Европейска комисия > ЕСМ > Приложимо законодателство > Германия

Последна актуализация: 28-08-2007
Версия за печат Прибавете към предпочитани

Приложимо законодателство - Германия

EJN logo

Тази страница вече не е актуална. В момента се работи по нейното актуализиране, след което тя ще бъде достъпна на Европейския портал за електронно правосъдие.


 

TABLE OF CONTENTS

I. Източници на действащите разпоредби I.
I.1. Национални разпоредби I.1.
I.2. Многостранни международни конвенции I.2.
I.3. Двустранни конвенции I.3.
II. Прилагане на стълкновителни норми II.
II.1. Задължение на съдията да прилага стълкновителни норми по негова/нейна инициатива? II.1.
II.2. Препращане (Renvoi) II.2.
II.3. Промяна на критерия за определяне на приложимото право II.3.
II.4. Изключения от обичайното прилагане на стълкновителните норми II.4.
II.5. Доказване на чуждо право II.5.
III. Стълкновителни норми III.
III.1. Договорни задължения III.1.
III.2. Извъндоговорни задължения III.2.
III.3. Личен статус III.3.
III.4. Произход, отношения между родители и деца включително осиновяване III.4.
III.5. Брак, съжителство, развод, издръжка III.5.
III.6. Брачно-имуществен режим III.6.
III.7. Наследяване, завещания III.7.
III.8. Вещни права III.8.
III.9. Несъстоятелност III.9.

 

Отказ от отговорност

Точността на дадените по-долу изложения не се гарантира. Те не могат и не би трябвало да заместват правна консултация при специфични случаи.

Целта на изложението е само да предостави известна основна информация за германското частно международно право. Това е причината, поради която е дадено разрешение за ползване в Европейската съдебна мрежа (ЕСМ). Всяка друга употреба на изложенията следва да бъде съгласувана първо с Федералното министерство на правосъдието на Федерална република Германия.

I. Източници на действащите разпоредби

I.1. Национални разпоредби

Основният източник на германското частно международно право е въвеждащият закон към гражданския кодекс (Einführungsgesetz zum Bürgerlichen Gesetzbuche) (EGBGB – Граждански кодекс (Въведение), по-специално членове от 3 до 46. Съгласно член 3, параграф 2 от EGBGB обаче разпоредбите на правните актове на Европейската общност и международните конвенции, които се прилагат пряко в националното право, имат приоритет по отношение на разпоредбите от този закон в тяхното приложно поле.

Германското право съдържа също отделни стълкновителни норми и другаде освен в EGBGB например наредба за несъстоятелността (Insolvenzordnung) (InsO – Регламент за несъстоятелност) и въвеждащ закон към закона за застрахователни договори (Einführungsgesetz zum Versicherungsvertragsgesetz) (EGVVG – Закон за застрахователни договори (Въведение).

В областите, които не са законово определени, например дела от областта на международното дружествено право, приложимото право се определя от съдилищата.

НагореНагоре

I.2. Многостранни международни конвенции

В директория Б на Федералния бюлетин (Bundesgesetzblatt) (он-лайн заявки на www.bundesgesetzblatt.de Deutsch) се намира списък на всички многостранни договори, подписани и ратифицирани от Германия . Този списък на многостранни държавни спогодби включва също такива, които съдържат унифицирани стълкновителни норми.

Такива многостранни конвенции често биват подемани от международни организации. В тази връзка, конкретна справка следва да се направи от Хагската конференция по частно международно право (www.hcch.net English - français). По същия начин UNCITRAL (uncitral@uncitral.org) и UNIDROIT (info@unidroit.org), които са организации, ангажирани със стандартизиране на международното право и обособяването в правна рамка на световната търговия, допринасят за разработката на стълкновителни норми. Германия е активна във всичките три организации.

НагореНагоре

I.3. Двустранни конвенции

Разпоредби при колизия на норми могат да се открият също в двустранни държавни спогодби. Договори на Германия с други държави също могат да се намерят по същия начин в директория Б на Федералния бюлетин (Bundesgesetzblatt).

II. Прилагане на стълкновителни норми

II.1. Задължение на съдията да прилага стълкновителни норми по негова/нейна инициатива?

Германското частно международно право има важно значение не само при съдебни спорове. Бизнес партньори в различни държави следва да са запознати с това кое право ще урежда техния договор без оглед на бъдещ правен спор. Техните права и задължения се определят на тази основа. Водачи на автомобили, пътуващи по време на отпуск в друга държава, следва да познават закона, в рамките на който носят отговорност, ако причинят катастрофа на тази територия. Това определя типа и размера на обезщетението.

НагореНагоре

Германският съд, сезиран да уреди спор при обстоятелства, които насочват към правото на друга държава, следва да определи приложимото право при позоваване на своите стълкновителни норми. Германският съдия трябва да познава законите на германското частно международно право и да ги прилага ex officio. Не съществува друг възможен вариант.

II.2. Препращане (Renvoi)

Урежда се основно от член 4 от EGBGB. Ако чуждото право препраща обратно към германското право, следва да бъдат прилагани германските материални закони.

Когато германски стълкновителни норми допускат избор на приложимо право, то той се отнася само до материалното право.

II.3. Промяна на критерия за определяне на приложимото право

Промяна на приложимото право (за „нерешени“ ситуации) е феномен, познат в германското право. Например права in rem основно се разглеждат съгласно правото по местонахождение на имота, така че една вещ може да подлежи на разглеждане от различен правов ред при промяна на местонахождението.

НагореНагоре

Промяната на критерия за определяне на приложимото право обаче е приемлива и в други области на правото, като например промяна на гражданството.

Промяна в приложимото право не може да има, ако стълкновителната норма предвижда специален срок на определяне на приложимото право. Например прави се препратка към гражданството на завещателя към момента на смъртта, за да се определи приложимото наследствено право (виж т. 3.7).

II.4. Изключения от обичайното прилагане на стълкновителните норми

Германски съд следва да прилага задължителните разпоредби на германското право, дори когато германски стълкновителни норми сами по себе си изискват да бъде прилагано правото на друга държава. Нито съдебната практика, нито литературата дават окончателна насока относно това, дали, как и до каква степен задължителни разпоредби на чуждо право трябва да бъдат спазвани в Германия в инстанции, където към фактите по делото следва да бъде прилагано германското право.

НагореНагоре

Член 6 от EGBGB запазва германското право по отношение на обществения ред.Чужди правни разпоредби не следва да се прилагат, когато тяхното прилагане би било очевидно несъвместимо с основните принципи на германското право. „Основни принципи“ означава, че основните принципи на правосъдието трябва да бъдат от фундаментално значение. По принцип това означава сериозно нарушаване на основните права, гарантирани от германската конституция. Друго съображение, което е важно при приложимостта на разпоредбата за обществения ред, е дали фактите по делото разкриват местно определяне на приложимото право; само тогава обичайното германското право ще има ефективна релевантност.

II.5. Доказване на чуждо право

Германските съдилища не само следва да прилагат техните собствени стълкновителни норми ex officio, но съгласно § 293 от Гражданския процесуален кодекс (Zivilprozessordnung) (ZPO — Граждански процесуален кодекс) те също са длъжни да установят съдържанието на приложимото чуждо право посредством съдебна процедура на основата на тяхната преценка и пълномощия за взимане на решения, с които разполагат. Съдилищата могат да се възползват от съдействието на страните, но не са обвързани от техните изявления.

НагореНагоре

III. Стълкновителни норми

III.1. Договорни задължения

Разпоредбите на Римската конвенция от 1980 г. за приложимото право към договорните задължения са инкорпорирани в германското право в член 27 и сл. от EGBGB. В членове от 7 до 14 от Въвеждащия закон към Закона за застрахователни договори (EGVVG) се съдържат специални стълкновителни норми за специфични застрахователни договори.

Искове за договорно обезщетение подлежат първоначално на правото, избрано от страните (член 27 от EGBGB).

Правото да се избира приложимо право обаче е ограничено, когато например фактите са само местни, т.е.когато международният елемент липсва. В този случай, отделно от избора на право, задължителните разпоредби на закона, свързани с фактите, остават приложими. В случай на потребителски договори, изборът на право не трябва да резултира в изместване на по-благоприятни задължителни защитни разпоредби на страната на местопребиваване на потребителя.

НагореНагоре

По принцип, когато е направен избор на право, целият договор е предмет на това право. Страните могат обаче да изберат право по отношение на част от договорните условия, докато правото, което иначе следва да се прилага, се определя обективно.

Ако не е избрано право, приложимото право се определя при взимане предвид на обективни фактори на привързване. Член 28 от EGBGB изисква да се прилага правото, което е най-тясно свързано с договора. Обичайно това е правото на държавата, в която лицето, която следва да предостави изпълнение, което е характеристика на договора, има обичайно или основно местопребиваване. Въпреки това цялостна проверка на всички обстоятелства може да разкрие, че договорът отчасти разкрива дори по-тесни връзки с друга правна система, в който случай тя е окончателно приложима.

Специални закони се прилагат за недвижимите имоти, транспорта, трудовата заетост и потребителските договори.

III.2. Извъндоговорни задължения

Член 38 от EGBGB предвижда диференцирани норми за приложимия закон по отношение на искове, основани на неоснователно обогатяване. Искове за обезщетение за предоставени услуги са предмет на правото, приложимо при правни отношения, базирани на престации. Искове за обезщетение въз основа на неоснователно нарушаване на защитен интерес подлежат на правото на държавата, в която е настъпило нарушаването. В други случаи се прилага правото на мястото, където е получена облагата.

НагореНагоре

Съгласно член 39 от EGBGB правни искове, произтичащи от изпълнение на чужди сделки, подлежат на правото на държавата на извършване на сделката. За уреждането на чужд дълг съществуват специални закони.

Съгласно член 40 от EGBGB искове за вреди, произтичащи от престъпен акт, подлежат основно на правото на мястото, където е настъпил акта. Увреденото лице може обаче да поиска прилагането правото на тази държава, в която е извършено нарушаването на правните интереси. Ако по времето, по което е настъпило събитието, довело до възникване на отговорност, виновното и увреденото лице са имали обичайно местопребиваване в една и съща държава, правото на тази държава ще бъде приложимо по силата на специален фактор на привързване.

Член 42 от EGBGB предвижда, че страните могат във всички случаи да договорят правото след събитието.

Съгласно член 41 от EGBGB приложимото право може също да бъде заместено с право, което с оглед на конкретните обстоятелства е значително по-тясно свързано с фактите по случая.

НагореНагоре

В заключение, като специална разпоредба на обществения ред, член 40, параграф 3 ограничава обхвата на принудително изпълнение на искове, произтичащи от незаконни действия.

III.3. Личен статус

По германското частно международно право правни въпроси, повдигнати от личния правен статус на физическо лице, подлежат на правото на държавата, чийто гражданин е лицето.

Когато едно лице има повече от едно гражданство, член 5, параграф 1, първи подабзац EGBGB предвижда, че трябва да се вземе предвид какво е ефективното гражданство, т.е. гражданството на държавата, с която лицето с повече от едно гражданство е най-тясно свързано. Ако като сравнение лице с повече от едно гражданство има също така германско гражданство, член 5, параграф 1, втори подабзац предвижда, че трябва да се прилага само това гражданство.

Критерият за гражданство се прилага по отношение на правото да се носи име (за подробности виж член 10 от EGBGB) и правоспособността на физическите лица.

НагореНагоре

III.4. Произход, отношения между родители и деца включително осиновяване

Съгласно член 19 от EGBGB произходът на дете е предмет първоначално на правото на държавата, в която детето има обичайно местопребиваване.Не се прави разлика между деца, родени в или извън брак. В отношенията с всеки родител произходът може да бъде определен по националния закон на родителя. Ако майката е омъжена, семейното право, на което тя е подлежала по време на раждането, може също да придобие окончателна важност при определяне на произхода. За деца, родени преди 1.7.1998 г., се прилагат други закони.

Съгласно член 20 от EGBGB оспорване на произхода подлежи принципно на правото, по силата на което са възникнали обстоятелствата на произхода, а когато е повдигнато оспорване от детето, правото, приложимо в мястото, където детето има обичайно местопребиваване.

Съгласно член 21 от EGBGB отговорността на родителя се определя съгласно правото, приложимо в мястото, където детето има обичайно местопребиваване, освен ако не намира приложение в Конвенцията за защита на непълнолетните лица от 1961 г. Съгласно тази конвенция в определени аспекти следва да се прилага националният закон за детето.

НагореНагоре

Съгласно член 22 от EGBGB ефективността на осиновяването се определя основно от националния закон на осиновяващата страна по време на осиновяването.Осиновяване от съпрузи (един или двама) е предмет на правото, регулиращо основните въздействия на брака. Съпрузи с различно гражданство могат да осиновят по тази причина също дете по законите на държавата, в която двамата имат обичайно местопребиваване. Съгласно член 23 от EGBGB се прилага националният закон за детето по отношение на съгласието за осиновяване на детето и неговите биологични родители.

Признаване на чужди осиновявания и установяването на ефективността на чужди осиновявания подлежи на акта за последствията от осиновяване по чуждия закон.

III.5. Брак, съжителство, развод, издръжка

Съгласно член 13 от EGBGB изискванията за сключване на брак се определят от правото на държавата, чийто гражданин е сгоденото лице. Но в определени обстоятелства вместо това може да бъде приложен германския закон.

НагореНагоре

В Германия брачен договор може да бъде сключен само в присъствието на длъжностно лице по гражданското състояние или по изключение на специално упълномощено за това лице от чуждата държава (член 13(3) от EGBGB).

Съгласно член 14 от EGBGB основните последици на брака подлежат предимно на правото на държавата, на която и двамата съпрузи са граждани, т.е. на техния общ национален закон.

Ако съпрузите не подлежат на един и същ национален закон, се прилага законът на тяхното общо обичайно местопребиваване.

Ограничено право на избор съществува съгласно член 14, параграф 3 от EGBGB.

Съгласно член 17 от EGBGB разводът принципно подлежи на правото, което е било решаващо за основните последици на брака по време на поискване на развода или, иначе казано, на правния статус на семейството по време на съдебната процедура.

Германското право урежда плодоползването на семеен дом и домакински вещи, намиращи се в Германия.

Съгласно член 17, параграф 3 от EGBGB приложимият закон към парично поделяне на пенсионните права между разведени съпрузи се определя от закона на развода. При определени обстоятелства, когато законът за поделяне на пенсионни права не се признава от чуждото право, алтернативно ще бъде приложен в съответствие с германското право, ако страните поискат така.

НагореНагоре

Съгласно член 18 от EGBGB, който инкорпорира разпоредбите на Хагската конвенция за приложимия закон към задължения за издръжка от 1973 г., претенциите за издръжка между роднини или между съпрузи подлежат на правото на държавата, в която лицето, имащо право на издръжка, има обичайно местопребиваване.

Ако по изключение не се предоставя право на издръжка по правото на обичайното местопребиваване на лицето, имащо право на издръжка, може да бъде приложено общото право за страните. Ако това право също не може да бъде реализирано, вместо това следва да се приложи правото на държавата, пред чийто съд е внесен иска за издръжка.

Регистрирани съжителства са предмет на раздел 17, буква б) от EGBGB.

III.6. Брачно-имуществен режим

Съгласно раздел 15 от EGBGB брачно-имущественият режим подлежи на правото, приложимо към основните последици на брака и действащо по време на сключване на брака. Съпрузи, които по това време са граждани на една и съща държава, подлежат на имуществения режим на общата държава по гражданство. Когато съпрузите имат различно гражданство се прилага правото на държавата, в която двамата съпрузи имат обичайно местопребиваване по време на сключване на брака.

НагореНагоре

Съгласно член 15, параграф 2 от EGBGB лица, сключващи брак, имат ограничен избор на имуществен режим.

III.7. Наследяване, завещания

Съгласно член 25 от EGBGB наследствени отношения подлежат на правото на страната, чийто гражданин е бил наследодателят при неговата смърт. Германското право може да бъде избрано за земя, намираща се в Германия.

Съгласно член 26 от EGBGB, който инкорпорира основните стълкновителни норми на Хагската конвенция за формата на наследствени разпореждания, завещание е валидно по форма, ако тя удовлетворява изискванията на правна система, връзка с която съществува по силата на гражданство, обичайно местопребиваване на наследодателя или мястото, където е направено завещанието.

III.8. Вещни права

Съгласно член 43 от EGBGB права in rem подлежат основно на правото на държавата, в която се намира имотът. Местният закон например урежда съдържанието на имота и начина, по който той може да бъде прехвърлен или обременен с възбрана.

НагореНагоре

Що се касае до автомобили, член 45 от EGBGB предвижда специална препратка.

Преместване от една държава в друга също е предмет на специални разпоредби, упоменати в член 43(2) от EGBGB.

В заключение, вредни емисии от земята се разглеждат също отделно в член 44 от EGBGB.

По принцип избор на право по отношение на права in rem е изключен. Съгласно член 46 от EGBGB обаче правото, определено при взимане предвид на гореспоменатите фактори на привързване, могат да дерогират, ако фактите показват значително по-тясна връзка с правото на друга държава.

III.9. Несъстоятелност

Член 335 от Закона за несъстоятелността предвижда, че процедурата по несъстоятелност и нейните последици се уреждат основно от правото на държавата, в която процедурата е започнала. Член 336 и сл. от Закона за несъстоятелността дефинира специално фактори на привързване относно специфични аспекти на международното право на несъстоятелността (например работни условия, прихващане, оспорване), които могат да се отклоняват от този принцип.

Допълнителна информация

Брошура на Федералното министерство на правосъдието по темата частно международно право може да се намери на: www.bmj.bund.de Deutsch - English.

« Приложимо законодателство - Обща информация | Германия - Обща информация »

НагореНагоре

Последна актуализация: 28-08-2007

 
  • Право на Общността
  • Международно право

  • Белгия
  • България
  • Чешка република
  • Дания
  • Германия
  • Естония
  • Ирландия
  • Гърция
  • Испания
  • Франция
  • Италия
  • Кипър
  • Латвия
  • Литва
  • Люксембург
  • Унгария
  • Малта
  • Холандия
  • Австрия
  • Полша
  • Португалия
  • Румъния
  • Словения
  • Словакия
  • Финландия
  • Швеция
  • Обединено кралство