Current portal location

Website content

Често задавани въпроси

Other linguistic versions available via language menu

Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) е наименованието на търговско споразумение, което понастоящем е предмет на преговори между Европейския съюз и Съединените щати. Преговорите са насочени към премахване на пречките пред търговията (мита, ненужно регулиране, ограничения по отношение на инвестициите и т.н.) в редица икономически сектори, с цел да се улесни търговския обмен на стоки и услуги между ЕС и САЩ. Стремежът на ЕС и САЩ е също така да улеснят своите предприятия да инвестират в икономиките от двете страни на океана.

Идеята за търговско споразумение между ЕС и САЩ не е нова,  такава стъпка отдавна се обсъжда от правителствата, деловите и академичните среди.  През последните години в отношенията между ЕС и САЩ се наложи разбирането, че е време тази идея да бъде реализирана. 

Преди да вземат решение за започването на преговори, през 2011 г. ЕС и САЩ създадоха работна група от правителствени експерти, която да набележи насоките за евентуално споразумение в областта на търговията и инвестициите между двете икономически сили.  Групата бе председателствана съвместно от комисаря на ЕС по въпросите на търговията и търговския представител на САЩ -  т. нар. Работна група на високо равнище за работни места и растеж , която направи задълбочен анализ на възможностите и потенциалните трудности при сключването на евентуално споразумение.  Тя стигна до заключението, че едно всестранно споразумение, обхващащо всички сектори, ще изиграе изключително положителна роля, ще отвори търговията и ще даде желан тласък на икономическия растеж и създаването на работни места от двете страни на Атлантическия океан.  Препоръката на работната група бе да се даде ход на преговорите.

Решението за започване на преговорите до голяма степен бе резултат от продължаващата икономическа криза и прекъсването на многостранните търговски преговори в рамките на Световната търговска организация или т.нар. „програма за развитие от Доха“. Освен това реформата на Общата селскостопанска политика на ЕС и високите цени на стоките показаха, че двете страни са готови да обсъдят въпроси от областта на селското стопанство и да водят преговори за отварянето на пазарите си.

Както винаги преди да вземе решение дали да започне преговори за сключване на търговско споразумение, ЕС извърши оценка на въздействието относно възможните последици от споразумението. В оценката се разглежда не само потенциалното икономическо въздействие, но също така и евентуалното отражение върху социалната област и околната среда. Анализират се и резултатите от наличието на различни степени на либерализация на търговията между ЕС и САЩ. Във всеки случай според оценката цялостният ефект за ЕС е положителен, като също става ясно, че колкото по-голяма е степента на либерализация,  толкова по-добър е общият резултат.

Едно от проучванията, върху които стъпи оценката на въздействието на Комисията, бе независимият доклад, възложен от ЕС на Центъра за изследвания в областта на икономическата политика в Лондон (CEPR). В проучването, озаглавено "Ограничаване на пречките пред трансатлантическата търговия", са очертани икономическите ефекти на ТПТИ както за ЕС, така и за САЩ.

В него се посочва, че икономиката на ЕС би могла да извлече ползи на стойност 119 милиарда евро годишно, което се равнява на 545 EUR повече за едно домакинство в ЕС.  Според проучването американската икономика би могла да спечели допълнително 95 милиарда евро годишно или 655 EUR на едно американско семейство.  Цената на тези ползи е много ниска, тъй като те ще бъдат постигнати в резултат от премахването на митата, на ненужните правила и бюрократичните пречки, които затрудняват търговския обмен през океана. Допълнителният икономически растеж, който се очаква в резултат на ТПТИ, ще бъде от всеобща полза. Насърчаването на търговията е добър начин да стимулираме растежа на нашите икономики чрез създаването на повече търсене и предлагане, без да се налага да увеличаваме публичните разходи или заеми. ТПТИ би било възможно най-евтиният пакет от мерки за стимулиране на икономиката. 

Въпреки че равнището на митата между ЕС и САЩ и сега е ниско  (средно 4 %), мащабът на икономиките на ЕС и САЩ взети заедно и на търговията между тях е такъв, че премахването на митата ще окаже благоприятно въздействие върху работните места и растежа.  Начинът, по който тези преговори биха могли да доведат до реални икономии, до създаване на работни места и до повече ползи за потребителите, е именно чрез премахване на ненужните правила и регулиране - т.нар. нетарифни бариери.  Те са резултат от съществуващите различия в регулирането и стандартите.  Премахването им може да се окаже сложно, тъй като, въпреки че както ЕС, така и САЩ разполагат с достатъчно добри системи за гарантиране на безопасността и защитата на потребителите, те често възприемат различен подход за постигането на една и съща цел.  Спазването на правила в рамките на две отделни системи може да струва време и пари.

Цената на ненужната бюрокрация може да достигне равностойността на митнически налози в размер 10-20 % от цената на стоките - допълнителен разход, който се плаща от потребителя.  В независимо проучване, проведено от Центъра за изследвания в областта на икономическата политика в Лондон (CEPR), озаглавено „Ограничаване на пречките пред трансатлантическата търговия“, се посочва, че до 80 % от икономическите ползи от ТПТИ ще бъдат резултат от намаляването на разходите, свързани с бюрокрацията и регулирането, както и от либерализирането на търговията с услуги и обществени поръчки.  Ето и някои практически примери за това:

  • Както ЕС, така и САЩ имат високи стандарти за безопасност по отношение на автомобилите. ТПТИ може да даде възможност на ЕС и САЩ да признават взаимно своите стандарти, така че автомобилите, които са доказано безопасни за продажба от едната страна на Атлантическия океан, да могат да се продават от другата, без да са необходими допълнителни изпитвания или без да се налага те да бъдат адаптирани, за да отговорят на допълнителни спецификации;
  • Отварянето на американския сектор на обществените поръчки за европейските строителни предприятия би могло да им даде възможност да се конкурират за големи проекти за строителство на сгради и обществен транспорт в САЩ.

Европейските предприятия, европейските работници и граждани ще извлекат огромна полза от по-отворения американски пазар.  В ЕС има много силно конкурентни предприятия, които произвеждат висококачествени продукти и услуги, включително редица световни лидери и водещи марки.   В областта на селското стопанство например фитосанитарните разпоредби на  САЩ забраняват европейските ябълки, а според разпоредбите им за безопасност на храните вносът на редица европейски сирена е незаконен.  Премахването на митата и другите пречки пред търговията ще позволи на европейските производители да продават повече на американците:  това е от полза за предприятията, от полза е и за заетостта. Отстраняването от страна на ЕС на пречките пред навлизането на продукти и инвестиции от САЩ ще означава по-голям избор и по-ниски цени за хората тук в Европа.  Няма никакво съмнение, че двете страни ще спечелят от по-нататъшното отваряне на пазарите за търговията и инвестициите.  Това ще бъде от полза за всички.

Дори при настоящата ситуация, когато еврозоната се възстановява от икономическата криза, търговията с Европа предлага огромни възможности за нашите партньори от САЩ.  ЕС е най-голямата икономика в света:  средният доход на глава от населението - или 500 милиона европейски граждани - възлиза на 25 000 EUR.

Това означава също, че ЕС е най-големият пазар в света.  Той е и най-големият вносител на стоки и услуги, най-големият източник на инвестиции за чужбина и същевременно най-големият получател на инвестиции от чуждестранни предприятия. 

ЕС е най-големият инвеститор в САЩ (през 2011 г.), втората по значение дестинация за износа на стоки от САЩ (през 2012 г.), както и най-големият пазар за износа на САЩ на услуги (през 2010 г.).

ЕС има забележителни постижения при договарянето на споразумения за свободна търговия.  Така например сложните и всеобхватни споразумения за свободна търговия с Южна Корея и Сингапур бяха приключени относително бързо в рамките само на четири години.  ЕС полага много усилия за отваряне на пазарите чрез преговори с други държави, като например Индия, Япония, Виетнам и Малайзия.  Като една от най-отворените икономики в света, ЕС продължава да се придържа към принципа на свободната търговия.

В областта на търговската политика Европейската комисия преговаря от името на ЕС и неговите 27 държави членки: един глас, който говори от името на 500 милиона души, е по-ефективно решение, отколкото ако всяка държава — членка на ЕС, се опита да води преговорите самостоятелно. ТПТИ не е изключение и затова Комисията, представлявана от европейския комисар по търговията Карел де Гухт, ще представлява ЕС на масата на преговорите. Комисията води преговорите на базата на насоки, съгласувани със Съвета, в който са представени правителствата на всички държави — членки на ЕС. Водещата роля в преговорите е на службата за търговия към Комисията. Тя си сътрудничи активно с други служби на Комисията, особено с работещите по въпросите, които са в центъра на преговорите. Списъкът с основните преговарящи от страна на ЕС е предоставен на разположение на обществеността.

Основният преговарящ от страна на САЩ е търговският представител на Съединените щати (USTR).

Докато траят преговорите Европейската комисия своевременно информира държавите — членки на ЕС, в рамките на Съвета и Европейския парламент за постигнатия напредък. Накрая, след като преговарящите страни стигнат до споразумение, Съветът, заедно с Европейския парламент, ще разгледа и одобри или отхвърли окончателното споразумение. От страна на САЩ, това ще направи Конгресът на САЩ.

Първият кръг от преговорите се състоя през юли, а следващите кръгове се провеждат на всеки няколко седмици.

Желанието както на ЕС, така и на САЩ е да се избегне проточването на преговорите с години.  Като цяло би следвало споразумение да може да се постигне в рамките на няколко години, но най-важното, разбира се, е да се постигне добър резултат.

Работната група на високо равнище между ЕС и САЩ, която бе създадена, за да проучи потенциалните въздействия, които би имало евентуално споразумение за търговия и инвестиции, изготви доклад, в който се излагат редица препоръки.

За преговарящите тези препоръки поставят добра основа за начало на преговорите.

Преговорите за ТПТИ ще обхванат редица области на икономиката, включително промишлеността, услугите и селското стопанство. Чрез премахването на бариерите пред търговията то ще даде тласък на икономическия растеж, ще допринесе за създаването на работни места и за постигането на по-ниски цени. В независимо проучване, проведено от Центъра за изследвания в областта на икономическата политика в Лондон (CEPR), се посочва, че икономиката на ЕС може да извлече ползи на стойност 119 милиарда евро годишно - или 545 EUR за едно домакинство в ЕС, а за САЩ ползите възлизат на 95 милиарда евро годишно. 

Износът от всички сектори на икономиката се очаква да нарасне и по този начин да благоприятства създаването на работни места.  В някои отрасли увеличението на износа вероятно ще е по-голямо, отколкото в други.  Износът от ЕС за САЩ на моторни превозни средства например се предвижда да нарасне със 149 %.  Това отчасти отразява значението на двустранната търговия с части и компоненти, както и очакваното по-нататъшно интегриране на тези промишлени области от двете страни на океанa. 

Не само търговията между ЕС и САЩ се очаква да нарасне:  в резултат на по-голямото търсене на суровини, компоненти и други материали, износът на ЕС за други държави също се очаква да бъде по-голям.   Според прогнозите износът на метални продукти към останалата част от света ще нарасне с +12 %, на преработени храни с +9 %, на химикали с +9 %, на други продукти на преработващата промишленост с +6 % и на други превозни средства с +6 %.  ТПТИ ще бъде търговско споразумение, което отговаря на действителността на 21-ви век - разгръщането на стопанската дейност ще бъде от полза не само за многонационалните предприятия, но и за малките и средните предприятия, както под формата на пряк износ, така и чрез доставки за по-големите предприятия.

Икономическият растеж и по-добрата производителност, които ще бъдат постигнати в резултат на споразумението, ще донесат ползи за работниците в ЕС и САЩ, както по отношение на заплащането на труда като цяло, така и от гледна точка на нови възможности за заетост както на висококвалифицираните работници, така и на тези с по-ниска квалификация.

На практика преговорите вероятно ще отнемат няколко години.  След това споразумението ще трябва да бъде одобрено - от страна на ЕС това ще направят Европейският парламент и всички държави-членки на ЕС, а от американска страна - Конгресът на САЩ.  Нашата цел е възможно най-много мита и други пречки пред търговията да бъдат премахнати в момента, в който споразумението се одобри и се превърне в законодателен акт.  Колкото по-бързо се случи това, толкова по-скоро можем да започнем да реализираме ползите.  Възможно е обаче някои от промените да бъдат постепенно въведени с течение на времето.

ТПТИ ще донесе ползи за всички в ЕС - в размер на около 545 EUR на едно домакинство в ЕС,  като тази полза ще бъде под формата на по-евтини стоки и услуги.  Цените ще спадат, защото няма да има вносни мита върху стоките от САЩ, а ненужната регулация, която оскъпява търговския обмен между ЕС и САЩ, ще бъде премахната.  За нас ще бъде от полза също и фактът, че ЕС и САЩ ще се споразумеят за взаимно признаване на техническите си стандарти в редица области, така че вместо да произвеждат стоките съобразно две различни системи от спецификации, производителите ще могат да спазват само един набор от правила, които ще важат както в ЕС, така и в САЩ.  По този начин отсъствието на „бюрокрация“ ще доведе до намаляване на разходите, а оттам и на цените.

Не. Преговорите, които ще водим за целите на споразумението, няма да засегнат равнището на защита, което съществува в момента. Високото ниво на защита тук в Европа не подлежи на обсъждане. Но да не забравяме, че САЩ също се отнасят много сериозно към въпроса за защитата на своите граждани. Както ЕС, така и САЩ се стремят да осигурят това високо равнище на защита, но подходът, който възприемат за тази цел, е различен. В някои случаи в ЕС се разчита повече на регулиране, а в САЩ се предявяват искове. И двата подхода могат да бъдат резултатни, но нито един от тях не е съвършен. И двете страни имат какво да научат една от друга.

Това не е надпревара за занижаване на стандартите. Осигуряването на съответствие между двете регулаторни системи не означава, че се търси „най-малкият общ знаменател“, а целта е да се установи къде правилата се различават ненужно. Няма да се прави какъвто и да било компромис по отношение на безопасността, защитата на потребителите или околната среда. Подходът ни обаче ще бъде прагматичен, що се отнася до намирането на по-добри и по-съгласувани решения. Разбира се, всяка страна ще запази правото си да урежда въпросите, свързани с околната среда, безопасността и здравето, на равнището, което сметне за подходящо.

Преговорите за ТПТИ обхващат областта на селското стопанство. Отварянето на селскостопанските пазари ще бъде двупосочно и ще донесе ползи както за ЕС, така и за САЩ. САЩ са заинтересовани от това да продават повече от своите селскостопански стоки, например царевица и соя. Износът от ЕС за САЩ е предимно от хранителни продукти с по-висока стойност, като спиртни напитки, вино, бира и преработени хранителни продукти (напр. сирене, шунка и шоколад). ЕС има очевиден интерес от възможността да продава на САЩ повече от първокачествените храни, които произвежда, без да има ненужни тарифни или нетарифни бариери. За някои европейски хранителни продукти, включително например редица сирена, млечни продукти, както и ябълки и круши, са в сила съществени нетарифни бариери, ограничаващи достъпа им до пазара на САЩ. Други продукти се облагат с високи мита от страна на САЩ: консервираните кайсии с до 30%, сините сирена — като "Горгондзола" и "Рокфор" — с повече от 25%, а шоколадът — с над 20%. Премахването на тези и други бариери би допринесло за стимулиране на износа от ЕС за САЩ.

Не. Законодателството, което е основополагащо по отношение на ГМО, например, или защитата на човешкия живот и човешкото здраве, здравето на животните и хуманното отношение към тях или околната среда и интересите на потребителите, няма да бъдат предмет на преговорите.

Съгласно разпоредбите на ЕС, ГМО, които са разрешени за употреба в храни, фуражи или за засаждане като култури, вече могат да бъдат продавани в ЕС.  Заявленията за разрешаване на ГМО се разглеждат от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) и след това се изпращат на държавите — членки на ЕС, за да изразят своето мнение. Досега са разрешени 52 ГМО.  Оценката за безопасност, която ЕОБХ извършва преди даден продукт да бъде пуснат на пазара, както и процедурата за оценка на риска няма да бъдат засегнати от преговорите.

ЕС и САЩ вече обменят информация относно политиката, регулирането и техническите въпроси, свързани с ГМО. Този вид сътрудничество допринася за минимизирането на въздействието на търговията върху съответните ни системи за одобряване на ГМО. За нас ТПТИ е възможност да засилим това сътрудничество.

Не, това няма да се случи.  Преговорите не означават излагане на риск на здравето на нашите потребители с цел извличане на търговска печалба.  Строгото европейско законодателство, свързано например с използването на хормоните или уреждащо защитата на човешкия живот и човешкото здраве, здравето на животните и хуманното отношение към тях или околната среда и интересите на потребителите, няма да бъде предмет на преговорите.

Не, това няма да се случи. 

Първо, в киносалоните ни и по телевизионните ни канали и сега има много американски филми. Европа не е затворена за американските филми.

Второ, силната европейска филмова индустрия няма да бъде „задушена“ от прилив на нови американски филми и телевизионни сериали. В ЕС съществуват разпоредби за защита на културното многообразие в Европа, като например богатството, което ни дават многобройните езици, които се говорят на нашия континент.  ЕС и държавите членки разполагат със законодателство, което защитава и насърчава културното разнообразие, например в областта на филмопроизводството и телевизионните програми — т.нар. аудиовизуален сектор.  ЕС няма да изложи  на риск правото и способността си да защитава културното наследство на Европа.

В насоките за преговорите държавите членки ясно показаха на Комисията, че аудиовизуалният сектор не е обхванат от преговорите в частта, свързана с услугите и правото на установяване.

Не. ТПТИ няма да замени, отмени или измени автоматично законовите и подзаконовите нормативни актове на ЕС. Всяка промяна в законовите, подзаконовите актове и разпоредбите на ЕС, свързана с либерализирането на търговията, ще трябва да бъде одобрена от държавите - членки на ЕС, в рамките на Съвета и от Европейския парламент.

Сключването на търговско споразумение между ЕС и САЩ ще има ефект върху световната икономика изобщо.  Така например активизирането на търговията между двата икономически „гиганта“ ще повиши търсенето на суровини, компоненти и други материали, които се произвеждат от други държави.  Очаква се това да генерира за световната икономика 100 милиарда евро в допълнение към нарастването на търговията между ЕС и САЩ.  Колкото по-широкообхватно бъде постигнатото споразумение между ЕС и САЩ, толкова по-голяма ще бъде ползата за останалата част от света.

Хармонизирането на техническите стандарти между ЕС и САЩ би могло да се превърне в основа за разработването на световни стандарти:  мащабите на трансатлантическия пазар са толкова големи, че ако на него действа един набор от правила, то би било в интерес на другите държави да приемат тези правила.  По този начин те ще произвеждат стоки, които ще трябва да отговарят само на един набор от спецификации, а това ще направи търговията в целия свят по-лесна и по-евтина.

Не. Целта на ACTA - „Търговското споразумение за борба с фалшифицирането“, бе прекратяването на търговията с фалшифицирани стоки.  Естествено, позицията на Европейския парламент - който гласува против ACTA - ще бъде зачетена в пълна степен.  Няма да има въвеждане на ACTA по заобиколен начин.

ТПТИ ще бъде всестранно споразумение, което ще обхване редица икономически сектори.  Въпросите, свързани  с правото върху интелектуалната собственост (ПИС), като например авторските права и търговските марки, ще бъде само един от елементите на споразумението.  Както в ЕС, така и  в САЩ вече съществуват ефективни правила за защита на системите за ПИС, независимо че в някои случаи подходът за осигуряването на тази защита е различен.  Нямаме намерение да хармонизираме законодателството на ЕС и САЩ в областта на интелектуалната собственост.  Като ни дава възможност да обърнем специално внимание на ограничен брой конкретни въпроси, свързани с ПИС, които са от интерес както за ЕС, така и за САЩ, ТПТИ може да улесни търговията помежду ни, без да накърни тези разпоредби. 

Европейската комисия, държавите - членки на ЕС, и Европейският парламент единодушно смятат, че уреждането на спорове между инвеститорите и държавата (УСИД) е важен инструмент за защита на европейските инвеститори в чужбина.

Фактът, че дадена държава има силна правна система, не във всички случаи гарантира адекватна защита на чуждестранните инвеститори. Дадено правителство би могло да отчужди инвестициите на определен инвеститор (например чрез национализация) или да приеме разпоредби, които да лишат от стойност направената от него инвестиция, например чрез внезапна забрана на даден продукт, който се произвежда в предприятие, притежавано от чуждестранен инвеститор, без да изплати обезщетение, като обаче не забрани продуктите, произвеждани от местните производители. Ако инвеститорите нямат възможност да предявят иск пред местните съдилища или местните съдилища не са в състояние ефективно да се справят с предявените искове, тогава инвеститорите няма къде другаде да се обърнат. При такива обстоятелства клаузите за УСИД в инвестиционните споразумения дават сигурност на инвеститорите, защото им гарантират възможност за предявяване на иск за обезщетение.

Въпреки че ЕС и САЩ са развити икономики, по отношение на своите инвестиции инвеститорите все още могат да срещнат проблеми, които не могат да бъдат ефективно разрешени от местните съдилища. Ето защо смятаме, че включването на разпоредби за защита на инвеститорите в ТПТИ има очевидна добавена стойност. И тъй като ще послужи за обединяването на двете най-големи големи икономики света, ТПТИ ще се превърне в основа, върху която ще се градят стандарти за бъдещето.

Включването на мерки за закрила на инвеститорите не лишава правителствата от възможността да приемат законодателни актове, нито води до тяхната отмяна. То може да доведе най-много до изплащането на обезщетения. От години държавите - членки на ЕС, разработват законодателство, в резултат на което днес действащите споразумения са 1,400. Осем държави членки имат инвестиционни споразумения със САЩ. Тези споразумения не им попречиха да хармонизират законодателството си с достиженията на правото на ЕС при преговорите им за членство. Във всеки случай ЕС работи за това да осигури още по-голяма яснота, с която да се гарантира, че нормативните актове на практика не могат да бъдат успешно оспорени.

Европейската комисия признава, че системата може да бъде подобрена и взе активно участие в разработването на новите правила на Организацията на обединените нации относно прозрачността на УСИД. В двустранните търговски споразумения, по които води преговори, ЕС се стреми да въвежда по-добри правила, например относно държавния контрол по отношение на арбитрите, кодекса за поведение на арбитрите и др.

Не, в никакъв случай. Фактът, че ЕС и САЩ са решили да започнат двустранни преговори, не означава, че няма да се придържаме към многостранния подход, който включва възможно най-много държави. Ние положихме огромни усилия за постигането на договореност в рамките на срещата на Световната търговска организация (СТО) в Бали, на която 159 държави се споразумяха за мерки, които ще донесат огромни ползи за световната икономика и в частност за развиващите се държави. Споразумението от Бали ще даде тласък на преговорите в рамките на СТО и ще се превърне в основа за възобновяването на многостранните търговски преговори — т. нар „кръг Доха“. По същия начин ТПТИ ще се превърне в стимул за другите страни в многостранния процес да подновят преговорите в рамките на СТО. Освен това, ако както ЕС, така и САЩ успеят да хармонизират голяма част от своите разпоредби и стандарти, това би могло да послужи като основа за създаването на правила от световен мащаб, с всички икономии на разходи и икономически ползи, които това ще донесе.

За да се работи по търговските преговори и да се постигне успех, е необходима известна поверителност, в противен случай ситуацията ще бъде сходна с игра, в която картите са разкрити на другия участник.

Въпреки това в хода на преговорите Европейската комисия ще продължи да взаимодейства с търговски сдружения, потребителски организации, представители на промишлеността и други представители на гражданското общество.

Европейската комисия ще информира държавите членки - в рамките на Съвета - и Европейския парламент за постигнатия напредък.  След приключването на преговорите тези две институции - Съветът, в чийто състав влизат представители на правителствата на държавите членки, и пряко избраният Европейски парламент - ще одобрят или отхвърлят споразумението.

В оценката на въздействието на Европейската Комисия бе направена констатацията, че общото въздействие на ТПТИ със САЩ ще бъде умерено по отношение на околната среда. Дори степента на либерализация да е голяма, прогнозата е за много ограничено увеличение на глобалните емисии на CO2. Според оценката възможните други отрицателни странични ефекти от ТПТИ — като например повече отпадъци, ограничено биоразнообразие и засилено използване на природните ресурси — би следвало до голяма степен да бъдат компенсирани от ползите от активизираната търговия в областта на екологичната индустрия.

Сега, когато началото на преговорите вече е дадено, Европейската комисия ще проведе оценка на въздействието на търговията върху устойчивото развитие. В нея ще бъде разгледано по-специално потенциалното въздействие на ТПТИ върху околната среда и социалната област.  Оценката ще бъде извършена от независим изпълнител и ще включва представителна консултация със заинтересованите страни и гражданското общество както в ЕС, така и в САЩ. Този процес ще предостави действителна възможност за провеждането на консултации, събирането на информация и разпространяването на резултатите.

Не. Фактът, че в ЕС и САЩ защитата на данните е регламентирана по различен начин, не е новост. Преговорите за ТПТИ обаче не са средството за отстраняване на тези различия. Ние вече сме разработили подходящи методи за обработка на трансатлантически потоци от данни — например Споразумението относно неприкосновеността (Safe Harbour Agreement). Освен това в момента водим преговори със САЩ относно достъпа до данни от страна на правоприлагащите органи. Целта е постигането на рамково споразумение за защита на данните, с което да бъдат подкрепени съвместните ни усилия в борбата с тероризма и тежките престъпления. ТПТИ няма да засегне тези преговори.

Не, не се предвижда хармонизация. Както в ЕС, така и в САЩ стандартите и регулаторните режими са многобройни. Различията между тях могат да доведат до допълнителни разходи за производителите, например чрез необходимостта да се поддържат отделни производствени линии. В крайна сметка тези разходи се поемат от потребителите.

Целта на ТПТИ не е взаимно да се убедим да променим системите си, а да се намерят начини за по-гладкото функциониране на тези системи. Три от областите, в които има поле за сближаване на нормативните уредби, са производството на превозни средства, медицинска апаратура и фармацевтични продукти.