chevron-down chevron-left chevron-right chevron-up home circle comment double-caret-left double-caret-right like like2 twitter epale-arrow-up text-bubble cloud stop caret-down caret-up caret-left caret-right file-text

EPALE

Електронна платформа за учене на възрастни в Европа

 
 

Блог

Как да мотивираме възрастните да учат?

27/11/2017
by Georgi Ninov
Език: BG
Document available also in: PL EN RO ET FR LV DE

Обучителят, влизащ в класната стая, има две задачи. Едната е да сподели своите познания. Втората има много повече предизвикателства – постоянно да мотивира обучемите да учат.

Каква е основата на МОТИВАЦИЯТА? Отношенията, които обучителят изгражда с участниците; усещането за сигурност; чувството, че си оценен; изграждането на близки отношения в групата.  

Нека не губим излишно време и да продължим с практическите съвети. Съществуват няколко инструмента (техники, упражнения, методи), които мотивират възрастните да учат в групов контекст.

 

Изграждането на отношения с участниците

  1. Обръщайте се към участниците с техните имена от самото начало. Можете да запомните имената на своите курсисти още преди започването на курса, можете да раздадете и табелки с имената им. Но най-важното – обръщайте се към хората на малко име – това помага много за скъсяването на дистанцията между преподавател и обучаеми.
  2. Споделете вашата лична история, свързана с темата на обучението. Може това да е история за провал, който в последствие се е превърнал в успех. Може да е история за кризисен момент, който е довел до търсенето на изход от трудната ситуация. Споделянето на истории има две много важни функции – изгражда доверие между обучителя и групата и ги сближава – а това е много необходимо за обучителния процес. Рискът при използването на този метод е, че някои хора може да се отдръпнат и да откажат да проявят подобна откритост.
  3. Обърнете внимание на участниците, които не желаят да се включат в учебния процес – тези, които не участват в разговорите, които не се включват в дискусиите. Не ги насилвайте, по-скоро им дайте възможност да споделят своите мисли в разговори по двойки или в по-малки групи.
  4. Добре е да съберете информация за това какви са очакванията на участниците към обучението. След това можете да поставите обобщението на тези очаквания на видно за всички място. Това е важно, но далеч по-важното е да се постараете да отговорите на тези очаквания по време на обучението – да включите в обучението съдържанието, което е интересно и важно за обучаемите. По този начин ще покажете уважение към тях и нуждите им ще бъдат отчетени.
  5. Можете да започнете обучението с играта “Кой кой е”. Това ще ви позволи да определите мотивацията на участниците, когато те се самоотнасят към една от двете групи – подсъдими или доброволци. Тази игра ще покаже мотивацията (или липсата на такава) за участие в обучението. Играта помага за намаляване на напрежението в групата, както и за изграждане на първоначалните отношения между участниците.

 

Сигурност

  1. Задайте въпроса “За какво сте тук?”, вместо “Защо сте тук”. Въпреки че съществува възможността да получите отговора “Не знам”, това все пак е един от най-добрите въпроси за започване на обучение.
  2. Поставете и въпроса “Какво очаквате след обучението?”, което насочва вниманието на участника към резултатите, които иска да постигне в своя личен или професионален живот.
  3. Можете да попитате и “Кои цели определяте като най-близки до вас?” Подобен въпрос има двояк смисъл – от една страна запознава участниците с целите на обучението (за да избереш коя цел ти е най-блика, трябва да прочетеш всичките цели), а от друга страна – сплотява участниците със сходни приоритети.
  4. Да запомним целите на обучението, играейки игра. Целта на упражнението е да бъдат назовани една или повече от целите на обучението (разбира се без да се четат). Играта може да се проведе в края на първия учебен ден или с нея да се сложи начало на втория. Упражнението кара участниците да запомнят целите на обучението, а в същото време напомня на атмосферата от първите минути на обучението – допълнително мотивира участниците.
  5. Метод на многобройните въпроси, който допълнително мотивира участниците. Упражнението се прави по двойки и започва с въпроса “Какво ще получиш след като завършиш това обучение?” Следващият въпрос зависи от първия отговор. Ако отговорът е например “Завършването на това обучение ще ми позволи да сменя работата си”, то следващият въпрос би бил: “Какво ще получиш, ако смениш работата си?” – “Ако сменя работата си, ще получавам по-голяма заплата”. “Какво ще се случи, ако получаваш по-висока заплата?” и т.н. Упражнението приключва, когато интервюираният чувства, че това е краят на търсенето, т.е. достигнато е до най-дълбоката скрита мотивация. Което много често е чувството на удовлетвореност, щастие или възможността да живееш в хармония с другите хора.
  6. Разказване на весели истории, свързани с обучението. Можете да разкажете нещо, случило се с други групи, които сте обучавали, може да споделите и шеги, свързани с обучението.

 

Насърчаване

  1. Насърчавайте участниците по време на обучението – за изразеното мнение, за направеното упражнение, за проявената активност. Своеобразните награди може да са аплодисменти, думи на благодарност, насърчаване на групата да окуражи участника чрез подвиквания или предварително подбрани жестове.
  2. Можете да повтаряте това, което участниците са казали. Нужно е да имате предвид – не преувеличавайте и не разчитайте само на активните участници. Това може да накара по-срамежливите да се отдръпнат и да не желаят да се изказват пред групата. Винаги е добра идея да повторите смешен жест или дума, която вече е била казана и по някакъв начин е активирала групата.
  3. Обучителят насърчава участниците да говорят прави. Това ги стимулира да преодолеят страховете си и да са по-въвлечени в обучението. В малки групи (6-12 човека) методът може да не е особено ефективен, но в големи групи работи отлично, защото обучителят може да активизира по-пасивните участници. Човекът, който реши да вземе думата получава шанс да усети чувството да споделяш своите мисли и да даваш обратна връзка.

 

Изграждане на връзка в групата

  1. Засвидетелствайте внимание към участниците, които спазват правилата на групата – като точност или това да се носи бадж с името. Предимството на този метод е изграждането на чувство за общност в групата посредством пасивно поведение – като това да не закъсняваш и да не забравяш да носиш табелката с името си. Вторичният ефект от използването на този метод е увеличеното чувство на сигурност в групата, което засилва позитивната нагласа и желанието за прекарване на повече време в класната стая, където няма риск от наказание.
  2. Ритуали, създадени от групата. Може да става въпрос за някакъв вид поздрав, начин за приключване на учебния ден, посрещане на обучителя, знак на съгласие и одобрение със съдържанието, което даден участник представя в момента. Всичко може да варира от жест до произнасянето на определена дума. Този метод е взет от НЛП и създава чувство за принадлежност към групата, което е безценен начин за увеличаване на мотивацията за учене.
  3. Игри по двойки или в малки групи, които дават възможност на участниците да се опознаят и да изградят доверие помежду си.

 

Източникът на упражненията и техниките е личен опит и обученията, предоставени от програмата Еразъм+. 

Статията е създадена в резултат на програмата “Подобряване на компетентността”, осъществена от Innovation Development Foundation, съфинансирана от Еразъм+.

Текстът е от блога на Development Support Foundation Innovator и се намира на следния интернет адрес: https://ec.europa.eu/epale/en/blog/how-motivate-adults-learn-0

Share on Facebook Share on Twitter Share on Google+ Share on LinkedIn
Обновяване на коментари

Показване на 1 - 10 от 12
  • снимка на Ilze Biteniece
    Pilnīgi piekrītu par ieteiktajiem paņēmieniem, mācību motivācijas veicināšanai pieaugušo izglītībā. Ļoti patīk doma par to,ka drošības sajūtu izglītojamajam var radīt stāstot jokus par kursa apguvi, vai pašu mācību procesu,kas savukārt, izglītojamo vidū rastu nepiespiestu atmosfēru un veicinātu nedrošos dalībniekus nepiespiestā gaisotnē izteikt savu viedokli. Savā ziņā radot pozitīvu un drošu vidi mācībām, mēs varam redzēt to, ka formālo izglītību ļoti labi papildina neformālā ar visām grupu, pāru aktivitātēm un spēlēm. Galu galā pasniedzot mācību vielu caur rotaļu, tā dalībniekam vairāk paliks atmiņā.
    Turklāt, manuprāt, ar šādām metodēm un vingrinājumiem var strādāt arī ar bērniem izglītības iestādēs. Gan pieaugušais,gan arī bērns vēlas tikt novērtēts un saņemt atzinību no pedagoga puses,kā arī velas iekļauties un justies droši savā kolektīvā. 
  • снимка на Ilze Veinberga
    Paldies raksta autoram par strukturētajiem un skaidri saprotamajiem ieteikumiem, kas nepieprasa daudz, lai tos īstenotu.
    Manuprāt šie principi neattiecas tikai uz pieaugušo izglītību, bet iedvesmo arī darbā ar skolēniem gan skolās, gan interešu izglītības iestādēs. Uzskatu, ka pozitīvas mācīšanās pieredzes pamatā ir uzticība, atklātība un patiesums, ko ir svarīgi norošināt visu vecumu grupās. Grupā ir jaradā droša atmosfēra, kas ir bijusi problēma manā, kā izglītojamā, pieredzē. Bailes un nedrošība grupā vai attiecībās ar skolotāju novērš uzmanību no mācīšanās, grauj pašapziņu un vēlmi iesaistīties procesā. Tāpēc ļoti novērtēju ieteikumu par to, ka nevajag spiest dalībniekus, kas jūtās nedroši, bet gan iekļaut uzdevumus, kuros viņi jūtās drošāki un atraisītāki.
  • снимка на Meldra Mailīte
    Man ļoti patīk, ka viss ir strukturēts. Šis materiāls noderētu ne tikai pedagogiem, kuri strādā ar pieaugušajiem. Nedaudz pārveidojot jau esošo materiālu to var izmanotot arī tie pedagogi, kuri strādā ar bērniem. Svarīgi, lai no abām pusem ir cieņa, savstarpēja sapratne, tad arī pedagogs varēs veiksmīgāk motivēt savus skolēnus.
  • снимка на Sarmīte Vīksna
    Normal 0 false false false EN-US X-NONE X-NONE Pozitīvi vērtēju ieteikumus noslēgtāko, mazāk aktīvo kursantu iesaistei mācību procesā. Ir viegli koncentrēties uz tiem izglītojamajiem, kuri izrāda interesi un aktīvi iesaistās diskusijās, bet tieši atrodot pareizo pieeju mācību dalībniekiem, kuri sākotnēji šķiet pasīvi, reizēm izdodas sasniegt lielisku rezultātu un bagātināt mācību pieredzi ne vien viņiem, bet arī visai grupai kopumā un sev kā pasniedzējam.
  • снимка на Liene Štoka
    Piekrītu, ka jāievērš uzmanība dalībniekiem, kuri ir nedroši un ar grūtībām iesaistās mācību procesā - ne visi dalībnieki ir gatavi izteikt savas domas skaļi. Cilvēki ir dažādi un tas, ka viņi neizsaka savas domas skaļi, nenozīmē, ka viņiem nav savs viedoklis.
  • снимка на Anna Sarnacka-Smith

    Z wieloma wskazówkami się zgadzam. To nad czym bym się pochyliła to mocne dostosowanie stylu trenerskiego do grupy. Są bowiem takie, które nie życzą sobie np. przechodzenia na „Ty”, bo może są dużo starsi od trenera lub np. kultura organizacyjna jest zupełnie inna i sytuacja szkoleniowa staje się po prostu sztuczna. Tak jak zgadzam się z ideą każdej ze wskazówek, tak jeszcze wzmocniłabym to poznaniem organizacji, może też uczestników, aby trenerskie techniki dostosować do potrzeb uczestników szkolenia. Przecież to o nich chodzi, prawda?:)

  • снимка на Sabīne Petruseviča
    Jā, nudien. Piekrītu, ka ļoti svarīgi ir izveidot saliedētu grupu, kurā kopā mācīties, jo tas var vairāk palīdzēt iesaisīties mācību procesā, veicināt apmeklējumu, ja motivācija konkrētajam studentam nav iekšēja, bet, piemēram, darba vietas nepieciešamība apmeklēt kursus. Kā nekā, cilvēks pēc dabas ir sociāla būtne, kurai ir nepieciešamas sociālas attiecības ar citiem. Bieži vien tas ir papildus motivators apmeklēt mācības, ja esam iepazinuši jaunus draugus/ kolēģus utt. Grupas vadītājs šajā sākumposmā spēlē ļoti lielu lomu - vai nu viņam  izdodies veicināt šīs attiecības grupā vai nē, līdz ar to arī grupas mācību dinamika varētu krietni atšķirties no grupas, kurā vadītājs nav veiksmīgi kursantus motivējis jau sākotnēji. 
    Tajā pašā laikā vadītājam ir jābūt ļoti vērīgam, jāspēj atcerēties dalībnieku teiktais un šie ieteikumi jāpraktizē katru reizi, jo ne katra grupa ar ko strādāsim būs vienāda.  
    Domāju, ka šie ieteikumi ir vērā ņemami un integrējami ne tikai pieaugušo mācībās, bet arī jauniešu un pusaudžu nodarbībās. 
  • снимка на Jolanta Tāraude
    Piekrītu, ka motivācijas pamatā ir attiecības un pašsajūta grupā. Ieteikumi ļoti labi atspoguļo to, ka formālās izglītības vidē var iekļaut neformālo izglītību, proti, izmantot dažādas aktivitātes, lai veidotu draudzīgu, drošu un saprotošu darba vidi. Tas, kas man personīgi liekas būtiski pieaugušo izglītībā, ir mācību pieeja. 
  • снимка на Gunita Delijeva
    Jā,rakstā sniegti teicami ieteikumi pieaugušo mācīšanās motivācijai! Piekrītu Jolantai, proti, pieaugušo izglītībā svarīga nozīme ir draudzīgai, saprotošai, uzmundrinošai darba videi, kas nosaka izglītības guvēja pašsajūtu grupā. Protams, šāda vide nepieciešama arī jauniešu apmācībā, bet pieaugušo izglītībā šādā atmosfēra veiksmīgāk palīdzētu tikt pāri iespējamajām krīzēm un kompleksiem, kas pieaugušajam izglītības guvējam varētu būt radusies dzīves neveiksmju rezultātā, palīdzētu rast un paaugstināt motivāciju mācīties, noticēt saviem spēkiem. 
  • снимка на Monika Gromadzka
    Ciekawe spostrzeżenia.
     Z większością się zgadam, szczególnie kwestie bezpieczeństwa i celowości są według mnie bardzo ważne. chociaż moje obawy budzi punkt 12. Dla mnie nagrodzeniem uczestnika za aktywność jest refleksyjne pochylenie się nad jego wypowiedzią, danie przestrzeni na odniesienie się do niej innym uczestnikom czy po prostu podziękowanie. Oczywiście okrzyki, oklaski czy gesty na niektórych warsztatach się przydają :), ale jednak jeśli chcemy w jakiś sposób gratyfikować czyjąś aktywność, dobrze jest jest dokładnie przeanalizować warunki brzegowe: tematykę, grupę docelową itp., jak również dać grupie przestrzeń na NIE korzystanie z takich rozwiązań.