Навигационна пътека

Допълнителни инструменти

  • Версия за печат
  • Намаляване на шрифта
  • Увеличаване на шрифта

Следвайте ни

Facebook

Натура 2000 — защитените зони в ЕС

ЕС има силно законодателство за опазване на природата. То е свързано най-вече с мрежата „Натура 2000“ — 26 000 защитени зони, които заемат една пета от сухоземната територия на ЕС. Тя е най-голямата по рода си в света и осигурява жизненоважна защита за най-застрашените видове и местообитания в Европа.

Мрежата носи значителни икономически ползи — според една оценка те са на стойност между 200 и 300 млрд. евро на година, или между 2 и 3 % от брутния вътрешен продукт на ЕС.
Семената на „Натура 2000“ бяха посети през 1979 г., когато ЕС прие своя първи основен закон за опазване на природата — Директивата за птиците. Тя има за цел опазване на всички диви птици в ЕС, обхващайки около 500 вида. Страните от ЕС трябва да идентифицират и опазват места, които са от особено значение за дивите птици. До момента са създадени около 5300 „специални защитени зони“.

С втори законодател акт, Директивата за местообитанията от 1992 г., държавите от Съюза се задължават да опазват местообитанията на застрашени видове растения и животни. Защитените територии са известни като „специални консервационни зони“. Директивата за местообитанията обхваща около 1500 редки и застрашени вида растения и животни и около 230 вида местообитания, включително сенокосни ливади, площи с ниски храсти и солени блата.

Зоните, защитени по тези две директиви, образуват мрежата „Натура 2000“. Нейната цел е опазване на всички основни типове местообитания и застрашени видове в Европа.

Мрежата вече е почти завършена. До момента в нея са включени над 26 000 територии, което я прави най-голямата координирана мрежа от защитени зони в света. „Натура 2000“ обхваща 18 % от сухоземната територия на ЕС и значителни части от прилежащите морета.

„Натура 2000“ не е само мрежа от защитени природни резервати. При изграждането ѝ се отчита, че хората и природата работят най-добре в партньорство. Целта е не да се забранят икономическите дейности, а да се гарантира, че те са съвместими с опазването на ценни видове и местообитания.

Основните цели в рамките на зоните по „Натура 2000“ са:

  • предотвратяване на дейности, които могат сериозно да обезпокоят видовете или да увредят местообитанията, заради които дадена зона е обявена за защитена;
  • ако е необходимо, предприемане на положителни мерки за поддържане и възстановяване на тези местообитания и видове с цел подобряване на консервацията.

Този подход има много предимства — чрез насърчаване на устойчиво горско стопанство, риболов, земеделие и туризъм в дългосрочен план се гарантира бъдещето на хората, които живеят в тези райони и разчитат на тези дейности.