chevron-down chevron-left chevron-right chevron-up home circle comment double-caret-left double-caret-right like like2 twitter epale-arrow-up text-bubble cloud stop caret-down caret-up caret-left caret-right file-text

EPALE

Електронна платформа за учене на възрастни в Европа

 
 

Блог

Голямата крачка от 0 до 1, или какво се случва в един „Кошер”

30/11/2016
by Наталия Георгиева
Език: BG

Предприемачът Стийв Бланк, който създава едни от най-успешните стартиращи компании в света, определя стартъпът като компания, създадена, за да расте бързо. Това, че дадена компания е новосъздадена, не я прави стартъп. Нито пък е задължително стартъпът да се занимава с технологии или да взима рискови инвестиции. Единственото изискване, за да се нарече една компания „стартъп“, е потенциалът й за растеж. Всичко останало, свързано със стартъпите следва от растежа им.  

За последните четири години близо 200 стартъп компании в България получиха първоначално финансиране по програма JEREMIE, чрез двата фонда LauncHub и Eleven. И макар да липсва систематизирана информация за това, какво се случва в т.на. стартъп екосистема, е ясно, че  стартъпите са резултат от срещата на добри и иновативни идеи с пари. И че в началото на всеки стартъп е предприемаческият дух и инициатива.  

Нагласите на българите към предприемачеството и предприемаческата активност са предмет на проучване и анализ на първия доклад на GEM за България.[1]

Един от основните изводи в доклада е, че едва 3.46% от българите се заемат с предприемачество. Голяма част от предприемаческите инициативи обаче, успяват да оцелеят достатъчно дълго и да се превърнат в успешен и стабилен бизнес. Според същия доклад, само 5,44% от пълнолетните българи са собственици на утвърдени бизнеси. Най-активните предприемачи са на възраст между 35 и 44 години. Приблизително същите нива на предприемаческа активност се отчитат и във възрастовата група между 18 и 24 години.[2]

В доклада на GEM за България се посочва още, че стимулирането на групата 18-24 г. може да се окаже изключително ефективно, особено ако техните предприемачески начинания са съвместими с академичните им ангажименти. Осигуряването на условия за предприемачество сред младите има потенциала да намали нивото на младежка емиграция и дори да стане един от главните фактори, стимулиращи младите хора да се върнат.[3]

 

Наскоро в София отвори врати СoShare HIVE - най-новото коуркинг място в София.

Коуркингът е споделено работно пространство, но и гъвкаво решение на новите изисквания към средата, в която се работи – да събира на едно място хора с различни професии и възрасти и различни идеи и да създаде среда за обмен на мнения, за срещи и контакти, за създаване на нови бизнеси, за поощряване на иновативното мислене и предприемаческия дух.

СoShare е проект, който наред с осигуряването на споделено работно пространство цели да подкрепи и осигури условия за развитие на иновациите, да предложи менторство и консултиране за стърт-ъп компании като свърже млади предприемачи с успешни бизнесмени.

Изборът на името е достатъчно символично: CoShare е място за коопериране и споделяне, но и „Кошер”. Алюзията с пчелния кошер носи закачка – тук работещите са „пчелички”, които си взаимодействат активно и създават и развиват силна общност. В “Кошера” пчеличките могат да се срещнат с ментори и инвеститори сред опитни „бизнес-търтеи”.   

„Кошера” илюстрира идеята, че тук ще се жужи и бръмчи, и всеки ще допринася с идеите и работата си за семейството в кошера, споделя Елизар Манов, един от инвеститорите на проекта. Идеята за коуъркинг пространства е сравнително млада, отпреди 6-7 години. В България, от основаването на първото коуъркинг пространство през 2012 г. до днес, коуркинг пространствата са приблизително 20 - в София, Пловдив, Варна, Русе, Стара Загора, Банско. Идеята за коуркинга е провокирана от факта, че технологиите замениха естественото общуване и комуникация между хората. Опитът обаче показва, че 15% от новите идеи се раждат в екип. Затова с този проект искаме да създадем условия за непосредствен и директен контакт и обмен на идеи между хора с различни професии; да насърчим предприемаческия им дух, да ги подкрепим и стимулираме”. 

„Кошера” предоставя споделено работно пространство, което в много отношения е уникално: заради обособените офиси, в които могат да работят от 10 до 50 човека или да се организират конференции и събития; заради специалните скайп-кабини; заради иновативния софтуерен продукт - ERP системата, която служи за управление на цялата екосистема - заплащане, достъп, администриране, ползване на допълнителни услуги и събития, която се въвежда за първи път не само в България, но и в световен мащаб; заради стремежа да се създаде чувство не само за „co-working”, но и за „co-living”, като се създаде среда, обединяваща характеристиките на офиса и уюта на дома; заради релакс зоните и присъствието на масажист, психолог, диетолог, чиито консултации могат да се ползват безплатно от работещите в сградата; заради електрическите велосипеди, които вече са поръчани и които ще могат да се ползват от хората, които идват да работят тук; заради артистичния дизайн, който създава уют и комфорт за работа и общуване.  

„Кошера” обаче е много повече от това. Философията на проекта е „Кошера” да функционира като уникална екосистема с няколко взаимосвързани компонента: първият - хората, които  работят тук да бъдат окуражавани да развиват идеите си, като ги споделят с други като тях; вторият – да се търсят инвеститори, пред които тези идеи да бъдат представяни, т.е. да се създадат условия за връзка между идеите и парите; и третият – да се създаде синергия между различните бизнеси в „Кошера”, така че онези, които имат опит, да подпомогнат онези, които тепърва стартират свой бизнес.

„Има изследвания, които показват, че по-малко от 10% от хората в едно общество имат развит предприемачески дух, казва Елизар Манов. 5% от тях са истинските визионери и генератори на идеи. Другите 5% имат идеи и желание, но са по-скоро колебливи. Ние искаме да помогнем на тези 5%. Вместо да създаваме нови компании, ще подкрепим другите в създаването на свои компании, в които да реализират своите идеи”, казва Елизар Манов.

Един от първите нови бизнес клубове, които намерат своето място в „Кошера” е Младежкият бизнес клуб.

Стартирал като инициатива на студенти от УНСС, днес Младежкият бизнес клуб има вече по-мащабни цели: да създаде витални връзки между младите хора и бизнеса, като инициира партньорства; да формира умения, които бизнесът изисква; да подпомогне студентите в професионалната им реализация. Това се случва чрез организиране на различни обучения с практическа насоченост – за кариерно развитие, за изготвяне на CV, съобразено с изискванията на всяка компания, в която се кандидатства; чрез различни тематични лекции и академии, организирани съвместно с представители на корпоративния бизнес в страната и чужбина.

Марио Дaндаров, маркетинг мениджър на CoShare Hive и Николай Неков, президент на Младежкия бизнес клуб споделят, че „Кошера” дава нов хоризонт за дейностите на клуба и нови акценти в работата с младите хора. В „Кошера” младите хора, които искат да развиват стартъпи, бизнес или социални предприятия ще бъдат насърчавани и ще получат менторска помощ и консултации. „Затова организираме събития, по време на които срещаме успели в бизнеса млади хора с младежи, които имат идеи за бизнес, но още не са го стартирали. Така преодоляваме възрастовата бариера, а успелите в бизнеса младежи споделят своя опит, предизвикателствата, които са срещнали, решенията, които са намерили и се превръщат в ментори на другите, които имат идеи и искат да стартират стартъпи”.

Екипът на „Кошера” има много идеи: в АртКошера и BazaArt млади артисти ще представят своето изкуство; чрез Рeer-to-Рeer платформата ще се презентират бизнес идеи и се осъществяват срещи с потенциални инвеститори; да се създаде платформа за интернет аукцион и др.

„Светът е бил променян към по-добро винаги от малки групи хора, обединили се от обща мисия. Стартъпите се основават на принципа, че човек трябва да работи в екип, за да постигне нещо повече, но този екип трябва  да остане достатъчно малък., за да може да си  свърши работата. Работата на стартъпа е да поставя под въпрос утвърдените идеи” – пише Питър Тийл, основател на PayPal и учредител на фондацията „The fellowship”, която окуражава младежите да поставят знанията над обучението в бестселъра си „От нула до едно”.[4]

„Кошера” е чудесна илюстрация на това, което казва Питър Тийл – да събереш идеите с опита, предприемаческия дух с възможностите на инвеститорите и да направиш най-голямата и трудна крачка в бизнеса. Крачката от 0 до 1.

 

Автор: Наталия Георгиева

Наталия Георгиева е магистър по философия, със специален интерес към образованието, детската грамотност и социалното включване и интеграция на деца и младежи от уязвими групи. Работи по изследователски и застъпнически проекти за прилагане на иновативни модели в образованието и ученето през целия живот. 

 

 

[2] Андонова, В. и Кръстева, М. 2015/2016, Национален доклад на GEM за предприемачеството в България: Отправна точка на българската предприемаческа екосистема, 2016,www.GEMorg.bg

[3] Пак там, стр. 8

[4] Питър Тийл, „От нула до едно: размисли върху стартъпите или как да изградим бъдещето”, изд. Книгомания, 2016 г.

Share on Facebook Share on Twitter Share on Google+ Share on LinkedIn