се и поръчките, направени чрез ръчно набрани електронни писма, SMS или MMS.

Контекст

През май 2015 г. Европейската комисия прие Стратегия за цифров единен пазар за Европа (COM(2015) 192 final), която е един от 10-те основни приоритета на политиката. Стратегията включва 16 инициативи, които обхващат три общи стълба: насърчаване на по-добър онлайн достъп до стоки и услуги в цяла Европа; създаване на оптимална среда за развитие на цифрови мрежи и услуги; гарантиране, че европейската икономика и промишленост извличат максимална полза от цифровата икономика като потенциален двигател за растеж. В Работната програма на Комисията за 2017 г. Европа на резултатите: закрила, предоставяне на повече права и защита на гражданите (COM(2016) 710), Европейската комисия предлага да се постигне бърз напредък по предложенията, които вече са представени, и да се направи преглед на напредъка към окончателното изграждане на цифровия единен пазар.

Широколентовите технологии са от значение за измерване на интернет достъпа и използването на интернет, тъй като предлагат на потребителите възможността за бърз пренос на големи обеми данни и за поддържане на линиите за достъп отворени. Действително въвеждането на високоскоростен и свръхскоростен широколентов достъп до интернет се считат за ключови показатели при изготвянето на политиката в областта на ИКТ. Макар че цифровите абонатни линии (DSL) остават основната форма на комуникация при широколентовата технология в ЕС, алтернативите като кабел, сателит, оптичен кабел и безжични локални мрежи са все по-разпространени.

Европейската комисия работи по набор от инициативи за увеличаване на уменията на работната сила в областта на ИКТ като част от по-широкообхватната програма за по-качествено усъвършенстване на уменията, изпреварващо предвиждане на търсенето на умения и съответствие между предлаганите умения и търсенето. За да се увеличи предлагането на ИКТ специалисти, Европейската комисия стартира Широка коалиция за работни места в сферата на цифровите технологии (на английски), представляваща общоевропейско партньорство, което се стреми да използва европейските структурни и инвестиционни фондове за преодоляване на затрудненията, свързани с наемането на специалисти в областта на ИКТ.

На 10 юни 2016 г. Европейската комисия прие нова европейска програма за умения, която има за цел да насърчи набор от действия, за да се гарантира, че хората в Европа имат достъп до правилното обучение, правилните умения и правилната подкрепа, така че да притежават умения, които са необходими в съвременната работна среда, включително насърчаването на цифровите умения.

През 2017 г. Европейската комисия извърши междинен преглед на стратегията за цифров единен пазар (COM(2017) 228 final), който потвърди, че две трети от европейците смятат, че най-новите цифрови технологии се отразяват положително на обществото, икономиката и собствения им живот. В прегледа бяха идентифицирани и три нововъзникващи предизвикателства:

  • гарантиране, че онлайн платформите продължават да носят полза за икономиката и обществото — борба с незаконното съдържание онлайн и насърчаване на по-голяма отговорност сред доставчиците на онлайн платформи;
  • развиване на европейската икономика, основана на данни, до пълния ѝ потенциал — например чрез отправяне на предложения за свободното движение на нелични данни в рамките на ЕС; както и
  • защита на активите на Европа чрез преодоляване на предизвикателствата на киберсигурността — включително подробен план за бързи ответни действия при извънредни ситуации в случай на мащабни инциденти, свързани с киберсигурността.

През 2019 г. новият председател на Европейската комисия, Урсула фон дер Лайен, описа начина, по който иска ЕС да се възползва от възможностите, предлагани от цифровата ера. Действително Европа, подготвена за цифровата ера е един от шестте приоритета на Комисията за периода 2019—2024 г. Такава цифрова трансформация се базира на предпоставката, че цифровите технологии и решения следва: да откриват нови възможности за бизнеса и предприятията; да стимулират развитието на надеждни технологии; да насърчават отворено и демократично общество; да създават условия за процъфтяваща и устойчива икономика; да подпомагат борбата с изменението на климата. С тези намерения през февруари 2020 г. Европейската комисия прие общо представяне на идеите и действията на Комисията за Изграждане на цифровото бъдеще на Европа, както и конкретни предложения във връзка с:

Пряк достъп до
Други статии
Таблици
База данни
Тематичен раздел
Публикации
Методология
Законодателство
Визуализации
Връзки към външни уебсайтове





ICT usage in households and by individuals (t_isoc_i)
ICT usage in households and by individuals (isoc_i)
Connection to the internet and computer use (isoc_ici)
Households - level of internet access (isoc_ci_in_h)
Households - type of connection to the internet (isoc_ci_it_h)
Individuals - mobile internet access (isoc_ci_im_i)
Internet use (isoc_iiu)
Individuals - internet use (isoc_ci_ifp_iu)
Individuals - frequency of internet use (isoc_ci_ifp_fu)
Individuals - use of collaborative economy (until 2019) (isoc_ci_ce_i)
E-commerce (isoc_iec)
Internet purchases by individuals (until 2019) (isoc_ec_ibuy)
ICT trust, security and privacy (isoc_ci_sci)
Privacy and protection of personal information (until 2016) (isoc_cisci_prv)