chevron-down chevron-left chevron-right chevron-up home circle comment double-caret-left double-caret-right like like2 twitter epale-arrow-up text-bubble cloud stop caret-down caret-up caret-left caret-right file-text

EPALE

En digital mötesplats för vuxenutbildare i Europa

 
 

Blogg

Мнение: Обучението за възрастни е „женски“ сектор – дали това е причината, поради която не разполагаме с достатъчно пари?

12/04/2016
by Georgi Ninov
Språk: BG
Document available also in: EN ET FR DE IT PL ES HU LV LT CS

/epale/sv/file/feminine-sectorFeminine sector

Feminine sector

 

Основното/либералното неформално обучение за възрастни е сектор, който е доминиран от жените. Вземете предвид например Volkshochschulen (образователните центрове за възрастни) в Германия и Австрия, в който 75% от участниците са жени. Моделът сред либералните учители е подобен. Съществуват и други сектори, който основно са доминирани от жени (едновременно в ролята на участници и учители): например чужди езици или здравен сектор. Проблемът, свързан с пола при обучението на възрастни в Европа, не се състои в това да се включат жени в образователния процес, а по-скоро мъже, особено в сфери като здравеопазването.

На по-абстрактно ниво формалните сектори, и по-специално висшето образование, дават сведения за едно организирано, теоритично и академично изследване, чийто образователен ефект бива възприет като важен – тази информация може да бъде наречена „мъжка“. Ако отидете в двора на стария ми университет (Виена) ще срещнете много мъжки глави, поставени на пиедестал.

Обучението за възрастни е женски сектор

На скорошна среща на групата, чийто основен интерес е ученето през целия живот, избрахме тема, свързана с образованието за личностно усъвършенстване и благополучие, която бе сложна за представяне на политическо ниво. Всички бяхме съгласни, че една от причините за тази сложност идва от факта, че мисълта за личното усъвършенстване и благосъстояние е присъща за жените на средна възраст. Тя е по-скоро женска, а не мъжка.

Също, колкото по-основно е нивото на преподаване и учене, толкова в по-женско се превръща то. Достатъчно интересна е ситуацията в ранния детски сектор, който е изключително женски в своята структура на персонала. Тук и нивата на заплатите също са много ниски. Изглежда съществува и основно допускане, че грижата за деца е или нещо много лесно, или нещо, което жените така или иначе правят и следователно не могат да изискват за това подходящо обучение и заплащане. Същото изглежда вярно и за основните умения, необходими за обучението за възрастни – трябва да е лесно и повечето пъти водено от жени, нали?

При неформалното образование за възрастни съществува тенденция то да бъде разделяно и насочено към основни, конкретни и ефективни умения. Това прави основното образование за възрастни женски сектор в двойствена опозиция с монолитния, абстрактен мъжки сектор на висшето образование.

Разлика в заплащането според пола в сектора

А сега нека поговорим за възнаграждения, ресурси и признание. От десетилетия феминистките и техните приятели поставят въпроса за половото разделение на сектори и съответната разлика в разплащането. На практическо ниво това означаваше например: промяната от „еднакво заплащане за еднакво свършена работа“ (това бе трудна битка) към „еднакво заплащане за работа с еднаква стойност“ (все още продължаваща). В сектора, свързан с образованието през целия живот, ние също преживяхме различни промени: все още оценяваме високо академичните и технически умения и компетенции, но имаше много опити да се придаде стойност и на други форми на обучение. Четирите стълба на образование на ЮНЕСКО си остават ключова форма на развитие, давайки сведения как с образованието можем да бъдем, правим, знаем и живеем заедно.  

Въпреки това си остава следният предразсъдък: колкото е по-теоретичен и "мъжки", толкова повече пари се очаква да получи даден сектор. А ние не получаваме достатъчно като учители в женския сектор в сферата на образованието за възрастни и придобиване на основни умения. И нима е съвпадение, че страните, които са направили най-голям напредък в равенството между половете, са също и тези, които имат най-сложните системи за обучение на възрастни? Не мисля така.

Премахване на разликата

Моите скромни предложения :

  • Нека проведем подробен дебат относно уменията, компетенциите и знанията, от които имаме нужда през 21 век. Науката нужна ли е? Абсолютно. Дори бих заключила, че имаме нужда от инициатива, която се занимава с научното ограмотяване, вземайки предвид безсмислици като това, че хората вярват във ваксинации и т.н. Но ние трябва също да се фокусираме върху личностното развитие, (и умственото) здраве на хората. И ако погледнем към горящите центрове за предоставяне на убежище също можем да научим много за това как да живеем заедно.
  • Нека също обсъдим и каква полза има от това обучение и образование. Искаме ли качество? Искаме ли да сме сигурни, че хората (жените!), изпълняващи тези длъжности, също могат да водят достоен живот? По-голяма стойност ли има мъжът, който преподава химия пред жената, която ограмотява възрастни?

И може би най-накрая трябва да зададем и ключовия въпрос: как така жените допринасят толкова много за обществото (всичкият труд и грижа в семейството, доброволчеството, работата в ниско платените сектори, получаването на по-малки пенсии и др.), а всички ползи отиват при богатите? Да вземем един много очевиден и актуален пример, при който хората си предават един на друг много пари без никаква основателна причина – нека прехвърлим част от парите на ФИФА към обучението за възрастни и тогава ще усетим промяна.

Джина Ебнер е генерален секретар на Европейската асоциация за Обучение за възрастни.

 

 

Interested in how adult learning can contribute to gender equality? Take part in our discussion here
Share on Facebook Share on Twitter Epale SoundCloud Share on LinkedIn
  • Bild för Kkristīne Jukna
    Ļoti stereotipisks raksts ,visādi pieņēmumi. Un šis teikums :''Un varbūt mums beidzot vajadzētu uzdot galveno jautājumu: kā tas var būt, ka sievietes sniedz sabiedrībai tik daudz (pienākumi ģimenē un rūpes par citiem, brīvprātīgo darbs, darbs zemu atalgotās nozarēs, mazākas pensijas, lielāki izdevumi par „sieviešu precēm” utt.)'' Nepiekrītu, arī vīriešiem ir pienākumi ģimenē, arī vīrieši dara brīvprātīgo darbu, un arī vīriešiem dažās nozarēs ir zems atalgojums. Bet piekrītu, ka jārīkojas ,lai pasaulē nebūtu tādas diskriminācijas. Arī sievietes grib un būtu pelnījušas pelnīt vairāk. 
  • Bild för Jausma Rozenšteine
    Piekrītu, ka zglītība ir sieviešu joma.
     Vidēji atalgojums ir ļoti zems un nav konkurēt spējīgs.  
  • Bild för Agata Koban

    Bardzo ciekawy artykuł, stawiający śmiałe tezy.

    Jako studentka Uniwersytetu obserwując jego struktury i funkcjonowanie, nie do końca zgadzam się z twierdzeniem, że jest to sektor zdominowany przez kobiety, w mojej opinii udział obu płci jest tu zrównoważony. Zgadzam się z opinią, że nauczanie "podstawowe"/ początkowe jest zdominowane przez nauczycieli płci żeńskiej. Za słuszną uważam też zależność między płacami na niekorzyść kobiet oraz z tym, że najwięcej pieniędzy zyskują sektory teoretyczne i męskie.

  • Bild för Dagmara Buller

    Wydaje mi się, że co do feminizacji tego obszaru ma Pani rację. Już na uczelniach wyższych zauważa się znacznie przewyższający odsetek studentów płci pięknej w stosuku do mężczyzn. Z czego to może wynikać? Być może z faktu, iż edukacja dorosłych łączy się jeszcze mocno z pedagogiką i odrębnego nauczania andragogiki w Polsce jest niewiele. A sam ten fakt w dużej mierze powodować może zniechęcenie do szkolenia się w tytule andragoga. Co do płac, nie jestem w stanie się wypowiedzieć, gdyż nie mam w tym absolutnego doświadczenia.

  • Bild för Aleksander Kobylarek

    Bardzo ciekawe i prowokujące tezy. Wydaje mi się jednak, że na edukację dorosłych i jej finansowanie należałoby patrzeć nieco szerzej niz poprzez sfeminizowanie i niedoinwestwoanie, gdyż takie ujęcie sprawy może łatwo zwieść nas na manowce. Przede wszytkim sektor edukacji dorosłych jest bardzo zróznicowny i nie da się tak łatwo przeciwstawić np szkolnictwu wyższemu (nawiasem mówiąc uniwersytety też są sfeminizowane). W ramach edukacji dorosłych odbywają się przecież szkolenia kadry menedżerskiej i bardzo prestiżowe szkolenia wewnętrzne, wysoko opłacane i wymagające bardzo specyficznych specjalistycznych umiejętności od trenerów/ trenerek. To, że są niewidoczne z perspektywy systemu szkoleń zapewnianych przez państwo lub organizacje pozarządowe, które je finansują z projektów edukacyjnych, powoduje, że często o nich zapominamy. Nie znam badań, ktore by pokazywały, czy te szkolenia są sfeminizowane, ale podejrzewam, że o zatrudnieniu w charakterze trenera/trenerki, coacha, czy mentora/ metnorki, najczęściej decyduje profesjonalizm, przygotowanie i doświadczenie a nie płeć. W firmach szkoleniowych, które znam najczęściej pracują i kobiety i mężczyźni.

    Faktem jest niedoinwestowanie sektora edukacji dorosłych- przynajmniej w Polsce, ale nie upatrywałbym tu źródła problemu w feminizacji, lecz w niskim priorytecie jaki nadają edukacji dorosłych różnego rodzaju decydenci. Czasem odnoszę wrażenie, że istnieje powszechne przekonanie zwłaszcza u decydentów), iż edukację dorosłych powinni sobie finansowac przede wszytkim beneficjenci, bo to ich interes. Tymczasem uczące się społeczeństwo jest wartością samą w sobie i warto inwestować zarówno w podwyższanie kwalifikacji instruktorów/ instruktorek, jak i kompetencje kluczowe uczących się dorosłych. 

  • Bild för vicky Duckworth

    Interesting blog which for me illuminates how transferrable  caring and domestic capitals, which  gendered are so powerful and yet often 'othered'  and not valued in the public domain of work