Новини на портала


Новите предизвикателства на временната заетост

Временната заетост придобива все по-голямо значение в контекста на европейския пазар на труда. Общият брой на временните работници, както и делът им сред активното население расте в повечето страни на ЕС с възникването на новите тенденции в сектора на временната заетост. Увеличението трябва да се разглежда в светлината на високата безработица и недостига на квалифицирана работна ръка в Европа, които изискват по-голяма гъвкавост и алтернативни форми на заетост.

Проблемите и въпросите на временната заетост бяха тема на международната конференция проведена в Люксембург през м. ноември т.г. Координирана от EURES Люксембург, тя събра заинтересованите страни от обществените служби по заетостта, частни агенции за временна заетост, профсъюзи, работодатели и представители на висшето образование, за обсъждане на новите предизвикателства на временната заетост.

Въпреки нарастващият дял на временната заетост в пазара на труда и социално-икономическото й значение, тя все още често се подценява. Различни проучвания показват, че временните назначения подпомагат прехода в пазара на труда – мобилност от работа на работа, прехода от безработица към заетост, интегрирането на учащите в пазара на труда, и др. Временната заетост дава възможност на хората да придобият опит, както и шанс на лица без постоянна професия да избегнат порочния кръг на безработицата. Според проучване проведено от белгийски клон на агенция за временна заетост Randstad, само 10% от наетите на временни договори се връщат към безработица след работа на временен договор. От друга страна, поради по-голямата свобода, която дават временните договори, все повече предприятия прибягват до тях при сключване на трудови договори със служителите си в отговор на конкурентния натиск. Увеличаването на броя на работниците на временен трудов договор е до голяма степен в резултат на променящите се нужди на работодателите.

В някои част на Европа работещите на временни договори участват активно в международната мобилност. В Люксембург, например, впечатляващо висок процент лица наети от агенции за временна заетост са трансгранични работници. Те живеят в друга държава, но предпочитат да работят в Люксембург, поради относително по-високото заплащане и социални осигуровки. Местните жители представляват само 20% от наетите на временни договори, докато 80% са работници живеещи в съседна държава. Интересно е да се отбележи, че има два пъти повече трансгранични работници в Люксембург на временни договори, отколкото на класическия тип. От друга страна, има и граждани на Люксембург, които предпочитат да живеят в друга държава, и да пътуват ежедневно до родния си град. Преместват се да живеят, например във Франция, а работят в родния си град, комбинирайки предимството на високата заплата с по-евтиния живот извън страната, превръщайки се в трансгранични работници в собствената си страна. Друг пример за „интернационализацията” на пазара на труда е случаят с прехвърляне на работници, например, когато белгиец регистриран в агенция за временна заетост в Люксембург е изпратен на работа в Германия.

Въпреки нарастващото значение на временната заетост, много европейски страни имат недостатъчно или неясно трудово законодателство и договорни условия в тази област. Още повече, че продължава да има значителни разминавания в националните законодателства. Да разгледаме например, законовите регламенти относно максималния срок на временните договори – наблюдават се срокове от три години в Холандия до само 15 дни в Белгия, докато в Обединеното Кралство изобщо няма клаузи за временни договори. Ето защо мнозина смятат, че има спешна нужда от уеднаквен европейски регламент по въпроса.

Временната работа изисква тристранно споразумение между работещия, работодателя и посредническата агенция. Мотивите на хората търсещи работа да предпочетат временен договор са различни. Като се започне с липса на опит и умения и се стигне до лично предпочитание за непрекъсната промяна на работната среда. Въпреки някои недостатъци на временната работа, като несигурност, спиране на заплатата и на социалните придобивки, някои хора доброволно превръщат временната форма на заетост в перманентна практика. Така се появява противоречивото понятие „перманентни” временни работници, които работят на временни договори в течение на цели десет години.

Специфичният характер на този вид заетост изисква справедлива преценка „за” и „против” временната заетост. За да се избегне превръщането и в това, което някои наричат пазар на труда „втора ръка”, трябва да се намери правилния баланс между предимствата му, по отношение на свободата от една страна, и риска на несигурността, от друга.

« Назад