Представителство в България

За нас

Защита на личните данни

Защита на личните данни Неприкосновеността на вашия личен живот е от значение за нас. Достъпът до вашите лични данни е обект на строг контрол за сигурност и те няма да бъдат предоставени на трети страни. Дефиниране на услугата Представителството е местната служба на Европейската комисия в България. Събитията организирани от Представителството, както и събитията провеждани в залите на Дома на Европа от външни организации, са под надзора на Ръководителя на Представителството. Данни за идентификация Вашите лични данни се събират и обработват само до степен, необходима за провеждане на събитието: собствено име, фамилно име, координати за връзка (електронен адрес; телефонен номер, ако е необходимо да ви се обадим), организация. Кой има достъп до вашите данни / на кого се предоставят те? Само определен брой служители на Представителството в България и служителите на Информационния център, който се управлява от външен изпълнител, имат достъп до вашата информация чрез въвеждане на потребителско име и парола. Външният изпълнител е подписал договор с Европейската комисия, който законово го задължава да спазва приложимото законодателство за защита на личните данни и тяхната обработка, и по-специално Регламент (ЕО) № 45/2001 . Лични данни не се предоставят на трети страни. Достъп до вашите лични данни Вие нямате пряк достъп до съхраняваните на нашия сървър данни. Ако желаете да промените или изтриете вашите лични данни или искате да знаете какви ваши данни се съхраняват, моля, изпратете ни електронно писмо . Колко дълго съхраняваме вашите лични данни? Вашите лични данни се използват само за провеждане на събитието. За контакти Ако имате въпроси, свързани с предоставената тук информация, можете да се свържете с контрольора на данни: Ръководител на Представителството на Европейскаta комисия в България ул. "Г. С. Раковски" №124, София 1000 comm-rep-sof@europa.euRead more

Групови посещения

Групови посещения и събития в Дома на Европа Информационният център на ЕС организира информационни сесии за групи. Те се състоят от видео/мултимедийна презентация (на обща или специфична тема в зависимост от интересите на посетителите) или лекция и обиколка на Центъра. Заедно със заключителната обща дискусия груповите посещения продължават около 40 минути. Формуляр за заявка Заявките за групови посещения и събития следва да се подават най-малко 30 дни преди планираната дата на провеждане. Предложете две дати на посещението, като изборът ще бъде направен в съответствие с програмата на Информационния център за месеца. Запознайте се условията за ползване на залите на "Дома на Европа" . Защита на личните данни * задължително поле Посещаваща организация:* Адрес:* Лице за контакт:* Телефон:* Факс: Ел.адрес за контакт:* Запитване за:* Информационно посещение Провеждане на събитие Дата на посещение/събитие: Избор 1:* Избор 2:* Продължителност на събитието: Брой на участниците:* Възрастова група (за посещения):* Теми от интерес (за посещения):* Заглавие на събитието:* Програма на събитието: Списък на участниците (примерен): Заявка за използване на: Конферентна зала Изложбена зала Лоби бар (в случай на организиран кейтъринг) Запознати сме с условията за ползване на залите на "Дома на Европа"Read more

Митове за ЕС

Популярни митове за ЕС Мит "Пакетът за Мобилност I е в интерес само на Франция и Германия; ... той не зачита позицията на периферните държави от Източна Европа, нарушава правото на свободна конкуренция, мерките му дискриминират българския транспортен бранш и ще доведе до унищожаването му" Факт Предложението бе направено не от Франция, Германия или друга отделна държава, а от Европейската комисия, която защитава общия европейски интерес. Комисията направи своето предложение, за да се избегнат различни ограничителни национални мерки, които някои държави вече бяха започнали да налагат. Позицията по Пакета за Мобилност I, приета от Съвета на министрите по транспорт на 3 декември 2018 г. , се постигна след повече от 18 месеца сложни преговори, в които участва и България - позицията беше подкрепена от страни от Изток и Запад, от центъра и периферията, съставляващи над 80 на сто от цялото население на ЕС. Законодателните промени защитават еднакво интереса европейските фирми и правилата ще са еднакви за всички. Регулациите ще подпомогнат българските фирми, защото въвеждат еднакви критерии на цялата територия на Съюза и ще попречат на отделни държави да налагат едностранно твърде строги санкции. Формирането на цената на транспортната услуга като конкурентно предимство не бива да бъде за сметка на социалните права на работника. Свободната конкуренция на вътрешния пазар не може да служи като извинение за поведение в стил "Дивия Запад" в транспортния сектор. Трудовата експлоатация на шофьори по европейските пътища е неприемлива. Нито един водач на превозно средство не бива да бъде принуждаван от работодателя си да живее в окаяни условия месеци наред, без да може да се връща при семейството си. Нито един водач не бива да бъде принуждаван да нарушава правилата за шофиране и почивки. Предложеното европейско законодателство е в полза на шофьорите, на потребителите, на пътната безопасност и на транспортните фирми. Мит "Брюксел ни принуждава да заселваме хиляди нелегални имигранти в България." Факт Политиката по миграция на ЕС е причината за по-доброто опазване на външната граница на България. Новата Европейска гранична и брегова охрана започна работа първо на българската сухопътна граница. Хиляди нейни служители сега помагат националните гранични власти на държавите членки да патрулират в места като Гърция, Италия, България и Испания. Агенцията организира по-ефективно и принудителното връщане на лицата, които нямат право на бежански статут. Към настоящия момент Комисията е мобилизирала общо над 1 милиард евро спешна помощ за управление на миграцията по линия на текущата финансова рамка (за периода 2014—2020 г.). Тази помощ бе предоставена на най-засегнатите държави членки — Италия, Гърция, България, Хърватия, Германия, Швеция, а сега и Испания. Броят на пристигащите мигранти по маршрута през Източното Средиземноморие спадна с 97 % след изявлението с Турция, договорено благодарение на ЕС и днес е с 90% по-малък в сравнение с пика от 2015 г. Солидарността в ЕС засяга единствено хората, преследвани от насилие и конфликти по света, които имат право на закрила според международното право, а не нелегалните, икономически мигранти. Релокацията на хора с право на бежански статут на два пъти беше приемана като извънредна, еднократна мярка от Съвета на министрите на ЕС в помощ на Гърция и Италия. Тези решения бяха подкрепени от България. Разпределението на тежестта се изчисли по обща формула, като процентния дял на България за прием на бежанци беше нищожен спрямо нейното население. Предложението за постоянен механизъм за релокация на бежанци при извънредни ситуации н миграционен натиск е от интерес най-вече на държави като България, които са на първа линия по външните граници на ЕС. Ако бъде приета реформата на регламента от Дъблин, България ще може да разчита на солидарна помощ при бъдещи бежански кризи. Мит "ЕС ни кара да приемем Истанбулската конвенция, която налага учебни програми за изучаване на "нестереотипни роли на пола", признаването на "трети пол" и дава възможност за узаконяване на еднополовите бракове" Факт Истанбулската конвенция защитава жените от насилие – нито повече, нито по-малко. Това е първият всеобхватен международен инструмент в Европа, който се занимава с насилието срещу жените и домашното насилие – особено що се отнася до превенцията. Не става въпрос за налагане на нови социални стандарти, става дума за забрана на насилието. Този международен документ не може да отнеме суверенното право на България да определя националните си закони относно социалните права. Но той ще помогне за защита на жертвите. Насилието над жени се среща навсякъде — у дома, на работното място, в училищата и университетите, на улицата, в обществения транспорт и онлайн. Всяка жена може да стане жертва на насилие, което да повлияе на общото ѝ благосъстояние и да ѝ попречи да участва пълноценно в обществото. Около половината от жените в Европейския съюз са били обект на словесен, физически или онлайн сексуален тормоз. По данни на Евростат 80 % от жертвите на трафик в ЕС са жени. Животът без насилие е неотменно основно право. Лишаването на жените и момичетата от свобода означава лишаване на света от свобода. Страните членки в Съвета на ЕС подкрепят Конвенцията, Европейският парламент също. Мит "Доклад на ЕК нарежда България на 7-мо място в Европа по безопасно шофиране; ЕК твърди, че България е най-безопасната Балканска страна за шофиране" Факт В редица български медии бяха цитирани данни, които създадоха изопачена картина на ситуацията със сигурността по пътищата в Европейския съюз и конкретно в България. Тези позовавания бяха на фалшива класация, основана на броя пътни злополуки спрямо броя на населението. Но Европейската комисия никога не прави класации на държавите членки въз основа на данните за броя на пътните злополуки. Методиката на Комисията за докладване и класиране на пътната безопасност се основава на смъртните случаи отнесени към броя на населението. Всъщност според последните данни публикувани от Европейската комисия през ноември 2018 г., България е класирана на второ място в ЕС по брой смъртни случаи. Мит „България внася повече пари в бюджета на ЕС, отколкото получава обратно“ Факт Икономическите ползи за България както от преките плащания, така и от участието в единния пазар, са несравними с нейната годишна вноска в общия бюджет на ЕС. Тези огромни ползи не биха могли да бъдат постигнати само с ограничения национален бюджет, който подлежи на стриктна фискална дисциплина и ограничения на дефицита до 3% от БВП. Добавената стойност на европейските фондове се усеща особено ясно по време на кризи – по данни на българското правителство в периода 2009-2012 г. чрез европейско финансиране са осъществени над 80% от публичните инвестиции в България. За всяка от първите 10 години на своето членство, когато България започва да допринася около 1% от брутния си вътрешен продукт като вноска в общия бюджет на ЕС, страната е получавала в пъти повече финансиране от ЕС, отколкото стойността на тази вноска. За всяка от последните 4 години разликата е над 4 пъти, като очакванията са тенденцията да продължи. От макроикономическа гледна точка, трансфер от чужбина на стойност около и над 4% от БВП на година е от изключително значение за общата макроикономическа динамика. За следващия дългосрочен бюджет на ЕС (за периода 2021-2027 г.) Европейската комисия предлага малко над 10 милиарда евро кохезионни средства за България за периода 2021-2027г по текущи цени. Ако трябва да се сравни със сегашния пакет на политиката на сближаване при отчитане на инфлацията за изминалия период се предвижда нарастване с около 8% на финансирането за България. ЕС срещу дезинформацията Обзорът на дезинформацията (The Disinformation Review) има за цел да повиши обществената осведоменост по отношение на дезинформационни кампании от страна на про-кремълските руски медии за Европейския съюз. Обзорът дава информация за това къде е публикувана дезинформацията и каква е тенденцията за седмицата. Обзорът се публикува всеки вторник. Вижте как изглежда. Справочник на дезинформацията ( The Disinformation Digest ) анализира как про-кремълските руски медии виждат света и какво казват независимите руски източници. Дайджестът излиза всеки вторник. Вижте как изглежда. Материалите се подготвят от Оперативната работна група East StratCom към Европейската служба за външна дейност с помощта на мрежа от над 450 журналисти, граждански организации, университетски преподаватели и официални институции в над 30 държави. Мненията и оценките, изразени в обзора, не са официална позиция на ЕС. Абонирайте се за англоезичната версия. Абонирайте се за рускоезичната версия. Туитър: @EUvsDisinfoRead more

За медиите

Съобщения за медиите от Представителството Ако искате да получавате съобщения за новини и събития, свързани с Европейския съюз, и дейността на ЕК в България, изпратете имейл на ел.поща comm-rep-bg-press@ec.europa.eu ...Read more

Европейски семестър

Европейски семестър Европейският семестър предоставя рамка за координация на икономическата политика на страните от Европейския съюз. Той дава възможност на страните членки да обсъждат икономическите и бюджетните си планове и да се проследява напредъкът в определени моменти през годината. Цели на европейския семестър гарантиране на стабилни публични финанси (избягване на прекомерен държавен дълг), предотвратяване на прекомерни макроикономически дисбаланси в ЕС, подкрепа за структурните реформи, растежа и създаването на работни места, увеличаване на инвестициите. Роля на Комисията Всяка година Комисията извършва подробен анализ на плановете на всяка страна за бюджета и за макроикономически и структурни реформи. След това тя прави на правителствата специфични за всяка страна препоръки за следващите 12 — 18 месеца. Комисията също така наблюдава усилията на страните членки за постигане на целите на „Европа 2020“ . Роля на Съвета Предложенията на Комисията са подкрепени и официално приети от Съвета. Роля на правителствата на страните от ЕС Всички политически решения в отговор на специфичните за всяка страна препоръки се вземат от правителството на съответната държава членка, което преценява кои действия са подходящи График на европейския семестър Годишният цикъл за координация на политиката започва през ноември, когато Комисията определя приоритетите за следващата година. Цикълът приключва през октомври следващата година, когато националните правителства представят проектите за бюджетни планове, вземайки предвид препоръките на ЕС, приети през лятото от Съвета. Определяне на приоритетите (есенен пакет) С есенния пакет започва годишният цикъл на координация на икономическото управление. Комисията определя общите икономически приоритети за ЕС, а държавите членки получават политически насоки за следващата година. Есенният пакет включва: Годишен обзор на растежа, изготвен от Комисията : Чрез него се определят общите икономически приоритети за ЕС, а държавите членки получават политически насоки за следващата година. Насоките на Комисията са в три взаимосвързани направления: инвестиции, структурни реформи и фискална консолидация. Доклад за механизма за предупреждение : Това е инструмент за преглед, основаващ се на набор от показатели, чрез който се определя кои държави могат да бъдат засегнати от икономически дисбаланси. За тези държави Комисията трябва да предприеме по-нататъшни задълбочени прегледи . С този доклад се дава начало на ежегодната процедура при макроикономически дисбаланси (ПМД) , чиято цел е предотвратяване или вземане на мерки във връзка с дисбаланси, които възпрепятстват безпроблемното функциониране на икономиките на отделни страни членки, на еврозоната или на целия ЕС. Съвместен доклад за заетостта (проект) : В доклада се анализират заетостта и социалното положение в Европа, както и политическите ответни мерки на националните правителства. Препоръка за еврозоната : В препоръката се взема отношение по въпроси, които са от голямо значение за функционирането на еврозоната и се предлагат конкретни мерки, които националните правителства могат да приложат. Това гарантира, че проблемите, свързани с еврозоната и отделните страни, са взети предвид при планирането на икономическото управление на ЕС. Съобщение относно фискалната позиция : Комисията оценява цялостната фискална политика на еврозоната на съвкупно равнище, разглеждайки еврозоната като един субект. Въз основа на това тя препоръчва цели за фискалната позиция на еврозоната. Становище на Комисията относно проектите за бюджетни планове на държавите от еврозоната : В становището се прави преценка до каква степен националните бюджетни планове съответстват на изискванията на Пакта за стабилност и растеж . Становища на европейските социални партньори : Комисията публикува и становищата на европейските социални партньори. Етап на анализ Комисията публикува доклади за икономическите и социалните промени във всяка страна от ЕС. За някои страни в докладите се включва и задълбочен преглед. Тези документи представляват зимния пакет. Доклади за страните : В докладите са обхванати всички области, които са от значение в макроикономически или социален аспект, като освен това се прави равносметка на бюджетното положение. В тях се оценява напредъкът на всяка страна от ЕС по отношение на мерките във връзка с проблемите, посочени в препоръките на ЕС от предходната година. Основните елементи на всеки доклад са обобщени в съобщение. Задълбочени прегледи : изготвят се само за държави, включени в доклада за механизма за предупреждение. В прегледите се прави оценка дали в дадена страна са налице дисбаланси или прекомерни дисбаланси, като се анализират следните фактори: устойчивост на платежните баланси, баланс на спестяванията и инвестициите, ефективни обменни курсове, пазарни дялове на износа, разходна и неразходна конкурентоспособност, производителност, частен и публичен дълг, цени на жилищата, кредитни потоци, финансови системи и безработица . Причините и рисковете за различните икономики се различават. В прегледите се вземат предвид и измерението на равнище еврозона и възможният ефект върху еврозоната като цяло. Въз основа на този преглед Комисията ще предложи актуализиран статус на страната в рамките на процедурата при макроикономически дисбаланси . Национални програми за реформи и програми за стабилност/конвергенция Правителствата на страните от ЕС представят на Комисията своите: национални програми за реформи, програма за стабилност — 3-годишен бюджетен план — за страните от еврозоната, или програма за конвергенция — 3-годишен бюджетен план — за страните извън еврозоната. В програмите подробно са описани конкретните политики, която всяка страна ще прилага с цел засилване на заетостта и растежа и предотвратяване/коригиране на дисбаланси, както и конкретните планове за изпълнение на специфичните за всяка страна препоръки и за спазване на общите фискални правила. Специфични за всяка държава от ЕС препоръки В препоръките се предоставят политически насоки, изготвени за всяка отделна страна, във връзка с това как да бъдат подкрепени заетостта и растежът, като в същото време се поддържа стабилността на публичните финанси. След като оцени плановете на правителствата на страните от ЕС, Комисията предоставя специфични за всяка страна препоръки, заедно с общо съобщение. Препоръките са насочени към това, което реално може да бъде постигнато през следващите 12-18 месеца. В препоръките приоритетите, определени на равнище ЕС (в годишния обзор на растежа на Комисията), са адаптирани на национално равнище. Същото се прави и за еврозоната. Препоръките се обсъждат между правителствените представители в Съвета, подкрепят се от лидерите на ЕС на среща на върха през юни и официално се приемат от финансовите министри на страните членки през юли. Практическо изпълнение на препоръките Националните правителства включват препоръките в плановете си за реформи и националните бюджети за следващата година. Контролът на бюджета на страните от еврозоната се засилва през есента. До 15 октомври правителствата на страните от еврозоната трябва да представят проектите си за бюджетни планове за следващата година. Комисията оценява тези планове в съответствие с изискванията на Пакта за стабилност и растеж . През ноември Комисията излиза с официално становище за всеки план, така че нейните насоки да могат да бъдат взети предвид в окончателната версия на националните бюджети. Министрите на финансите/икономиката на страните от еврозоната обсъждат оценката на Комисията за плановете по време на Съвета по икономически и финансови въпроси.Read more
Subscribe to RSS - За нас