Представителство в България

Митове за ЕС

ЕС срещу дезинформацията

Обзорът на дезинформацията (The Disinformation Review) има за цел да повиши обществената осведоменост по отношение на дезинформационни кампании от страна на про-кремълските руски медии за  Европейския съюз. Обзорът дава информация за това къде е публикувана дезинформацията и каква е тенденцията за седмицата.

Обзорът се публикува всеки вторник. Вижте как изглежда.

Справочник на дезинформацията (The Disinformation Digest) анализира как про-кремълските руски медии виждат света и какво казват независимите руски източници.

Дайджестът излиза всеки вторник. Вижте как изглежда.

Материалите се подготвят от Оперативната работна група East StratCom към Европейската служба за външна дейност с помощта на мрежа от над 450 журналисти, граждански организации, университетски преподаватели и официални институции в над 30 държави.

Мненията и оценките, изразени в обзора, не са официална позиция на ЕС.

Абонирайте се за англоезичната версия.

Абонирайте се за рускоезичната версия.

Туитър: @EUvsDisinfo

Популярни митове за ЕС

Мит
"Пакетът за Мобилност I е в интерес само на Франция и Германия; ... той не зачита позицията на периферните държави от Източна Европа, нарушава правото на свободна конкуренция,  мерките му дискриминират българския транспортен бранш и ще доведе до унищожаването му"

Факт

Предложението бе направено не от Франция, Германия или друга отделна държава, а от Европейската комисия, която защитава общия европейски интерес. Комисията направи своето предложение, за да се избегнат различни ограничителни национални мерки, които някои държави вече бяха започнали да налагат.

Позицията по Пакета за Мобилност I, приета от Съвета на министрите по транспорт на 3 декември 2018 г. , се постигна след повече от 18 месеца сложни преговори, в които участва и България - позицията беше подкрепена от страни от Изток и Запад, от центъра и периферията, съставляващи над 80 на сто от цялото население на ЕС. Законодателните промени защитават еднакво интереса европейските фирми и правилата ще са еднакви за всички.

Регулациите ще подпомогнат българските фирми, защото въвеждат еднакви критерии на цялата територия на Съюза и ще попречат на отделни държави да налагат едностранно твърде строги санкции. Формирането на цената на транспортната услуга като конкурентно предимство не бива да бъде за сметка на социалните права на работника. Свободната конкуренция на вътрешния пазар не може да служи като извинение за поведение в стил "Дивия Запад" в транспортния сектор.  Трудовата експлоатация на шофьори по европейските пътища е неприемлива. Нито един водач на превозно средство не бива да бъде принуждаван от работодателя си да живее в окаяни условия месеци наред, без да може да се връща при семейството си. Нито един водач не бива да бъде принуждаван да нарушава правилата за шофиране и почивки.  Предложеното европейско законодателство е в полза на шофьорите, на потребителите, на пътната безопасност и на транспортните фирми.

Мит
"Брюксел ни принуждава да заселваме хиляди нелегални имигранти в България."

Факт

Политиката по миграция на ЕС е причината за по-доброто опазване на външната граница на България. Новата Европейска гранична и брегова охрана започна работа първо на българската сухопътна граница. Хиляди нейни служители сега помагат националните гранични власти на държавите членки да патрулират в места като Гърция, Италия, България и Испания. Агенцията организира по-ефективно и принудителното връщане на лицата, които нямат право на бежански статут. Към настоящия момент Комисията е мобилизирала общо над 1 милиард евро спешна помощ за управление на миграцията по линия на текущата финансова рамка (за периода 2014—2020 г.).

Тази помощ бе предоставена на най-засегнатите държави членки — Италия, Гърция, България, Хърватия, Германия, Швеция, а сега и Испания. Броят на пристигащите мигранти по маршрута през Източното Средиземноморие спадна с 97 % след изявлението с Турция, договорено благодарение на ЕС и днес е с 90% по-малък в сравнение с пика от 2015 г.

Солидарността в ЕС засяга единствено хората, преследвани от насилие и конфликти по света, които имат право на закрила според международното право, а не нелегалните, икономически мигранти. Релокацията на хора с право на бежански статут на два пъти беше приемана като извънредна, еднократна мярка от Съвета на министрите на ЕС в помощ на Гърция и Италия. Тези решения бяха подкрепени от България. Разпределението на тежестта се изчисли по обща формула, като процентния дял на България за прием на бежанци беше нищожен спрямо нейното население. Предложението за постоянен механизъм за релокация на бежанци при извънредни ситуации н миграционен натиск е от интерес най-вече на държави като България, които са на първа линия по външните граници на ЕС. Ако бъде приета реформата на регламента от Дъблин, България ще може да разчита на солидарна помощ при бъдещи бежански кризи.

Мит
"ЕС ни кара да приемем Истанбулската конвенция, която налага учебни програми за изучаване на "нестереотипни роли на пола", признаването на "трети пол" и дава възможност за узаконяване на еднополовите бракове"

Факт

Истанбулската конвенция защитава жените от насилие – нито повече, нито по-малко. Това е първият всеобхватен международен инструмент в Европа, който се занимава с насилието срещу жените и домашното насилие – особено що се отнася до превенцията. Не става въпрос за налагане на нови социални стандарти, става дума за забрана на насилието. Този международен документ не може да отнеме суверенното право на България да определя националните си закони относно социалните права. Но той ще помогне за защита на жертвите. Насилието над жени се среща навсякъде — у дома, на работното място, в училищата и университетите, на улицата, в обществения транспорт и онлайн. Всяка жена може да стане жертва на насилие, което да повлияе на общото ѝ благосъстояние и да ѝ попречи да участва пълноценно в обществото. Около половината от жените в Европейския съюз са били обект на словесен, физически или онлайн сексуален тормоз. По данни на Евростат 80 % от жертвите на трафик в ЕС са жени. Животът без насилие е неотменно основно право. Лишаването на жените и момичетата от свобода означава лишаване на света от свобода. Страните членки в Съвета на ЕС подкрепят Конвенцията, Европейският парламент също.

Мит
"Доклад на ЕК нарежда България на 7-мо място в Европа по безопасно шофиране; ЕК твърди, че България е най-безопасната Балканска страна за шофиране"

Факт
В редица български медии бяха цитирани данни, които създадоха изопачена картина на ситуацията със сигурността по пътищата в Европейския съюз и конкретно в България. Тези позовавания бяха на фалшива класация, основана на броя пътни злополуки спрямо броя на населението. Но Европейската комисия никога не прави класации на държавите членки въз основа на данните за броя на пътните злополуки. Методиката на Комисията за докладване и класиране на пътната безопасност се основава на смъртните случаи отнесени към броя на населението. Всъщност според последните данни публикувани от Европейската комисия през ноември 2018 г., България е класирана на второ място в ЕС по брой смъртни случаи.

Мит
„България внася повече пари в бюджета на ЕС, отколкото получава обратно“

Факт

Икономическите ползи за България както от преките плащания, така и от участието в единния пазар, са несравними с нейната годишна вноска в общия бюджет на ЕС. Тези огромни ползи не биха могли да бъдат постигнати само с ограничения национален бюджет, който подлежи на стриктна фискална дисциплина и ограничения на дефицита до 3% от БВП. Добавената стойност на европейските фондове се усеща особено ясно по време на кризи – по данни на българското правителство в периода 2009-2012 г. чрез европейско финансиране са осъществени над 80% от публичните инвестиции в България.

За всяка от първите 10 години на своето членство, когато България започва да допринася около 1% от брутния си вътрешен продукт като вноска в общия бюджет на ЕС, страната е получавала в пъти повече финансиране от ЕС, отколкото стойността на тази вноска. За всяка от последните 4 години разликата е над 4 пъти, като очакванията са тенденцията да продължи. От макроикономическа гледна точка, трансфер от чужбина на стойност около и над 4% от БВП на година е от изключително значение за общата макроикономическа динамика.

За следващия дългосрочен бюджет на ЕС (за периода 2021-2027 г.) Европейската комисия предлага малко над 10 милиарда евро кохезионни средства за България за периода 2021-2027г  по текущи цени. Ако трябва да се сравни със сегашния пакет на политиката на сближаване при отчитане на инфлацията за изминалия период се предвижда нарастване с около 8% на финансирането за България.