Приобщаващо и свързано висше образование

Висшето образование трябва да изпълни своята роля в борбата със социалните и демографските предизвикателства, пред които е изправена Европа. Това означава гарантиране, че висшето образование е приобщаващо, а институциите му са добре свързани със своите общности.

Към приобщаващо и свързано висше образование

За да бъдат системите за висше образование приобщаващи и свързани с обществото, трябва да се осигурят подходящи условия за успех на студентите с различен произход. Това надхвърля въпроса за предлагане на финансова помощ за групите в неравностойно положение, въпреки че тя е от съществено значение за хората с ограничени доходи.

За да се гарантира, че съставът на студентите, започващи и завършващи обучение в европейски заведения за висше образование, отразява многообразието на европейското население, следва да се стремим към подобряване на равнищата на записалите се и завършилите студенти от групите в неравностойно положение и слабо представените групи. За тази цел националните органи и институциите за висше образование следва да:

  • възприемат цялостен подход към организирането на приема, преподаването и оценяването
  • въведат мерки за наставничество на студентите
  • осигуряват както подкрепа във връзка с работата в университета, така и извън него.

Стратегиите за подпомагане на студенти в неравностойно положение и студенти от слабо представените групи при достъпа им до висши учебни заведения и обучението в тях до завършване на съответната образователна степен, са перспективно средство за постигане на тези цели. Гъвкавите възможности за учене (задочно или онлайн) и по-широкото признаване на предишно обучение също са необходими, за да стане висшето образование по-достъпно, по-специално за възрастни учащи се лица.

Защо приобщаването и свързаността за важни?

Висшето образование трябва да изпълни своята роля в борбата със социалните и демографските предизвикателства, пред които е изправена Европа. Това означава гарантиране, че висшето образование е приобщаващо, а институциите му са добре свързани със своите общности.

Социалните групи, които са най-слабо представени в сферата на висшето образование, е по-вероятно да са по-често лишени от основни умения (езикова и математическа грамотност и компетенции в областта на цифровите технологии), опит в самостоятелното учене и ясна представа за това, какво означава висшето образование. Освен това, много по-малко вероятно е хората от групи в неравностойно социално-икономическо положение и с мигрантски произход да бъдат приети във висши учебни заведения и да завършат висше образование. Сегрегацията по полов признак в различните учебни сфери също е все още широко разпространена.

Какво е направено от ЕС досега?

Европейската комисия следи предизвикателствата, свързани с успеваемостта във висшето образование в страните от ЕС, както и напредъка към постигане на целите за успеваемост, чрез рамката на Европейския семестър. Засилването на социалното измерение на висшето образование също така е важна част от процеса от Болоня, потвърден през 2018 г. в Комюникето от Париж.

В съобщението относно нов тласък за висшето образование в ЕС Европейската комисия пое ангажимент за:

  • Пряка помощ по „Еразъм+“ за подпомагане на висшите учебни заведения (ВУЗ) да разработват и прилагат интегрирани институционални стратегии за приобщаване, равенство между половете и успех в обучението от приемането до завършването на образованието, включително чрез сътрудничество с училища и доставчици на професионално образование и обучение
  • Насърчаване на разработването и тестването на гъвкави модулни учебни програми в подкрепа на достъпа до висше образование чрез конкретни приоритети за стратегически партньорства по „Еразъм+”.
  • Подкрепа за висшите учебни заведения, желаещи да присъждат точки по Европейска система за трансфер и натрупване на кредити (ECTS) на студенти за доброволчески и обществени дейности въз основа на съществуващите положителни примери
  • Подкрепа за признаването на квалификации на бежанци, за да се улесни достъпа им до висше образование.

С цел събиране на данни за социалното измерение на висшето образование, Европейската комисия съфинансира проекта Eurostudent. Чрез него се документират социалните и икономическите условия, при които живеят студентите в Европа. В рамките на Eurostudent се извършват редовни проучвания сред повече от 320 000 студенти в 28 участващи държави от европейското пространство за висше образование. 

В проучване на Комисията бе обърнато внимание на въздействието на системите за прием върху резултатите от висшето образование, по-специално на начина, по който училищата, висшите учебни заведения и студентите избират програми за обучение. Въз основа на националните политики и стратегии за групиране според способностите в рамките на средното образование и автономията на висшите учебни заведения бе извършено картографиране на селективните, отворените и смесените системи за прием. 

Задълбочени проучвания на конкретни случаи в осем държави доведоха до десет политически препоръки в подкрепа на училищата и висшите учебни заведения, за да избират потенциални студенти и в помощ на студентите да избират висши учебни заведения и учебни програми. Половината от препоръките могат да бъдат приети в повечето страни, а останалите могат да доведат до появата на пилотни инициативи, съпроводени от по-нататъшни изследвания.

Работната група по въпросите на висшето образование в рамката на „Образование и обучение 2020“, организира дейност за партньорско обучение през април 2019 г., на която стигна до заключението, че социалното приобщаване е на челно място в дневния ред на държавите от ЕС, но съществуват много малко национални стратегии и всеобхватни подходи с дългосрочни политически ангажименти за социално приобщаване във висшето образование. Политиките за приобщаване в областта на висшето образование следва да са част от по-широка рамка от междусекторни политики. Изграждането, укрепването и разширяването на връзките на институциите за висше образование с училищата са от ключово значение за подобряване на приобщаването. 

Основаните на факти политики за засилване на приобщаването във висшето образование изискват инвестиции при определянето на целевите групи и групите в неравностойно положение, при измерването на напредъка към постигането на целите, при наблюдението на предвидените и непредвидените ефекти от политиките за приобщаване и при анализа на сложността на залегналите в основата фактори. По-големи инвестиции са необходими също така в обучение на служителите във висшето образование, за да се подобрят и адаптират практиките на преподаване и учене към студентите от групите в неравностойно положение.

Как да се помогне на студентите да избират висши учебни заведения и програми за обучение?

  • Подобряване на информацията, консултациите и насоките в областта на висшето образование. Комисията подкрепя U-Multirank, ориентиран към потребителите инструмент за сравняване на университетите
  • Подобряване на възможностите за избор, предоставени на студентите. Комисията подкрепя, чрез програмата „Еразъм+“, сътрудничеството на университетите за разширяване на възможностите за обучение, които те предлагат.

Как да се подпомагат висшите учебни заведения при избора на студенти?

  • Разработване на по-интегрирани подходи към политиките за приобщаване в областта на висшето образование с дългосрочни ангажименти и план за действие, включително приоритети и цели на политиката
  • Свързване на политиката на прием с търсенето от страна на студентите и трудовия пазар. В препоръката на Съвета относно проследяването на дипломираните лица държавите членки се призовават да създадат система за проследяване на дипломираните лица с цел да се предоставят данни за значението на техните системи за висше образование
  • Стимулиране на ангажимент за социално приобщаване от страна на висшите учебни заведения посредством системи за финансиране. Дейността за партньорско обучение, организирана от работната група по рамката „Образование и обучение 2020“ относно основано на резултати финансиране, предостави полезна информация за това как да се ангажират висшите учебни заведения при определянето на стратегическите цели
  • Използване на инструменти, разработени като част от процеса от Болоня за улесняване на прехода към висше образование
  • Подкрепата трябва да бъде достъпна за академичния и административния персонал във висшите учебни заведения, за да се подобри качеството на учене и преподаване. В проекта на Европейския форум за засилено сътрудничество в областта на преподаването (EFFECT), подкрепен от програмата „Еразъм+“, се разглеждат начини за по-добра подкрепа на ученето и преподаването в институциите за висше образование