Navigation path

High level navigation

Page navigation

Често задавани въпроси относно мрежата „Натура 2000“

Какво представлява „Натура 2000“?

1. Какво представлява „Натура 2000“? Каква е разликата между защитена зона по „Натура 2000“ и национален природен резерват или национален парк?

Защитените зони по „Натура 2000“ са специално предназначени за защита на основните зони за подгрупа от видове или типове местообитания, посочени в Директивата за местообитанията и Директивата за птиците. Счита се, че те са от европейско значение, защото са застрашени, уязвими, редки, ендемични или представляват изключителни примери за типични характеристики на един или повече от деветте биогеографски региона в Европа. Общо съществуват около 2000 вида и 230 типа местообитания, чиито основни зони трябва да бъдат определени като защитени зони по „Натура 2000“.

Природните резервати, националните паркове или други защитени територии на национално или регионално равнище, от друга страна, се създават изключително съгласно националното или регионалното законодателство, което може да се различава в отделните държави. Защитените зони може да бъдат определени за най-различни цели и може да се отнасят и за видове/местообитания, различни от тези, към които е насочена мрежата „Натура 2000“.

Те нямат същия статут като защитените зони по „Натура 2000“. Независимо от това, някои защитени зони на национално или регионално равнище също могат да бъдат обявени за защитени зони по „Натура 2000“, тъй като те са важни зони също и за видовете и местообитанията от значение за ЕС. В такива случаи се прилагат разпоредбите на директивите на ЕС, освен ако не са налице по-строги правила съгласно националното законодателство.

За повече информацияa:

Изграждане на мрежата „Натура 2000“
База данни EUNIS по „Натура 2000“

2. Как става подборът на защитените зони?

Защитените зони по „Натура 2000“ се избират с цел осигуряване на дългосрочното оцеляване на видовете и местообитанията, защитени от Директивата за птиците и Директивата за местообитанията. Подборът на защитените зони се извършва въз основа на научни критерии.

В съответствие с Директивата за птиците от държавите — членки на ЕС, се изисква да определят „най-подходящите територии“, както по брой, така и по площ, за защита на видовете птици, посочени в приложение I към директивата, както и мигриращите видове.

В съответствие с Директивата за местообитанията държавите членки трябва да определят защитените зони, които са необходими, за да се гарантира, че типовете естествени местообитания, посочени в приложение I, и местообитанията на видовете, посочени в приложение II към нея, се поддържат или, когато е целесъобразно, се възстановяват, така че да имат благоприятен природозащитен статус в рамките на естествения им район на разпространение.

Защитените зони се избират и предлагат от държавите членки. След това Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) подпомага Европейската комисия при анализа на предложенията за защитени зони и при оценката на приноса на предложените зони за природозащитния статус на всички типове местообитания и видове на биогеографско равнище. След като предложените съгласно Директивата за местообитанията защитени зони бъдат счетени за достатъчни, списъците на защитените зони се приемат от Комисията и държавите членки трябва да ги определят като специални защитени зони (СЗЗ) възможно най-скоро и в рамките на най-много шест години.

За повече информация:

Определяне на защитените зони по „Натура 2000“
Изграждане на мрежата „Натура 2000“

3. Какви видове екосистеми са включени в защитените зони по „Натура 2000“?

В защитените зони по „Натура 2000“ са включени различни видове екосистеми, включително сухоземни, сладководни и морски екосистеми. Дадена екосистема може да включва едно местообитание или много различни местообитания и обикновено в нея живеят различни групи от растения и животни.

Някои екосистеми обаче се срещат по-често от други в мрежата „Натура 2000“. Например горските екосистеми представляват около 50 % от площта на мрежата, а агроекосистемите (пасища и други земеделски площи) обхващат около 40 % от мрежата.

Понастоящем (2016 г.) почти 6 % от морската площ на ЕС са включени в мрежата „Натура 2000“ и в момента се работи по пълното им определяне като защитени морски зони, което ще осигури опазването в морските екосистеми на типовете местообитания и видовете, защитени от Директивата за местообитанията и Директивата за птиците.

4. Имаше ли обществена консултация за подбора на защитените зони по мрежата „Натура 2000“?

Директивите не определят подробно процеса на консултации, който трябва да се следва при подбора на защитените зони. В резултат на това процедурите се различават значително между държавите членки в съответствие с техните административни системи. В някои случаи определянето на защитените зони е придружено от подробно обсъждане със собствениците и ползвателите, но в други случаи са проведени малко консултации или въобще не са проведени такива със заинтересованите страни.

Това действително предизвика противоречия в някои държави членки, което доведе до различни административни и правни предизвикателства, които забавиха представянето на предложения. Комисията обаче не участваше на този етап и нямаше правомощия да се намесва в различните процедури, следвани в държавите членки.

Що се отнася до анализа на националните списъци на зоните от значение за Общността (ЗЗО) и техния подбор на биогеографско равнище, това беше извършено по прозрачен начин чрез научни семинари, свикани от Комисията и подкрепени от Европейската агенция за околната среда. Държави членки и експерти, представляващи съответните интереси на заинтересованите страни от собствениците и ползвателите, както и екологични неправителствени организации (НПО) получиха възможност да участват в тези семинари.

5. Защо при подбора на защитени зони по мрежата „Натура 2000“ не се вземат предвид социално-икономически съображения?

Определянето и подборът на защитени зони за включване в мрежата „Натура 2000“ се извършва на чисто научна основа в съответствие с критериите за подбор, определени в двете директиви. Използването на научно основание за подбора на защитените зони гарантира, че:

  • само най-подходящите зони се подбират за определяне им като защитени зони по „Натура 2000“ (т.е. не всички защитени зони, в които се приютяват определени видове или местообитания) и
  • че в мрежата „Натура 2000“ са включени достатъчно на брой защитени зони, за да се осигури дългосрочното опазване на всеки от посочените видове и местообитания в целия им естествен район на разпространение в рамките на ЕС.

Ако не са включени най-подходящите защитени зони или ако няма достатъчно защитени зони за даден тип местообитание или вид, мрежата няма да бъде екологично съгласувана и няма да може да изпълни своите цели съгласно двете директиви за опазване на природата.

Поради това при процеса на подбор на защитени зони не се вземат предвид социално-икономически съображения. Те обаче са основно съображение при вземането на решения как следва да бъде опазвана и управлявана дадена защитена зона по „Натура 2000“. В член 2 от Директивата за местообитанията се разяснява, че всички мерки, взети съгласно директивата, имат за цел да запазят или възстановят благоприятния природозащитен статус на естествените местообитания и видовете от значение за ЕС, като същевременно се вземат под внимание икономическите, социалните и културните изисквания, както и регионалните и местните особености.

6. Колко защитени зони има и къде се намират?

Мрежата „Натура 2000“ понастоящем (2016 г.) включва над 27 000 защитени зони, обхващащи обща площ от около 1 150 000 km2 от сухоземните, както и от морските територии на всички държави — членки на ЕС. Общата сухоземна площ, обхваната от „Натура 2000“, представлява около 18 % от общата площ на сушата на ЕС. Националното покритие на сухоземните територии по „Натура 2000“ варира от около 9 % до почти 38 % в зависимост от държавите. Тази разлика отчасти се дължи на броя на естествените и полуестествените местообитания във всяка държава. Например много по-голяма част от типовете местообитания и видовете, защитени съгласно директивите, се намират в Средиземноморския, Континенталния и Алпийския регион, отколкото в Атлантическия регион. Освен това някои държави исторически са били обект на по-високи нива на интензивно земеползване и разпокъсаност, което води до по-малко природни ресурси за опазване съгласно директивите. Естествените и полуестествените местообитания и видове като големите хищници обикновено са много по-изобилни и разпространени в държавите членки от Централна и Източна Европа, които се присъединиха към ЕС от 2004 г. нататък, отколкото в някои от по-старите държави членки. Това е резултат също и от различните подходи, които държавите членки предприеха при очертаване на границите на подбраните за определяне защитени зони. Няколко държави членки предложиха широко очертани големи защитени зони по „Натура 2000“ и възприеха по-цялостен подход, включваайки райони с неотговарящи на условията местообитания. Други очертаха техните защитени зони по-точно, като ги ограничиха в по-голяма степен до райони с отговарящи на условията местообитания.

С Барометъра на „Натура 2000“ редовно се актуализира информацията за броя на защитените зони и обхванатата площ във всяка държава и на равнището на ЕС.

Наблюдател на „Натура 2000“ е онлайн инструмент, който позволява на потребителя да определя местонахождението и да разглежда защитените зони по „Натура 2000“ навсякъде в ЕС с натискането на клавиш.

За повече информация:

Списъци на защитените зони по „Натура 2000“, одобрени от Комисията във всеки биогеографски регион.
„Натура 2000“ във всички държави членки

7. 7. Каква е разликата между специална защитена зона (СЗЗ), зона от значение за Общността (ЗЗО), специална защитена територия (СЗТ) и защитена зона по „Натура 2000“?

СЗЗ, ЗЗО и СЗТ — всички колективно се посочват като защитени зони по „Натура 2000“. СЗТ са защитени зони по „Натура 2000“, които са определени съгласно Директивата за птиците, докато ЗЗО и СЗЗ са защитени зони, определени съгласно Директивата за местообитанията. ЗЗО и СЗЗ се отнасят до една и съща защитена зона. Единственото различие между двете е в тяхното равнище на опазване.

ЗЗО са защитени зони, които са официално приети от Европейската комисия и следователно подлежат на разпоредбите за опазване или на член 6, параграфи 2, 3 и 4. СЗЗ са ЗЗО, които са определени от държавите членки чрез правен акт и за които се прилагат необходимите мерки за опазване, за да се гарантира опазването на представените видове и типове местообитания от значение за ЕС.

Вж.: Бележка на Комисията относно определянето на специални защитени зони (СЗЗ)

8. Завършена ли е мрежата „Натура 2000“? Ще се добавят ли нови защитени зони в бъдеще?

Мрежата на ЕС „Натура 2000“ се състои от над 27 000 защитени зони във всички 28 държави — членки на ЕС (статус за 2016 г.). Заедно, те обхващат над 1 милион квадратни километра, което представлява почти една пета от сухоземната територия на Европа (18,36 %), както и значителна част от заобикалящите морета. Това я прави една от най-големите координирани мрежи от защитени зони навсякъде по света.

Европейската комисия, с помощта на Европейския тематичен център за биологично разнообразие, отговаря за оценката както на национално, така и на биогеографско равнище, за това дали всеки тип местообитание и вид е обхванат в достатъчна степен от съществуващите защитени зони в мрежата. Достигнато е до заключението, че мрежата „Натура 2000“ понастоящем е в голяма степен завършена на сушата, но от някои държави членки беше поискано да предложат допълнителни защитени зони за редица видове и местообитания, за да се завърши мрежата на тяхната територия.

Напредъкът при определянето на защитени зони по „Натура 2000“ в морската среда обаче е много по-бавен, отколкото на сушата. Към момента (юни 2016 г.) са определени повече от 3000 морски защитени зони по „Натура 2000“, които обхващат почти 6 % от общата морска площ на ЕС (над 360 000 km²). Една от основните причини за бавния напредък при определянето на морски защитени зони е липсата на научна информация относно разпространението на защитени морски местообитания и видове в ЕС, особено с изкисваната степен на подробност, за да могат да се определят защитените зони, както и да се въведе подходящо управление.

Европейската комисия и държавите членки наскоро увеличиха усилията си за определянето на допълнителни морски защитени зони, особено в офшорните морски юрисдикционни зони извън териториалните води на държавите членки.

За повече информация:

„Натура 2000“
„НАТУРА 2000“ в морската околна среда

9. Могат ли защитените зони да бъдат променяни или изключени от списъка и премахнати от „Натура 2000“?

Защитена зона може да бъде изключена от списъка, ако тя е загубила своята природозащитна стойност в резултат на естествени развития и не може да бъде възстановена с мерки за управление. Важно е да се има предвид обаче, че самото влошаване на състоянието на защитената зона в резултат например на неподходящо управление представлява нарушение на член 6, параграф 2. Такива защитени зони не могат да бъдат декласифицирани, тъй като е било допуснато тяхното състояние да бъде влошено и не са били управлявани правилно в съответствие с изискванията на двете директиви за опазване на природата. Защитените зони, които са били унищожени и за които надлежно е получено обезщетение съгласно член 6, параграф 4 от Директивата за местообитанията, могат да бъдат премахнати от списъка. Също така защитените зони, за които се оказва, че първоначалното им определяне или определяне на границите се е основавало на грешна научна информация, могат да бъдат променени или изключени от списъка. Всяко предложение за такава промяна от държава членка ще се разрешава само от Комисията, ако е подкрепено от научни доказателства.

За повече информация: Решение на Съда на ЕС по дело C-301/12.

10. Как мога да науча повече за защитените зони по „Натура 2000“ в държавите членки? Как мога да науча дали моя земя е включена в „Натура 2000“ или не?

Европейската комисия, с помощта на Европейската агенция за околна среда, създаде обществена онлайн географска информационна система (ГИС) за картографиране, наречена „Наблюдател на „Натура 2000“, с която се предоставя точното местоположение на всяка защитена зона по „Натура 2000“ в мрежата на ЕС. Потребителят може да търси и отправя запитване за всяка защитена зона в рамките на ЕС. Благодарение на едромащабните карти границите на защитените зони и основните дадености на ландшафта са лесно видими.

С Наблюдател на „Натура 2000“ също така се предоставя достъп до стандартния формуляр за данни (СФД), който се изготвя за всяка защитена зона. В СФД са записани типовете местообитания и видовете от значение за ЕС, за които е определена защитената зона, както и прогнозният размер на популацията им и степента на опазване в рамките на защитената зона към момента на определяне.

По-подробна информация за защитените зони по „Натура 2000“ също така се предоставя на разположение и от компетентните органи по опазване на природата във всяка държава членка.

За повече информация:

Наблюдател на „Натура 2000“
Достъп до данни за „Натура 2000“
„Натура 2000“ във всички държави членки

11. Определянето на защитена зона по „Натура 2000“ означава ли, че трябва да спра всички икономически дейности в защитената зона? Оказва ли това въздействие върху моята собственост?

Хората често свързват опазването на природата с природни резервати със строга защита, където човешките дейности систематично се изключват. При „Натура 2000“ е приет различен подход. С подхода напълно се отчита, че човекът представлява неразделна част от природата и че заедно те функционират най-добре в партньорство.

Определянето на защитени зони по „Натура 2000“ следователно не означава, че всички икономически дейности трябва да бъдат прекратени. В някои случаи действително може да се изискват адаптации или промени, за да се запазят видовете и местообитанията, за които е определена защитената зона, или за да се помогне те да възстановят обратно своя добър природозащитен статус. Но в много други случаи съществуващите дейности ще продължат както преди.

В действителност, за много защитени зони, представените видове и местообитания може изцяло да зависят от продължаването на такива дейности за тяхното дългосрочно оцеляване, и в такива случаи ще бъде важно да се намерят начини да се продължи подпомагането, а ако е необходимо — и подобряването, на тези дейности, например редовно косене, паша или почистване отхрасти.

Поради това не е възможно да се направи обобщение. Много зависи от специфичните екологични, социални и икономически обстоятелства във всяка защитена зона и точните екологични изисквания във връзка с представените видове и типове местообитания. Това може да се оцени само за всеки отделен случай.

12. Определянето на защитени зони по „Натура 2000“ ще прекрати ли традиционните дейности като рязане на торф и изсичане на дървета?

Ще бъде разрешено традиционните дейности да продължат както преди, ако те не оказват отрицателно въздействие върху типовете местообитания и видовете, за които е определена защитената зона. Отново това трябва да бъде оценено за всеки отделен случай. Само тогава ще стане ясно дали в действителност има въздействие или не. Ако има отрицателно въздействие, тогава проучванията ще помогнат да се определи неговата степен и най-добрите мерки за неговото намаляване или премахване (напр. пренасочване на дейностите към друга част на защитената зона или адаптиране на практиките и времето, когато те се извършват), така че те повече да не водят до влошаване или деградация на състоянието на видовете и местообитанията, за които е определена защитената зона.

13. Позволен ли е ловът в защитените зони по „Натура 2000“?

Ловът е типичен пример за текуща дейност, която може да бъде разрешено да продължи да се извършва в дадена защитена зона по „Натура 2000“, при условие че той не оказва отрицателно въздействие върху типовете местообитания или видовете, за които е определена защитената зона. В Директивата за птиците и Директивата за местообитанията се признава законността на лова като форма на устойчиво използване и a priori не се забранява неговото практикуване в рамките на защитените зони по „Натура 2000“. Вместо това в директивите се определя рамка за контролиране на ловните дейности, за да се гарантира, че има равновесие между лова и дългосрочния интерес да се поддържат здрави и жизнеспособни популации на видовете, които могат да бъдат ловувани.

За повече информация: Устойчиви ловни инициативи

14. Все още ли са позволени развлекателните дейности в защитените зони по „Натура 2000“?

Хората се обръщат към природата по много различни причини. Много хора искат да се отпуснат в спокойствието и тишината на живописна околна среда, някои се увличат от проучването на нови райони, докато други се интересуват повече от осъществяването на дейности сред природата като например плуване, ходене, колоездене, риболов, лов и т.н. Независимо от тяхната мотивация, „Натура 2000“ предлага на хората уникална възможност да открият и да се наслаждават на богатото природно наследство на Европа.

Тези развлекателни дейности са съвместими с разпоредбите на Директивата за местообитанията и Директивата за птиците, доколкото те не оказват неблагоприятно въздействие върху местообитанията и представените биологични видове. Ключът често се крие в прецизното планиране и разумното използване на ресурсите, за да се гарантира, че те в крайна сметка не водят до унищожаване на самите си основи.

Определяне на природозащитните цели за защитените зони по „Натура 2000“

15. За какво служат природозащитните цели и как се определят те?

Природозащитните цели са предназначени за възможно най-точно определяне на желаното състояние или степен на опазване, която трябва да се постигне в конкретна защитена зона. Следва да се определят цели за всеки от съответните типове местообитания и видове, представени в защитената зона.

Често пъти те са представени като количествени цели, напр. поддържане на популацията на даден вид до определен минимален брой екземпляри или подобряване на степента на опазване на даден тип местообитание от категория C в B в рамките на 10 години.

Определянето на ясни природозащитни цели по отношение на „Натура 2000“ е от съществено значение с оглед на това ясно да се гарантира, че всяка защитена зона в мрежата допринася по-най ефективния начин за общата цел на двете директиви за опазване на природата, която е да се постигне благоприятен природозащитен статус за всички типове местообитания и видове, които те защитават1, в рамките на целия им район на разпространение в ЕС.

Природозащитните цели са специфични за всяка защитена зона и следва да се основават на солидни познания за зоната и представените видове/местообитания, техните екологични изисквания, както и всички заплахи и видове натиск върху продължаващото им присъствие в зоната. Това е така, тъй като всяка защитена зона по „Натура 2000“ се характеризира със свой собствен набор от биотични, абиотични и социално-икономически условия, които могат да се различават значително във всяка защитена зона, дори когато приютяват едни и същи видове и местообитания.

Препоръчително е също така да се определят по-общи природозащитни цели за цяла група защитени зони или за определени видове и местообитания в рамките на определен регион или държава (национални или регионални природозащитни цели). Това не само ще помогне за определянето на природозащитните цели на равнището на отделната защитена зона, но и за определянето на стратегическите приоритети по опазването в рамките на и между отделните защитени зони. По този начин мерките, които имат най-голям потенциал за подобряването или поддържането на природозащитния статус на конкретен вид или местообитание в рамките на този регион или държава, могат да бъдат определени за приоритетни.

С цел да предостави насоки относно определянето на природозащитните цели по отношение на „Натура 2000“ Комисията публикува тълкувателна бележка, в която се предоставят повече обяснения.

1 Целта на Директивата за птиците е формулирана по малко по-различен начин, но амбицията е същата.

16. Кой отговаря за определянето на природозащитните цели? Провеждат ли се консултации със собствениците на земи/лицата, стопанисващи земи?

Определянето на природозащитните цели е задължение на компетентните органи във всяка държава членка. В директивите за опазване на природата не се посочва как следва да се направи това, тъй като всяка държава членка сама взима решение относно формата и методите за прилагане на техните разпоредби. Целта на директивите за опазване на природата обаче е да се постигне благоприятен природозащитен статус за видовете и местообитанията от интерес за Общността и мрежата „Натура 2000“ да се използва за постигането на тази цел.

При все това Комисията препоръчва в допълнение към това да се гарантира, че природозащитните цели се основават на солидни знания и че всички заинтересовани страни — независимо дали става въпрос за собственици на земи или за лица, стопанисващи земи, или за неправителствени организации в областта на опазването на околната среда, — участват в процеса на определяне на природозащитните цели. Това ще помогне за определянето на реалистични и постижими природозащитни цели.

Важно е собствениците на земи и лицата, стопанисващи земи, не само действително да познават много добре управлението на защитената зона, което в миналото е довело до успехи или неуспехи при опазването на околната среда, но и да е налице възможност за двустранна дискусия между органите и основните заинтересовани страни за това как да се определят по най-добрия начин специфични за защитената зона природозащитни цели и мерки за опазване. Обсъждането и ясната комуникация относно значението, ролята и природозащитните цели на дадена защитена зона ще помогне също така за подобряването на осведомеността и ангажираността на всички участници.

17. Къде мога да намеря повече информация относно природозащитните цели на дадена защитена зона?

Всяка държава разполага със свой собствен механизъм за публикуване на свързаните с нейните защитени зони природозащитни цели. Те могат да бъдат определени в рамките на правни решения или актове за определяне на защитените зони или придружаващите ги документи. Те могат да бъдат публикувани на уебсайта на компетентните органи в областта на опазването на природата. Обикновено те са включени и допълнително разработени в плановете за управление на защитените зони по „Натура 2000“ или подобни на тях инструменти, когато такива инструменти са налице. Комисията препоръча на държавите членки да осигурят лесно достъпна информация относно природозащитните цели по „Натура 2000“ по начин, който е подходящ и лесно разбираем за собствениците на земи и за лицата, стопанисващи земи.

18. Как мога да разбера кои дейности са съвместими с „Натура 2000“ и кои не са, в случай че не са определени природозащитни цели?

Органите следва да установят природозащитни цели за всички защитени зони по „Натура 2000“. Въпреки това е възможно процесът да е бил забавен и природозащитните цели все още да не са установени.

В този случай компетентните органи са тези, които отговарят за информирането на заинтересованите лица относно последиците от определянето на даден район за защитена зона по „Натура 2000“. Те по-специално следва да съобщят дали определени дейности следва да бъдат адаптирани или евентуално изключени, за да се предотврати влошаването на състоянието на защитената зона или кои дейности следва да се насърчават, за да се подобрят условията за опазване на тази защитена зона. Стандартният формуляр за данни (СФД) е полезен източник на информация за разбиране на основанията, поради които дадена защитена зона е била определена за такава. При вземането на управленски решения формулярът винаги трябва да се използва за справка (например при изготвянето на документи за управление или планиране на нови инвестиции).

Минималното изискване би било да се предотврати влошаването на състоянието на всички значими представени в защитената зона местообитания и видове съгласно СФД. При липсата на научна информация следва да преобладава подходът на предпазливостта.

Подробна информация за свързаните със защитената зона изисквания може да се намери и в плановете за управление по „Натура 2000“, когато такива са налице, или в други съответни документи (т.е. документи относно природозащитните цели, актове за определяне на защитената зона и т.н.).

Обикновено държавите членки предоставят подробна информация за своите защитени зони по „Натура 2000“, включително основанията за тяхното определяне, природозащитните цели, плановете за управление и мерките за опазване, които се предоставят на разположение на обществеността посредством уебсайтове и други средства (напр. чрез местните администрации). Някои държави предоставят също така конкретна и подробна информация за собствениците на земи и основни видове земеползватели във всяка от защитените зони по „Натура 2000“ (напр. чрез конкретни уведомления, както в Обединеното кралство, или чрез определянето на местни групи или комитети, в които основни заинтересовани страни участват от самото начало в управлението на защитените зони, какъвто е случаят във Франция и други държави — членки на ЕС). Собствениците на земи и земеползвателите също могат да се обърнат към местните органи по опазване на околната среда, за да научат повече за конкретните защитени зони по „Натура 2000“.

Управление на защитените зони по „Натура 2000“

19. Кой отговаря за установяването на мерките за опазване?

Установяването на мерки за опазване в защитените зони по „Натура 2000“ е отговорност на компетентните органи във всяка държава членка. В съответствие с Директивата за местообитанията (член 6, параграф 1): „Държавите членки определят необходимите консервационни мерки, които при необходимост включват подходящи планове за управление, специално разработени за териториите или включени в други развойни планове, и подходящи мерки от правно, административно и договорно естество, които да отговарят на екологичните изисквания на типовете естествени местообитания от приложение I и видовете от приложение II, срещащи се в тези райони“.

Необходимите мерки за опазване трябва да бъдат установени от държавите членки за всички специални защитени зони (СЗЗ) и този общ режим за опазване се отнася за всички типове естествени местообитания от приложение I и видовете от приложение II, срещащи се в тези защитени зони, с изключение на онези, които са определени като незначителни в стандартния формуляр за данни по „Натура 2000“.

Комисията предостави насоки за установяването на мерки за опазване на защитените зони по „Натура 2000“ и публикува преглед на разпоредбите на член 6, параграф 1 и тяхното практическо изпълнение в различните държави членки.

Налице е компилация от най-важните решения на Съда на Европейския съюз, свързани с член 6 от Директивата за местообитанията, включително относно задължението за предприемане на необходимите мерки за опазване в защитените зони по „Натура 2000“.

20. Как се определят и въвеждат мерките за опазване на дадена защитена зона по „Натура 2000“? До кога следва да бъдат въведени те?

Мерките за опазване са практическите действия, които трябва да бъдат изпълнени, за да може в дадена защитена зона да бъдат постигнати свързаните с нея природозащитни цели. Тези мерки трябва да отговарят на екологичните изисквания на представените типове местообитания и видове. При установяването на мерки за опазване трябва да се вземат предвид и икономическият, социалният и културният контекст, както и регионалните и местните характеристики. Този принцип е заложен в Директивата за местообитанията (член 2).

За определянето на необходимите мерки за опазване е от съществено значение да се разполага със солидна информационна основа за съществуващите условия в защитената зона, както и за природозащитния статус, заплахите, видовете натиск и нуждите на типовете местообитания и на видовете, представени в защитената зона, и за общия социално-икономически контекст (съществуващо земеползване и собственост, интереси на заинтересованите страни, текущи икономически дейности и т.н.)

Точно както природозащитните цели, мерките за опазване са специфични за всяка защитена зона и трябва да се установяват за всяка конкретна защитена зона. Това е така, тъй като всяка защитена зона по „Натура 2000“ се характеризира със свой собствен набор от биотични, абиотични и социално-икономически условия, които могат да се различават значително в защитените зони дори когато в тях присъстват едни и същи видове и местообитания.

Държавите членки разполагат с до 6 години от момента на приемане на дадена защитена зона за зона от значение за Общността (ЗЗО) до установяването на необходимите мерки за опазване и определянето на зоната за специална защитена зона (СЗЗ). Тези 6 години следва да се използват не само за събиране на необходимата информация за защитената зона, но и за информиране, обсъждане и договаряне с всички заинтересовани групи във връзка с това кои са най-подходящите за прилагане мерки с цел да се постигнат определените за защитената зона природозащитни цели.

В директивите за опазване на природата не се посочва как следва да се направи това, тъй като всяка държава членка сама взима решение относно формата и методите за прилагане на техните разпоредби.

Комисията предостави насоки за установяването на мерки за опазване на защитените зони по „Натура 2000“.

21. Какви видове мерки за опазване могат да бъдат въведени?

Както е посочено по-горе, това трябва да се решава за всеки конкретен случай в зависимост както от екологичните, така и от социално-икономическите обстоятелства в защитените зони. Мерките за опазване могат да варират от:

  • „бездействие“, тъй като не се изискват допълнителни мерки, освен да се продължи да се управлява защитената зона по начина, по който е била управлявана до настоящия момент;
  • „обикновени“ мерки като предотвратяване на обезпокояването на видовете по време на размножителния период или поддържане на редовното косене или окосяването на сеното, или увеличаване на количеството изсъхнала дървесина в горите;
  • до „значителни“ дейности по възстановяването, свързани например с цялостното премахване на чуждоземни видове или хидроложкото възстановяване на влажна зона.

В някои случаи недопускането на намеса и строгата защита също могат да се разглеждат като мярка за опазване, по-специално по отношение на местообитания и видове, които са много уязвими към всякакъв вид човешка намеса и следователно се нуждаят от строги зони за убежище, за да се гарантира тяхното продължаващо оцеляване.

Комисията публикува преглед на подходите за установяване на мерките за опазване в различните държави членки и изобилие от примери за различни мерки за опазване, които са били въведени при редица социално-икономически обстоятелства в целия ЕС.

В защитените зони по „Натура 2000“ може да са необходими различни видове мерки, включително дейности по възстановяването, които изискват работите да се извършват в определено конкретно време, като например работите по възстановяването на хидрологията във влажна зона, презасаждането на някои видове, повторното въвеждане или повторното поставяне на популации, инсталации или инфраструктури, които са необходими, и т.н. Може също така да е необходимо в защитената зона периодично да се извършват редовно повтарящи се действия, за да се поддържа или подобри природозащитният статус на някои местообитания или популацията на определени видове. Този вид действия може да включва, например, косене или паша на пасища, редовно почистване от храсти, управление на хидроложки режими за райони с влажни зони и т.н. Може да са необходими и дейности по наблюдение, предотвратяване и опазване, за да се гарантира подходящата защита на някои райони.

Подготвянето на необходимите мерки изисква внимателно планиране и изготвяне на подробни планове и технически спецификации, за да се гарантира тяхното правилно изпълнение. Мониторингът обикновено също е част от планираните мерки за опазване, тъй като е необходимо да се проследяват и оценяват постигнатите резултати, за да се оцени ефикасността на мерките и да се въведат необходимите корекции, когато това е необходимо.

И накрая, изпълнението на мерките за опазване в защитените зони по „Натура 2000“ често се постига най-добре, ако то е придружено от подходяща информация и повишаване на осведомеността на населението, което живее в района, и особено на основните заинтересовани страни и заинтересовани групи, които са засегнати от действията или участват в тяхното изпълнение. Повишаването на осведомеността също така е особено полезно, когато защитените зони са отворени за достъп и използване от трети страни, т.е. лица, които не са собственици на земи, арендатори или публични органи. Повишаването на осведомеността и разбирането сред лицата, които използват тези райони, може да бъде един от най-важните подходи за управление.

22. Какво представляват плановете за управление по „Натура 2000“ и задължителни ли са те?

За да се спомогне да се гарантира, че защитените зони се управляват по ясен и прозрачен начин, Европейската комисия силно насърчава държавите членки да разработят планове за управление по „Натура 2000“ в тясно сътрудничество с местни заинтересовани страни. Изготвянето на планове за управление по „Натура 2000“ е отговорност на компетентните за „Натура 2000“ органи. Планът за управление представлява стабилна и ефективна рамка за изпълнението и последващите действия във връзка с мерките за опазване.

Въпреки че съгласно Директивата за местообитанията плановете за управление по „Натура 2000“ не са задължителни, те са много полезни инструменти, тъй като:

  • предоставят пълни данни за природозащитните цели и екологичното състояние и изисквания на представените в защитената зона местообитания и видове, така че да е ясно на всички какво се опазва и поради какви причини;
  • анализират социално-икономическия и културния контекст на района и взаимодействията между различните видове земеползване и наличните видове и местообитания;
  • предоставят рамка за открит дебат между всички заинтересовани групи и помагат за постигането на съгласувано мнение относно дългосрочното управление на защитената зона, както и за създаването на чувство за споделена собственост по отношение на крайния резултат;
  • оказват помощ за намиране на практически решения във връзка с управлението, които са подходящи и по-добре интегрирани в други практики на земеползване;
  • предоставят средства за определяне на съответните отговорности на различните социално-икономически заинтересовани страни, органи и неправителствени организации при прилагането на определените необходими мерки за опазване.

Плановете за управление по „Натура 2000“ могат да бъдат специално предназначени за защитената зона или интегрирани в други планове за развитие, при условие че природозащитните цели по „Натура 2000“ са ясно включени в тези планове.

23. Има ли налични инструменти, които да подпомогнат изготвянето на плановете за управление по „Натура 2000“?

Насоките за изготвянето на плановете за управление по „Натура 2000“, за формулирането на мерките за опазване, както и за осъществяването на процеса на планиране на управлението в защитените зони по „Натура 2000“, са достъпни на уебсайта на Европейската комисия2, както и в много други държави.

Финансова подкрепа може да бъде отпусната и от структурните фондове на ЕС (Европейския фонд за регионално развитие, Кохезионния фонд), Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Програмата за околната среда и действията по климата (LIFE), за изготвяне, актуализиране и изпълнение на плановете за управление на защитените зони по „Натура 2000“.

В миналото тези европейски фондове са използвани в значителна степен за изготвянето на плановете за управление по „Натура 2000“, например ЕЗФРСР във Франция, Италия, Испания, Португалия, някои германски провинции; ЕФРР в Гърция, Полша, Унгария, Италия; Кохезионният фонд в Литва; и финансирането по програма LIFE в Кипър, Унгария, Литва и много други държави. Тези фондове ще продължат да се използват и в бъдеще за преразглеждане и актуализиране на плановете за управление в зависимост от националните програми за изпълнение.

24. Как се определят екологичните изисквания за типовете местообитания и видовете? Предполага ли самото присъствие на вид/тип местообитание от значение за ЕС промени в защитената зона?

Екологичните изисквания за типовете местообитания и видове включват всички екологични нужди, включително абиотични и биотични фактори, които се считат за необходими, за да се гарантира опазването на типовете местообитания (т.е. специфичната структура и функции, необходими за дългосрочното им поддържане, типичните за тях видове и т.н.) и видовете, представени в защитената зона, включително техните отношения с физическата среда (въздух, вода, почва, растителност и т.н.)

Тези изисквания се основават на научни познания и следва да бъдат определени за всеки конкретен случай, което означава, че могат да се различават за отделните видове или типове местообитания в рамките на дадена защитена зона, но също така и за един и същ вид или тип местообитание, обитаващ различни защитени зони. Те не зависят от каквито и да било социално-икономически съображения.

Наличните национални и регионални източници могат да се използват за справка, за да се събира съответната и подробна информация за екологичните изисквания на типовете местообитания и видове от значение за ЕС в подкрепа на тяхното управление. Комисията също така публикува насоки за управление за някои местообитания и видове, в които се предоставя съответна информация в тази връзка.

25. Защитените зони по „Натура 2000“ често пъти включват видове и местообитания, които не са обхванати от Директивата за птиците и Директивата за местообитанията. Трябва ли да бъдат установени специални мерки за опазване за такива видове и местообитания?

Обикновено не; по отношение на съответствието с разпоредбите на Директивата за птиците и Директивата за местообитанията само видовете и типовете местообитания, защитени по силата на тези две директиви и представени в защитена зона по „Натура 2000“, изискват установяването на мерки за опазване. Въпреки това видовете, които не са защитени като такива по силата на Директивата за местообитанията, но са типични за тип местообитание от приложение I или са необходими за опазването на вид от значение за Общността (напр. опазване на мравуняци за птици), също могат да изискват внимание. Компетентните органи следва да са в състояние да предоставят съответната информация.

Освен това при управлението на защитените зони могат също така да се вземат предвид други видове и местообитания, които не са защитени съгласно директивите на ЕС за опазване на природата. Държавите членки и действителните частни собственици и стопанисващите лица имат пълната свобода да определят природозащитни цели и/или мерки за опазване също и за видове и местообитания, които не попадат в обхвата на тези две директиви, напр. за местообитания и видове, които са защитени или застрашени на национално или регионално равнище.

26. Задължителни ли са мерките за опазване в защитените зони по „Натура 2000“?

Процесът на установяване на необходимите мерки за опазване за всяка защитена зона по „Натура 2000“ не е разпоредба с незадължителен характер; той е задължителен за всички държави членки. Това означава, че за всяка защитена зона по „Натура 2000“, трябва да се установят и прилагат тези мерки за опазване, които се считат за необходими (решение на Съда на ЕС по дело C-508/04).

Въпреки това е полезно да се направи разграничение между тези мерки, които се считат за необходими за опазването и възстановяването на типовете местообитания и на видовете, представени в защитената зона, и тези, които се считат за желателни, и „би било добре да се изпълняват, ако са налични средствата и възможностите за това“. Последните могат да се разглеждат като такива в плана за управление по „Натура 2000“, докато се считат за мерки за най-добри практики, насочени към подобряване на общото равнище на биологично разнообразие в защитената зона, надхвърлящи задължителните изисквания по отношение на зоната.

Прилагането на мерки за опазване невинаги предполага активно управление или мерки за възстановяване, като например отстраняване на инвазивни чуждоземни видове или диверсификация на възрастовата структура на горските насаждения. Това прилагане може да включва предпазни мерки като предотвратяване на обезпокояването на видовете по време на размножителния период.

Налице е компилация от най-важните решения на Съда на Европейския съюз, свързани с член 6 от Директивата за местообитанията, включително относно задължението за предприемане на необходимите мерки за опазване в защитените зони по „Натура 2000“.

27. Как се формулират мерките за опазване?

Мерките за опазване следва да се опишат достатъчно подробно, за да се гарантира ефективното им прилагане. Следва да се предостави информация относно тяхното местоположение и описание на средствата и инструментите, необходими за тяхното прилагане, както и информация относно ролите и отговорностите на различните участници. При описанието на мерките за опазване следва да се използва ясен език, за да бъдат те разбираеми за широката общественост.

Мерките за опазване следва да се преразглеждат и адаптират, когато това е необходимо, например въз основа на действителните резултати от вече изпълнените мерки. Също така е важно да се посочат приблизителните разходи и наличното финансиране и да се определи график за преглед на предприетите мерки за опазване от гледна точка на действителното им изпълнение и пригодността им за постигане на природозащитните цели.

28. Кой решава кои мерки за опазване са необходими? Провеждат ли се консултации със заинтересованите страни?

Компетентните органи във всяка държава са отговорни за вземането на решение за това кои мерки за опазване са необходими. В директивите за опазване на природата не се посочва видът на мерките за опазване, които следва да бъдат изпълнени, с изключение на това, че се уточнява, че те трябва да отговарят на екологичните изисквания по отношение на видовете и на типовете местообитания, представени в защитената зона. Всяка държава членка сама изготвя и изпълнява вида мерки, които счита за най-подходящи и ефективни за защитените си зони по „Натура 2000“.

При все това Комисията силно препоръчва собствениците на земи или лицата, стопанисващи земи, както и други заинтересовани страни, независимо дали са представители на местни общности или на неправителствени организации в областта на опазването на околната среда, освен да гарантират това, че мерките за опазване се основават на солидни познания, също така и да участват активно в процеса на определяне на необходимите мерки за опазване и в изготвянето на плановете за управление по „Натура 2000“.

По-специално собствениците на земи и лицата, стопанисващи земи, следва да участват още на най-ранен етап в изготвянето на специфичните за защитената зона мерки за опазване. Участието им в планирането и подготовката на мерките за опазване на защитена зона по „Натура 2000“ дава възможност да се извлече полза от експертните им познания и предоставя отлична възможност за активното им участие в изпълнението на тези мерки за опазване. Текущите добри практики включват гарантирането на активен принос от всички съответни заинтересовани страни, напр. чрез създаването на групи за управление или комитети.

Осъществяването на добра комуникация от самото начало също ще помогне да се намерят компромиси и полезни взаимодействия между това, което вече е направено, и това, което може да бъде подобрено. Вероятно резултатът ще бъде по-рентабилен и отнемащ по-малко време процес. Това също така ще повиши в голяма степен вероятността за успех, тъй като ще се насърчат и ще се даде възможност на различни заинтересовани страни да се ангажират и да участват по-активно в управлението на техните защитени зони по „Натура 2000“.

След като мерките за опазване вече са установени, те следва да бъдат съобщени на широката общественост (напр. на уебсайтове, в местната преса, в официалните регистри на местните органи).

29. Как се избира между мерки за опазване, които могат да окажат положително влияние върху конкретно местообитание или вид, докато в същото време допринасят за влошаването на състоянието на друг тип местообитание или друг вид?

Възможно е конкретна мярка за опазване да е от полза за един вид или местообитание, като същевременно би могла да повлияе отрицателно върху други такива. Например вземането на решение за отстраняването на инвазивен вид би могло да представлява премахването на местообитанието на някои птици. Често са необходими известни компромиси, но добре обмислените природозащитни цели ще помогнат за вземане на правилното решение. Важно е да се позовавате на тях и да разберете кои са специфичните за защитената зона приоритети по отношение на мерките за опазване, както и да прецените какво ще бъде вероятното положително и отрицателно въздействие на предвидените мерки върху тези приоритети.

Често пъти компромисите могат да бъдат избегнати или сведени до минимум чрез прецизно синхронизиране на мерките и чрез насочването им към определени части от защитената зона или дори чрез компенсиране на въздействието им върху една част от зоната чрез мерки за опазване по отношение на същото местообитание или вид в друга част на зоната.

30. Възможно ли е мерките за опазване за различни защитени зони по „Натура 2000“ да бъдат сходни?

Мерките за опазване трябва да отговарят на природозащитните цели, определени за всяка защитена зона, и обикновено са специфични за всяка защитена зона. Възможно е обаче в различните защитени зони по „Натура 2000“ да са необходими сходни мерки, които имат сходни характеристики и цели. В тези случаи мерките за опазване могат да се прилагат и съвместно (например план за управление по „Натура 2000“ може да обхваща няколко защитени зони, които се нуждаят от сходни мерки).

31. Как трябва да се прилагат необходимите мерки за опазване?

Компетентните органи са тези, които определят как най-добре да се прилагат необходимите мерки за опазване, определени за техните защитени зони по „Натура 2000“. В Директивата се посочва само, че те могат да включват подходящи мерки от правно, административно или договорно естество. Изборът измежду тези мерки се прави от държавите членки в съответствие с принципа на субсидиарност.

Държавите членки обаче трябва да изберат поне една от тези три категории мерки и да гарантират, че те могат да постигнат природозащитните цели със следните мерки:

  • Мерки от правно естество: обикновено те следват модел, предвиден в процесуалното право, и с тях могат да се определят специфични изисквания по отношение на дейностите, които могат да бъдат разрешени, ограничени или забранени в защитената зона.
  • Мерки от административно естество: с тях могат да се определят съответните разпоредби във връзка с прилагането на мерките за опазване или разрешаването на други дейности в защитената зона.
  • Мерки от договорно естество: те включват сключването на договори или споразумения, обикновено между управляващите органи и собствениците на земи или земеползвателите в защитената зона.

Между тези три категории не съществува йерархия. Следователно държавите членки могат да изберат да използват в защитена зона по „Натура 2000“ само една категория мерки (например само мерки от договорно естество) или съвкупност от мерки (например съвкупност от мерки от правно и от договорно естество). Единствените задължителни условия са мерките да са подходящи с оглед на предотвратяването на всяко влошаване на състоянието на местообитанията или значително обезпокояване на видовете, за които е определена защитената зона (съгласно член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията), и да отговарят на екологичните изисквания на местообитанията и видовете, представени в тази защитена зона (съгласно член 6, параграф 1 от Директивата за местообитанията). Такива екологични изисквания могат да се простират от обикновена защита срещу влошаване до постигане на възстановяване на благоприятните екологични структури и функции в зависимост от действителната степен на опазване на засегнатите видове и местообитания.

Активните мерки за опазване или възстановяване могат да бъдат постигнати чрез договорни споразумения със собствениците на земи и лицата, стопанисващи земи, включително споразумения за това как следва да се покриват разходите за мерки, които надхвърлят правните задължения. Допълнителните разходи следва да се покриват с достатъчно средства, доколкото това е възможно, а пропуснатите доходи в резултат на наложените ограничения следва да бъдат компенсирани. Степента на компенсация ще зависи от естеството на наложените ограничения и действителните разходи, както и от местните обстоятелства.

Плащанията по „Натура 2000“, както и мерките за опазване на околната среда в горите и за агроекология в рамките на политиката за развитие на селските райони служат като добър пример за изготвянето на договори и споразумения със собствениците на земи по отношение на управлението на земите, за да се гарантира опазването на местообитанията и на видовете. Докато мерките по „Натура 2000“ могат да покриват допълнителните разходи и пропуснатите доходи, произтичащи от задълженията по „Натура 2000“, мерките за опазване на околната среда в горите и за агроекология могат да покриват само допълнителните ангажименти, които попадат извън обхвата на този основен стандарт.

32. Как собствениците на земи и лицата, стопанисващи земи, могат да участват или да дадат своя принос?

Собствениците на земи и местните лица, стопанисващи земи, имат ключова роля за прилагането на „Натура 2000“. Те познават своята земя и имат богат опит при прилагането на практически мерки по места. Ето защо те са изключително важни партньори по отношение на развитието и успешното прилагане на „Натура 2000“.

В „Натура 2000“ се отчита, че хората са неразделна част от природата и че партньорствата са от съществено значение за постигането на природозащитните цели. Всички участници имат важно значение за успеха на „Натура 2000“ — били те обществени институции, частни собственици на земи и земеползватели, предприемачи, НПО в областта на защитата на природата, научни експерти, местни общности или гражданите като цяло.

Изграждането на партньорства и сплотяването на хората също имат практическо значение. В много от защитените зони по „Натура 2000“ вече е било налице активно земеползване под една или друга форма за дълъг период от време, което представлява неразделна част от ландшафта. Много от териториите са ценни за природата точно поради начина, по който са управлявани досега, и от съществено значение ще бъде да се гарантира, че тези дейности се поддържат на добро равнище в бъдеще.

По този начин чрез Директивата за местообитанията се подкрепя принципът на устойчивото развитие и комплексното управление. Неговата цел не е да се изключат социално-икономическите дейности от дадена защитена зона по „Натура 2000“, а по-скоро да се гарантира, че те се извършват по начин, при който представените ценни видове и местообитания се опазват и подпомагат и се поддържа цялостното добро състояние на естествените екосистеми.

Трябва също така да се отбележи обаче, че някои гори, включени в „Натура 2000“, са оформени от естествени процеси с много малка или никаква човешка намеса и тяхното управление следва да бъде насочено към опазване на високата им степен на естествено състояние.

С Директивата за местообитанията се определя рамката за действие и се формулират общите цели, които трябва да бъдат постигнати, но на държавите членки се предоставя възможност, след консултация с местните заинтересовани страни, да решат как най-добре да управляват отделните защитени зони по „Натура 2000“. Акцентът е поставен най-вече върху намирането на решения на местно равнище за проблеми, свързани с управлението на местно равнище, като същевременно се преследва споделена обща цел за опазване на типовете местообитания и на видовете от интерес за Общността или възстановяването им до благоприятен природозащитен статус.

33. Съществуват ли достъпни инструменти в подкрепа на прилагането на мерките за опазване, повишаването на осведомеността или изграждането на капацитет сред заинтересованите страни?

Успешното прилагане на „Натура 2000“ следва да включва процеси по изграждане на капацитет на местно равнище за управление на защитените зони по „Натура 2000“. Силно препоръчително е компетентните национални или регионални органи да предоставят консултантски услуги, достъпни за всички страни, участващи в изпълнението на плановете за управление по „Натура 2000“ или в мерките за опазване. Някои държави членки вече предоставят такива услуги.

Приобщаващото планиране изисква предоставянето на целесъобразна информация на всички заинтересовани страни и създаването на възможност за интердисциплинарни, добре обосновани в техническо отношение действия. Възприемането се основава на наличните средства и качеството на информацията. Това ще изисква определянето на целеви групи и ad hoc информационно планиране, включващо различни инструменти и материали, които са подходящи за всяка група. Важно е да се вземе предвид тяхното разбиране за това и да се коригират всички възможни погрешни разбирания относно целите и мерките за опазване по „Натура 2000“.

Биогеографският процес по „Натура 2000“ е установен с цел да се улесни обменът на информация и на най-добри практики във връзка с управление на „Натура 2000“ и да се развие сътрудничеството в държавите членки и регионите. Финансовите средства от фондовете на ЕС се отпускат, за да се увеличат възможностите за прилагане на подходящи мерки за опазване с участието на ключови местни заинтересовани страни като земеделски стопани и собственици на гори, и по-специално по линия на ЕЗФРСР, но и по линия на програмата LIFE и други програми за финансиране.

Гарантиране на недопускане на влошаване на състоянието на защитена зона по „Натура 2000“

34. Какво означава на практика, че не следва да се допуска влошаване на състоянието на защитената зона?

В Директивата за местообитанията (член 6, параграф 2) държавите членки се задължават да вземат мерки за предотвратяване на влошаването на състоянието на естествените местообитания на видовете и на значителното обезпокояване на видовете, за които е определена защитената зона. В Директивата за птиците (член 4, параграф 4) се изисква общо избягване на влошаването на местообитанията на видовете птици.

В този контекст вземането на „подходящи мерки“ означава държавите членки да вземат необходимите правни и/или договорни мерки, за да гарантират предотвратяване на влошаването на състоянието на естествените местообитания и значителното обезпокояване на видовете, за които е определена защитената зона.

Собствениците на земи/лицата, стопанисващи земи/земеползвателите, разбира се, ще трябва да спазват всяка правно обвързваща разпоредба, приета във връзка с това на национално, регионално или местно равнище (напр. процедури за издаване на разрешителни). Ако дадена държава членка взема само договорни мерки, тогава нейна отговорност е да гарантира, че тези мерки са не само „подходящи“ по смисъла на член 6, параграф 2, но и че те действително се прилагат по начин, при който може да се изключи всяко влошаване на естествените местообитания и значително обезпокояване на видовете.

  • „Подходящите мерки“, които трябва да вземат държавите членки, не са ограничени до преднамерени действия, а следва да са насочени и към всяко събитие, което може да възникне случайно (пожар, наводнение и т.н.), доколкото такова събитие е предвидимо и могат да бъдат взети предпазни мерки, които да намалят рисковете за защитената зона. Непредвидимите природни смущения, които са част от естествената динамика на екосистемата, не следва да се тълкуват като влошаване на състоянието (бури, пожари, наводнения и др.).
  • Изискването към държавите членки да вземат „подходящи мерки“, също не е ограничено до насочване към извършвани от човека дейности, а обхваща и определени естествени развития, които могат да доведат до влошаване на природозащитния статус на видовете и на местообитанията в защитените зони. Така например в случай на естествена сукцесия, проявяваща се в полуестествени типове местообитания, ще бъде необходимо да се вземат мерки за спиране на този процес, ако има вероятност той да повлияе отрицателно върху типовете местообитания или видовете, за които е определена защитената зона (Решение на Съда по дело C-06/04). Разпоредбата не се прилага, когато процесът не може да бъде повлиян от активно управление (напр. причинено от изменението на климата влошаване на състоянието).
  • Изискването се прилага и по отношение на дейности, които вече са били извършени в защитената зона преди включването ѝ в „Натура 2000“. Това означава, че може да се наложи текущите дейности да бъдат забранени или изменени, ако увреждат зоната (Решение на Съда по дело C-404/09).
  • При необходимост държавите членки трябва да гарантират вземането на подходящи мерки за предотвратяване на влошаването на състоянието извън защитените зони, ако е налице риск от вредно въздействие върху местообитанията или видовете, представени в защитените зони.
  • Мерките, необходими за предотвратяването на влошаването на състоянието на дадена защитена зона, следва да се прилагат преди появата на видими симптоми за влошаване на състоянието (решения на Съда по дела C-355/90 и C-117/00).

На практика това означава, че в „Натура 2000“ собствениците на земи/лицата, стопанисващи земи/земеползвателите трябва да избягват всички действия, които ще окажат отрицателно въздействие върху екологичната структура и функциите на защитените местообитания или върху пригодността на местообитанията за защитените видове (например като местата за хранене, почивка или размножаване). Това също така означава, че трябва да се избягват всички действия, които могат да доведат до значително обезпокояване на защитените видове, особено по време на тяхното размножаване, почивка или хранене.

Дали конкретна дейност ще доведе действително до влошаване на състоянието на дадена защитена зона или не ще зависи от общите екологични условия за защитената зона и степента на опазване на видовете и на типовете местообитания, представени в нея. Ако има вероятност те да бъдат засегнати по неблагоприятен начин, трябва да се вземат превантивни мерки. В случай на съмнение относно влиянието на конкретна мярка следва да се прилага подход на предпазливост.

Ето защо винаги се препоръчва анализ на всеки конкретен случай. Например при разработването на плановете за управление могат да бъдат включени подходящи мерки, разпоредби или условия, така че да се гарантира, че някои текущи дейности се извършват по начин, който не позволява каквото и да било обезпокояване на видовете или влошаване на състоянието на местообитанията от значение за ЕС.

Трябва да се вземат под внимание и косвените последици. Може да са необходими някои превантивни мерки, за да се избегне влошаване на състоянието, причинено от външни фактори или рискове, като например горски пожари, замърсяване на водите нагоре по течението и т.н., които могат да се случат извън защитената зона по „Натура 2000“, но да окажат въздействие върху нея.

Налице е компилация от най-важните решения на Съда на Европейския съюз, свързани с член 6 от Директивата за местообитанията, включително относно задължението за предприемане на подходящи мерки за предотвратяване на влошаването на състоянието на естествените местообитания на видовете и на значителното обезпокояване на видовете, за които е определена дадена защитена зона.

35. Необходимо ли е съществуващото управление да бъде в съответствие с природозащитните цели за защитената зона по „Натура 2000“?

Да. Съгласно член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията всяко влошаване на състоянието на местообитанията и значително обезпокояване на видовете, за които е определена дадена защитена зона, трябва да се избягва. Това се отнася и за дейности, които вече са съществували при включването на защитената зона в „Натура 2000“. Ако такава съществуваща дейност в рамките на защитена зона по „Натура 2000“ води до влошаване на състоянието на естествените местообитания или до обезпокояване на видовете, за които е определена тази защитена зона, тази дейност трябва да се вземе под внимание чрез подходящи мерки, за да се спре влошаването на състоянието съгласно член 6, параграф 2, или чрез активни мерки за опазване, определени съгласно член 6, параграф 1 от Директивата за местообитанията. Това може да изисква, според случая, прекратяване на отрицателното въздействие или чрез прекратяване на дейността, или чрез вземане на мерки за смекчаване. Могат да бъдат предвидени и някои икономически стимули или обезщетение, когато усилията, които трябва да бъдат положени от собствениците на гори, надвишават обичайната практика за устойчиво управление на горите.

Например може да се окаже, че някои видове птици, гнездящи в района, изискват приспособяване към времето за извършване на определени дейности или ограничаване на тези дейности, за да се избегне обезпокояването на видовете по време на чувствителни периоди или в особено чувствителни зони, с цел да се избегне влошаването на състоянието на определени местообитания или природни особености, присъстващи в защитената зона.

От друга страна, когато е налице положителен принос към съществуващите дейности, те следва да се подобрят или оптимизират, така че максимално да се увеличи потенциалният принос към текущото управление с оглед на постигането на природозащитните цели.

36. Кой е отговорен за изпълнението и проверката на това задължение за недопускане на влошаване на състоянието?

В съответствие с член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията държавите членки са отговорни за вземането на подходящи мерки за предотвратяване на влошаването на състоянието на типовете местообитания и на значителното обезпокояване на видовете в защитените зони по „Натура 2000“. Съгласно скорошните решения на Съда на Европейския съюз държавите членки трябва да установят специален, последователен и цялостен правен режим, чрез който може да се гарантира ефективното опазване на съответните защитени зони. Следователно чисто административните или доброволните мерки не могат да бъдат достатъчни за тази цел.

Националните или регионалните компетентни органи са отговорни и за проверката на това дали мерките за предотвратяване на влошаването на състоянието и на значителното обезпокояване са наложени по подходящ начин. Основният стандарт за оценка на влошаването на състоянието или на обезпокояването е степента на опазване на местообитанията и видовете към момента, в който дадена зона е предложена за зона от значение за Общността. Следва да се направи оценка по отношение на тези първоначални условия, посочени в стандартния формуляр за данни по „Натура 2000“. При необходимост държавите членки могат да информират Европейската комисия за необходимостта от допълнително актуализиране на стандартния формуляр за данни за защитената зона поради няколко причини (напр. по-добри научни познания или естествени промени). Ако бъде приета от Комисията, ситуацията, отразена в актуализирания стандартен формуляр за данни, се превръща в новата основа за оценка на всяко възможно влошаване на състоянието или обезпокояване. В случай на влошаване ще се изисква възстановяване.

Налице е компилация от най-важните решения на Съда на Европейския съюз, свързани с член 6 от Директивата за местообитанията, включително относно задължението за предприемане на подходящи мерки за предотвратяване на влошаването на състоянието на естествените местообитания на видовете и на значителното обезпокояване на видовете, за които е определена дадена защитена зона.

Нови дейности в „Натура 2000“

37. За какви видове дейности се изисква процедура по член 6, параграф 3? Какво се счита за план или проект в контекста на Директивата за местообитанията и Директивата за птиците?

В Директивата за местообитанията няма определение за „план“ или „проект“, но съдебната практика показва, че тези термини изискват по-широко тълкуване, тъй като единственият фактор, който задейства прилагането на член 6, параграф 33 от Директивата за местообитанията, е дали тези планове или проекти има вероятност да окажат значително въздействие върху защитената зона или не. В случай че става въпрос за проект, определението, използвано в Директивата за оценка на въздействието върху околната среда, понастоящем се прилага и по отношение на Директивата за местообитанията, където „проект“ означава извършването на строителни работи или изграждане на инсталации или схеми и всяка друга намеса в естествената околна среда и ландшафта.

В решението по делото Waddensea ( C-127/02) се разяснява допълнително, че дейности, които са извършвани периодично в продължение на няколко години в защитената зона, но за които се издава годишно разрешително за ограничен период от време, като всяко разрешително води до нова оценка както на възможността за извършване на тези дейност, така и на защитената зона, в която тя се извършва, следва да се разглеждат, към момента на всяко подаване на заявление, като отделен план или проект по смисъла на Директивата за местообитанията.

Съдът на ЕС е постановил също, че проектите включват:

  • повтарящи се и малки по мащаб дейности (дело C-127/02, дело C-226/08)
  • интензификацията на дейност (дело C-127/02)
  • изменения на дейности (C-72/95)
  • дейности извън рамките на защитената зона, но които могат да окажат значително въздействие върху нея (C-98/03, C-418/04)

И че:

  • Възможността за цялостно освобождаване на определени дейности не отговаря на разпоредбите на член 6, параграф 3 (C-256/98, C-6/04, C-241/08, C-418/04, C-538/09)
  • Размерът на проекта не е от значение, тъй като той сам по себе си не изключва възможността, че е вероятно проектът да окаже значително въздействие върху защитена зона (C-98/03, C-418/04).

За целите на член 6, параграф 3 думата „план“ има потенциално много широк смисъл. Като се позовава по аналогия на Директива 2001/42/ЕО за ОВОС, в член 2, буква а) от тази директива плановете и програмите се определят като:

„Планове и програми, включително тези, съфинансирани от Европейската общност, както и всяко тяхно изменение:

  • които подлежат на изготвяне и/или приемане от орган на национално, регионално или местно ниво, или които се изготвят от орган с оглед приемане посредством законодателна процедура от парламента или правителството, и
  • които се изискват от законови, подзаконови или административни разпоредби“.

Следователно необходимостта от подходяща оценка на даден план следва да се разглежда в зависимост от естеството, целта и съдържанието на плана, а не просто в зависимост от това дали документът е наречен „план“. Примери за планове, които могат да окажат значително въздействие върху защитена зона, са: планове за земеползване и планове за управление на горите, които се отнасят до защитените зони по „Натура 2000“ и т.н.

Препоръчително е в такива планове да се разглеждат и изцяло да се включват природозащитните цели по „Натура 2000“, за да се избегне каквото и да било вероятно значително въздействие върху защитените зони. При всички случаи липсата на вероятност за някакви значителни отрицателни въздействия трябва да се провери въз основа на обективни аргументи (проверка на плана) и трябва да бъде надлежно документирана. Ако това условие е изпълнено, планът не е необходимо да подлежи на цялостна подходяща оценка по смисъла на член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията.

Полезно е да се припомни, че планове или проекти, които са пряко свързани със или са необходими за управлението на опазването на защитена зона по „Натура 2000“ (т.н. план за управление по „Натура 2000“), не е необходимо да преминават през целия процес на издаване на разрешително съгласно Директивата за местообитанията. Обикновено се предполага, че въздействието на такива мерки върху защитени зони по „Натура 2000“ е разгледано всестранно в процеса на планиране на управлението по „Натура 2000“ и поради това тази проверка не е необходимо да се повтаря. Въпреки това, ако такъв план или проект съдържа компонент, който не е свързан с опазването, все пак може да е необходимо да се извърши подходяща оценка (C-241/08), ако не могат да бъдат изключени вероятни значителни въздействия върху защитената зона.

Налице е компилация от най-важните решения на Съда на Европейския съюз, свързани с член 6 от Директивата за местообитанията, включително относно съответствието с процедурата по член 6, параграф 3.

3 Вж. „Насоки относно разпоредбите на член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията“ на следния уебсайт: https://ec.europa.eu/environment/nature/natura2000/management/docs/art6/natura_2000_assess_en.pdf

38. В случай на план или проект, който може да окаже значително въздействие върху защитена зона по „Натура 2000“, той отхвърля ли се автоматично? Ако не, какви са процедурите, които трябва да бъдат следвани? Как функционира процедурата за издаване на разрешително за нови планове и проекти?

Планове или проекти, които могат да окажат значително въздействие върху защитена зона по „Натура 2000“, не се отхвърлят автоматично. Те обаче трябва да бъдат подложени на поетапна оценка на въздействието им върху защитената зона от гледна точка на природозащитните цели за защитената зона.

Тези стъпки са следните:

  • Първа стъпка: проверка — с тази първоначална стъпка се определя дали даден план или проект трябва да бъде подложен на подходяща оценка (ПО) или не. Ако има вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху защитена зона по „Натура 2000“ или ако вероятността от значително въздействие не може да се изключи, тогава се изисква подходяща оценка. Препоръчително е да запишете основните елементи от етапа на проверка на хартиен носител, в случай че ви потрябват по-късно.
  • Втора стъпка: подходяща оценка — след като бъде решено, че се изисква подходяща оценка, трябва да се направи подробен анализ на потенциалното въздействие на плана или проекта, поотделно или във взаимодействие с други планове или проекти, върху целостта на защитената(ите) зона(и) по „Натура 2000“ от гледна точка на природозащитните ѝ цели.
  • Трета стъпка: вземане на решение — ако в подходящата оценка се стигне до заключение, че е налице отрицателно въздействие върху целостта на защитената зона, ще бъде необходимо да се провери дали могат да бъдат въведени превантивни или смекчаващи мерки за отстраняване на тези въздействия.

Тези смекчаващи мерки трябва да бъдат непосредствено свързани с възможните въздействия, установени по време на подходящата оценка (ПО), и могат да бъдат определени само след като тези въздействия бъдат напълно оценени и описани в подходящата оценка. Набелязването на смекчаващи мерки, както и самата оценка на въздействието, трябва да се основават на добро познаване на съответните видове и местообитания. Смекчаващите мерки например може да включват промяна или ограничаване на датите и графика за изпълнение на някои дейности (например избягване на определени работи по време на размножителния период на конкретен вид). Ако чрез тези смекчаващи мерки могат успешно да се премахнат или преодолеят установените неблагоприятни въздействия, проектът може да бъде одобрен. Ако случаят не е такъв, то трябва да бъде отказано предоставянето на одобрение.

  • Стъпка 4: дерогации — в член 6, параграф 4 са предвидени определени дерогации от това общо правило. Поради това, ако се стигне до заключение, че планът или проектът ще окаже значително неблагоприятно въздействие върху защитена зона по „Натура 2000“, той все пак може да бъде одобрен при извънредни обстоятелства, ако липсват алтернативни възможности, ако се счита, че планът или проектът е необходим поради наложителни причини от приоритетен обществен интерес (НППОИ) и ако са били взети необходимите компенсаторни мерки, за да се опази цялостната съгласуваност на мрежата „Натура 2000“. В такива случаи трябва да се уведоми също и Европейската комисия, а ако в защитената зона са засегнати приоритетни видове или типове местообитания, се изисква становище на Комисията.
Вж. графиката относно процедурата по член 6, параграф 3.

39. Каква е връзката между изискването за предотвратяване на влошаването на състоянието по член 6, параграф 2 и процедурата по член 6, параграф 3?

Тези две разпоредби в действителност представляват „двете страни на една и съща монета“. Предназначението както на член 6, параграф 2, така и на член 6, параграф 3 е да се предотвратят всякакви значителни отрицателни въздействия върху защитените зони по „Натура 2000“. По отношение на член 6, параграф 2 задължението е да се вземат подходящи мерки за предотвратяване на „влошаването на състоянието ...или значително обезпокояване“. Член 6, параграф 3 е насочен по-специално към нови планове или проекти, които може „да имат отрицателно влияние върху съответната територия“. За разлика от член 6, параграф 2, в който не се допуска изключение, в член 6, параграф 4 се предвижда режим на дерогация, който позволява използването на планове и проекти с отрицателно влияние при строго ограничени условия (без възможни алтернативни решения, наложителни причини от приоритетен обществен интерес, компенсаторни мерки и т.н.). Следователно целите по член 6, параграф 2 и по член 6, параграф 3 до голяма степен са сходни.

Поради това, когато план или проект е одобрен без да отговаря на член 6, параграф 3, може да се констатира и нарушение на член 6, параграф 2. Такъв е случаят при установяване на влошаване на състоянието на местообитание или обезпокояване на даден вид, за който е определена въпросната защитена зона (дело C-304/05, C-388/05 и C-404/09) ). Всички планове и проекти, одобрени съгласно член 6, параграф 3 и член 6, параграф 4, ще бъдат в съответствие и с член 6, параграф 2.

Налице е компилация от най-важните решения на Съда на Европейския съюз, свързани с член 6 от Директивата за местообитанията, включително относно съответствието с член 6, параграфи 2 и 3.

40. Какво се счита, че се разбира под термина „наложителни причини от приоритетен обществен интерес“ (НППОИ)?

Терминът „наложителни причини от приоритетен обществен интерес“ се отнася до ситуации, в които предвиденият план или проект е посочен като „необходим“. Терминът „наложителни“ означава, че планът или проектът е от съществено значение, а не е просто желателен. Той също така внушава чувство на неотложност, че в интерес на обществото планът или проектът трябва да бъде изпълнен възможно най-скоро.

Що се отнася до термините „от приоритетен обществен интерес“, само обществените интереси, независимо дали те са поддържани от публични или частни органи, могат да бъдат балансирани с природозащитните цели на директивата. Общественият интерес трябва да бъде и приоритетен: тоест планът или проектът трябва да бъде достатъчно значим, че да може да бъде претеглен спрямо общата природозащитна цел на Директивата за местообитанията и Директивата за птиците.

В случай на план или проект, оказващ неблагоприятно въздействие върху целостта на защитена зона по „Натура 2000“, в която се приютяват така наречените „приоритетни“ типове местообитания и/или видове от значение за ЕС, условията за приоритетен обществен интерес са по-строги. Те могат да бъдат обосновани единствено ако наложителните причини от приоритетен обществен интерес засягат човешкото здраве и обществената безопасност или имат приоритетни положителни последици за околната среда, или поради други наложителни причини, когато — преди даването на одобрение за плана или проекта — е представено положително становище на Комисията.

41. Необходима ли е процедура по член 6, параграф 3 за планове или проекти извън защитените зони по „Натура 2000“

Съгласно разпоредбите на член 6, параграф 3, подходяща оценка се изисква не само за дейностите в рамките на защитена зона по „Натура 2000“, а и за „всеки план или проект ..., който е вероятно да окаже значително въздействие върху нея“.

Процедурата по член 6, параграф 3 следователно се прилага за всички планове или проекти, независимо от това дали попадат в рамките на или извън защитена зона по „Натура 2000“ (напр. дренажи нагоре по течението).

42. Каква е разликата между подходяща оценка (ПО) и оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) или стратегическа екологична оценка (СЕО)?

Има няколко прилики между подходящата оценка, извършвана съгласно член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията, и другите оценки на въздействието върху околната среда, извършвани съгласно Директивата относно ОВОС или Директивата относно СЕО. Двете също така често се извършват заедно като част от интегрирана процедура и включват аналогични стъпки (проверка, оценка, обществена консултация, вземане на решения). Но има и редица важни разлики.

Всяка оценка има различна цел и оценява въздействията с различен акцент. В случая на СЕО/ОВОС, в оценката се разглеждат въздействията върху фауната и флората като цяло, докато при ПО оценката е насочена изрично към защитените видове и типовете местообитания от значение за ЕС в рамките на „Натура 2000“. Поради това дадена СЕО или ОВОС не може да замени или да замести една подходяща оценка и нито една от процедурите не се припокрива с другата.

Резултатът от всяка процедура по оценка също е различен. По отношение на ОВОС/СЕО органите и вносителите просто трябва да вземат предвид въздействията. За ПО обаче резултатът от оценката е правно обвързващ за компетентния орган. Така, ако при ПО е установено, че ще има неблагоприятно въздействие, или ако в оценката не може да се изключи възможността за такова въздействие върху целостта на защитената зона по „Натура 2000“, тогава компетентният орган не може да одобри плана или проекта във вида, в който е представен.

Процедурата за издаване на разрешително по „Натура 2000“ също не е ограничена до определени видове планове или проекти. Тя е приложима за всеки план или проект, който е вероятно да има значително въздействие върху защитена зона по „Натура 2000“.

Финансиране на опазването и управлението на защитените зони по „Натура 2000“

43. Мерките за опазване по „Натура 2000“ винаги ли водят до разходи?

Невинаги. Това до голяма степен зависи от вида на мярката и от конкретната област, където се прилага мярката. Съществуват определени мерки за опазване, които не водят до разходи или до намалени доходи или които лесно могат да бъдат поети без допълнителни разходи или пропуснати доходи в рамките на ежедневните дейности по управлението (напр. промяна на видовия състав на гористи насаждения, където такъв състав е икономически и екологично неустойчив вследствие на въвеждането на продуктивни дървесни видове, които отговарят на естествената растителност или просто чрез тях се гарантира, че съществуващите практики за управление на горите се запазват там, където са доказали своята ползотворност за установяването или поддържането на добра степен на опазване на видовете и на типовете местообитания, представени в защитената зона).

Някои мерки за опазване могат дори да доведат до определени икономически ползи в краткосрочен или дългосрочен план (напр. създаване на по-добри условия за ловуване на видове дивеч, намаляване на вредите, причинени от дивеча, по-добри възможности за риболов вследствие на по-благоприятно за реките лесовъдство, по-голям интерес към туризма, екологосъобразни и евтини лесовъдни методи, подобрено състоянието на почвите и т.н.).

Въпреки това неизбежно ще има редица мерки за опазване, които ще доведат до разходи, тъй като за изпълнението им се изисква допълнителен човешки ресурс, необходими са нови инструменти в рамките на нова инфраструктура или оборудване или тъй като се намаляват съществуващите за собственика възможности за търговия. Всичко това трябва да се разглежда за всеки конкретен случай.

Комисията силно препоръчва в плановете за управление по „Натура 2000“ да се предоставя също и оценка на разходите по изпълнението на всяка от мерките за опазване, определена за въпросната защитена зона, както и да се разглеждат всички възможни източници на финансиране на местно, национално и европейско равнище — както от публични, така и от частни източници. Следва също така да се проучи възможността за използване на иновативни схеми за самостоятелно финансиране (напр. чрез продажба на продукти от „Натура 2000“, екотуризъм, плащания за запазване на качеството на водата и т.н. — вж. примерите във въпрос № 45).

44. Какви са общите разходи във връзка с управлението на мрежата „Натура 2000“?

Ефективното управление и възстановяване на защитените зони в мрежата „Натура 2000“ в целия ЕС-28 изисква значителни финансови инвестиции. През 2007 г. Комисията изчисли, че ще бъдат необходими приблизително 5,8 млрд. EUR годишно за ЕС-27 за управлението и възстановяването на защитените зони в мрежата. Използването на различни инструменти на ЕС обаче досега е значително под финансовите нужди за „Натура 2000“, определени от държавите членки, като обхваща само 20 % от тези нужди4.

Многото социално-икономически ползи, които се предоставят от включените в мрежата защитени зони, обаче надхвърлят в голяма степен тези разходи. В допълнение на решаващата роля, която имат за опазването на биологичното разнообразие на Европа, защитените зони по „Натура 2000“ предоставят редица други екосистемни ползи и услуги на обществото Според последните проучвания на Комисията ползите, произтичащи от териториите, обозначени като защитени зони по „Натура 2000“, се очаква да бъдат от порядъка на 200 до 300 млрд. EUR годишно.

Въпреки че тези цифри предоставят само първоначална приблизителна оценка, предварителните резултати вече показват, че икономическите ползи за обществото от мрежата „Натура 2000“ са в благоприятно сравнение с разходите, които са свързани с управлението и опазването на този важен ресурс, което представлява едва малка част от потенциалните ползи от мрежата.

Точното съотношение между разходите и ползите, разбира се, ще зависи от редица фактори, включително от местоположението на защитените зони и земеползването в тези зони, но всички данни до момента сочат, че една добре управлявана мрежа „Натура 2000“ ще осигури ползи, които многократно превишават разходите, свързани с поддържането ѝ.

Примери за икономическите ползи от „Натура 2000“

ТУРИЗЪМ:

„Натура 2000“ вече се доказва като важен движещ фактор на много местни икономики чрез привличане на туристи, изразходените средства от които подпомагат местните икономики. Изразходваните средства от посетителите на защитени зони по „Натура 2000“, възлизат на около 50—85 млрд. EUR годишно (през 2006 г.). Ако се вземат предвид само разходите на посетителите, които предпочитат защитените зони по „Натура 2000“ (за разлика от природните зони като цяло), този диапазон става 9—20 млрд. EUR годишно през 2006 г., генерирани от приблизително 350 милиона дни с посетители.

Общите изразходвани средства, осигурени от туризма и отдиха, подпомагат между 4,5 и 8 милиона работни места на пълен работен ден. Ползите, получени от посетители, които предпочитат зони по „Натура 2000“, биха подпомогнали между 800 000 и 2 милиона работни места на пълен работен ден. За съпоставка, в туристическия сектор в ЕС-27 има общо 13 милиона работни места на пълен работен ден (през 2008 г.). Освен това защитените зони са в състояние да осигурят допълнителни ползи на местната и регионалната икономика, като привличат инвестиции и подобряват местния имидж и качеството на живот.

ВОДА:

Пари могат да бъдат спестени посредством използване на природния капитал, като се спестяват разходи, свързани с пречистването на водата и с водоснабдяването. Пречистването на водата и водоснабдяването са важни екосистемни услуги, които се осигуряват от природните екосистеми, включително от защитени зони като тези по „Натура 2000“. Редица големи европейски градове, включително Мюнхен, Берлин, Виена, Осло, Мадрид, София, Рим и Барселона, се ползват от естествено филтриране на водата по различни начини. Тези общини спестяват пари от пречистване на водата благодарение на естественото пречистване от екосистемите. Икономиите могат да бъдат прехвърлени на потребителите, което води до по-ниски разходи за комунални услуги за гражданите на ЕС.

Информацията от четири европейски града — Берлин, Виена, Осло и Мюнхен — дава възможност да се онагледят ползите от защитените зони за пречистването на водата и за водоснабдяването. Посредством прехвърляне на ползите може да се изчисли, че годишните икономически ползи от пречистването на водата са 7—16 млн. EUR, а от водоснабдяването — 12—91 млн. EUR на град. Средните ползи на глава от населението са 15—45 EUR годишно общо за пречистването на водата и водоснабдяването в четирите анализирани европейски града. За сравнение, средните сметки за вода на домакинствата в Германия възлизат на 200 EUR годишно.

45. Кой отговаря за осигуряване на финансирането на мрежата? Има ли налични фондове на ЕС за подкрепа на управлението за опазване на защитените зони по „Натура 2000“?

Като общоевропейска мрежа „Натура 2000“ се основава на принципа на солидарност между държавите членки. Тя представлява важен споделен ресурс, способен да предостави множество ползи на обществото и на европейската икономика. Тя обаче е и споделена отговорност, която изисква достатъчно финансови инвестиции, за да функционира пълноценно.

Въпреки че основна отговорност за финансирането на „Натура 2000“ носят държавите членки, в член 8 от Директивата за местообитанията се признава необходимостта от подкрепа за управлението на защитените зони по „Натура 2000“ на равнището на ЕС и осигуряването на необходимите мерки за опазване изрично се свързва с осигуряването на съфинансиране от ЕС.

Изискванията за управление на „Натура 2000“ са включени в различни източници на финансиране от ЕС, като например структурните фондове (Европейския фонд за регионално развитие — ЕФРР), Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР), програма LIFE и т.н.

Този подход на интегриране е избран поради няколко причини:

  • гарантира се, че управлението на защитените зони по „Натура 2000“ е част от по-общи политики на ЕС в областта на управлението на земите;
  • на държавите членки се дава възможност да определят приоритети и да изготвят политики и мерки, които отразяват техните национални и регионални особености;
  • избягват се дублирането и припокриването на различни инструменти на ЕС за финансиране и административните усложнения, свързани с такова припокриване.

Има няколко възможности за финансиране в рамките на новите фондове на ЕС за периода 2014—2020 г., но от органите на държавите членки зависи дали и как тези възможности се предоставят в конкретната държава/регион.

С оглед на оптималното използване на съществуващите фондове на ЕС Комисията насърчи държавите членки да приемат по-стратегически многогодишен подход на планиране за финансиране по „Натура 2000“. Това става под формата на рамки за приоритетни действия (РПД), с които се определят нуждите от финансиране и стратегическите приоритети по отношение на „Натура 2000“ на национално и регионално равнище за периода 2014—2020 г. Тези РПД са изготвени специално с цел улесняване на включването на подходящи мерки за опазване, включително тези за горите, в новите оперативни програми за различните инструменти на ЕС за финансиране (SEC(2011) 1573 окончателен).

46. Съществуват ли специфични мерки съгласно Регламента на ЕС за развитие на селските райони в подкрепа на „Натура 2000“?

Да, съществува специфична мярка, отнасяща се до плащанията по „Натура 2000“ и по Рамковата директива за водите. Съгласно новия Регламент за ЕЗФРСР (1305/2013) плащанията по „Натура 2000“ се предоставят годишно за хектар, за да се компенсират бенефициерите за допълнителните разходи и пропуснатите доходи, произтичащи от неблагоприятните условия във въпросните райони, свързани с прилагането на Директивата за местообитанията и Директивата за птиците. Помощта се предоставя на земеделски стопани и на частни горски стопани и асоциации на частни горски стопани. В надлежно обосновани случаи подпомагане може да се предостави и на други лица, стопанисващи земи (член 30).

Плащанията по „Натура 2000“ се отпускат за операции, свързани с неблагоприятните условия и ограниченията, наложени в определените по „Натура 2000“ защитени зони, и се определят в плановете за управление или други равностойни инструменти. Тези ограничения трябва да имат задължителен характер, т.е. трябва да се изпълняват от всички лица, стопанисващи земи в съответните райони, и са свързани с разпоредбите относно поддържането или възстановяването на местообитанията и видовете и относно предотвратяването на влошаването на състоянието и обезпокояването им.

Тази мярка ще бъде на разположение и на собствениците на гори, стига да е включена от държавите членки в техните програми за развитие на селските райони.

47. Съществуват ли други мерки в рамките на развитието на селските райони в ЕС, които също могат да допринесат за финансирането по „Натура 2000“? Кой може да се ползва от това финансиране?

Да, съществуват други мерки в рамките на новия Регламент за ЕЗФРСР, които също могат да допринесат за финансирането по „Натура 2000“. Най-приложимите от тях са следните:

Член 21: Инвестиции в развитието на горските площи и подобряване на жизнеспособността на горите, включително:

  • залесяване и създаване на горски масиви (член 22)
  • създаване на агро-лесовъдни системи (член 23)
  • превенция и възстановяване на вредите върху горите от горски пожари и природни бедствия, включително нашествия от вредители и поява на болести, катастрофични събития и заплахи, свързани с климата (член 24)
  • инвестиции, подобряващи устойчивостта и екологичната стойност на горските екосистеми, както и на потенциала на горските екосистеми за смекчаване на последиците от изменението на климата (член 25)
  • инвестиции в технологии за лесовъдство и в преработката, мобилизирането и търговията на горски продукти (член 26)

Член 34: Екологични услуги и услуги във връзка с климата в горското стопанство и опазване на горите

Член 35: Сътрудничество

Съгласно новия регламент се изисква поне 30 % от общия принос от ЕФЗРСР за програмата за развитие на селските райони да бъде заделен за проблеми, свързани с околната среда и смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него и адаптирането чрез подкрепа за инвестиции, свързани с околната среда и климата, инвестиции в сферата на горите (членове 21 и 34), агроекология и климатични мерки, биологично земеделие, райони с природни или други специфични ограничения и плащания по „Натура 2000“.

48. Направените допълнителни разходи или пропуснатите доходи следва ли да се подпомагат само от собствениците на земи/лицата, стопанисващи земи?

Предвид факта, че ползите от прилагането на специфични мерки за опазване са за обществото като цяло, не би било справедливо разходите за прилагане на такива мерки, независимо дали става въпрос за преките разходи или за пропуснатия законосъобразен доход, да се поемат от собствениците на земи/лицата, стопанисващи земи.

Държавите членки могат да въвеждат свои собствени правила за решаване на този проблем и в много случаи те подкрепят собствениците на земи и лицата, стопанисващи земи, когато желаят да насърчат определен вид управление, което е свързано с допълнителни разходи или пропуснати доходи. Има налични финансови ресурси, които да покрият такива разходи, например от фондовете на ЕС, и по специално ЕЗФРСР.

49. Разходите, направени във връзка с мерките за управление по „Натура 2000“, следва ли винаги да бъдат компенсирани финансово?

Необходимо е да се провери дали определени мерки за опазване могат да бъдат компенсирани финансово, и по-специално мерки, които лишават собственика от доходи, които той е очаквал в контекста на устойчивото управление на горите, или които изискват допълнителни инвестиции без производствена възвръщаемост. Безвъзмездни средства, договорни споразумения, данъчни облекчения, техническа помощ и др. са възможни варианти за компенсиране на собствениците за пропуснати доходи, услуги в полза на обществото като цяло и, по целесъобразност, амортизация на капитала.

Предотвратяването на влошаването на състоянието е правно задължение, произтичащо от Директивата за местообитанията, което по принцип не изисква компенсация. Решенията относно предоставянето на икономически стимули или компенсаторни плащания обаче трябва да се вземат на равнището на държавата членка в зависимост от националния контекст. Така например, когато по отношение на някакъв вид управление, което е традиционно в областта, се налагат ограничения или задължения, водещи до пропуснати доходи или допълнителни разходи, е препоръчително да се определи подходяща компенсация за собствениците на земи. Такъв може да е случаят и когато задължението за недопускане на влошаване преминава границите на ежедневната бдителност, за да се избегне влошаването на състоянието, и изисква важни активни мерки за управление (например отстраняване на инвазивни видове, които са се разпространили в защитената зона).

50. Какви мерки са налични в рамките на инструмента на ЕС LIFE за подпомагане на финансирането на мерки за опазване в защитените зони по „Натура 2000“?

В миналото по програма LIFE са финансирани голям брой проекти за опазване на природата и ще продължат да се финансират мерки за опазване в защитените зони по „Натура 2000“, основно чрез проекти по приоритетна област „Природа и биологично разнообразие“ на програма LIFE.

Всяка година се публикува покана за представяне на предложения, с около 100 млн. EUR, налични за проекти, подкрепящи опазването на природата и биологичното разнообразие като цяло. По програма LIFE се съфинансират до 60 % от разходите по избрани проекти по приоритетна област „Природа и биологично разнообразие“ на програма LIFE.

Също така е възможно да се цели опазване на природата чрез проекти, които включват основно комуникация, в който случай кандидатите следва да разгледат пакета за кандидатстване по приоритетна област „Управление и информация, свързани с околната среда“ на програмата LIFE.

И накрая, опазването на защитените зони по „Натура 2000“ може да се цели и като част от много по-голям проект, насочен към мрежата „Натура 2000“ като цяло на регионално или национално равнище. За повече подробности кандидатите (обикновено национални/регионални администрации) следва да разгледат пакета от документи за кандидатстване за интегрирани проекти по програма LIFE.

51. Има ли други възможности за финансиране и стимули във връзка с „Натура 2000“ на национално и регионално равнище?

Да, налице е и голям потенциал за принос към опазването на природата чрез национални и регионални програми, тъй като основната отговорност за финансирането на защитените зони по „Натура 2000“ се носи от отделните държави членки. В някои държави членки са въведени доброволни споразумения за управление на защитените зони по „Натура 2000“ по начин, който е благоприятен за опазването на защитената зона, и/или договори за управление за опазването на видовете и местообитанията, които са финансирани чрез национални средства.

В някои държави собствениците на земи също могат да се ползват от стимули като освобождаване от данъци върху имота и други данъчни облекчения (например в Белгия).

Освен това в някои държави членки собствениците на земи винаги са в правото си да бъдат изцяло обезщетени за допълнителни разходи и пропуснати доходи в защитени зони по „Натура 2000“, например в Швеция, където определянето на горски местообитания означава определени ограничения върху производството на дървен материал.

Мониторинг и докладване

52. Как да се разбере дали природозащитният статус на местообитанията или видовете се е подобрил в целия му естествен район на разпространение в ЕС?

Съгласно член 11 от Директивата за местообитанията държавите членки осъществяват наблюдение на природозащитния статус на естествените местообитания и на видовете от интерес за Общността. Природозащитният статус на всички видове и местообитания от значение за ЕС се оценява редовно в рамките на шестгодишните доклади за напредъка, представени от държавите членки на Комисията в съответствие с член 17 от Директивата за местообитания и член 12 от Директивата за птиците. Целта е да се определи природозащитният статус на всеки вид или тип местообитание в целия му естествен район на разпространение в рамките на ЕС. Одобрени са четири класа природозащитен статус: благоприятен (FV), неблагоприятен-незадоволителен (U1) и неблагоприятен-лош (U2), неизвестен (XX).

В редица държави членки (например Австрия, Германия, Франция, Обединеното кралство) е разработена програма за системен мониторинг с цел извършване на мониторинг на степента на опазване в различни защитени зони.

Разбира се, крайната цел е всички типове местообитания и видове да постигнат благоприятен природозащитен статус, както е определено в Директивата за местообитанията. Но за постигането му е необходимо време. Типовете местообитания и видовете са избрани, тъй като са застрашени или редки, което означава, че по-голямата част от тях са с лош природозащитен статус още от самото начало. Следователно ще мине определен период от време преди да има резултат от въведените мерки за опазване по отношение на подобряването на общия природозащитен статус на вида или на местообитанието в целия ЕС.

Полагат се всички усилия за изпълнение на тази цел и през май 2015 г. бяха публикувани най-новите оценки на природозащитния статус.

53. Какви са задълженията за мониторинг по отношение на отделните защитени зони по „Натура 2000“? Кой отговаря за това? Как може да се разбере какъв е най-новият природозащитен статус на конкретен вид или на местообитание в подопечната ми територия?

Всяка държава членка трябва сама да реши как по най-добрия начин да осъществява мониторинг на състоянието на типовете местообитания и на видовете от значение за ЕС на равнището на всяка защитена зона по „Натура 2000“ в рамките на своята територия. Отговорността за това е на компетентните органи във всяка държава. Последните резултати от мониторинга на национално или регионално равнище следва да се предоставят на обществеността, например на уебсайта на органите.

Частните собственици на земи или лицата, стопанисващи земи, обаче не са длъжни да осъществяват мониторинг на състоянието на видовете и на типовете местообитания, представени в техните земи. Разбира се, би било много добре, ако го правят, тъй като тази информация винаги е много ценна, например като средство за задействане на сигнали за предупреждение, когато е възможно да настъпи влошаване на състоянието.

Степента на опазване на конкретен вид или на тип местообитание в защитена зона по „Натура 2000“ се записва и се актуализира в стандартния формуляр за данни, който е публично достъпен за всяка защитена зона по „Натура 2000“. Компетентните органи и управителите на защитената зона също могат предоставят подробна информация по този въпрос.

54. Какви са задълженията по отношение на мониторинга на мерките за опазване в защитените зони по „Натура 2000“?

В член 11 от Директивата за местообитанията държавите членки се задължават да осъществяват наблюдение на природозащитния статус на естествените местообитания и на видовете от интерес за Общността. Съгласно член 17, параграф 1 от държавите членки се изисква да предоставят информация относно мерките за опазване, предприети в защитените зони по „Натура 2000“, както и оценка на тяхното въздействие.

В новия формат за докладване съгласно член 17 (приет за докладване относно периода 2007—2012 г.) се изисква информация, която следва да позволява да се направи оценка на приноса на мрежата „Натура 2000“ към природозащитния статус на местообитанията и на видовете, както и на ефективността на мрежата като цяло.

Новият формат за докладване включва изискването да се докладва за изпълнението на плановете за управление или други инструменти, използвани от държавите членки за управление на тяхната мрежа, защитените зони, засегнати от проектите/плановете, за които са необходими компенсаторни мерки, както и за основните мерки, предприети с цел да се гарантира съгласуваността на мрежата „Натура 2000“ съгласно член 10.

Предвид задължението на държавите членки да докладват относно прилагането на мерките за опазване и относно въздействието на мерките върху природозащитния статус, препоръчително е да се въведе механизъм за мониторинг на мерките за опазване на равнището на защитената зона. Такъв механизъм следва да включва измерими и ясно проверими критерии и показатели за улесняване на последващите действия и на оценката на резултатите.

Отговорност за мониторинга в рамките на „Натура 2000“ обикновено носят компетентните органи. Препоръчително е тясно сътрудничество между органите по опазване на природата, собствениците на земи и лицата, стопанисващи земи.

Мониторингът и оценката на резултатите са от съществено значение за предоставянето на възможност за адаптиране на природозащитните цели и мерките за опазване към всички значителни естествени или други развития, които могат да засегнат опазването на местообитанията и на видовете от интерес за Общността, присъстващи в защитената зона.

Опазване на видовете и местообитанията от значение за ЕС в целия им район на разпространение извън защитените зони по „Натура 2000“

55. Има ли някаква роля земята извън мрежата „Натура 2000“ при опазването на видовете и местообитанията от значение за ЕС?

Да, земята извън мрежата „Натура 2000“ може да има наистина важна роля при опазването на местообитанията и видовете, които са от интерес за ЕС, особено на тези, които са уязвими на разпокъсаност или изолираност. Такава земя може да помогне за същественото подобряване на екологичната съгласуваност на мрежата и на функционалната свързаност между защитените зони по „Натура 2000“.

Териториите извън мрежата „Натура 2000“ също могат да предоставят допълнителни убежища за видовете и за типовете местообитания извън определените защитени зони. Това е особено ценно за видове и за местообитания, които са с широк район на разпространение (например мечки и рисове) или са широко разпространени (например крайречни гори), тъй като само част от общия им ресурс е включен в мрежата „Натура 2000“ (понякога по-малко от 50 %). Тези територии извън мрежата „Натура 2000“ са необходими за постигането на благоприятен природозащитен статус.

В член 10 от Директивата за местообитанията държавите членки се насърчават да управляват характеристиките на ландшафта, които са от съществено значение за миграцията, географското разпространение и генетичния обмен между дивите видове на флората и фауната. Такива мерки могат да обхващат и земи, които не са определени като защитени зони по „Натура 2000“. Член 10 води до практически последици за собствениците на земи и лицата, стопанисващи земи, само ако държавите членки са предприели специфични мерки във връзка с този въпрос. Някои държави разглеждат този въпрос в национални или регионални стратегии (напр. „Национална мрежа за природата“ в Нидерландия, „Екогори“ в Латвия, „Schémas Régionaux de Cohérence Ecologique“ във Франция, Стратегията за екологичната свързаност в Испания). Инициативата на Европейската комисия за екологосъобразна инфраструктура ще насърчи допълнително държавите членки да предприемат такива мерки.

Значението на териториите извън мрежата „Натура 2000“ за птиците е намерило отражение в член 3, буква б) и член 4 от Директивата за птиците, в които от държавите членки се изисква да се стремят да поддържат и управляват местообитанията в рамките на и извън защитените зони в съответствие с екологичните нужди и да избягват замърсяването или влошаването на местообитанията.

56. Застрашените видове защитени ли са също и извън защитените зони по „Натура 2000“?

Двете директиви на ЕС за опазване на природата изискват да се опазват и определени видове в целия ЕС, които попадат както в рамките на, така и извън защитените зони по „Натура 2000“, за да се гарантира опазването им в целия им естествен район на разпространение в ЕС. Това се отнася за всички естествено живеещи видове диви птици в ЕС, както и други видове, посочени в приложения IV и V към Директивата за местообитанията.

Освен това от държавите членки се изисква да запазват, поддържат или възстановяват достатъчно разнообразие и площ на местообитания за всички видове диви птици на територията на Европа (член 3 от Директивата за птиците). Това изискване може да предполага мерки за защита на местообитанието извън мрежата „Натура 2000“.

По отношение на разпоредбите относно защитата на видовете в целия им район на разпространение двете директиви задължават държавите членки да забранят:

  • умишленото убиване или улавяне на защитени видове по какъвто и да е метод;
  • умишленото разрушаване или събиране на яйца или гнезда, или бране, събиране, рязане, изкореняване или унищожаване на защитени растения;
  • повреждането или унищожаването на места за размножаване или почивка,
  • умишленото обезпокояване, особено през периодите на размножаване, отглеждане на малките, презимуване и миграция;
  • държането, търговията и транспортирането на взети от природата екземпляри.

Тези забрани се транспонират в националното законодателство и трябва да се спазват от всички собственици на земи, както и от земеползвателите и лицата, стопанисващи земи.

Допълнителни насоки относно разпоредбите за защита на видовете съгласно Директивата за местообитанията могат да бъдат намерени на адрес:

57. Разрешени ли са дерогации от разпоредбите за опазване на видовете и ако да, при какви обстоятелства?

Дерогации от разпоредбите за опазване на видовете в целия им район на разпространение (вж. въпрос 46) са разрешени при определени обстоятелства (например за предотвратяване на сериозни увреждания на реколта, добитък, гори, рибарници и води), ако не съществува друго задоволително решение и последиците от тези дерогации не са несъвместими с общите цели на директивите.

Условията за прилагане на дерогации са определени в член 9 от Директивата за птиците и в член 16 от Директивата за местообитанията.

Допълнителни насоки относно разпоредбите за защита на видовете съгласно Директивата за местообитанията могат да бъдат намерени на адрес:

Комуникация, сътрудничество, активно участие на заинтересованите страни

58. Каква може да бъде ролята на собствениците на земи и на лицата, стопанисващи земи, при прилагането на „Натура 2000“?

Прилагането на „Натура 2000“ е отговорност на държавите членки, но то има много важни последици за собствениците на земи и за лицата, стопанисващи земи, и тяхното участие е от ключово значение. Налице е действителна нужда и полза от включването на ранен етап на собствениците на земи и на лицата, стопанисващи земи. Собствениците на земи познават собствеността си, имат свои собствени цели по отношение на управлението и играят ключова роля при въвеждането и изпълнението на мерки за управление в техните земи. Ето защо те са изключително важни партньори за развитието и успешното прилагане на „Натура 2000“.

Настоятелно се препоръчва да се подготвят и разработят планове за управление, които са насочени към специфичните за защитената зона природозащитни цели и включват мерки за опазване в защитените зони по „Натура 2000“. От съществено значение е да участват всички съответни заинтересовани страни, за да се проучат във възможно най-голяма степен вариантите, които отговарят на различните очаквания, както и за да се разгледат и избегнат възможните конфликти и да се намерят решения за компенсиране на икономическите загуби (допълнителни разходи и пропуснати доходи), които могат да бъдат причинени от специфични мерки за опазване, излизащи извън обичайната практика съгласно устойчивото управление на земята.

59. Защо е важно различните групи заинтересовани страни да участват в определянето на целите за опазване на природата и в плановете за управление по „Натура 2000“?

Предвид факта, че целта на „Натура 2000“ е да допринася за запазването на биологичното разнообразие, като същевременно се отчитат социално-икономическите и културните изисквания, настоятелно се препоръчва всички съответни заинтересовани страни да бъдат предварително определени и да участват в подготвянето и разработването на мерките, насочени към опазването на местообитанията и видовете в защитените зони по „Натура 2000“.

Различните видове заинтересовани страни могат в по-малка или в по-голяма степен да са пряко заинтересовани от управлението на защитените зони по „Натура 2000“. Органите, собствениците на земи и лицата, стопанисващи земи, са най-подходящи за процесите на вземане на решения, но следва да се вземат предвид и становищата на други заинтересовани страни, и по-специално на местни общности и други земеползватели, неправителствени организации, ловци, рибари и т.н., които може да са в състояние да допринесат за процеса със своите познания и опит.

Публичното участие в планирането и подготовката на специфичните за зоната природозащитни цели и мерки за опазване за защитена зона по „Натура 2000“ дава възможност да се вземат предвид гледните точки на хората, които живеят и работят в зоната или я използват. Това предоставя отлична възможност за създаване на социална атмосфера, която е по-благоприятна за опазването на околната среда. Вероятността за успех ще се подобри значително, ако различните заинтересовани страни са информирани и с тях са проведени консултации във връзка с управлението на защитената зона, и те участват в него, когато това е възможно. Това може също така да е възможност за разработване на мултидисциплинарен и професионален подход, както и за сътрудничество и за възможни полезни взаимодействия между различните участници.

Включването на всички съответни участници е възможност за избягване или решаване на евентуални конфликти и за извличане на полза от знанията и опита на другите. Като се има предвид, че природозащитният статус на защитените типове местообитания и видове често пъти е повлиян от дейностите на редица заинтересованите страни ( земеделски стопани, горски работници, ловци, туристическия сектор и т.н.), комуникацията със и помежду им е от съществено значение за постигането по балансиран начин на интегрирано управление и опазване, както и на други цели.

60. Какви стъпки следва да включва процесът на участие?

Има няколко метода за пристъпване към процеси на участие. Процесът на участие в управлението на горски защитени зони по „Натура 2000“ може да включва следните основни стъпки:

  • идентифицирани на всички съответни заинтересовани страни;
  • създаване, според случая, на многостранна работна група или управителен комитет на заинтересованите страни;
  • картографиране на стойности, права, ресурси, площи и територии и оценка на въздействието;
  • оценка на въздействието на участието — определяне на положителните и отрицателните въздействия;
  • подробна и публична информация относно природозащитните цели и обсъждане на планираните мерки; целева информация за всички пряко засегнати заинтересовани страни;
  • обсъждане и определяне на най-добрите средства и механизми за прилагането на необходимите мерки, като се отчитат финансовите ресурси, компенсацията и споделянето на ползи;
  • улесняване в случай на противоречащи си предявени искания чрез използване на подходящи процедури за решаване на конфликти;
  • създаване на модел за приобщаващ мониторинг, включващ всички заинтересовани страни от самото начало: определяне на какво да се осъществява мониторинг, как, кога, къде и от кого;
  • изпълнение на консултантски услуги.

61. Какъв вид информация следва да бъде оповестена публично?

Свободният публичен достъп до информация е изключително важен, и по-специално до информация относно природозащитните цели и мерките за опазване, задълженията, препоръките, споразуменията, както на равнището на защитената зона, така и на национално/регионално равнище. В допълнение към провеждането на необходимите консултации, собствениците на земи и лицата, стопанисващи земи, следва да бъдат добре информирани за причините, на които се основават специфичните за зоните природозащитни цели и мерки за опазване в защитените зони по „Натура 2000“, както и за тяхното значение. Ето защо е препоръчително на обществеността да се предоставя подробно описание на природозащитните цели и мерките за опазване, както и подходяща информация относно местоположението на ключови природни дадености и съответните мерки за опазване. За разлика от някои други планове, които може да съдържат лични и чувствителни данни, планът за управление по „Натура 2000“ обикновено е публично достъпен документ (вж. също въпрос 22).

Предоставянето на уместна и разбираема информация е от първостепенно значение за подобряване на взаимното разбиране и за насърчаване на диалога между заинтересованите страни. Това също така е предпоставка за ползотворни дискусии относно природозащитните цели и мерките за опазване. Всеки добър комуникационен план изисква разработването на подходящи комуникационни и информационни стратегии във връзка с общите цели на „Натура 2000“, природозащитните цели и мерките за опазване на защитените зони и т.н. Това може да включва създаването на многостранна работна група или комитет на заинтересованите страни, ако това е възможно, и разработването на прозрачен процес за срещи и консултации (кръгли маси, бюлетини и т.н.). От важно значение е заинтересованите страни да бъдат добре запознати не само с ограниченията, но и с възможностите, които предлага „Натура 2000“.

62. Собствениците на земи често срещат затруднения при разбирането на „Натура 2000“. Как да се подобри това положение?

Въпреки че в Директивата за местообитанията не са предвидени изрични задължения за комуникация, Комисията подчерта значението и необходимостта от информиране и предоставяне на разяснения на обществеността, и по-специално на заинтересованите страни, пряко свързани със защитената зона, относно целите на „Натура 2000“ за управление на защитените зони. Комисията изготви полезни насоки относно общите разпоредби на Директивата за птиците и Директивата за местообитанията, както и насоки, които са по-конкретно насочени към конкретни икономически сектори (вж.: член 6 — Специфични за секторите насоки)

Налични са няколко инструмента за повишаване на осведомеността, за предоставяне на съвети и изграждане на местен капацитет за управление на дадена защитена зона по „Натура 2000“, както и за разработване на процес на участие (вж. също въпрос 34).

„Натура 2000“ в по-широк контекст на устойчиво развитие

63. Как изискванията за опазване по „Натура 2000“ се вземат предвид в по-големите пространствени планове и плановете и политиките за развитие?

Изискванията за опазване по „Натура 2000“ трябва да се вземат предвид при изготвянето и изпълнението на по-големи пространствени планове и планове и политики за развитие. Това обикновено се прави при изготвянето на такива планове посредством консултация със съответните органи, които могат да предоставят полезна информация, за да може да се предвиди и предотврати всяко възможно въздействие върху тези изисквания за опазване. Това може да се постигне, например, с правилно локализиране на планираните дейности, напр. избягване на най-чувствителните райони и т.н.

Всеки план, който е вероятно да окаже значително въздействие върху защитена зона по „Натура 2000“, трябва да подлежи на подходяща оценка на неговите потенциални въздействия върху целостта на защитената зона с оглед на нейните природозащитни цели.

Стратегическата екологична оценка предоставя инструмент, за да се оцени, предотврати и смекчи всяко потенциално въздействие върху изискванията за опазване на защитените зони по „Натура 2000“, когато тя включва задълбочено разглеждане на потенциалните въздействия върху защитените зони и разпоредбите на член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията относно подходящата оценка. (Вж. също въпроси 39 и 43)

64. Как Директивата за местообитанията и Директивата за птиците взаимодействат с други законодателни актове на ЕС в областта на околната среда (Рамковата директива за водите (РДВ), Директивата относно ОВОС, Директивата относно СЕО, Рамковата директива за морска стратегия (РДМС))?

Директивата за птиците и Директивата за местообитанията (ДП и ДМ) взаимодействат с други законодателни актове на ЕС в областта на околната среда, което също така е насочено към постигането на добро екологично състояние на сладководните и морските екосистеми съгласно Рамковата директива за водите (РДВ) и Рамковата директива за морска стратегия (РДМС).

Както директивите за опазване на природата, така и РДВ имат за цел да се гарантира здравословният статус на водните екосистеми, като същевременно се осигури равновесие между опазването на водите/природата и устойчивото използване на природните ресурси. Има много полезни взаимодействия, тъй като изпълнението на мерките съгласно РДВ като цяло ще бъде от полза за целите на директивите за опазване на природата. Изготвени са редица документи с насоки, за да се подпомогне и хармонизира изпълнението на Директивата за птиците и Директивата за местообитанията и РДВ в целия Европейски съюз. Налична е компилация от основните въпроси за връзките между законодателството на ЕС в областта на водите и в областта на опазването на природата.

Директивите за опазване на природата също така са ясно свързани с РДМС с това, че те всички се отнасят до аспектите на опазването на биологичното разнообразие в морската среда, като включват изискване за постигането на добро състояние за елементите на биологичното разнообразие, обхванати от всяка директива. Въпреки че понятията за добро екологично състояние (ДЕС в РДМС) и благоприятен природозащитен статус (БПС в Директивата за местообитанията) или състояние на популацията (в Директивата за птиците) не са непременно еквивалентни, те могат да се подкрепят взаимно. Приложените мерки съгласно директивите за опазване на природата могат да имат важен принос за постигането на по-широките цели на РДМС и обратно. На разположение са често задавани въпроси относно връзките между Рамковата директива за морската стратегия и директивите за опазване на природата.

Що се отнася до оценката на въздействията на плановете и проектите по „Натура 2000“ има прилики и полезни взаимодействия между подходящата оценка (ПО), извършвана съгласно член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията, и оценките, извършвани съгласно Директивата относно оценката на въздействието върху околната среда или Директивата относно стратегическата екологична оценка. Тези оценки често се извършват заедно като част от интегрирана процедура.

ПО трябва обаче да бъде насочена изрично към защитените видове и типове местообитания от значение за ЕС в рамките на „Натура 2000“. Когато проектите или плановете подлежат на Директивата относно ОВОС или Директивата относно СЕО, оценката по член 6 може да представлява част от тези оценки, въпреки че тя следва да бъде ясно разграничима и установима в рамките на екологична декларация или докладвана отделно (вж. също така въпрос 43).

Допълнителна информация:

Казуси относно полезните взаимодействия между РДВ, РДМС и директивите за опазване на природата и „Ръководство за начинаещи“.

65. Как Директивата за местообитанията и Директивата за птиците взаимодействат с други политики на ЕС (регионалната политика, общата селскостопанска политика (ОСП), общата политика в областта на рибарството (ОПОР), транспортната политика, енергийната политика...)

Директивите за опазване на природата взаимодействат с други политики на ЕС по различни начини. Тези политики вземат предвид разпоредбите за опазване на природата, които се прилагат в Европейския съюз, и подпомагат тяхното изпълнение.

По-специално, основните фондове на ЕС, които подкрепят основните политики на ЕС (политиката за регионално развитие, политиката на сближаването, социалната политика, политиките в областта на селското стопанство и развитието на селските райони, политиката в областта на морското дело и рибарството), включват съответните цели и мерки, които подкрепят изпълнението и развитието на Директивата за местообитанията и Директивата за птиците, и мрежата „Натура 2000“.

В настоящата финансова рамка европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове) подкрепят редица тематични цели, които включват: опазване на околната среда и насърчаване на ефективността на ресурсите. Тези тематични цели се изразят като приоритети, които са специфични за всеки от европейските структурни и инвестиционни фондове.

Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионният фонд (КФ) включват сред своите инвестиционни приоритети: опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и почвите и насърчаване на екосистемните услуги, включително чрез „Натура 2000“ и екологосъобразните инфраструктури.

Европейският фонд за морско дело и рибарство подпомага опазването и възстановяването на водното биологично разнообразие и водните екосистеми и включва няколко мерки, които целят да се допринесе за опазването на видовете и местообитанията, защитени от директивите за опазване на природата, и за управлението, възстановяването и мониторинга на защитените зони по „Натура 2000“.

Сред приоритетите на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) са: възстановяване, опазване и укрепване на екосистемите, свързани със селското и горското стопанство, с особен акцент върху възстановяването, опазването и подобряването на биологичното разнообразие, включително в защитените зони по „Натура 2000“.

Общата селскостопанска политика (ОСП) включва редица разпоредби за опазване и подобряване на биологичното разнообразие и естествените екосистеми, известни като „екологизиране“, което включва поддържането на постоянни пасища и екологично полезни елементи в „екологично насочени площи“ наред с други съответни мерки.

Общата политика в областта на рибарството (ОПОР) също така включва редица мерки за опазването на морските екосистеми, включително конкретни разпоредби за определянето на мерки за управление на рибарството за защитените зони по „Натура 2000“ и за други морски защитени зони.

Що се отнася до транспортната и енергийната политика, разпоредите за опазване на природата са взети предвид на равнището на планирането, и по-специално в екологичните оценки на плановете и програмите. Комисията също така публикува конкретно Ръководство за транспорта по вътрешните водни пътища и „Натура 2000“ и Ръководство за развитието на вятърната енергия и „Натура 2000“.

Налични са също и насоки за селското стопанство, горското стопанство и аквакултурите в „Натура 2000“, както и за инфраструктурата за пренос на енергия и „Натура 2000“ (вж. член 6 — раздел „Специфични за секторите насоки“ на следния адрес: https://ec.europa.eu/environment/nature/natura2000/management/guidance_en.htm)

66. Какви видове екосистемни услуги предоставят на обществото защитените зони по „Натура 2000“ ?

Мрежата „Натура 2000“ предоставя ползи на обществото и икономиката чрез предоставянето на различни екосистемни услуги. Те включват доставянето на материални ресурси като вода и устойчиво произведени култури и дървен материал (услуги по доставяне), и процеси, които регулират качеството на водата и въздуха, предотвратяват природни бедствия, като наводнения и ерозия на почвите, и смекчават изменението на климата чрез съхранение и улавяне на въглерод (услуги за регулиране). Зоните по „Натура 2000“ също така предоставят услуги в сферата на културата, например чрез подкрепа на отдиха и туризма, и чрез поддържане на културната идентичност и чувство за принадлежност към дадено място. По преценки всяка година в защитените зони по „Натура 2000“ се регистрират 1,2—2,2 милиарда дни с посетители, което осигурява свързани с отдиха ползи в размер на 5—9 млрд. EUR годишно.

В последните проучвания, насърчени от Европейската комисия, бяха оценени и изчислени общите икономически ползи, предоставени от „Натура 2000“. Стойността на ползите от (сухоземната) мрежа „Натура 2000“ — въз основа на увеличаване на мащаба от съществуващите проучвания на защитените зони и от стойността на услугите, предоставяни от различните местообитания, — предполага, че те понастоящем биха могли да бъдат между 200 и 300 млрд. EUR годишно (т.е. от 2 % до 3 % от БВП на ЕС). Тази стойност следва да се разглежда като първоначална примерна оценка на мащаба на годишните ползи, а не като цялостен точен резултат.

В Европа около 4,4 милиона работни места и 405 млрд. EUR годишен оборот са пряко свързани с поддържането на здрави екосистеми, значителна част от които се намират в рамките на „Натура 2000“. Въпреки че тези цифри предоставят само първоначална приблизителна оценка, предварителните резултати вече показват, че икономическите ползи от мрежата „Натура 2000“ са в много благоприятно сравнение с разходите, свързани с управлението и опазването на този важен ресурс. Последните се изчисляват на около 5,8 млрд. EUR годишно, което е малка част от потенциалната стойност на мрежата за обществото.

Чрез опазване на защитените зони по „Натура 2000“ и чрез изискване на действия за опазване, мрежата подобрява функционирането на екосистемите, които на свой ред предоставят ползи за обществото и икономиката.

За повече информация:

Разходи и ползи от „Натура 2000“
Социално-икономически ползи от морските защитени зони по „Натура 2000“

Right navigation