Archive:Демографски статистически данни на регионално равнище

Данните са от март 2016 г. Последни данни: Допълнителна информация от Евростат, основни таблици и база данни. Планирана актуализация на статията: ноември 2017 г.

This Statistics Explained article has been archived - for recent articles on Population statistics at regional level see Here.

Картите могат да се разглеждат интерактивно, като се използва Eurostat’s Statistical Atlas (вж. user manual).

карта 1: Продължителност на живота при раждане, по региони на ниво NUTS 2, 2014 г. (¹)
(години)
Източник: Евростат (demo_r_mlifexp) и (demo_mlexpec)

фигура 1: Разлика между стойностите за двата пола за продължителността на живота при раждане, по региони на ниво NUTS 2, 2014 г. (¹)
(разлика в години между продължителността на живота на жените и мъжете)
Източник: Евростат (demo_r_mlifexp) и (demo_mlexpec)

фигура 2: Разпределение на населението по широки възрастови групи, избрани региони на ниво NUTS 3, 1 януари 2015 г. (¹)
(%)
Източник: Евростат (demo_r_pjangrp3) и (demo_pjangroup)

карта 2: Дял на населението в трудоспособна възраст от цялото население (на възраст 20–64 години), по региони на ниво NUTS 3, 1 януари 2015 г. (¹)
(%)
Източник: Евростат (demo_r_pjangrp3) и (demo_pjangroup)

карта 3: Коефициент на общия прираст на населението, по региони на ниво NUTS 3, 2014 г. (¹)
(на 1 000 души)
Източник: Евростат (demo_r_gind3) и (demo_gind)

карта 4: Коефициент на нетна миграция (плюс статистическа корекция), по региони на ниво NUTS 3, 2014 г. (¹)
(на 1 000 души)
Източник: Евростат (demo_r_gind3) и (demo_gind)

фигура 3: Общ коефициент на раждаемост, по региони на ниво NUTS 2, 2014 г. (¹)
(брой на живите раждания на 1 000 души)
Източник: Евростат (demo_r_gind3) и (demo_gind)

фигура 4: Тотален коефициент на плодовитост, по региони на ниво NUTS 2, 2014 г. (¹)
(среден брой на живите раждания на жена)
Източник: Евростат (demo_r_frate2)

карта 5: Тотален коефициент на плодовитост, по региони на ниво NUTS 3, 2014 г. (¹)
(среден брой на живите раждания на жена)
Източник: Евростат (demo_r_frate3) и (demo_find)

фигура 5: Коефициент на смъртност, по региони на ниво NUTS 2, 2014 г. (¹)
(брой на умиранията на 1 000 души)
Източник: Евростат (demo_r_gind3) и (demo_gind)

Тази статия е част от набор от статистически статии, които се основават на публикацията на регионалния годишник на Евростат. В нея са описани регионалните демографски модели в Европейския съюз (ЕС).

Статистическите данни за регионалната демография представляват една от малкото области, в които се събира и публикува подробна информация на ниво NUTS 3 за всяка от държавите — членки на ЕС. Към момента на изготвяне на настоящата статия е налична най-актуална информация за основните демографски събития (живородени деца и умирания) и за редица демографски показатели като цяло за периода до края на 2014 г., с данни за размера и структурата на населението към 1 януари 2015 г.

Анализ на цялото население по степен на урбанизация е представен въввъведението към регионалния годишник на Евростат. Анализ на регионално равнище на прогнозите за населението до 2050 г. е представен в отделна статия.

Основни статистически резултати

Очаквана продължителност на живота

През последните 50 години очакваната продължителност на живота при раждане се е увеличила средно с около 10 години в ЕС, което в голяма степен се дължи на по-благоприятните социално-икономически и екологични условия и подобреното медицинско обслужване и грижи. Карта 1 представя продължителността на живота при раждане за региони на ниво NUTS 2 през 2014 г.

Може да се очаква, че роденият през 2014 г. европеец ще живее средно 80,9 години

На карта 1 е показано, че през 2014 г. продължителността на живота при раждане е средно 80,9 години в ЕС–28. Налице са 45 региона на ниво 2, в които продължителността на живота при раждане е 83,0 години или по-голяма; те се намират в едва седем от държавите — членки на ЕС, както и в Швейцария: 16 италиански региона, 11 испански региона, осем френски региона, два британски региона, по един регион от Австрия, Гърция и Финландия, както и пет швейцарски региона. Най-високата очаквана продължителност на живота през 2014 г. (измежду регионите на ниво 2) е отчетена в испанския столичен регион Comunidad de Madrid — 84,9 години.

В другия край на диапазона са 58 региона на ниво 2 със средна очаквана продължителност на живота по-малко от 78,0 години (както е показано с най-светлия нюанс оранжево на карта 1) и това са предимно региони в държавите — членки на ЕС, от Източна Европа — България, Чешката република, Хърватия, Унгария, Полша, Румъния и Словакия, както и Турция. Трите държави членки от Балтийския регион (като всяка една представлява единствен регион на това ниво) и двата региона Portuguese regiões autónomas da Madeira и dos Açores бяха единствените други региони в ЕС–28, които отчетоха очаквана продължителност на живота под 78,0 години, както беше при Черна гора, бивша югославска република Македония (като всяка една представлява единствен регион на това ниво) и Сърбия (по национални данни). През 2014 г. най-ниската очаквана продължителност на живота при раждане (сред региони на ниво 2) е 73,0 години и е отчетена в българския Северозападен регион, който беше най-бедният регион в ЕС–28 (на база на брутeн вътрешен продукт (БВП) на глава от населението в стандарти на покупателна способност (СПС)). Това означава, че разликата между очакваната продължителност на живота в Северозападен регион и в Comunidad de Madrid е 11,9 години.

Важно е да се отбележи, че, независимо че на карта 1 е представена информация за цялото население, продължава да има значителни разлики в очакваната продължителност на живота за мъжете и жените, макар данните да сочат, че тази разлика постепенно изчезва в повечето държави — членки на ЕС. Разликата между стойностите за двата пола в ЕС–28 беше 5,5 години, като продължителността на живота на жените, родени през 2014 г., беше 83,6 години, а тази на мъжете — 78,1 години. На фигура 1 е показана разликата между стойностите за двата пола в регионите на ниво 2. Диапазонът от най-голямата до най-малката разлика между стойностите за двата пола беше относително малък във всяка държава, с изключения, често породени от единична отклоняваща се стойност, като относително малките разлики между стойностите за двата пола за Åland във Финландия, Bratislavský kraj в Словакия и Прага в Чешката република.

Структура на населението и застаряване на населението

В началото на 2015 г. в ЕС-28 живеят 508,5 млн. души. В целия ЕС–28, младите хора (0–19) имат дял от 20,9 % от общия брой на населението към 1 януари 2015 г., докато хората в трудоспособна възраст (20–64) са три пети (60,2 %) от общия брой на населението (повече информация за тази подгрупа може да се намери в статия относно пазара на труда), което означава, че 18,9 % от населението са възрастни хора (на възраст 65 и повече години). Следва да се има предвид, че тези възрастови групи, използвани за анализ на структурата на населението от ЕС–28, са адаптирани (в сравнение с предишни издания на Регионалния годишник на Евростат) за отразяване на възрастовата група, използвана за целта Europe 2020, свързана с равнището на заетост (20–64 години).

При подробен преглед на широката възрастова група на населението в трудоспособна възраст, 12,2 % от населението е на възраст 20–34 години (тази възрастова група се използва за някои показатели в статия относно образованието и обучението), 28,6 % —на възраст 35–54 години, а 12,8 % — на възраст 55–64 години.

В демографските структури в рамките на отделните държави — членки на ЕС, често се наблюдават непостоянни модели, които биха могли да окажат въздействие върху регионалните аспекти на конкурентоспособността и сближаването. Понякога тези различия са съвсем очевидни, като в Германия (където често има големи различия между регионите на изток и на запад), Франция (на североизток и на югозапад), Италия (на север и на юг) и Турция (на изток и на запад). Тези различия могат да бъдат обяснени с широк диапазон от фактори, включително: климатични, географски, исторически, политически, социални и икономически тенденции.

В отвъдморските и градските региони населението е по-младо …

На фигура 2 е представена информация относно 10-те региона на ниво NUTS 3 в ЕС с най-високи дялове на младите хора (на възраст под 20 години), 10 региона на ниво NUTS 3 в ЕС с най-високи дялове на лицата в трудоспособна възраст (на възраст 20–64 години), разпределени, за да показват 20–34 годишните (включително лица, които все още може да учат), 35–54 годишните (включително лица, които са в процес на отглеждане на деца) и 55–64 годишните (включително лица, които може да са се пенсионирали), и; 10 региона на ниво NUTS 3 в ЕС с най-високи дялове на възрастните хора (на възраст 65 и повече години); данните са към 1 януари 2015 г.

Тези региони на ниво NUTS 3 в ЕС с най-високи дялове на младите хора по принцип се намираха в онези държави членки, които бяха отчели най-високите коефициенти на раждаемост и плодовитост (вижте карта 5 за коефициентите за плодовитост), като по този начин увеличават относителната важност на младите хора в съответния общ брой на населението. По-специално, такъв е случаят в няколко ирландски и френски региона, например френските отвъдморски региони Guyane и Réunion или предградията около Париж. Във възрастовите структури на големите градски региони може да се наблюдава по-голям дял на младите хора и на хората в трудоспособна възраст, което се дължи на „притегателния ефект“ на по-големите възможности за трудова заетост, които привличат както вътрешни мигранти (от различни региони на същата държава), така и международни (от други държави членки и трети държави).

... като относителната важност на лицата в трудоспособна възраст е особено голяма в някои столични региони …

Повечето от най-големите 10 региона на ниво NUTS 3 в ЕС с най-високи дялове на населението в трудоспособна възраст бяха столични региони, шест от тях в Inner London (Обединеното кралство) и по един в Дания (Byen København) и Румъния (Букурещ). Останалите два региона от 10-те най-големи бяха испанските островни региони — Eivissa, Formentera (на Балеарските острови) и Fuerteventura (на Канарските острови ) — те имаха относително ниски дялове на хората на възраст 20–34 години (в сравнение със столичните региони в списъка), вероятно поради факта, че младите хора завършват своето образование във вътрешността на Испания, но по-високи дялове на лицата на възраст 35–54 години и 55–64 години.

На карта 2 е представен цялостен анализ на дела на лицата в трудоспособна възраст за регионите на ниво 3. Сред показаните 1 482 региона (данни на национално равнище за Албания и Сърбия) имаше 306 региона, в които населението в трудоспособна възраст достига или надвишава 62 %, сред които 61 региона, в които този дял достига или надвишава 65 %. Много от тези региони бяха в столиците или други големи градове, главно в Германия, Полша, Румъния, Словакия и Обединеното кралство, но включват също София (столица) в България и Осло в Норвегия. Други региони с относително високи дялове включваха три от осем статистически региона в бивша югославска република Македония.

… и относителният дял на възрастните хора се е увеличил в повечето региони на ЕС

В повечето региони в ЕС се наблюдава постепенно увеличаване на относителния дял на възрастното население, което се дължи на значителното и постоянно повишаване на очакваната продължителност на живота и достигането на пенсионна възраст на поколението от периода на бум в раждаемостта след Втората световна война. Регионите с най-голям дял на възрастните хора често се идентифицират като селски, относително отдалечени и слабо населени райони, в които малкият дял на лицата в трудоспособна възраст поне отчасти може да се свърже с липсата на възможности за трудова заетост и образование, което от своя страна кара по-младите поколения да напускат в търсене на работа или продължаване на образованието.

Възрастните хора заемат особено голям дял от цялото население в няколко селски и отдалечени региони на Гърция, Испания, Франция и Португалия, както и в редица региони в Източна Германия. Възрастните хора са повече от една трета (33,7 %) от цялото население в регион Evrytania в централната вътрешна част на Гърция към 1 януари 2015 г. — най-големият дял в ЕС. Регионът Ourense в Северозападна Испания е единственият друг регион на ниво NUTS 3 в ЕС, в който делът на възрастните хора надвишава 30 % от цялото население, и е един от трите испански региона сред 10-те региона в ЕС с най-високи дялове (28,5 & % или по-високи) на възрастните хора от населението.

Общ прираст на населението

Населението на ЕС–28 се е увеличавало всяка година между 1 януари 1960 г. и 1 януари 2015 г. , като общото нарастване е със 101,7 млн. души, което означава средно годишно увеличение от 0,4 %. В исторически план увеличаването на населението в ЕС до голяма степен отразява тенденциите в общия естествения прираст на населението (общ брой раждания минус общ брой умирания), а не миграционните модели. По-задълбоченият преглед показва, че за съвкупността от държавите — членки на ЕС-28, естественият прираст на населението достига своя връх през 1964 г., когато са отчетени 3,6 млн. повече раждания, отколкото умирания. След това коефициентите на раждаемост непрекъснато спадат, а очакваната продължителност на живота постепенно се повишава, което води до спад в коефициента на естествения прираст на населението. Към 2003 г. естественият прираст на населението за държавите — членки на ЕС-28, е почти балансиран, тъй като броят на ражданията надвишава броя на умиранията с по-малко от 100 000. Впоследствие коефициентът на раждаемост и естественият прираст на населението отново слабо се покачват в няколко държави — членки на ЕС, макар че като цяло с началото на финансовата и икономическа криза този модел се изменя в противоположна посока: в периода 2008 — 2013 г., като коефициентът на естествения общ прираст на населението е намалял от увеличение в размер на 578 хиляди на увеличение в размер на 82 хиляди, въпреки увеличението си до 191 хиляди през 2014 г.

Tower Hamlets в Източен Лондон и Ilfov, който опасва румънската столица, отчетоха най-високия прираст на населението през 2014 г.

На карта 3 е представен коефициентът на общия прираст на населението през 2014 г.: тези промени се дължат на комбинирания ефект на естествения прираст и нетната миграция между 1 януари 2014 г. и 1 януари 2015 г. Населението на ЕС–28 е нараснало с 1,3 милиона души през този период, което означава 2,5 на 1 000 души. Измежду 1 341 региона на ниво NUTS 3, за които са представени данни на карта 3 (не са налични данни за Mayotte, Франция), е имало повече региони в ЕС, които отчитат увеличаване на броя на жителите си (806 региона) отколкото такива, в които населението е намаляло (530 региона). налице са и пет региона, в които броят на населението е останал непроменен.

С най-тъмния нюанс синьо са показани 238 региона на ниво NUTS 3, в които населението е нараснало средно с поне 8,0 на 1 000 души през 2014 г.; сред тях са 32 региона, в които прирастът на населението е поне 15,0 на 1 000 души. Най-високият прираст беше отчетен за Tower Hamlets в Лондон (33,0 на 1 000 души), последван от Ilfov (30,6 на 1 000 души), регион около румънската столица Букурещ. Общо 13 от тези 32 региона с най-високи коефициенти на общ прираст на населението бяха в Обединеното кралство, четири в Outer London и шест в Inner London; девет региона са в Германия, като нито един от тях не е в столичния регион Berlin, въпреки че списъкът включва Potsdam, Kreisfreie Stadt в съседния регион Brandenburg. Други пет региона се намират в столичните региони на Дания, Ирландия, Люксембург, Австрия и Швеция. Останалите региони включват втори регион в Австрия (Innsbruck), френския отвъдморски регион Guyane, два испански островни региона (Fuerteventura и Eivissa, Formentera), както и Ilfov.

Много региони с намаляващо население са в източните и южните държави членки

Бяха налице 17 региона на ниво NUTS 3, в които населението е намаляло през 2014 г. с повече от 15,0 на 1 000 души. Тези региони бяха основно в България (седем региона), Хърватия (три региона) и Португалия (два региона) и по един регион в Германия, Гърция, Латвия, Литва и Румъния. Най-голямото намаляване на населението сред регионите на ниво NUTS 3 (24,9 на 1 000 души) беше отчетено в гръцкия регион Kentrikos Tomeas Athinon, докато Видин в България беше единственият друг регион, който отчете, свиване на населението с най-малко 20,0 на 1 000 души.

В широк аспект, като бъдат разгледани 268 региона на ниво NUTS 3 в ЕС, в които населението е намаляло с повече от 4,0 на 1 000 души през 2014 г. (най-тъмният нюанс оранжево на карта 3), те основно бяха концентирани в няколко области: държавите членки от Балтийския регион; дъга в Югоизточна Европа — от Хърватия, през Унгария, Румъния, България и на юг до Гърция; няколко региона на Иберийския полуостров; и много източни германски региони. Няколко други държави имаха няколко региона, в които населението е намаляло с повече от 4,0 на 1 000 души, включително 22 региона, които са разположени върху по-голямата част от територията на Италия.

Сред регионите на държавите от ЕАСТ и държавите кандидатки най-големите различия в нарастването на населението са отчетени между регионите в Турция

През 2014 г. като цяло по-често се е наблюдавал прираст на населението в регионите на ниво 3 на държавите от ЕАСТ и държавите кандидатки (данни на национално равнище за Албания и Сърбия), както е показано на карта 3, като в 115 региона са отчетени положителни тенденции, а едва в 25 региона има намаляване на броя на жителите. Що се отнася до държавите от ЕАСТ, населението се е увеличило във всеки един регион. В относително изражение най-бързо нарастване на населението е отчетено в Осло (столицата на Норвегия) и във Freiburg (Западна Швейцария).

Картината при държавите кандидатки е по-разнородна, като населението намалява в Албания и Сърбия (по само национални данни), в половината от осемте региона от бившата югославска република Македония и в 19 турски региона, по-голямата част от които се намират в Централна и Североизточна Турция. Намаляването на броя на населението в тези региони на Турция може да бъде съпоставено с много високите коефициенти на нарастване на населението в други части на държавата. Всъщност в Турция се наблюдават най-големите различия в общия прираст на населението между регионите на ниво 3, като коефициентът на общ прираст на населението варира от -39,3 на 1 000 души в Çankiri (близо до столицата Анкара) до високи стойности от 63,8 на 1 000 души в Bayburt (в североизточната част). Значителните различия в демографските промени в отделните турски региони често могат да бъдат отдадени на вътрешни миграционни модели, като основният поток на мигрантите е от източните региони към западните.

От 1985 г. насам се наблюдава постоянен нетен входящ миграционен поток към държавите — членки на ЕС-28

Общият прираст на населението е резултат от взаимодействието на два компонента: естествен прираст на населението и нетна миграция, плюс статистическа корекция (наричана по-долу нетна миграция). Стойностите на тези компоненти може така да се съчетаят, че темпът на нарастване на населението да се ускори или населението да намалее, а могат и взаимно да се неутрализират до известна степен, когато измененията са в противоположни посоки.

В исторически план през 60-те години на XX век миграционните модели са относително балансирани, а към 1970 г. има нетен изходящ поток от 707 028 души от държавите — членки на ЕС-28, към други дестинации по света. Това е най-големият брой нетни емигранти през целия период 1961—2014 г. Следващият нетен изходящ поток на мигранти, напускащи държавите — членки на ЕС-28, е отчетен през периода 1982—1984 г. (период на икономически спад); Оттогава броят на имигрантите, които пристигат, непрекъснато е по-голям от напускащите емигранти. От 1988 г. насам положителната нетна миграция надвишава половин милион души всяка година, с изключение на 1991 г. и 1997 г., като нетната миграция превишава един милион души в 10 от 27-те години в периода 1988—2014 г. През 2003 г. нетната миграция за държавите — членки на ЕС-28, е достигнала 1,8 милиона души, след което темпът на увеличаване на населението в следствие на нетната миграция се е забавил до ниската стойност от 712 000 души през 2011 г. През 2013 г. нетната миграция рязко се е увеличила на 1,7 милиона и се е запазила над един милион през 2014 г.

Нетната входяща миграция е особено висока в много региони на Германия

На карта 4 е представен коефициентът на нетна миграция за 2014 г., чиято средна стойност е 2,2 на 1 000 души в ЕС–28. Наблюдава се прилика между карти 3 и 4, което подчертава тясната връзка между миграционните модели и общия прираст на населението — тенденция, която допълнително беше засилена от факта, че в много региони на ЕС коефициентът на естествения общ прираст на населението е почти балансиран.

През 2014 г. нетният входящ миграционен поток (от други региони на същата държава членка, от други региони на ЕС или от държавите извън ЕС) е съсредоточен най-вече в много части на Германия. Сред 19-те региона с нетна миграция от 15,0 на 1 000 души или повече, 12 бяха в Германия. С включването на 217-те региона с нетна миграция от най-малко 8,0 на 1 000 души (най-тъмният нюанс синьо на карта 4) броят на германските региони се е увеличил до 147; като Обединеното кралство (26 региона), Франция (11 региона), Австрия (10 региона) и Швеция (9 региона) също бяха често избирани дестинации за мигрантите.

Най-големият входящ поток на мигранти беше регистриран в Ilfov в Румъния, в която коефициентът на нетна миграция беше 29,8 на 1 000 души. Следващите четири най-високи коефициенти на нетна миграция са регистрирани в германските региони Landshut, Kreisfreie Stadt; Suhl, Kreisfreie Stadt; Leipzig, Kreisfreie Stadt; Gießen и Landkreis, за които коефициентите бяха между 21,8 и 23,9 на 1 000 души. Tower Hamlets в Лондон беше единствения друг регион на ниво NUTS 3 с коефициент на нетна миграция над 20,0 на 1 000 души, като Люксембург (19,9) и Франкфурт на Майн, Kreisfreie Stadt (19,2) бяха точно под това ниво.

И в четирите региона, от които се състои гръцката столица, се наблюдава нетна емиграция през 2014 г.

Налице са 430 региона на ниво NUTS 3 в ЕС–28, в които механичният прираст през 2014 г. е отрицателен (с други думи, броят на напусналите даден регион е по-голям от броя на заселилите се в него) и в 117 от тези региони коефициентът беше под -4,0 на 1 000 души. Те се намират на територията на Словения, Хърватия, Унгария, Румъния, България, Гърция и Кипър (един регион на това ниво) в Източна и Южна Европа, държавите членки от Балтийския регион в Северна Европа, няколко региона на Иберийския полуостров, Île de France и съседният регион Champagne-Ardenne във Франция, по-голямата част от Ирландия и няколко региона на други места. Сред тези региони бяха осем столични райони, включително четирите региона, от които се състои гръцката столица Атина, един от регионите на Inner London, Париж, Букурещ и Кипър. Най-големите по стойност коефициенти на отрицателна нетна миграция бяха отчетени в ирландския регион Border и един от гръцките столични региони, Kentrikos Tomeas Athinon, в които коефициентът на нетна миграция спада до -21,1 на 1 000 души.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА РЕГИОНИТЕ

Border, Ирландия

Регионът на ниво NUTS 3 в ЕС с най-нисък коефициент на нетна миграция беше Border в Ирландия; през 2014 г. неговият коефициент на нетна миграция (разликата между коефициента на имиграция и коефициента на емиграция) е -21,1 на 1 000 души.

©: Scollonp

През 2014 г. за държавите от ЕАСТ и държавите кандидатки бяха налице контрасти по отношение на моделите на механичен прираст (за Албания и Сърбия са налице единствено данни на национално равнище ). Това важи най-вече за Турция, където имаше 22 региона на ниво 3, отчели двуцифрени отрицателни коефициенти на нетна миграия, с най-нисък коефициент от -43,3 на 1 000 души в Çankiri (на североизток от Анкара). От друга страна, имаше 11 турски региона на ниво 3, в които бяха отчетени двуцифрени положителни коефициенти, с най-висока стойност от 54,1 на 1 000 души в Bayburt (Североизточна Турция). Иначе коефициентът на нетна миграция беше положителен във всеки от регионите на ниво ЕАСТ 3, с максимална стойност от 14,6 на 1 000 души в западния швейцарски регион Freiburg.

Коефициенти на раждаемост и на плодовитост

Жените в ЕС раждат по-малко деца, което допринася за забавянето на темпа на естествения прираст на населението и дори за отрицателен естествен прираст (повече умирания отколкото раждания): вж. статия относно прогнозите за населението, която прави преглед как демографските развития се очаква да повлияят на населението на регионите на ЕС.

В настоящия раздел е представена информация относно регионалните общи коефициенти на раждаемост (съотношението на броя на ражданията към средния брой на населението, изразено на 1 000 души) и коефициентите на плодовитост (средния брой деца, родени от една жена). През 2014 г. общият коефициент на раждаемост в ЕС-28 е 10,1 раждания на 1 000 души. Сред всички държави —членки на ЕС, общият коефициент на раждаемост е най-висок в Ирландия с 14,6 раждания на 1 000 души и също така относително висок във Франция (12,4 раждания), Обединеното кралство (12,0 раждания) и Швеция (11,9 раждания). В другия край на диапазона общият коефициент на раждаемост е 10,0 раждания на 1 000 души или по-нисък в голяма част от Източна Европа (България, Хърватия, Унгария, Полша и Румъния), Южна Европа (Гърция, Испания, Италия, Малта и Португалия), както и в Германия и Австрия.

Някои от най-високите коефициенти на раждаемост в ЕС са отчетени в столичните региони на Белгия, Ирландия, Франция и Обединеното кралство

На фигура 3 са показани коефициентите на раждаемост за региони на ниво NUTS 2 през 2014 г. Във всички показани многорегионални държави — членки на ЕС, и държави извън ЕС общият коефициент на раждаемост е над средната стойност на национално равнище в столичния регион. Някои държави членки отчетоха много хомогенни коефициенти на раждаемост на регионално равнище, например Чешката република, Полша и Унгария. Други бяха по-хетерогенни, често поради един или няколко региона с особено високи коефициенти: В Белгия, столичния регион Région de Bruxelles-Capitale/Brussels Hoofdstedelijk Gewest беше единственият регион с коефициент на раждаемост над средната стойност на национално равнище, докато отдалечените региони Ciudad Autónoma de Melilla и Ciudad Autónoma de Ceuta в Испания, и Guyane и La Réunion във Франция отчетоха коефициенти, които бяха забележимо по-високи от отчетените във всеки от другите региони в тези държави членки. В действителност, трите най-високи коефициента на раждаемост сред регионите на ЕС бяха регистрирани в Guyane, Ciudad Autónoma de Melilla и La Réunion, следвани от три столични региона: Inner London — East, Région de Bruxelles-Capitale/Brussels Hoofdstedelijk Gewest и Île de France имаха коефициенти от 15,0 раждания на 1 000 души или по-високи, какъвто беше случая с Outer London — West и North West.

Петте най-ниски коефициента на раждаемост (по-малко от 7,0 раждания на 1 000 души през 2014 г.) бяха концентрирани в южните държави членки, по два в Италия и Португалия и един в Испания. Най-ниският коефициент беше регистриран в Северозападна Испания в Principado de Asturias (6,3 раждания на 1 000 души).

Сред регионите на ниво 2 в държавите от ЕАСТ, през 2014 г. коефициентите на раждаемост най-общо бяха в диапазона 10,0–15,0 раждания на 1 000 души Единствените изключения бяха Hedmark og Oppland (Югоизточна Норвегия) и три региона от Швейцария — Espace Mittelland, Ostschweiz и Ticino — във всички четири от тях коефициентът на раждаемост беше под 10,0 раждания на 1 000 души.

От друга страна, коефициентите на раждаемост бяха в диапазона 10,0–15,0 раждания на 1 000 души в държавите кандидатки (данни на национално равнище за Албания и Сърбия), с изключение на 14 региона на ниво 2 в Турция, където коефициентът на раждаемост беше по-висок. Коефициентът достига своя връх при стойност от 30,8 раждания на 1 000 души в южния турски регион Şanliurfa, Diyarbakir.

Коефициентите на плодовитост спаднаха през първото десетилетие на 21-ви век

Тоталният коефициент на плодовитост намалява в ЕС–28 в началото на века. През 2001 г. и 2002 г. той е 1,46 живородени деца на жена, но се възстановява, повишавайки се до 1,62 през 2010 г., преди да спадне отново до 1,54 през 2013 г. и да се възстанови до 1,58 през 2014 г. В развитите части на света тоталният коефициент на плодовитост в размер на 2,10 раждания на живо дете на една жена се счита за коефициент на демографско заместване, т.е. равнището, при което броят на населението ще се запази стабилно в дългосрочен план при липса на входяща и изходяща миграция.

През 2014 г. най-високите коефициенти на плодовитост сред държавите — членки на ЕС, бяха отчетени във Франция (2,01 живородени деца на една жена), следвани от Ирландия (1,94), Швеция (1,88) и Обединеното кралство (1,81). Коефициентите на плодовитост често са по-високи в държавите членки, в които семейството е относително слабо като социална единица (малък дял на хората, сключили брак, и голям дял на извънбрачните раждания), нестабилността на двойките е относително разпространена (относително високи проценти на разводите) и участието на жените на пазара на труда е високо. В 13 от държавите — членки на ЕС, коефициентът на плодовитост е 1,50 живородени деца на една жена или по-нисък; най-ниският коефициент беше отчетен в Португалия (1,23 живородени деца на една жена).

Възможно е разликите в регионалната плодовитост да са свързани с редица фактори, сред които: социално-икономическата структура на населението (например ниво на образованост, професионален статус, доход или възраст); местожителство (например наличието на инфраструктура и детски заведения или пазарът на жилища); или културни фактори (например религиозни вярвания и обичаи, отношение към извънбрачните раждания или към противозачатъчните средства). Разпределението на коефициентите на плодовитост е показано на фигура 4 за региони на ниво 2: на фигура 3 то изглежда много хомогенно, тъй като повечето региони в рамките на същата държава — членка на ЕС, рядко показват коефициенти, които са различни от техните средни стойности на национално равнище през 2014 г. Изключенията от това правило отново включват испанския отдалечен регион Ciudad Autónoma de Melilla и френските отвъдморски региони Guyane, La Réunion, Guadeloupe и Martinique; това са единствените региони на ниво NUTS 2, в които през 2014 г. са отчетени тотални коефициенти на плодовитост над коефициента на естествено демографско заместване от 2,10.

Анализът на държавите от ЕАСТ потвърждава, че коефициентите на плодовитост за региони на ниво 2 са птрайно под коефициента на естествено демографско заместване. Същото наблюдение беше налице за държавите кандидатки (данни на национално равнище за Албания и Сърбия), с изключение на Турция. В Турция имаше силно разграничение между западните региони (с относително ниски коефициенти на плодовитост) и източните региони (с много по-високи коефициенти): например, най-ниският коефициент на плодовитост (1,59 живородени деца на една жена) беше отчетен за Zonguldak, Karabük, Bartin на брега на Черно море, а най-високият коефициент беше регистриран за Şanliurfa, Diyarbakir (3,91 живородени деца на една жена) — този регион също отчете най-висок коефициент на раждаемост в Турция (вж. по-горе).

Най-високите коефициенти на плодовитост са отчетени основно във френските и британските региони

На карта 5 е представен по-подробен анализ на същия показател, като е посочен коефициентът на плодовитост по региони на ниво NUTS 3. Френският отвъдморски регион Guyane и испанската отдалечена територия Ciudad Autónoma de Melilla отчетоха най-високите коефициенти през 2014 г., с 3.50 и 2.70 живородени деца на жена съответно. Следват ги регионът Seine-Saint-Denis (близо до френската столица) и друг френски отвъдморски регион, La Réunion. Общо 34 региона на ниво NUTS 3 отчетоха коефициенти на плодовитост над 2,10, като повече от половината от тях (общо 20) са във Франция и над една четвърт (9) — в Обединеното кралство. Подобна картина може да бъде наблюдавана за 186 региона на ниво NUTS 3 с коефициент на плодовитост от 1,90 или по-висок (най-тъмният нюанс оранжево на карта 5), като малко над три четвърти от тези региони са във Франция или Обединеното кралство и този набор от региони също включва шест от осем ирландски региона и 10 от 21 шведски региона.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА РЕГИОНИТЕ

Douro, Португалия

Коефициент на плодовитост от 2,10 живородени деца на една жена се счита за коефициент на естествено демографско заместване в държавите от развития свят; т.е. равнището, при което броят на населението ще се запази стабилен в дългосрочен план при липса на входяща и изходяща миграция. Коефициентите на плодовитост в регионите на ЕС по принцип са много по-ниски: например, Douro беше един от четири региона на ниво NUTS 3 в Португалия, който регистрира коефициент на плодовитост под1,0 живородени деца на една жена през 2014 г.

©: Aires Almeida

От друга страна, най-ниските коефициенти на плодовитост (под 1,35) бяха отчетени основно в Германия, както и в източните и южните държави членки, по-специално в Кипър (един регион на това ниво), Португалия (22 от 25 региона), Испания (37 от 59 региона), Словакия (пет от осем региона) и Полша (42 от 72 региона), и в по-малка степен в Гърция и Италия.

През 2014 г. нито един от регионите на ниво 3 в държавите от ЕАСТ не отчете коефициент на плодовитост над 2,10, но все пак четири норвежки, един швейцарски и един исландски регион отчетоха коефициенти на плодовитост над 1,90, като Landsbyggð в Исландия отчете най-високия коефициент (2,03).

Сред държавите кандидатки (данни на национално равнище за Албания и Сърбия) три от осемте региона в бивша югославска република Македония отчетоха коефициенти на плодовитост под 1,35 през 2014 г. От друга страна, в Турция имаше 29 региона, в които коефициентът на плодовитост надвишаваше 2,10 и още 13 региона с коефициент 1,90 или по-висок. Двата най-високи коефициента през 2014 г. бяха отчетени в западните турски региони Şanliurfa (4,52) и Sirnak (4,22). Наблюдава се рязка разлика между тези относително високи коефициенти на плодовитост и отчетените в по-голямата част на западните турски региони, в които коефициентите на плодовитост обикновено са в диапазона 1,5—1,9 живородени деца от една жена (в по-голяма степен в съответствие с коефициентите, регистрирани в ЕС).

Коефициенти на смъртност

През 2014 г. в ЕС–28 са отчетени 4,94 милиона умирания , което е с 1,1 % по-малко отколкото през 2013 г. През 2014 г. Коефициентът на смъртност в ЕС–28 е 9,7 умирания на 1 000 души , като варира от 15,1 в България, 14,3 в Латвия и 13,7 в Литва, до по-малко от 8,0 умирания на 1 000 души в Малта, Люксембург, Ирландия и Кипър.

Коефициентът на смъртност обикновено отразява структурата на населението (вероятността за умиране при по-възрастните хора е по-висока), както и вероятността от заразяване/разболяване с/от определена(о) болест/заболяване или смърт в следствие на външна причина; следва да се има предвид, че статистическите данни на регионално равнище за някои причини за смърт — от заболявания на кръвоносната система и рак — са поместени в статия за здравето.

На фигура 5 са показани различните стойности на коефициентите на смъртност в регионите на ниво 2. Ако се направи сравнение с фигура 3, която показва подобен анализ на коефициента на раждаемост, може да бъде констатирано, че по принцип коефициентът на смъртност варира в по-голяма степен в различните региони, отколкото коефициентът на раждаемост. Чешката република отчете най-хомогенни коефициенти на смъртност в своите региони, като беше налице много по-голям коефициент на дисперсия в Испания, Франция и Обединеното кралство; коефициентите на смъртност в турските региони бяха относително хетерогенни. В почти всички многорегионални държави членки коефициентът на смъртност в столичния регион е под средната стойност на национално равнище, като Хърватия, Полша и Словения са единствените изключения от това правило; такъв е и случаят с Швейцария.

През 2014 г. четири български региона отчетоха най-високите коефициенти на смъртност в ЕС, които варират от 14,5 до 19,8 умирания на 1 000 души. Най-високият коефициент на смъртност беше отчетен в северния регион на Северозападния регион, който също отчете и най-ниското равнище на очаквана продължителност на живота. Най-ниският коефициент на смъртност беше във френския отвъдморски регион Guyana — 3,1 умирания на 1 000 души; също толкова нисък коефициент на смъртност беше отчетен в турския регион Mardin, Batman, Sirnak, Siirt. Сред другите региони на ЕС с ниски коефициенти на смъртност са Inner London — East (4,3) и Inner London — West (4,7). Няколко други столични региона отчетоха ниски коефициенти на смъртност, например региони във Франция, Ирландия, Испания, Люксембург (един регион на това ниво), Швеция и Финландия.

Детска смъртност

Значителното увеличаване на очакваната продължителност на живота в ЕС през последните години е не само вследствие на все по-дългия живот на хората, но може също да се дължи на намаляване на коефициентите на детската смъртност. През 2014 г приблизително 19 100 деца са починали преди да навършат една година в ЕС–28. Това е еквивалентно на коефициент на детска смъртност от 3,7 умирания на 1 000 живородени деца, в сравнение с коефициент от 5,3 десетилетие по-рано и 32,8 половин век по-рано.

На фигура 6 е показан диапазонът от коефициентите на детска смъртност за региони на ниво NUTS 2 през 2014 г. Държавите — членки на ЕС, със силно изразени хетерогенни коефициенти на детска смъртност на регионално равнище включват Словакия, Финландия, Франция и Австрия; относително високата хетерогенност във Финландия се дължи на конкретен случай в островния регион Åland, в който нито едно дете на възраст по-малка от една година не е умирало (така, коефициентът на детска смъртност е 0,0). Сред регионите на ЕС най-ниският коефициент, освен този в Åland, е 0,7 в западно австрийския регион Vorarlberg. От друга страна, коефициенти от най-малко 10,0 умирания на 1 000 живородени деца бяха отчетени в три региона в Източна Европа: Sud-Est (Румъния), Югоизточен (България) и Východné Slovensko (Словакия). Пет от държавите членки с повече от един регион отчетоха коефициент на детска смъртност за своя столичен регион, който беше над средната стойност на национално равнище: Хърватия, Португалия, Испания, Холандия и Австрия; Такава е ситуацията също така в Норвегия.

В държавите от ЕАСТ коефициентите на детска смъртност в Исландия, Лихтенщайн и всички седем региона на ниво 2 в Норвегия бяха под средната стойност за ЕС–28. Швейцария регистрира средно малко по-високи коефициенти на детска смъртност, въпреки че Région lémanique, Espace Mittelland и Ticino също отчетоха коефициенти, които бяха под средната стойност за ЕС–28.

По-високи коефициенти на детска смъртност бяха регистрирани в държавите кандидатки (данни на национално равнище за Албания и Сърбия), които варират от 4,9 умирания на 1 000 живородени деца в Черна гора (единствен регион на това ниво) до 11,1 умирания на 1 000 живородени деца в Турция. Беше налице широк диапазон от коефициенти на детска смъртност на регионално равнище в Турция, от ниската стойност от 7,0 умирания на 1 000 живородени деца в столичния регион Ankara, до високата стойност от 16,9 умирания на 1 000 живородени деца в южния регион Gaziantep, Adiyaman, Kilis.

Източници и наличност на данните

Евростат събира широка гама от демографски статистически данни на регионално равнище: тук се включват данни относно броя на населението и различни демографски събития, които оказват влияние на броя, структурата и специфичните характеристики на населението. Тези данни могат да се използват за широка гама от дейности по планиране, мониторинг и оценка в редица важни области на социално-икономическата политика, например за:

анализ на застаряването на населението и ефектите от застаряването върху устойчивостта и благосъстоянието;
оценка на икономическото въздействие от демографските промени;
изчисляване на съотношения и показатели на жител — например регионален брутен вътрешен продукт на глава от населението, който може да се използва за разпределяне на средства от структурните фондове към региони в по-неблагоприятно икономическо положение;
разработване и мониторинг на системи за имиграция и убежище.

Правното основание за събирането на статистически данни за населението се съдържа в Регламент (ЕС) № 1260/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно европейската демографска статистика и Регламент (ЕС) № 205/2014 за изпълнението му. Регламент (ЕС) № 862/2007 на Европейския парламент и на Съвета съдържа законодателни разпоредби относно събирането на статистика на Общността за миграцията и международната закрила, заедно с Регламент (ЕС) № 351/2010 за изпълнението му.

Допълнителна информация: е предоставена на уебсайта на Евростат адрес: dedicated section on population projections.

Статистическите данни относно промените в населението и структурата на населението все по-често се използват като помощно средство при създаването на политики и за осигуряване на възможност за проследяване на демографското поведение в рамките на политически, икономически, социален или културен контекст. Европейският парламент прие резолюция относно „демографските промени и последици от тях за бъдещата политика на сближаване на ЕС“ (2013/C 153 E/02), в която се подчертава, че демографското развитие в регионите следва да се измерва статистически, и се изтъква, че демографската промяна следва да се разглежда като хоризонтална цел в бъдещата политика на сближаване.

NUTS

Представените в тази статия данни се основават изключително на версията на NUTS от 2013 г. .

Определения на показателите

Очакваната продължителността на живота при раждане представлява средният брой години, които може да се очаква, че едно новородено дете ще преживее, ако обичайните за момента условия, свързани със смъртността, са валидни през целия му живот.

Общият прираст на населението е разликата между броя на населението в края и в началото на даден период (например за една календарна година). Положителният прираст на населението означава нарастване на населението. Отрицателният прираст на населението означава намаляване на населението. Общият прираст на населението се състои от два компонента.

Естественият прираст се изчислява като разлика между броя на живородените деца и броя на умиранията. Положителен естествен прираст, известен също като естествено увеличение, има тогава, когато броят на живородените превъзхожда числено умиранията. Отрицателен естествен прираст, известен също като естествено намаление, има тогава, когато живородените деца са по-малко от умиранията.
Нетната миграция плюс статистическа корекция, която се изчислява като разлика между общия и естествения прираст на населението; поради това върху статистическите данни за механичния прираст оказват влияние всички статистически неточности в двата компонента на това уравнение, особено общият прираст на населението. Нетната миграция плюс статистическата корекция освен разликата между входящата и изходящата миграция може да включва и други промени, наблюдавани в данните за населението между 1 януари през две последователни години, които не са свързани с раждания, умирания, имиграция или емиграция.

Коефициентите на прираст се изчисляват за общия прираст на населението, естествения прираст на населението и нетната миграция плюс статистическата корекция. Във всички случаи изменението в прираста през годината се сравнява със средния брой на населението на дадения регион през същата година, а полученото съотношение се изразява за 1 000 души.

Коефициентите на жизненоважните демографски събития (раждания и умирания) се определят като съотношението между броя на демографските събития и средния брой на населението на региона през същата година, отново изразено за 1 000 души.

Тоталният коефициент на плодовитост се определя като средния брой деца, които една жена би родила през живота си, ако тя премине през детеродната си възраст в съответствие със специфичните за възрастта коефициенти на плодовитост, измерени за определена година.

Коефициентът на детската смъртност се определя като съотношението между броя умрели деца (на възраст под 1 година) и броя на живородените в района през същата година и се изразява за 1 000 живородени.

Контекст

През следващите десетилетия демографските промени в ЕС вероятно ще имат изключително важно значение, тъй като огромната част от прогнозите за бъдещите демографски тенденции сочат, че населението на ЕС ще продължи да застарява поради постоянно ниските равнища на плодовитост и по-високата продължителност на живота.

Макар че миграцията играе важна роля в динамиката на населението на държавите — членки на ЕС, почти сигурно е, че миграцията сама по себе си не би могла да промени настоящата тенденция на застаряване на населението, която се наблюдава в много части на ЕС.

Има вероятност социалните и икономическите последици, които се свързват със застаряването на населението, да окажат сериозно въздействие в цяла Европа както на национално, така и на регионално равнище. Например ниските коефициенти на плодовитост ще доведат до намаляване на броя на учещите лица, ще има по-малко лица в трудоспособна възраст, които да издържат останалата част от населението, и ще нарасне делът на възрастните хора (някои от които ще имат нужда от допълнителна инфраструктура, здравно обслужване и приспособени домове). Тези структурни демографски промени биха могли да окажат въздействие върху възможността на правителствата да събират данъчни приходи, да балансират собствените си финанси или да предоставят подходящи пенсии и здравно обслужване.

Сред областите, които ще бъдат изправени пред най-големи демографски предизвикателства, се числят периферните, селските и постиндустриалните региони, в които населението вероятно ще намалее. Териториалното измерение на демографската промяна е най-видимо изразено в следните явления:

различията между изтока и запада — много от държавите членки, които се присъединиха към ЕС от 2004 г. насам, все още са в догонваща позиция;
различията между севера и юга — често има значителни разлики между средиземноморските региони и регионите с умерен климат в северната и западната част на ЕС;
различията между градските и селските райони — по-голямата част от градските райони продължават да отчитат нарастване на населението, докато броят на жителите в много селски райони намалява;
ефектът на столичния регион — столиците и някои от заобикалящите ги региони (например около двата глобални метрополиса в ЕС Париж и Лондон) демонстрират „притегателен ефект“, свързван с по-големите възможности за трудова заетост;
няколко примера за регионални различия на национално равнище, които биха могли да повлияят на регионалната конкурентоспособност и сближаване, например в Германия и Турция (между тези региони в Източна и Западна Европа) или във Франция, Италия и Обединеното кралство (между региони в Северна Европа и региони в Южна Европа).

Развитие в политиката

Не е изненадващо, че отговорните политически фактори предприеха мерки по редица въпроси поради загриженост във връзка с бъдещото демографско развитие. Европейската комисия прие съобщение, озаглавено Демографското бъдеще на Европа — от предизвикателство към възможност (COM(2006) 571 окончателен), в което се подчертават пет ключови политически отговора:

насърчаване на демографското обновяване чрез по-добри условия за семействата и подобряване на равновесието между професионален и семеен живот;
насърчаване на заетостта чрез повече работни места и по-дълъг трудов стаж с по-добро качество;
по-продуктивен и по-динамичен ЕС, като се повишава производителността и икономическите резултати чрез инвестиции в образованието и научноизследователската дейност;
приемане и интеграция на мигрантите в ЕС;
осигуряване на устойчиви публични финанси, като по този начин се гарантират адекватни пенсии, социална сигурност, здравеопазване и дългосрочни грижи.

Европа 2020

В допълнение към това повечето от седемте водещи инициативи на стратегията „Европа 2020“ също обхващат демографските предизвикателства, и по-специално застаряването на населението. Водещата инициатива innovation union осигурява възможност участници на различни териториални равнища от публичния и частния сектор да се обединят за преодоляване на редица предизвикателства и през 2011 г. стартира партньорството European innovation partnership on active and healthy ageing: Нейната цел до 2020 г. продължителността на живота в добро здраве на европейците да бъде увеличена с две години. Друга водеща инициатива digital agenda насърчава цифровата грамотност и достъпността за по-възрастните членове на обществото, докато Програмата за нови умения и работни места на ЕС подкрепя по-дългия трудов стаж чрез обучение през целия живот и насърчаване на остаряването в добро здраве и активния живот на възрастните хора. На последно място Европейската платформа срещу бедността и социалното изключване е насочена към адекватността и устойчивостта на системите за социална защита и пенсионните системи и необходимостта да се гарантира адекватно подпомагане на доходите на възрастните хора, както и на техния достъп до здравните системи.

Миграция

През месец май 2015 г. Европейската комисия представи програмата European agenda on migration, в която се определят незабавни мерки в отговор на притока на мигранти и кандидати за убежище през Средиземно море и се предлагат редица варианти на политиката за управлението на миграцията в ЕС в по-дългосрочен план. В програмата се отчита, че е необходимо да се реагира на хуманитарните предизвикателства, но тя е насочена към повишаване на броя връщания на нередовните мигранти, като същевременно предвижда запазване на правото за търсене на убежище.

В програмата се определят четири нива на действие за политиката на ЕС в областта на миграцията, а именно:

нова политика за законната миграция — запазване на ЕС като привлекателна дестинация за мигрантите, най-вече чрез повторно приоритизиране на политиките за интеграция на мигранти, управление на миграцията чрез диалог и партньорства с държавите извън ЕС и модернизиране на схемата blue card за обучение на лица с висок образователен ценз от държави извън ЕС;
ограничаване на стимулите за незаконна миграция — чрез укрепване на ролята на Frontex, по-специално във връзка с връщането на мигранти;
управление на границите — което спомага за укрепване на капацитета на държавите извън ЕС да управляват своите граници;
силна обща политика за убежище — за да се гарантира пълно и последователно изграждане на common European asylum system.

Кризата с мигрантите през по-голямата част на 2015 г. и първото тримесечие на 2016 г. доведе до призива на Европейската комисия през март 2016 г. proposals за инструмент за незабавна помощ в рамките на ЕС. Планът предвижда разпределянето на приблизително EUR 700 милиона под формата на помощ (за период от три години) за предотвратяване на хуманитарната криза и за да могат да бъдат предоставени по-бързо храна, подслон и здравни грижи, както се изисква от бежанците в рамките на ЕС.

Вижте също

Population and population change statistics (на английски)
Population statistics introduced (на английски)
Population structure and ageing (на английски)

Допълнителна информация от Евростат

Регионални демографски статистически данни (t_reg_dem)

Население (t_demo_pop), (на английски) вж.:

Коефициенти на демографски промени по регион на ниво NUTS 2 (tgs00099)

Население към 1 януари по регион на ниво NUTS 2 (tgs00096)

База данни

Регионални статистически данни по класификацията на NUTS (reg) (на английски), вж.:

Регионални демографски статистически данни (reg_dem)

Население и площ (reg_dempoar)

Плодовитост (reg_demfer)

Смъртност (reg_demmor)

Население (demo_pop) (на английски), вж.:

Регионални данни (demopreg)

Специален раздел

Население (Демография, миграция и прогнози) (на английски)
Региони (на английски)

Методология / Метаданни

Население (на английски) (ESMS metadata file — demo_pop_esms)

Изходни данни за таблиците, фигурите и картите (MS Excel)

Население на регионално ниво (на английски)

Връзки към външни уебсайтове

Европейска комисия — Заетост, социални въпроси & Включване — Демографски анализ