chevron-down chevron-left chevron-right chevron-up home circle comment double-caret-left double-caret-right like like2 twitter epale-arrow-up text-bubble cloud stop caret-down caret-up caret-left caret-right file-text

EPALE

Електронна платформа за учене на възрастни в Европа

 
 

Блог

Придобиване на умения с помощта на цифровите технологии – какви проблеми са налице?

30/11/2015
by Georgi Ninov
Език: BG
Document available also in: FR EN

 

                                                                         

/epale/bg/file/formationclavierjpg-0formation_clavier.jpg

 

В областта на образованието за възрастни, независимо дали говорим на хора, които нямат компютърна грамотност или на инструктори, принципът е един и същ: обучението  трябва да даде отговор на въпроса: "От каква полза би ми била една цифрова технология в ежедневните ми дейности?". Мисълта за отделяне на време, необходимо за научаване как да се използва една технология, отблъсква хората или пробужда съществуващи страхове. Възможностите за загуба на време с една цифрова технология са достатъчно това да бъде един напълно основателен въпрос.

Придобиването на умения ЧРЕЗ цифровите технологии е пряко свързано с придобиването на умения ЗА цифровите технологии: хората биха използвали определено устройство, или биха се опитали да се научат как да го използват, само когато са абсолютно убедени, че имат нужда от него.

С навлизането на цифровите технологии в сферата на образованието хората се научиха да използват текстообработващ софтуер по същия начин както са били научени да пишат, да създават слайдшоу с помощта на компютър вместо да използват видео проектори. С навлизането на Интернет, ползите от цифровите технологии се увеличиха многократно, така че в момента не липсват „стимули“ за тяхното използване.  

Медията Е посланието

В книгата си „За да разберем медиите“ от 1964 г. Маршал Маклуън пише: „Медията Е посланието: Всяка технология постепенно създава съвършено нова човешка среда. Технологичната среда не е пасивна човешка обвивка, а активен процес“. Промените, за който той говори по това време, са тези, донесени от електричеството и неговите медийни „наследници“ – радиото и телевизията. Маклуън подчертава значението не толкова на „каналите и пътищата за предаване на сигнала“, колкото това на съдържанието, което те носят и промените, до които водят : „Истинското послание е медията сама по себе си, чийто ефект върху отделния индивид или обществото зависи от степента на промяна, породена от всяка нова технология и всеки наш прогрес в живота ни“.

С навлизането на Интернет активното използване на нови технологии стана неограничено. Колкото е сравнително лесно да бъдат определени нуждите на възрастните във века на цифровизацията, толкова често е и по-трудно да бъдат открити значими начини за подбуждане на техния интерес.

Инициативността е изкуство, но цифровата технология е отблъскващият фактор.

Неуспявайки да си водят записки, да представят доклад, да изпратят е-мейл, да си съставят CV тогава, когато колегите им могат да се справят с всичко това без усилие (или просто така изглеждащо), хората биват склонени да устоят на идеята да използват ICT в работата си.

Моделът на Марсел Лебрюн IMAIP – Информация, Мотивация, Активност, Взаимодействие, Производство и принципът на Бигс за конструктивно подравняване осигуряват ориентири за планирането и предоставянето на стратегия за обучение. Но какви проблеми създават активните процеси, които могат да направят обучението на възрастните значимо? Как можем да направим цифровите технологии да изглеждат по-привлекателни, за да могат хората да станат част от тях?  

ICT казусите в обучението на възрастни

Разрешение може да бъде постигнато с помощта на пет вида дейности : Мастъринг, Социализиране, Общуване, Мониторинг, Обучение

Първата дейност, „Мастеринг“, обуславя  начина, по който индивидът използва ICT в работата си и във връзка с нуждите, произлизащи от нея. Мастерингът започва с използването на „обичайна информация и цифрови комуникационни техники“, които се съдържат в както се съдържат в длъжностната характеристика с основните знания и професионални умения, и допълнително включва конкретни цифрови задачи, които инструкторът използва при създаването на дигитални учебни материали.

При „Социализирането“ учащите надхърлят своите възможности, учейки повече или разширявайки своите знания за връзките, създадени от цифровите технологии. Съвместна работа, практически общности, събиране на ресурси и др.

Те споделят информация относно своята работа, умения: създават своя цифрова самоличност и ако е необходимо създават своя „лична марка“ с помощта на социалните мрежи, блогове, уеб страници. Чрез „социализирането“ те изграждат социални и междуличностни комуникационни стратегии, докато „общуването“ включва свързани с работата и медията комуникационни техники.

 „Мониторингът“, дали документален, образователен или технически, той е съобразен с нуждите на хората, които определят своите интереси и избират своите средства.

 

И най-накрая, „Обучението“: вземайки участие в Масов Отворен Онлайн Курс (MOOC), учейки посредством услугата e-learning и създавайки своята лична образователна среда – връхната точка в употребата на цифрови технологии. Това провокира възрастните да учат и задържа техния интерес, за да могат те да постигнат напредък, получавайки знанията, от които имат нужда. Както казва Карл Роджърс : „Отделните личности знаят сами за себе си от какво имат нужда“.

Share on Facebook Share on Twitter Share on Google+ Share on LinkedIn
Refresh comments

Displaying 1 - 1 of 1
  • снимка на Jean Vanderspelden

    Le modèle IMAP de Marcel Lebrun, proposé dans cet article, me semble tout à fait intéressant. Il s'agit bien de mettre en place et de réguler des ingénieries qui allient "pédagogie & numérique" pour la formation des adultes. Les cinq domaines "Maitriser, Socialiser, Communiquer, Veiller, Apprendre" résonnent bien avec ce modèle qui privilégie l'activté des apprenants par rapport à la tranmisison de contenu.