Статистически данни за предоставянето на убежище — Statistics Explained
    

Статистически данни за предоставянето на убежище

Направо към: навигация , търсене


Данни, извлечени на 16 март 2020 г. и 26 май 2020 г. (части относно молби от непридружени малолетни и непълнолетни лица и решения по молби за предоставяне на убежище).

Планирана актуализация на статията: юли 2021 г.

Акценти
През 2019 г. 612 700 лица, търсещи убежище за първи път, са кандидатствали за международна закрила в държавите — членки на ЕС-27.
Основни държави на гражданство на лицата, търсещи убежище в ЕС-27 през 2019 г.— Сирия, Афганистан и Венесуела.
През 2019 г. 38 % от решенията за предоставяне на убежище на първа инстанция в ЕС-27 са били положителни.

Брой на лицата, търсещите убежище (граждани на държави извън ЕС-27), ЕС-27, 2008—2019 г.

В настоящата статия се описва актуалното развитие във връзка с броя на лицата, търсещи убежище, и решенията по молби за предоставяне на убежище в Европейския съюз (ЕС). Убежището е форма на международна закрила, предоставяна от държавите на тяхна територия на лица, които не могат да потърсят закрила в своята държава по гражданство и/или пребиваване, по-специално поради опасения от преследване въз основа на тяхната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения.

Цялата статия

Нарастване на броя търсещи убежище лица през 2019 г.

Необходимостта от търсене на международна закрила е една от основните причини хората да прекосяват границите. Както е посочено на графика 1, между 2008 г. и 2012 г. се наблюдава постепенно увеличаване на броя на молбите за убежище в ЕС-27, след което броят на лицата, търсещи убежище, нараства с по-бързи темпове, като през 2013 г. броят на молбите е 400 500, през 2014 г. е 594 200, a през 2015 г. — около 1,3 милиона. През 2016 г. техният брой се стабилизира на около 1,2 милиона. През 2017 г. броят на молбите за убежище намалява значително (с 44,5 %) в сравнение с 2016 г., като продължава да намалява и през 2018 г.

През 2019 г. 676 300 лица, търсещи убежище, са подали молба за международна закрила в 27-те държави — членки на Европейския съюз (ЕС-27), което е с 11,2 % повече в сравнение с 2018 г. За първи път от 2015 г. насам броят на молбите за убежище се увеличава на годишна база.

Фигура 1: Брой на лицата, търсещите убежище (граждани на държави извън ЕС-27), ЕС-27, 2008—2019 г.
Източник: Евростат (migr_asyappctza)

Лица, търсещи убежище за първи път: 612 700 през 2019 г.

Брой на лицата, търсещи убежище за първи път, в ЕС-27 [1] През 2019 г. той е 612 700. Понятието „лице, подало за първи път молба за международна закрила“, означава, че кандидатът е подал за първи път молба за предоставяне на убежище в дадена държава — членка на ЕС, като по този начин се изключват лицата, подали молба повече от един път (в същата държава членка), и се отчита по-прецизно броят на новопристигналите лица, подали молби за международна закрила в докладващата държава членка. Броят на лицата, подали молба повече от един път, в ЕС-27 през 2019 г. е 63 600, което представлява 9,4 % от общия брой на кандидатите.

Най-скорошните данни показват, че в сравнение с предходната година през 2019 г. в ЕС-27 броят на лицата, търсещи убежище за първи път, се е увеличил с 63 700 (от 549 000 през 2018 г. на 612 700 през 2019 г.). Зад това нарастване стои по-високият брой търсещи убежище лица от Венесуела, Колумбия и Афганистан (вж. фигура 2).

Фигура 2: Гражданство на лицата, търсещи убежище за първи път (граждани на държави извън ЕС-27), ЕС-27, 2018 и 2019 г.
(в хиляди)
Източник: Евростат (migr_asyappctza)

Гражданство на лицата, търсещи убежище за първи път: най-голям брой лица от Сирия, Афганистан и Венесуела

От 2013 г. насам Сирия продължава да бъде основната държава по гражданство на лицата, търсещи убежище в ЕС-27. През 2019 г. броят на сирийците, потърсили убежище за първи път, намалява в ЕС-27 до 74 400 в сравнение с 80 000 през 2018 г., като делът на сирийските граждани в общия брой за ЕС-27 спада от 14,6 % на 12,1 %.

Гражданите на Афганистан съставляват 8,6 % от общия брой на лицата, търсещи убежище за първи път, следвани от граждани на Венесуела (7,3 %) Колумбия (5,2 %) и Ирак (4,4 %).

През 2019 г. сред най-многобройните групи според гражданството на лицата, търсещи убежище за първи път в ЕС-27, най-значителното увеличение на броя на молбите в сравнение с 2018 г. е отчетено за граждани на Венесуела (+22 600 молби, или + 101,9 %), следвани от гражданите на Колумбия (+21 800 молби, или +216,7 %) и Афганистан (+13 600 молби, или +34,8 %). Най-голям спад в броя на търсещите убежище е налице при гражданите на Ирак (-9 500 молби, или -26,2 %) и на Сирия (-5 700 молби, или -7,1 %) [2].

Основни дестинации на мигрантите: Германия, Франция и Испания

През 2019 г. в Германия са регистрирани 142 400 търсещи убежище лица, които са представлявали 23,3 % от всички лица, търсещи убежище за първи път, в ЕС-27. След нея се нареждат Франция (119 900, или 19,6 %), Испания (115 200, или 18,8 %), Гърция (74 900, или 12,2 %) и Италия (35 000, или 5,7 %).

През 2019 г. сред държавите членки с повече от 5000 лица, търсещи убежище за първи път, броят на тези лица в относително изражение в сравнение с предходната година е нараснал най-много в Испания (+118,4 %, или 62 400 повече лица, търсещи убежище за първи път през 2019 г., отколкото през 2018 г.), Кипър (+66,8 %, или 5100 повече), следвани от Швеция (+27,9 %, или 5000 повече), Белгия (+27,4 %, или 5000 повече), Гърция (+15,3 %, или 9900 повече), Нидерландия (+9,9 %, или 2000 повече) и Франция (+7,6 %, или 8500 повече). От друга страна, най-големите относителни спадове са отчетени в Италия (-34,5 %, или 18 400 по-малко), Германия (-12,0 %, или 19 400 по-малко) и Австрия (-7,0 %, или 800 по-малко), вж. фигура 3.

Фигура 3: Брой на лицата, търсещи убежище за първи път (граждани на държави извън ЕС-27), 2018 и 2019 г.
(в хиляди)
Източник: Евростат (migr_asyappctza)

В таблица 1 е представен преглед (според гражданството) на петте най-големи групи лица, търсещи убежище за първи път, във всяка от държавите — членки на ЕС-27, Обединеното кралство и държавите от ЕАСТ. Гражданите на Сирия са най-многобройната група на търсещите убежище в седем от 27-те държави — членки на ЕС, като техният брой в Германия е 39 300. Около 40 300 граждани на Венесуела (най-големият брой търсещи убежище от една държава в една от държавите — членки на ЕС-27, през 2019 г.) и 28 900 граждани на Колумбия са подали молба за закрила в Испания, а в Гърция са получени молби от 23 700 граждани на Афганистан. Следващият по-големина брой лица с едно и също гражданство, търсещи убежище, през 2019 г. е отчетен в Германия (13 700 молби от граждани на Ирак и 10 800 от граждани на Турция), Гърция (10 800 молби от граждани от Сирия) и Франция (10 000 молби от граждани на Афганистан).

Таблица 1: Основни държави на гражданство на лицата, търсещи убежище в ЕС-27 (граждани на държави извън ЕС-27), 2019 г.
(брой, закръглени стойности)
Източник: Евростат (migr_asyappctza)

Възраст и пол на търсещите убежище за първи път

През 2019 г. в ЕС-27 над три четвърти (77,3 %) от търсещите за първи път убежище лица са на възраст под 35 години (вж. фигура 4); лицата на възраст 18—34 години съставляват малко под половината (47,0 %) от общия брой на подалите молби, а приблизително една трета (30,3 %) от общия брой на лицата, търсещи убежище за първи път, са на възраст под 18 години.

Това разпределение по възрастови групи е еднакво в почти всички държави — членки на ЕС-27, като най-голям дял съставляват търсещите убежище лица на възраст 18—34 години. Съществуват обаче няколко изключения от този модел: Германия, Естония, Литва, Унгария, Австрия и Полша отчитат по-голям дял на лицата, търсещи убежище, на възраст под 18 години.

Фигура 4: Разпределение по възрастови групи на лицата, търсещи убежище за първи път (граждани на държави извън ЕС-27), 2019 г.
Източник: Евростат (migr_asyappctza)

Разпределението по пол на лицата, търсещи убежище за първи път, показва, че броят на лицата от мъжки пол, търсещи убежище, е по-голям (61,9 %) от този на лицата от женски пол (38,1 %). През 2019 г. в най-младата възрастова група (0—13 години) лицата от мъжки пол са съставлявали 51,2 % от общия брой на търсещите убежище. При лицата от възрастовите групи 14—17 и 18—34 години, търсещи убежище за първи път, се наблюдава по-голям дисбаланс между половете — съответно 67,9 % и 69,0 % са от мъжки пол, докато във възрастовата група 35—64 години този дял спада до 58,0 %. През 2019 г. в ЕС-27 сред търсещите убежище лица на възраст 65 и повече години броят на жените надхвърля броя на мъжете, но тази група е сравнително малка и съставлява едва 0,8 % (0,5 % от женски пол и 0,3 % от мъжки пол) от общия брой на лицата, търсещи убежище за първи път.

Фигура 5: Дял на лицата от мъжки пол, търсещи убежище за първи път (граждани на държави извън ЕС-27), ЕС-27, 2019 г.
(%)
Източник: Евростат (migr_asyappctza)

Молби от непридружени малолетни и непълнолетни лица

„Непридруженo малолетно или непълнолетно лице“ означава лице на възраст под 18 години, което пристига на територията на държава — членка на ЕС-27, и не е придружено от пълнолетно лице, което отговаря за него, или малолетно или непълнолетно лице, което е оставено без придружител, след като е влязло на територията на държава членка. През 2019 г. са подадени 14 100 молби [3] в ЕС-27 от непридружени малолетни и непълнолетни лица; 7,1 % от всички малолетни и непълнолетни лица са били непридружени (вж. фигура 6).

През 2019 г. делът на непридружените малолетни и непълнолетни лица в държавите — членки от ЕС-27, е под 20 %. Само пет държави членки отчитат по-високи проценти: Румъния (34,5 %), Кипър (46,9 %), Словакия (69,8 %), България (71,8 %) и Словения (80,2 %).

Фигура 6: Разпределение по възрастови групи на малолетните и непълнолетните лица, търсещи убежище (граждани на държави извън ЕС-27), 2019 г.
Източник: Евростат (migr_asyappctza) и (migr_asyunaa)

Решения по молби за предоставяне на убежище

Налични са данни за решенията по молби за предоставяне на убежище на две инстанционни равнища — първоинстанционни решения и окончателни решения, постановени при процедура по обжалване или преразглеждане.

През 2019 г. са взети 540 800 решения на първа инстанция по молби за предоставяне на убежище в държавите — членки на ЕС-27, и 296 600 окончателни решения след обжалване. В резултат на решения, взети на първа инстанция, 206 000 души са получили статут на закрила, а други 91 000 души са получили такъв статут след обжалване.

Със значителна преднина най-голям брой решения (както на първа, така и на последна инстанция) са постановени в Германия (вж. фигура 7), като техният брой представлява 28,5 % от общия брой първоинстанционни решения и 44,2 % от общия брой окончателни решения в ЕС-27 през 2019 г.

Фигура 7: Брой на първоинстанционните и окончателните решения по молби за предоставяне на убежище (от граждани на държави извън ЕС-27), 2019 г.
(в хиляди)
Източник: Евростат (migr_asydcfsta) и (migr_asydcfina)

Първоинстанционни решения по молби за предоставяне на убежище

На фигура 8 е представен анализ на резултатите от първоинстанционните решения. Въпреки че статутът на бежанец и на статутът на субсидиарна закрила е определен в законодателството на ЕС , причините от хуманитарен характер се уреждат в националните правни разпоредби и не са приложими в някои държави — членки на ЕС.

През 2019 г. 38,1 % от първоинстанционните решения по молби за предоставяне на убежище в ЕС-27 са довели до положителен резултат, т.е. предоставяне на статут на бежанец, статут на субсидиарна закрила или разрешение за пребиваване по хуманитарни причини. През 2019 г. около 52,9 % от всички положителни решения на първа инстанция в ЕС-27 са довели до предоставянето на статут на бежанец.

Фигура 8: Разпределение на първоинстанционните решения по молби за предоставяне на убежище (от граждани на държави извън ЕС-27), според резултата, 2019 г.
(%)
Източник: Евростат (migr_asydcfsta)

В абсолютно изражение през 2019 г. в ЕС-27 на първа инстанция е предоставен статут на бежанец на общо 109 000 лица, статут на субсидиарна закрила — на 52 000 лица, а разрешение за пребиваване по причини от хуманитарен характер — на 45 100 лица.

Сред държавите — членки на ЕС-27, най-голям дял на положителните решения спрямо общия брой първоинстанционни решения през 2019 г. е отчетен в Испания (66,2 %), следвана от Люксембург (56,7 %), Австрия (53,5 %), Гърция (53,1 %), Ирландия (52,1 %) и Дания (52,0 %). От друга страна, Италия, Хърватия, Полша, Чехия и Унгария отчитат дял от положителните първоинстанционни решения между 19,7 % (Италия) и 8,5 % (Унгария).

Окончателни решения, постановени при обжалване

Делът на положителните окончателни решения при процедури по обжалване или преразглеждане (30,7 %; вж. фигура 9) е малко по-нисък в ЕС-27 през 2019 г. от този при първоинстанционните решения (38,1 %; вж. фигура 8). През 2019 г. в ЕС-27 положителни окончателни решения при процедури по обжалване или преразглеждане са получили около 91 000 души, от които на 33 200 е предоставен статут на бежанец, на 30 000 — субсидиарна закрила, а на 27 900 — хуманитарен статут.

Фигура 9: Разпределение на окончателните решения по молби за предоставяне на убежище (от граждани на държави извън ЕС-27), според резултата, 2019 г.
(%)
Източник: Евростат (migr_asydcfina)

Сред държавите — членки на ЕС-27, най-голям дял на положителните окончателни решения спрямо общия брой първоинстанционни решения през 2019 г. е отчетен в България (67,7 %), като след нея се нареждат Австрия (55,7 %), Ирландия (48,9 %), Нидерландия (48,0 %) и Финландия (44,9 %). За сравнение, в Естония, Литва и Португалия всички окончателни решения са били отрицателни.

Изходни данни за таблиците и графиките

Източници на данни

Евростат изготвя статистически данни по редица въпроси, свързани с международната миграция. Между 1986 г. и 2007 г. данните относно предоставянето на убежище се събираха въз основа на споразумение с незадължителен характер. От 2008 г. насам те се предоставят на Евростат съгласно разпоредбите на член 4 от Регламент (ЕО) № 862/2007; голяма част от статистическите данни, представени в настоящата статия, са събрани съгласно посочената нормативна уредба.

Данните се предоставят на Евростат ежемесечно (статистически данни за молбите за предоставяне на убежище), на тримесечие (за първоинстанционните решения) или ежегодно (за окончателните решения при процедури по обжалване или преразглеждане, за презаселване и за непридружените малолетни и непълнолетни лица). Статистическите данни се основават на административни източници и се предоставят на Евростат от статистическите служби, министерствата на вътрешните работи или съответните имиграционни служби на държавите — членки на ЕС.

Когато се анализират статистическите данни за предоставянето на убежище, следва да се имат предвид две различни категории лица. Първата категория включва търсещите убежище, които са подали молба за предоставяне на убежище и тя е в процес на разглеждане от съответния орган. Втората категория се състои от лицата, които след процес на разглеждане са признати за бежанци или на които е предоставена друг вид международна закрила (субсидиарна закрила), на които е предоставена закрила на основание на националните правни разпоредби във връзка с международната закрила (разрешения за пребиваване по причини от хуманитарен характер) или на които е отказана каквато и да било форма на закрила.

След влизането в сила на Регламент (ЕО) № 862/2007 статистическите данни за решенията за предоставяне на убежище се изготвят за различните етапи на процедурата по предоставяне на убежище. Първоинстанционни решения са решенията, постановени от съответния орган, който действа като първа инстанция в административна/съдебна процедура по предоставяне на убежище в приемащата държава. За разлика от тях окончателните решения при процедура по обжалване или преразглеждане се отнасят за решения, постановени на първа инстанция в административна/съдебна процедура по предоставяне на убежище, и са резултат от жалба, подадена от търсещо убежище лице, което е получило отказ на предходния етап. Тъй като в отделните държави — членки на ЕС, процедурите по предоставяне на убежище и броят/равнищата на органите, които вземат решение, се различават, според националните правни разпоредби и административни процедури действителната окончателна инстанция може да е решение на върховния национален съд. В рамките на приложената методика обаче се определя, че за окончателни решения следва да се смятат решенията, които са окончателни в преобладаващото мнозинство от случаите, т.е. когато всички обичайни пътища за обжалване са изчерпани и решението не може да се обжалва по същество, а само по процедурни причини.

Контекст

Вече над 70 години Женевската конвенция от 1951 г. за статута на бежанците (изменена с Нюйоркския протокол от 1967 г.) определя кой е бежанец и служи като основа на общия подход спрямо бежанците, който е един от ключовите елементи за разработването на общата система за убежище в ЕС. От 1999 г. насам ЕС работи за създаването на общ европейски режим за предоставяне на убежище в съответствие с Женевската конвенция и други приложими международни инструменти.

На 5 ноември 2004 г. държавните и правителствените ръководители приеха Програмата от Хага. В нея се лансира идеята за обща европейска система за убежище (ОЕСУ), и по-специално се призовава за установяването на общи процедури и единен статут за лицата, на които е предоставено убежище или субсидиарна закрила. През юни 2008 г. Европейската комисия представи своя План за политика в областта на убежището (COM(2008) 360 окончателен), който включва три основни елемента в подкрепа на разработването на ОЕСУ:

  • по-голяма хармонизация на стандартите за закрила чрез по-нататъшно сближаване на правните разпоредби на държавите — членки на ЕС, в областта на предоставянето на убежище;
  • ефективно и улеснено практическо сътрудничество;
  • по-голяма солидарност и отговорност в държавите — членки на ЕС, както и между ЕС и трети държави.

С оглед на това през 2009 г. Европейската комисия предложи да бъде създадена Европейска служба за подкрепа в областта на убежището (EASO). EASO подпомага държавите — членки на ЕС, в усилията им да прилагат по-съгласувана и по-справедлива политика в областта на предоставянето на убежище. Тази служба осигурява също така техническа и оперативна подкрепа на държавите членки, изложени на особен натиск (т.е. държавите членки, които приемат най-голям брой лица, търсещи убежище). EASO започна да функционира пълноценно през юни 2011 г. и съвместно с Европейската комисия и върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН) работи за разширяване на капацитета, дейността и влиянието си.

През май 2010 г. Европейската комисия представи План за действие относно непридружените непълнолетни лица (COM(2010) 213 окончателен), които се считат за най-застрашените и най-уязвимите жертви на миграцията. Този план има за цел установяването на координиран подход и предвижда ангажимент за всички държави — членки на ЕС, да осигурят високи стандарти за приемане, закрила и интеграция на непридружените непълнолетни лица. В допълнение към него Европейската мрежа за миграцията изготви подробно проучване на ЕС относно политиката по отношение на приемането, както и договореностите относно връщането и интеграцията на непридружените ненавършили пълнолетие лица.

В тази област бяха изготвени редица директиви. Четирите основни правни инструмента относно предоставянето на убежище (понастоящем всички те са предмет на предложения за замяна или преработване) са:

  • Директива 2011/95/ЕС относно признаването относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила;
  • Директива 2013/32/ЕС относно процедурите относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила;
  • Директива 2013/33/ЕС относно условията за приемане за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила;
  • Регламент (ЕС) № 604/2013 (регламент „Дъблин“) за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава (гражданин на държава извън ЕС) или от лице без гражданство.

Оперативната и финансова подкрепа на ЕС изигра ключова роля за подпомагането на държавите членки за справянето с предизвикателствата на миграцията. По-специално, Европейската комисия предоставя на държавите членки непрекъсната финансова подкрепа по линия на фонда „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ). ФУМИ ефективно и успешно оказа подкрепа за съвместните действия на Съюза в отговор на миграционната криза, показвайки същевременно солидарност с най-засегнатите държавите от ЕС.

През април 2016 г. Европейската комисия прие съобщение (COM(2016) 197 final), с което стартира процес на реформа на ОЕСУ. То включва варианти за справедлива и устойчива система за разпределяне на търсещите убежище лица между държавите — членки на ЕС, по-нататъшна хармонизация на процедурите и стандартите за предоставяне на убежище, с цел да се създадат еднакви условия в целия ЕС и по този начин да се намалят притегателните фактори, предизвикващи незаконни вторични движения, както и засилване на правомощията на EASO.

През май 2016 г. Европейската комисия представи първия пакет от реформи, който включва предложения за създаване на устойчива и справедлива Дъблинска система (COM(2016) 270 final), за укрепване на системата „Евродак“ (COM(2016) 272 final) и за създаване на Агенция на Европейския съюз в областта на убежището (COM(2016) 271 final).

През юли 2016 г. Европейската комисия представи втори пакет от предложения във връзка с реформата на общата европейска система за убежище, например за създаване на рамка на ЕС за презаселване (COM(2016) 468 final) и обща процедура за международна закрила (COM(2016) 467 final), както и преработен текст на правната разпоредба за стандартите относно приемането на кандидати за международна закрила (COM(2016) 465 final).

През март 2019 г. Европейската комисия представи равносметка за постигнатия напредък през последните 4 години и посочи какви мерки все още са необходими, за да се отговори на непосредствените и бъдещите предизвикателства, свързани с миграцията (COM/2019/126 final).

Пряк достъп до
Други статии
Таблици
База данни
Тематичен раздел
Публикации
Методология
Законодателство
Визуализации
Връзки към външни уебсайтове





Търсещи убежище и лица, търсещи убежище за първи път — месечни данни (закръглени стойности) (tps00189)
Лица, обект на молби за убежище, по които се очакват решения до края на месеца — месечни данни (tps00190)
Търсещи убежище и лица, търсещи убежище за първи път — годишни обобщени данни (закръглени стойности) (tps00191)
Първоинстанционни решения по молби за предоставяне на убежище според вида на решението — годишни обобщени данни (tps00192)
Окончателните решения по молби за предоставяне на убежище — годишни данни (tps00193)
Лица, търсещи убежище, които се смятат за непридружени малолетни и непълнолетни лица — годишни данни (tps00194)
Статистически данни във връзка с предоставянето на убежище и Дъблинската система (migr_asy)
Приложения (migr_asyapp)
Решения по молбите и презаселване (migr_asydec)
Статистически данни съгласно регламента „Дъблин“ (migr_dub)

Бележки

  1. Общият брой за ЕС е изчислен чрез агрегиране на данните за държавите членки. Данните за дадена държава членка показват броя на лицата, търсещи убежище за първи път на нейна територия. Възможно е обаче през дадена референтна година някои лица да са подали молба за международна закрила в повече от една държава членка. Поради това е възможно общият брой за ЕС да включва заявления в няколко държави.
  2. За целите на настоящия анализ се разглеждат само най-популярните 30 държави на гражданство по отношение на броя на лицата, търсещи убежище за първи път.
  3. Агрегатът за ЕС-27 включва данни за 2018 г. за Испания.