chevron-down chevron-left chevron-right chevron-up home circle comment double-caret-left double-caret-right like like2 twitter epale-arrow-up text-bubble cloud stop caret-down caret-up caret-left caret-right file-text

EPALE

Електронна платформа за учене на възрастни в Европа

 
 

Блог

Какво разбираме под „консултиране/съветване“?

01/12/2015
by Georgi Ninov
Език: BG
Document available also in: FR EN

Статията проследява един често срещан въпрос: този за консултирането/съветването. Тя дава сведения за неговия произход, отразява разнообразието му и обособява две дефиниции за по-лесното открояване на неговите основни характеристики.

Кой никога не е търсил съвет? Кой никога не е давал или получавал такъв? Накратко, съветването съществува навсякде и се е превърнало в познато явление. Свързаните с него думи съвет и Съвет (като институция) съществуват под много форми:

-Размяна – следвайки нечий съвет, често свързано с поверителни съображения.

-Асемблея или структура – среща на определено място на хора, които споделят своето мнение, техния „съвет“ с определен властимащ орган.

-Постъпка или действие – предоставяне на съвет.

-Продукт или резултат – даване или получаване на съвет за нещо от някого.

-Човек или група от хора – група юристконсулти.

-Методология и процес – предоставяне на съвет според планиран и разполагаем график.

-Човешко взаимоотношение – съветването винаги се свързва с контакта между поне двама души, групи, юридически лица или организации.

Съветването безспорно е „една от най-старите дейности в света“ и е съществувало навсякъде в много различни форми: религиозни, духовни, кралски съветници. През 19 век, съветването става по-професионално, докато не се превръща накрая в специфична социална предприемчивост           с всяко нейно разнообразие и различие (Вилет, 2003). Съветването съществува във всяка прослойка на обществото и във всяка сфера на трудовата заетост. Съветването може да бъде политическо, стратегическо и свързвано с вземане на решение, институционално, организационно, методологично или технологично и оперативно. Съветването като дейност приема много форми и е известно под много различни имена.

Експоненциалното нарастване на консултанските услуги

Александър Льотилиър (2000) съставя впечатляващ и подробен списък, касаещ съветването днес (34-35), в който внушава неговото присъствие във всеки аспект на днешния личен, социален, професионален, икономически и политически живот. Льотилиър говори за „ескалацията на практиките, известна като консултиране“, „изобилие“, „ускорение“ и „разделение“, което създава „объркване“ и „съмнение“ (pp. 15-24). Той поставя под въпрос по един провокативен начин ползата от съветването: „Живеем ли в ерата на"съветнизъм", разглеждан като лек срещу социалните проблеми на нашата либерална възраст? И засегнати ли сме от епидемията на "съветнизъма", превръщаща се в болест?“ (Стр. 46).

Нека се спрем на две понятия...

„Нека започнем с общо описание: компетентен човек, или група от хора, е посъветван или помолен от друг човек, група или организация, да даде мнение за даден проблем и да посочи най-доброто решение за него“ (Берковиц, 1987, p.67)

„Придържането към съветването е придържане към целия процес, предприет във всяка една конкретна ситуация, процес, който е изграден на база личностната (или на групата от хора) практика“. (Льотилиър, 2000, стр. 69)

... и нека определим основните елементи на съветването

-Човешко взаимоотношение, влючващо обмен (който може да бъде икономически, когнитивен, технически, емоционален или информативен) между клиент и доставчик на услуга.

-В началото има проблем или проблемна ситуация, която трябва да бъде адресирана; представена е от клиента като нещо, което попада в професионалния опит на „консултанта“, или което изисква тяхната обективна позиция, и която произлиза от „некомпетентността“, безсилието или неспособността (била тя реална, усетена, оценена, неизразена или временна) на клиента. Този аспект частично би могъл да бъде трудно разпознат и приет.

-Молба, която е апел за помощ и подкрепа (ръководство; насоки, които да бъдат следвани; информация; принос или техническо или методологическо съдействие)

-Знания, средства, методи, опит (или дори репутация), от които водещият може да има полза.

-Взаимоотношение, базирано на съветването, формира част от договорния процес, който включва цел и работни условия (времетраене, методи, очаквания или резултати)

-Елемент на поверителност

-Работата с водещия води до препоръки и/или до определен вид посока на действие. След което клиентът е отговорен за тяхното изпълнение.

И сега

Терминът "съветване" е наистина известно понятие. Ситуацията, свързана със съветване, изисква ясно дефиниране на средата, в която ще бъде проведено, и какво се включва, условията, при които ще се случи и съответните заинтересовани страни. Така различните ситуации трябва да бъдат идентифицирани, а подходящият вид намеса - определен. Дали е индивидуална, колективна, поискана или наложена, консултаторската намеса трябва да бъде определена, договорена и извършена от професионалисти.

 

Ардоън Тиери

Професор по Образователни науки в университета в Руан, Франция

Работата му е съсредоточена върху проблемите на професионалното развитие, уменията, различните идентичности и образователния инженеринг и управление. Има голям брой публикувани книги и статии, посреднически статии към вестници,  както и публикации, свързани с обучението на възрастни. Работи с организации, различен тип бизнеси и изследователски институции, одиторски и инженерни проекти във Франция и други страни.

Share on Facebook Share on Twitter Share on Google+ Share on LinkedIn
Refresh comments

Displaying 1 - 4 of 4
  • снимка на Sandrine Costil-Pesnel

    Afin de compléter cette excellente contribution sur le thème du « conseil », voici une sélection de quelques articles de recherche récents en français qui interrogent sur les métiers du conseil :

    Belorgey, N. (2014). Machiavel aujourd’hui : des consultants au travail dans le secteur public. La nouvelle revue du travail [En ligne], 4, [consulté le 20 décembre 2015]. URL : http://nrt.revues.org/1604

    Berrebi-Hoffmann, I., Lallement, M. (2009). À quoi servent les experts ? Cahiers internationaux de sociologie [en ligne], 1, [consulté le 21-12-2015] n° 126, p. 5-12. URL : www.cairn.info/revue-cahiers-internationaux-de-sociologie-2009-1-page-5.htm

    Boussard, V. (2009). Les consultants au coeur des interdépendances de l'espace de la gestion. Cahiers internationaux de sociologie [en ligne], 1, [consulté le 21-12-2015] n° 126, p. 99-113. URL : www.cairn.info/revue-cahiers-internationaux-de-sociologie-2009-1-page-99.htm

    Henry, O, (2013). Comment se forment les dispositifs de jugement ? Une analyse socio-historique des activités de conseil (1912-1952). Revue Française de Socio- économie, 12, 2, p.171-190.

    Maestripieri, L. (2014). Les jeunes consultants en management entre précarité et ambition. Recherches sociologiques et anthropologiques [En ligne], 45-2, [consulté le 21 décembre 2015], p. 127-147. URL : http://rsa.revues.org/1293

    Thine, S., Lagneau-Ymonet, P., Denord, F., Caveng, R. (2013). Entreprendre et dominer. Le cas des consultants. Sociétés Contemporaines, 1, n°89, p.73-99.

    Bonne lecture

  • снимка на Thierry Ardouin

    Les commentaires invitent à poursuivre la réflexion sur le conseil. Est ce le conseil individuel ou organisationnel ? Effectivement le conseil peut être en direction ou être travailler avec une personne : conseil de type individuel, ou vers et avec un collectif ou une organisation (école, établissement, organisme, entreprise, région) : conseil de type organisationnel. Cette distinction est primordiale et ne fera pas appel aux mêmes atttentes, attittudes, outils, démarches, et compétences de la part de l'intervenant. Un autre point primordial est de savoir "d'où vient la demande ?" , qui est à l'origine de la "demande" ou de l'intervention de conseil. Le conseil fait partie de notre société, devant les enjeux, tant individuels qu'organisationnels, une posture professionnelle s'impose.

     

  • снимка на David BOURNE

    Le Conseil en Evolution Professionnelle (CEP) est en place depuis bientôt un an. Se profile désormais le Compte Personnel d'Activité qui prendra un caractère universel et concernera toutes les personnes dès l'âge de 16 ans.

    Il est probable que l'émergence de ce nouveau compte  réinterrogera de façon non négligeable  la manière de concevoir  l'accompagnement et, par voie de conséquence, le conseil.

    Cela pose églement la question du modèle économique d'un accompagnement personnalisé de masse.

  • снимка на Jean Vanderspelden

    Merci pour cet éclairage du conseil et des pratiques de conseil. Dans le champ des formations ouvertes (FOAD), l'accompagnement des apprenants qui alternent "présentiel et distance" est un des critères qualité des dispositifs innovants. Un accompagnement pédagogique résulte d'une somme évolutive de consignes (cadre fixé à l'apprenant) et de conseils (liberté donnée à l'apprenant, principe d'ouverture). La capacité collective de conseiller un apprenant dans son parcours, au sein de sa communauté d'ativités, me semble être un point clé pour instaurer un environnement d'apprentissage fertile.