chevron-down chevron-left chevron-right chevron-up home circle comment double-caret-left double-caret-right like like2 twitter epale-arrow-up text-bubble cloud stop caret-down caret-up caret-left caret-right file-text

EPALE

Електронна платформа за учене на възрастни в Европа

 
 

Блог

Пътешествието ми на учащ

15/07/2017
by Iliana Taneva
Език: BG

13/07/2017

Автор: Били Сайнс

 

Когато бях дете училището не ми харесваше. Предметите и темите ми се струваха сковани, оттегчителни и неуместни. Исках да уча за динозаврите, а не как да рецитирам таблицата за умножение. Приключвах с необходимия минимум толкова бързо, колкото можех, за да използвам оставащото време за това, което исках да правя. Учителите ми от началното училище ми казаха, че няма да напредна особено в живота и че средното училище ще бъде голям шок за мен. Възприемах училището като място, на което да се срещам и да играя с моите приятели, а не като място за учене. Средното училище беше по-интересно, харесваше ми да уча по различни предмети. Но отново предизвиквах учителите, които не приемат критично мислене. Ако питах какво учим, ме отстраняваха от час за нарушаване на реда.

 

През втората година в гимназията се разболях от Синдрома на храничната умора. През повечето дни не можех да стана от леглото, а когато го направех, беше само за да отидо до дивана в хола. Майка ми се беше уговорила с училището и беше помолила да ми изпратят в къщи курсовата работа, но това така и не се случи. В резултат завърших гимназия само с две оценки „С” по Английски език и Английска литература.

По време на престоя ми в къщи моя дядо ме научи да използвам поялник.

Научи ме и да тествам и поправям електрически вериги. В комбинация с моите интереси се научих да сглобявам и поправям домашни компютри. Почти година ремонтирах електрическите уреди на приятелите си. Работих като доброволец, ремонтиращ стари компютри за хора с ниски доходи.

 

Здравето ми се подобри и исках да започна да получавам заплата. Но съвсем скоро открих, че без никаква квалификация нямам шансове да намеря работа в поддръжката на IT, използвайки възможностите си.

За щастие отидох на двуседмична ваканция в Ирландия с идеята да намеря работа. През тези две седмици намерих работа за поддръжка на компютри, намерих място, където да отседна, а и срещнах едно момиче. Обадих се в къщи и казах, че ще остана в Ирландия.

 

През следващите няколко години момичето стана моя съпруга, родихме три деца, и ипотекирахме първото си жилище. Работих за голяма производствена фирма, но поради работата на смени ми оставаше малко време за семейството. Шест месеца след като започнах новата си работа започна финансовата криза. Загубих работата си поради съкращение, същото се случи и с жена ми, в резултат на което загубихме жилището си.

Преминах обучение за обслужване на елеватор и намерих работа като складов работник. Това доведе до наемането ми в голяма компания за хранителни доставки. Но скоро след като започнах работа, неочаквано се разболях от мозъчно заболяване. Тъй като бях назначен на договор с изпитателен срок, загубих работата си за втори път.

 

Бях изправен пред избор. Да продължа да работя за минимална работна заплата и да се боря в подкрепа на семейството си. Или да получа някакви квалификации и да подобря шансовете си в бъдеще. Обмислях идеята да отида в университет, но бях несигурен. Един приятел ми предложи да ме заведе в Университетския колеж в Дъблин. Запозна ме с университетския координатор за включващо обучение, с когото разговарях. Информацията, която получих доведе до записването ми в курс за включване в обучение.

Завърших курса и първата година като студент редовно обучение в Университетския колеж. Постигам високите нива и се надявам да продължа следдипломно обучение за докторска степен по Археология.

Въпреки, че няма гаранции, аз съм по-позитивно настроен за бъдещите си възможности. Мога също така да обучавам децата си, чието образование не приключва с получаването на сертификат. Всъщност по-късно става забавно!

 

Били Сайнс е редовен дипломант в Университетския колеж в Дъблин (UCD), Ирландия. Рано отпаднал от училище, той е започнал висшето си образование след като е завършил курс за включване. Били е щастлив да сподели своята история, която може да вдъхнови други за връщане в образованието.

 

https://ec.europa.eu/epale/en/blog/my-learner-journey

 

 

Share on Facebook Share on Twitter Share on Google+ Share on LinkedIn
This article doesn't have any comments yet.