chevron-down chevron-left chevron-right chevron-up home circle comment double-caret-left double-caret-right like like2 twitter epale-arrow-up text-bubble cloud stop caret-down caret-up caret-left caret-right file-text

EPALE

En digital mötesplats för vuxenutbildare i Europa

 
 

Blogg

Малките читалищни библиотеки и ученето на възрастни

10/10/2016
by Rositsa Panova
Språk: BG

На 7.10.2013 г. единадесет членове на Европейския парламент от девет държави внасят Декларация 0016/2013[1] относно въздействието, което обществените библиотеки имат върху живота на общностите в Европа.

В Декларацията се съобщава, че на територията на Европейския съюз има над 65 000 обществени библиотеки и че за 12-те месеца, предхождащи внасянето на документа, те са предоставили възможности за образование, неформалнo и самостоятелно учене за над 24 милиона потребители и са донесли социални и икономически ползи за 100 милиона европейски граждани.

Европейските депутати призовават Парламента и Комисията да признаят жизненоважните услуги, които обществените библиотеки предоставят на местните общности и уязвими социални групи за преодоляване на дигиталното разделение, за социалното им включване и  ученето през целия живот, както и да започнат активна и устойчива политика за бъдещото им развитие.  

Кампанията за популяризиране на Декларацията продължава три месеца (до 7.01.2014 г.), като ангажира многобройна аудитория чрез социалните мрежи, привлича вниманието на политиците, а 214 европейски депутати (28% от ЕП) полагат своите подписи върху документа.

 

Процесът на промяна на обществените библиотеки се случва и в България. В периода 2009 - 2013 г. в страната се изпълнява мащабна програма за тяхното модернизиране. Програма „Глоб@лни библиотеки -България” се изпълнява в партньорство с Министерство на културата, Програмата на ООН за развитие, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Националното сдружение на общините в Република България и Българската библиотечно-информационна асоциация и е част от инициативата „Глобални библиотеки” на Фондация „Бил и Мелинда Гейтс”.

Отправна точка във философията на инициативата е именно разбирането, че обществените библиотеки могат да играят съществена роля не само като културни институции, но и като центрове за информация и комуникация за всеки, за приобщаване на различни социални групи, останали встрани от промените, които информационните и комуникационни технологии внасят в живота в хората.  

Когато стартира програмата, на картата на обществените библиотеки в България са идентифицирани 19 общински, 27 регионални – по една във всяка област, като Столична библиотека обслужва София-град и София-област и 2682 читалищни библиотеки с фонд над 2000 тома книги всяка. 

Предварителната оценка на потребностите[2] показва, че 78% от обществените библиотеки са читалищни и са разположени в села, където библиотеката е единственият информационно-културен център; че регионалните, общинските и градските библиотеки се подпомагат далеч по-добре и по-редовно от държавата и от органите на местната власт; че в икономически по-развитите административни области има по-голям брой действащи библиотеки; че 57% от анкетираните библиотеки имат само един служител, съвместяващ  няколко длъжности, включително библиотекар; че в сградите на 59% от библиотеките няма достъп до Интернет, че едва 23% от библиотеките предлагат компютри с Интернет на своите клиенти и това са всички 27 регионални библиотеки, някои добре развити читалищни библиотеки в населени места с над 5000 жители и няколко читалищни библиотеки в села. В повечето случаи, обаче, тези библиотеки разполагат само с 1 компютър, който се употребява както от персонала, така и от посетителите на библиотеката; че в 83% от библиотеките няма нито един принтер, а 95% нямат скенер; че само 11 библиотеки предлагат специализирани устройства за хора с увреждания[3].

Глоб@лни библиотеки-България” е първата по своя мащаб и единствена досега програма за модернизиране на обществените библиотеки и за мобилизиране на огромна обществена подкрепа от страна на партньорските организации.

Това е и първата програма, която – чрез обществените библиотеки - постига и социален резонанс и променя живота на местните общности. 

В рамките на програмата[4], 960 обществени библиотеки, разположени в 910 населени места и в 260 общини получават безвъзмездно компютри и периферна техника и безплатен достъп до интернет за потребителите. 95% от библиотеките, включени в програма „Глоб@лни библиотеки - България” са читалищни,  две трети са разположени в села, като 69% са в населени места, където живеят под 2500 души.  

Над 3000 библиотекари от цялата страна са обучени да работят с компютри и Интернет и преминават и други обучения като „Организация и управление на работата в обществената библиотека”, „Услуги в модерната библиотека”, „Общуване и работа с потребители и общности”, „Застъпничество, набиране на средства и разработване на проекти”.

В рамките на програмата библиотеките провеждат над 5015 групови обучения за работа с компютри и интернет за 29 291 граждани и предоставят 147 572 индивидуални консултации, използвайки новите информационни и комуникационни технологии и придобити знания.

 

Промяната е факт. Тя е най-видима и се усеща най-чувствително в читалищните библиотеки, разположени в малките населени места, там, където поради географска отдалеченост, икономически причини или нисък жизнен стандарт хората нямат компютри и не ползват Интернет.

Дигиталното разделение поражда социална бедност и изолация и поставя хората от малките населени места в тежко и неравноправно отношение и по отношение на достъпа до информация.

Днес те преоткриват библиотеката, ползват активно новите услуги, базирани на информационни и комуникационни технологии: разговарят по скайп, търсят информация по различни въпроси, четат онлайн, участват в обучения по компютърна и информационна грамотност, организирани от библиотеката.

 

Как се е случило това? Как малките читалищни библиотеки са предизвикали интереса на възрастните хора, как библиотекарите са успели да окуражат възрастните потребители да ползват компютрите и Интернета в библиотеките, как това се е отразило на техния живот?

Историите на две читалищни библиотеки - в Ихтиман и с. Нова Черна показват, че голямата промяна започва всъщност с нещо малко: с една идея, желание и упорство.

Както във всеки по-малък български град, и в Ихтиман читалището е мястото, където хората се събират, за да общуват, да се забавляват заедно, да се информират. Компютрите и безплатният достъп до интернет, осигурени по Програма „Глоб@лни библиотеки – България” разширяват възможностите за информация и комуникация.

Оказва се обаче, че голяма част от пенсионерите в Ихтиман – редовни посетители на библиотеката при Народно читалище „Слънце-1879” не умеят да ползват компютър. За да им помогне, библиотекарката Емилия Атанасова решава да организира обучения по основни компютърни умения за възрастни хора. 

Сред най-колоритните личности, обучени в библиотеката, е 62-годишната Снежана Стоименова.  Тя има хоби - активна колоездачка е и обикаля света на своя велосипед. Снежана има близки в България, Гърция и Канада и след преминатото обучение в библиотеката, започна да използва Skype и Facebook, за да споделя своите пътешествия с близките си в чужбина онлайн. „Моето хоби е да обикалям света с колело – казва тя. Проблем за мен беше да използвам новите технологии. Във всеки голям град по света в библиотеките имаш право да ползваш безплатно Интернет, но когато си неграмотен, това е невъзможно. Благодарение на обученията в библиотеката в Ихтиман, сега тръгвам спокойно, защото мога да ползвам електронна поща, Skype, Facebook и да се свързвам с моите близки и приятели от цял свят.”

Читалище „Васил Йорданов – 1942 г.” е добре познато от жителите на село Нова Черна, община Тутракан. Библиотеката към читалището разполага с 6 компютъра, лаптоп, мултифункционално устройство, осигурени по Програма „Глоб@лни библиотеки –България”.

Библиотекарката Радка Иванова е посветила повече от 40 години от живота си на библиотеката. Тя разказва, че винаги се е стремяла да привлича не само младите, но и възрастните хора от селото, като направи библиотеката по-приветлива, по-интересна и по-дружелюбна.

 „В един мразовит януарски ден в библиотеката влезе местната писателка Стоянка Павлова, която по професия е учител - разказва Радка Иванова. Тя сподели, че има идея да напише книга за участвалите във войните новочерненци. Заедно решихме, че наред с оскъдните архивни документи в библиотеката би било добре да помолим нашите съселяни да предоставят снимки, да разкажат спомени и истории за своите близки, участвали във войните. Решихме, че когато става дума за такива лични неща, е най-добре да тръгнем от къща на къща и да водим разговори с всеки един. Срещите ни бяха наистина невероятни, а разказите – вълнуващи и съкровени”. Хората, с които се срещнали и разговаряли, повечето над 70 годишни, започнали да идват в библиотеката, вдъхновени от възможността да видят в книгата историята, която те са споделили, давали нова информация, припомняли си забравени случки.

На 21.03.2014 г. писателката Стоянка Павлова представя пред тях, отново в библиотеката, книгата си със заглавие „Сред снежната пустош".

Днес в библиотеката на НЧ "Васил Йорданов -1942 г." в с. Нова Черна продължават да идват хората, за които книгата „Сред снежната пустош" е част и от тяхната лична или родова биография. Освен книгите обаче, те вече са и пред компютрите, четейки новините от глобалната мрежа. Защото, идвайки в библиотеката, за да споделят спомени и разкази за близките си, участвали във войните, видели компютрите, проявили интерес да бъдат обучени, а ние организиарахме курс по начална компютърна грамотност за нашите възрастни читатели”,  споделя Радка Иванова.

Ето така двете малки читалищни библиотеки в Ихтиман и с. Нова Черна се превръщат в центрове за неформално и самостоятелно учене и показват, че библиотеките могат да играят съществена роля за преодоляване на дигиталното разделение.

И че Декларация 0016/2013 на европейските депутати е само първа стъпка в едно постоянно и устойчиво застъпничество за политики в подкрепа на обществените библиотеки.

Автор: Наталия Георгиева

Наталия Георгиева е магистър по философия, със специален интерес към образованието, детската грамотност и социалното включване и интеграция на деца и младежи от уязвими групи. Работи по изследователски и застъпнически проекти за прилагане на иновативни модели в образованието и ученето през целия живот. 

 

[1] WRITTEN DECLARATION submitted under Rule 123 of the Rules of Procedure on the impact of public libraries in European communities http://www.eblida.org/News/written-declaration-recognising-the-essential-social-role-of-public-libraries.pdf

[2] Проучване на нуждите на обществените библиотеки http://glbulgaria.bg/upload/docs/Summary_Repport_LNA_BG.pdf

[4] Fинално проучване за оценка на въздействието на Програма „Глоб@лни библиотеки - България” http://glbulgaria.bg/bg/node/22393

 

Share on Facebook Share on Twitter Epale SoundCloud Share on LinkedIn