Статистически данни за цифровата икономика и цифровото общество — домакинства и физически лица

Направо към: навигация , търсене


Данни, извлечени през март 2018 г.

Планирана актуализация на страницата: юни 2019 г.

Акценти

До 2017 г. делът на домакинствата в ЕС-28 с достъп до интернет се е увеличил до 87 %, с приблизително 32 процентни пункта повече в сравнение с 2007 г.

През 2017 г. широколентов достъп до интернет са имали 85 % от всички домакинства в ЕС-28, приблизително двойно спрямо отчетения дял през 2007 г. (42 %).

През 2017 г. делът на лицата на възраст от 16 до 74 години в ЕС-28, които са поръчали или закупили стоки или услуги за лично ползване по интернет, е бил 57%.

Internet access of households, 2017


В тази статия са представени последните статистически данни за няколко различни аспекта на информационното общество в Европейския съюз (ЕС), с акцент върху достъпността на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) и тяхното ползване от физическите лица и в рамките на домакинства.

ИКТ засягат ежедневието на хората по много начини — както на работа, така и у дома, например при осъществяването на контакти или при закупуването на стоки или услуги онлайн. Обхватът на политиките на ЕС в тази област варира от регулирането на цели сектори, като например електронната търговия, до защитата на неприкосновеността на личния живот на лицата. Следователно, напредъкът в развитието на информационното общество се счита от мнозина за изключително важен за осигуряване на необходимите условия за насърчаване на модерна и конкурентоспособна икономика.

Цялата статия

Достъп до интернет

ИКТ вече са широкодостъпни за населението както по отношение на възможностите за достъп, така и по отношение на тяхната цена. През 2007 г. е премината основна гранична стойност, тъй като тогава повечето (55 %) домакинства в ЕС-28 са имали достъп до интернет. Този дял е продължил да нараства и е надхвърлил три четвърти през 2012 г. и четири пети през 2014 г. До 2017 г. делът на домакинствата в ЕС-28 с достъп до интернет се е увеличил до 87 %, около 32 процентни пункта повече в сравнение с 2007 г.

Широкоразпространеният широколентов достъп на приемливи цени е едно от средствата за насърчаване на обществото, основано на знанията и информираността. Широколентовият достъп определено е най-разпространената форма на интернет достъп във всички държави — членки на ЕС: през 2017 г. такъв достъп са имали 85 % от всички домакинства в ЕС-28, приблизително двойно спрямо отчетения дял през 2007 г. (42 %) — вж. фигура 1.

Фигура 1: Интернет достъп и широколентова интернет връзка на домакинствата, ЕС-28, 2007 — 2017 г.
(% от всички домакинства)
Източник: Евростат (isoc_ci_in_h) и (isoc_ci_it_h)


През 2017 г. най-голям дял (98 %) на домакинствата с достъп до интернет е регистриран в Нидерландия (вж. фигура 2), докато в Дания, Люксембург, Швеция, Финландия, Обединеното кралство и Германия също е било отчетено, че повече от 9 от всеки 10 домакинства са имали достъп до интернет през 2017 г. Най-ниският дял на достъпа до интернет сред държавите — членки на ЕС, се е наблюдавал в България (67 %). При все това в България, както и в Чешката република, Италия, Кипър, Гърция, Португалия и Испания, е отчетено бързо нарастване на дела на домакинствата с достъп до интернет, като техният дял се е увеличил с между 16 и 18 процентни пункта между 2012 г. и 2017 г. Не е изненада, че са били отчетени относително слаби увеличения на този дял в няколко държави членки, в които максимумът на достъпа до интернет на домакинствата вече е бил достигнат през 2012 г., като например Нидерландия, Люксембург и Дания; такъв е случаят и в Исландия и Норвегия.

Фигура 2: Интернет достъп на домакинствата, 2012 г. и 2017 г.
(% от всички домакинства)
Източник: Евростат (isoc_ci_in_h)


От фигура 3 се вижда, че по отношение на достъпа до интернет в ЕС-28 има известно разделение между градските и селските райони. Докато домакинствата в по-големите градове, както и в по-малките градове и в предградията са имали сравнително висок процент на достъп — 90 % в по-големите градове и 87 % в по-малките градове и в предградията — достъпът до интернет в селските райони е бил сравнително по-нисък (82 %). В 23 държави — членки на ЕС, делът на домакинствата в селските райони с достъп до интернет е бил по-нисък от същия дял на домакинствата в по-големите градове или в по-малките градове, и в предградията. Разделението между селските райони и другите два вида райони е било най-голямо в Гърция, Португалия, България и Румъния, всяка от които е с по-ниско общо равнище на достъпа до интернет, отколкото средната стойност за ЕС-28. В Люксембург ситуацията е била обратна на общия модел, тъй като делът на домакинствата с достъп до интернет в селските райони е бил по-висок от този в по-големите градове или в по-малките градове и в предградията. Въпреки че достъпът до интернет в Естония е бил по-висок в по-големите градове, не е имало разлика между дела на домакинствата с достъп до интернет в по-малките градове и в предградията, и тези в селските райони. В Обединеното кралство делът на домакинствата с достъп до интернет е бил почти еднакъв в трите различни степени на урбанизация (с един процентен пункт по-нисък в по-малките градове и в предградията). В Белгия най-високото равнище на достъп до интернет е отчетено в по-малките градове и в предградията, докато делът на домакинствата в по-големите градове и селските райони е идентичен. Последното изключение е Франция, където най-високото равнище на достъп до интернет е отчетено в по-големите градове, а най-ниското — в по-малките градове и в предградията (а не в селските райони).

Фигура 3: Интернет достъп на домакинствата по степен на урбанизация, 2017 г.
(% от всички домакинства)
Източник: Евростат (isoc_ci_in_h)

Използване на интернет

Към началото на 2017 г. повече от четири пети (84 %) от всички лица в ЕС-28 на възраст между 16 и 74 години са използвали интернет (поне веднъж през трите месеца преди датата на изследването). Най-малко девет от всеки десет лица в Дания, Люксембург, Швеция, Нидерландия, Обединеното кралство, Финландия и Германия са използвали интернет през трите месеца преди изследването. За сравнение, в Италия (71 %), Гърция (70 %) и Хърватия (67 %) малко над две трети от всички лица на възраст от 16 до 74 години са използвали интернет, като този дял намалява до 64 % в Румъния и 63 % в България.

През 2017 г. делът на населението в ЕС-28, което никога не е използвало интернет, е бил 13 % (един процентен пункт по-малко, отколкото през предходната година), като този дял намалява до почти една трета от нивото си през 2007 г. (когато е бил в размер на 37 %).

През 2017 г. повече от две трети (72 %) от физическите лица в ЕС-28 са използвали интернет ежедневно — вж. фигура 4 — а други 8 % са го използвали поне веднъж седмично (но не ежедневно). Поради това 80 % от лицата са били редовни ползватели (поне веднъж седмично ) на интернет. Делът на потребителите, които ежедневно влизат в интернет, от всички потребители на интернет (тези, които са използвали интернет в рамките на предходните три месеца) е бил средно 87 % в ЕС-28 и е варирал в държавите — членки на ЕС, от 73 % в Румъния до над 90 % в осем държави членки, достигайки най-висока стойност от 96 % в Италия. Исландия (97 %) също е отчела висок дял на потребителите, които ежедневно влизат в интернет, от всички интернет потребители.

Фигура 4: Честота на ползване на интернет, 2017 г.
(% от лицата на възраст от 16 до 74 години)
Източник: Евростат (isoc_ci_ifp_iu) и (isoc_ci_ifp_fu)


На фигура 5 е разгледано използването на мобилен интернет, а именно извън дома или на работното място, например при използване на интернет на преносим компютър или преносимо устройство чрез мобилна или безжична връзка. Направено е сравнение на данните за 2012 г., когато 36 % от лицата на възраст от 16 до 74 години в ЕС-28 са използвали мобилно устройство за свързване към интернет, с данните за 2017 г., когато този дял е нараснал до 65 %. Най-често използваните мобилни устройства за свързване към интернет са мобилни телефони или смартфони, лаптопи и таблети.

През 2017 г. Нидерландия, Швеция, Обединеното кралство, Дания и Люксембург са отчели най-високия дял на използване на мобилен интернет, като повече от четири пети от лицата на възраст от 16 до 74 години са използвали мобилен интернет, а най-висок е бил процентът в Нидерландия и Швеция — 87 %; еквивалентен дял (87 %) е регистриран и в Норвегия. За сравнение, между 50 % и 60 % от лицата на възраст от 16 до 74 г. — в Хърватия, Румъния, България, Гърция, Литва, Латвия, Португалия и Чешката република са използвали интернет извън дома или работата, като този дял намалява до 40 % в Полша и до 32 % в Италия.

Фигура 5: Лица, които са използвали преносим компютър или преносимо устройство за достъп до интернет извън дома или работата, 2012 г. и 2017 г.
(% от лицата на възраст от 16 до 74 години)
Източник: Евростат (isoc_ci_im_i)


През 2017 г. една от най-често срещаните дейности онлайн в ЕС-28 е участието в социални мрежи, вж. фигура 6. Повече от половината (54 %) от лицата на възраст от 16 до 74 години са използвали интернет за участие в социални мрежи (например чрез сайтове като Facebook или Twitter). Между 70 % и 75 % от населението в Малта, Обединеното кралство, Швеция, Белгия и Дания са използвали сайтове на социални мрежи, като този дял достига върхово равнище от 75 % в Дания и нараства още повече в Исландия (89 %) и Норвегия (83 %). На другия полюс са три държави — членки на ЕС, в които най-много 45 % от населението е използвало такива сайтове, а именно Словения (45 %), Франция (43 %) и Италия (43 %).

Фигура 6: Лица, които са използвали интернет за участие в социални мрежи, 2017 г.
(% от лицата на възраст от 16 до 74 години)
Източник: Евростат (isoc_bde15cua)

Неприкосновеност на личния живот и защита на данните за самоличност

Между държавите — членки на ЕС, се наблюдават разлики в начина, по който потребителите на интернет са управлявали достъпа до личната си информация в интернет през 2016 г. Повече от една четвърт (28 %) от потребителите на интернет в ЕС-28 не са предоставяли лична информация по интернет — дял, който варира от само 8 % в Люксембург до половината или повече в България, Португалия и Румъния (вж. фигура 7). Следователно повече от 70 % от потребителите на интернет в ЕС-28 са предоставяли лична информация онлайн, като много от тях са предприели различни действия за контрол на достъпа до тази лична информация в интернет. Почти половината (46 %) от всички потребители на интернет са отказали достъп до личната си информация за рекламни цели и две пети (40 %) са ограничили достъпа до своя профил или своето съдържание на сайтове на социални мрежи. Освен това повече от една трета (37 %) от потребителите на интернет са прочели декларацията за поверителност, преди да предоставят лична информация, докато по-малко от една трета (31 %) са ограничили достъпа до географското си положение.

Фигура 7: Лица, които не са предоставяли лична информация по интернет, 2016 г.
(% от лицата, ползвали интернет през последната година)
Източник: Евростат (isoc_cisci_prv)


През 2016 г. около 71 % от хората в ЕС-28 на възраст от 16 до 74 години, които са използвали интернет през предходните 12 месеца, са били наясно, че бисквитките могат да се използват за проследяване на онлайн дейностите на хората. Информираността по този въпрос е била малко по-голяма (74 %) сред по-младите потребители (на възраст от 16 до 24 години) и по-малка (64 %) сред по-възрастните потребители (на възраст от 55 до 74 години). Малко над една трета (35 %) от потребителите на възраст от 16 до 74 години са посочили, че са сменили настройките на интернет браузъра си, за да предотвратят или ограничат използването на бисквитки (вж. фигура 8).

Сред държавите — членки на ЕС, потребителите на интернет в Нидерландия (89 %), Германия и Финландия (и в двете по 85 %) са били най-добре запознати с факта, че бисквитките могат да бъдат използвани за проследяване на техните дейности онлайн. Висока степен на информираност е имало и сред потребителите в Дания (81 %), Хърватия (78 %), Италия (77 %), Люксембург и Австрия (и в двете по 76 %). От друга страна, по-малко от половината от потребителите на интернет в Румъния (38 %), Латвия (47 %) и Кипър (48 %) са били запознати с този факт; по-слаба информираност е отчетена в Турция и в бившата югославска република Македония (и в двете по 30 %). Делът на потребителите на интернет, които са сменили настройките на интернет браузъра си, за да предотвратят или ограничат използването на бисквитки, надхвърля половината само в една държава членка, а именно Люксембург (54 %). От друга страна, такова действие са предприели по-малко от една пета от потребителите на интернет в Чешката република, Румъния, България, Кипър и Латвия, както и в Турция.

Фигура 8: Използване на бисквитки и настройките на браузъра, 2016 г.
(% от лицата, ползвали интернет през последната година)
Източник: Евростат (isoc_cisci_prv)

Поръчване или закупуване на стоки и услуги по интернет

Делът на лицата на възраст от 16 до 74 години в ЕС-28, които са поръчали или закупили стоки или услуги за лично ползване по интернет, е продължил да се увеличава: през 2017 г. той е бил 57 %, което представлява увеличение с 13 процентни пункта в сравнение с 2012 г. (вж. фигура 9). През 2017 г. три четвърти или повече от физическите лица в Германия и Нидерландия са поръчали или закупили стоки или услуги по интернет, а този дял нараства до най-малко четири пети в Люксембург, Дания (и в двете по 80 %), Швеция (81 %) и Обединеното кралство (82 %). От друга страна, този дял е по-малко от 30 % и в Хърватия и по-малко от 20 % в България и Румъния.

С изключение на четирите държави — членки на ЕС, които са отчели прекъсване в динамичните редове — Естония, Латвия, Румъния и Швеция — най-голямото увеличение в дела на физическите лица, които са поръчали или закупили стоки или услуги по интернет между 2012 г. и 2017 г., е отбелязано в Чешката република (увеличение от 24 процентни пункта), следвана от Испания (увеличение от 20 пункта). Не е изненада, че някои от най-малките увеличения (6 или 7 процентни пункта) са били отбелязани в Дания и Финландия, където процентите на лицата, поръчващи или купуващи стоки или услуги онлайн, вече са били сравнително високи в сравнение с други държави членки; такъв е случаят и в Норвегия. Въпреки това делът на лицата, които поръчват стоки или услуги по интернет, също се увеличава с относително скромни темпове в Ирландия (7 пункта) и Хърватия (6 пункта).

Фигура 9: Лица, поръчали стоки или услуги по интернет за лично ползване през 12-те месеца преди изследването, 2012 г. и 2017 г.
(% от лицата на възраст от 16 до 74 години)
Източник: Евростат (isoc_ec_ibuy)

Услуги, поръчани от други лица посредством интернет

През 2017 г. делът на лицата на възраст 16—74 години в ЕС-28, които са използвали уебсайт или приложение да си осигурят настаняване от друго (частно) лице през предходните 12 месеца е бил 18 %. Този дял варира от високите 34 % в Обединеното кралство и най-малко една пета от общия брой в Люксембург, Ирландия, Малта и Нидерландия, до по-малко от 1 на 10 лица в 10 от държавите — членки на ЕС, като най-ниските дялове са регистрирани в Хърватия (7 %), Португалия и Румъния (и в двете 6 %), Чешката република (5 %) и Кипър (4 %). Онлайн резервациите за настаняване от други частни лица са по-разпространени сред хората на средна възраст (на възраст между 25 и 54 години), отколкото сред по-младите (на възраст от 16 до 24 години) или по-възрастните поколения (на възраст от 55 до 74 години). Повечето от тези услуги са били поръчани чрез специални уебсайтове или приложения, които действат като посредници, давайки възможност на частни лица да споделят достъпа до услуги по настаняване — сред примерите са Airbnb, Lovehomeswap или Couchsurfing.

Фигура 10: Лица, които са използвали уебсайт или приложение да си осигурят настаняване от друго лице през 12-те месеца преди изследването, 2017 г.
(% от лицата на възраст 16—74 години)
Източник: Евростат (isoc_ci_ce_i)


Подобен анализ е представен на фигура 11, която показва делът на гражданите, ползвали уебсайт или приложение за поръчка на транспортни услуги от друго лице. Този вид услуга като цяло е по-рядко срещана, отколкото осигуряването на настаняване, но отново се извършва много често чрез специализирани уебсайтове и приложения (например, Liftshare, UberPool или Wundercar); средното използване на тези видове услуги в ЕС-28 от физически лица (на възраст между 16 и 74 години) е 8 %. Сред държавите — членки на ЕС, делът на физическите лица, използващи уебсайт или приложение за поръчка на транспортни услуги през 2017 г., е достигнал най-високата си стойност в Обединеното кралство (27 %), докато Естония е единствената друга държава членка, отчела дял от най-малко една пета. Обичайно се установява, че по-малко от 1 на всеки 10 лица използват уебсайт или приложение за поръчка на транспортни услуги; действително, тази ситуация се наблюдава в 22 от 27-те държави членки, за които има данни. Резервирането на транспорт онлайн от други лица е по-често срещано сред по-младите поколения (на възраст между 16 и 24 години), отколкото сред по-възрастните хора.

Фигура 11: Лица, които са използвали уебсайт или приложение за поръчка на транспортна услуга от друго лице през 12-те месеца преди изследването, 2017 г.
(% от лицата на възраст 16—74 години)
Източник: Евростат (isoc_ci_ce_i)

Източници на данни

Бързите промени на технологиите в областите, свързани с интернет и другите нови приложения на ИКТ, представляват предизвикателство пред статистиката. По-конкретно в тази област се наблюдава значително развитие, като статистическите инструменти се адаптират, така че да се посрещат новите потребности от данни. Статистическите данни в тази сфера се преизчисляват ежегодно, за да се удовлетворяват нуждите на потребителите и да се отразят бързите темпове на промени.

Този подход е отразен в проведеното от Евростат Изследване на използването на ИКТ от домакинствата и от физическите лица. Това ежегодно изследване се използва, за да се оцени развитието, стимулирано от ИКТ, чрез проследяване на развитието на основните променливи във времето и чрез по-задълбочено разглеждане на други аспекти към определен момент. Въпреки че първоначално изследването беше съсредоточено върху въпросите за достъпа и връзката с интернет, неговият обхват впоследствие беше разширен, за да включи множество аспекти (например, електронното управление и електронната търговия), както и социално-икономически анализ (например на регионалните различия, специфичните особености в зависимост от пола, разликите във възрастта, образованието, както и статута по отношение на заетостта). Обхватът на изследването по отношение на различните технологии също е адаптиран, така че да включва нови групи продукти и средства за доставяне на комуникационни технологии на крайните ползватели (като например въвеждането през 2017 г. на нови въпроси относно онлайн услугите по настаняване или осигуряване на транспорт между частни лица).

Референтният период за изследването на използването на ИКТ от домакинствата и от физическите лица в повечето случаи е първото тримесечие на всяка година; в повечето държави изследването се провежда през второто тримесечие на всяка година. Следва да се отбележи, че в изследването от 2016 г. беше включен модул за неприкосновеността на личния живот и защитата на данните за самоличност (но той не беше повторен през 2017 г.).

Обхват и определения

Изследването на домакинствата по отношение на ИКТ обхваща домакинствата, в които има поне един член във възрастовата група от 16 до 74 години. Достъпът на домакинствата до интернет се отнася до процента домакинства, които имат интернет достъп, така че всеки в домакинството, ако пожелае, може да ползва интернет вкъщи дори само за да изпрати електронно писмо.

Потребителите на интернет се определят като всички лица на възраст от 16 до 74 години, които са използвали интернет през трите месеца преди изследването. Редовните потребители на интернет са лицата, които са ползвали интернет средно най-малко веднъж седмично през трите месеца преди проучването.

Най-често използваните технологии за достъп до интернет с фиксирана връзка се делят на широколентов и комутируем („dial-up“) достъп през нормална или ISDN телефонна линия. Широколентовият интернет включва цифрови комуникационни линии (DSL) и използва технология, която пренася данни с висока скорост. Линиите за широколентов достъп имат по-голям капацитет от ISDN, т.е. 144 kbit/s или повече. Популярни устройства за осъществяване на достъп до интернет от дома са стационарните и преносимите компютри, а в последно време се наблюдава все по-голямо използване на други технологии с връзка към интернет.

Използването на мобилен интернет се определя като използване на интернет извън дома или работата на преносими компютри или преносими устройства чрез мрежи за мобилни телефони или безжични връзки.

Закупуването на стоки и услуги от лицата се отнася до 12-месечния период преди изследването и включва потвърдени резервации за настаняване или пътуване, закупуване на инвестиционни инструменти, телекомуникационни услуги, видеоигри или софтуер, както и информационни услуги в интернет с директно плащане. Тук не спадат стоките и услугите, които се получават безплатно по интернет. Изключват се и поръчките, направени чрез ръчно набрани електронни писма, SMS или MMS.

Контекст

През май 2015 г. Европейската комисия прие Стратегия за цифров единен пазар за Европа (COM(2015) 192 окончателна), която е един от 10-те основни приоритета на политиката. Стратегията включва 16 инициативи, които обхващат три общи стълба: насърчаване на по-добър онлайн достъп до стоки и услуги в цяла Европа; създаване на оптимална среда за развитие на цифрови мрежи и услуги; гарантиране, че европейската икономика и промишленост извличат максимална полза от цифровата икономика като потенциален двигател за растеж. В Работната програма на Комисията за 2017 г. Европа на резултатите: закрила, предоставяне на повече права и защита на гражданите (COM(2016) 710), Европейската комисия предлага да се постигне бърз напредък по предложенията, които вече са представени, и да се направи преглед на напредъка към окончателното изграждане на цифровия единен пазар.

Широколентовите технологии се считат за важни при измерване на интернет достъпа и използването на интернет, тъй като предлагат на потребителите възможността за бърз пренос на големи обеми данни и за поддържане на линиите за достъп отворени. Действително въвеждането на високоскоростен и свръхскоростен широколентов достъп до интернет се считат за ключови показатели при изготвянето на политиката в областта на ИКТ. Макар че цифровите абонатни линии (DSL) остават основната форма на комуникация при широколентовата технология в ЕС, алтернативите като кабел, сателит, оптичен кабел и безжични локални мрежи са все по-разпространени.

Европейската комисия работи по набор от инициативи за увеличаване на уменията на работната сила в областта на ИКТ като част от по-широкообхватната програма за по-качествено усъвършенстване на уменията, изпреварващо предвиждане на търсенето на умения и съответствие между предлаганите умения и търсенето. За да се увеличи предлагането на ИКТ специалисти, Европейската комисия стартира Широка коалиция за работни места в сферата на цифровите технологии, представляваща общоевропейско партньорство, което се стреми да използва европейските структурни и инвестиционни фондове за преодоляване на затрудненията, свързани с наемането на специалисти в областта на ИКТ.

На 10 юни 2016 г. Европейската комисия прие нова европейска програма за умения, която има за цел да насърчи набор от действия, за да се гарантира, че хората в Европа имат достъп до правилното обучение, правилните умения и правилната подкрепа, така че да притежават умения, които са необходими в съвременната работна среда, включително насърчаването на цифровите умения.

Пряк достъп до
Други статии
Таблици
База данни
Тематичен раздел
Публикации
Методология
Законодателство
Визуализации
Връзки към външни уебсайтове







Използване на ИКТ от домакинствата и от физическите лица (isoc_i)


Използване на ИКТ от домакинствата и от физическите лица (isoc_i)
Достъп до интернет и използване на компютър (isoc_ici)
Домакинства — равнище на достъп до интернет (isoc_ci_in_h)
Домакинства — вид връзка за достъп до интернет (isoc_ci_it_h)
Физически лица — достъп до мобилен интернет (isoc_ci_im_i)
Използване на интернет (isoc_iiu)
Физически лица — използване на интернет (isoc_ci_ifp_iu)
Физически лица — честота на използване на интернет (isoc_ci_ifp_fu)
Физически лица — икономика на сътрудничеството (isoc_ci_ce_i)
Електронна търговия (isoc_iec)
Покупки по интернет от физически лица (isoc_ec_ibuy)
Доверие, сигурност и неприкосновеност на личния живот във връзка с ИКТ (isoc_ci_sci)
Неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни (isoc_cisci_prv)