Interreg : European Territorial Co-operation

European Territorial Cooperation (ETC), better known as Interreg,  is one of the two goals of cohesion policy and provides a framework for the implementation of joint actions and policy exchanges between national, regional and local actors from different Member States. The overarching objective of European Territorial Cooperation (ETC) is to promote a harmonious economic, social and territorial development of the Union as a whole. Interreg is built around three strands of cooperation: cross-border (Interreg A), transnational (Interreg B) and interregional (Interreg C).
Five programming periods of Interreg have succeeded each other:
 INTERREG I (1990-1993) -  INTERREG II (1994-1999) - INTERREG III (2000-2006) - INTERREG IV (2007-2013) - INTERREG V (2014-2020)

 Допълнителни инструменти

  •  
  •  Намаляване на шрифта  
  •  Увеличаване на шрифта  

Новини

    Политика на сближаване, която да включва всички региони от най-силните до най-слабите е от жизненоважно значение за успеха на Европейския съюз.

    Европейските региони са гръбнакът на Европейския съюз — в политически, икономически, социален и културен аспект. Ето защо продължаващата силна подкрепа за регионите за периода след 2020 г. е от жизненоважно значение за успеха на Европа. Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) ни предлагат възможност за постигане на реален тласък и увеличаване на инвестициите. Те гарантират, като насърчават сътрудничеството, че Европа има значение за гражданите и че е достъпна за тях.

    Още на ранен етап Бавария разработи позициите си по реформата на ЕСИФ, която ще се проведе след 2020 г. Основната ни загриженост, която споделяме и с другите региони на Европа, е как да запазим подходящо ниво на ЕСИФ за всички европейски региони. Това важи по-специално за по-силно развитите региони, като например Бавария, така че техните по-силни регионални върхови постижения да продължат да облагодетелстват по-слабо развитите си съседи чрез повишено търсене и допълнителна добавена стойност. Една обща европейска политика за подпомагане обединява Европа, вместо да я разделя на „донори“ и „получатели“.

    Също така в един силен регион като Бавария има нещо повече от процъфтяващи градове. По-специално областите, граничещи с Чешката република, са част от структурно по-слаби области и следователно приоритетни области за интервенция на Европейския фонд за регионално развитие.

    Регионалната политика на ЕС е толкова важна за нас, защото засяга пряко хората в Бавария и в другите европейски региони. Много проекти в Бавария могат да се реализират само благодарение на средства от ЕС. За разлика от краткосрочните механизми за управление на кризи, ЕСИФ предоставя дългосрочно финансиране през целия период на финансиране, като средствата и ресурсите се определят предварително. Това позволява висока степен на планиране и финансова сигурност Също така се предоставя възможност за преследване на важни общоевропейски цели, които не винаги водят до „бързи победи“, а вместо това изискват по-дългосрочна политическа издръжливост. Дългосрочните, устойчиви, основани на безвъзмездни средства ЕСИФ не следва да се заменят със селективни инструменти за краткосрочно финансиране; вместо това следва да се запази тяхната стратегическа, споделена, ориентирана към резултатите структура за финансиране на проекти.

    „Да строим мостове, а не стени“ трябва да бъде мотото на Европа за периода след 2020 г. Всички страни трябва да работят заедно, без да създават ненужни разделения. Това изисква още по-силно трансгранично сътрудничество. Interreg програмите безспорно са допринесли много за интеграцията на Европа. Работата със съседите ясно демонстрира на местните хора добавената стойност на една стабилна Европа — граничните райони от миналото са се превърнали в места за срещи на бъдещето.

    Следва да бъдат засилени и новите политически подходи, като например макрорегионалните стратегии и създаването на по-нататъшни полезни взаимодействия в транснационалните програми на ЕС. В качеството си на действащ председател на стратегията на ЕС за Алпийския регион (EUSALP), Бавария се ангажира да засили макрорегионалните стратегии на ЕС след 2020 г. Също така тя е твърдо решена да ограничи бюрократичната тежест на политиката за финансиране, като по този начин ще укрепи независимостта, като същевременно гарантира, че регионалната помощ поддържа добавената стойност.

    Европейската политика на сближаване е действителен израз на европейската солидарност — по-силните страни подкрепят по-слабите. Бавария разбира и оценява това. Тя също е изпитала солидарността от страна на другите по пътя си от селскостопанска област до земя на иновациите. Днес баварските предприятия си сътрудничат с партньори в цяла Европа. Ето защо една стратегическа европейска регионална политика обхваща всички европейски региони, включително и по-развитите. Това е единственият начин да засилим социалното и регионалното сближаване в рамките на държавите членки и между тях, като същевременно подкрепяме икономическия успех на всички региони. Когато успеем да постигнем това и когато местните хора постигнат конкретни успехи като резултат от европейското сътрудничество, гражданите ще се радват на новооткритото доверие в ЕС.

     БЕАТЕ МЕРК

    Държавен министър по европейските въпроси и регионалните отношения на Бавария

    Panorama 62: Boosting innovation across the regions

    Карл-Хайнц Ламберц, председател на Европейския комитет на регионите, обяснява как наскоро стартираната инициатива #CohesionAlliance се стреми да повиши осведомеността сред европейските граждани относно основната инвестиционна политика на ЕС.

     

    Тази година без съмнение Европейският съюз избегна две популистки и особено опасни заплахи за единството си — в Нидерландия и във Франция. Доказателства за желанието на Европейския съюз за реформа може да се намерят в най-голяма степен в размишленията му за бъдещето на Европа, макар и днес тя да се намира на кръстопът.

    Направени са опити за реформи, понякога към по-добро, но „старите“ политики все още представляват заплаха — предимно за политиката на сближаване и общата селскостопанска политика. В същото време се появяват нови предизвикателства, като например „Брекзит“ или необходимостта да се направи повече за безопасността на гражданите, за отбраната, за управлението на миграцията и бежанците и за външната политика.

    В тази ситуация би било грешка да се изберат грешните цели и поради това европейският Комитет на регионите (КР) защитава една силна и ефективна политика на сближаване, видима за гражданите.

    За да я защити по-добре, беше създаден #CohesionAlliance или Алиансът за сближаване. Познаването на политиката на сближаване сред широката общественост е твърде слабо, въпреки че тя е основната инвестиционна политика на ЕС. Всъщност съществува тенденция да забравим как би изглеждала Европа без тази политика

    Цифрите говорят

    Както беше посочено в документа за размисъл относно бъдещето на финансите на ЕС, никога не трябва да се забравя, че за периода 2007—2013 г. по линия на политиката на сближаване беше предоставена финансова помощ на 121 400 стартиращи предприятия и на около 400 000 малки и средни предприятия, за 94 955 изследователски проекта и 33 556 проекта за сътрудничество между МСП и изследователски центрове, за 41 600 нови дългосрочни работни места в областта на научните изследвания, за 1500 км подобрена железопътна линия в трансевропейската транспортна мрежа и накрая за 49,7 милиона участия в интервенции, насочени към подобряване на човешкия капитал, като почти половината от него е придобил нови умения.

    За гражданите на Европа политиката на сближаване е олицетворение на идеята за Европа, която предлага защита, по-специално от негативните последици от глобализацията. Също така не е случайно, че подкрепата на гражданите за тази политика непрекъснато нараства, както показва неотдавнашно проучване на Евробарометър от юни 2017 г., в което 78 % от гражданите считат, че регионалните инвестиции на ЕС имат положително въздействие върху техния град или регион.

    Тази защита е осезаема — цифрите говорят сами по себе си — но политиката на сближаване остава една от най-атакуваните европейски политики в контекст, в който в бъдеще се очаква драстично намаляване на многогодишната финансова рамка (МФР), по-специално като резултат от излизането на Обединеното кралство от ЕС.

    Моят анализ е следният: само КР не може да защити тази политика и да постигне очакваните резултати. Посредством #CohesionAlliance КР трябва да стане катализатор на всички инициативи за сближаване, които се зараждат на териториите. Тези инициативи са многобройни и с добро качество: градовете, регионите, гражданското общество, икономическият свят, асоциациите и мрежите, всички те се мобилизират, за да предложат нова бъдеща политика на сближаване.

    Всъщност идеята не е да се приемат неизменните принципи на една точно определена политика на сближаване. Напротив, решението трябва да покаже, че за да продължи политиката на сближаване, тя трябва да бъде трансформирана, като се разчита на нейните основополагащи принципи и на една благоприятна триада, основана на териториалното сближаване, мобилизирането на частния сектор чрез подходящи финансови инструменти и участие в един по-гъвкав Пакт за стабилност и растеж.

    Становището на КР „в полза на една силна и ефективна европейска политика на сближаване след 2020 г.“ подчертава тази насока: бюджет, който да отговаря на нашите амбиции; потвърждаване на принципа на политиката за партньорство, основаващ се на териториален подход; драстично опростяване на процедурите, по-специално на тези за управление и контрол, основани на принципите на диференциация и пропорционалност; по-силна връзка със структурните реформи чрез предварителни условия; нови показатели за разпределяне на средствата и по-добро отчитане на субрегионалните различия; и подобрена видимост на резултатите.

    Обединяване на силите

    КР и основните сдружения на местните власти (CPMR, AER, Eurocities, CEMR, AEBR) се събраха, обединени от тези принципи, и създадоха платформата #Cohesion Alliance, предназначена да събира всички инициативи, които могат да бъдат определени сред тези общи принципи. По този начин КР може да се превърне в институционален говорител на териториите и исканията на гражданите в преговорите за бъдещата МФР и в разработването на бъдещи регламенти, които ще ръководят използването на европейските структурни и инвестиционни фондове.

    След приемането на становището на КР на 12 май 2017 г. и стартирането на голямата инициатива #Cohesion Alliance на 18 май, ние ще стартираме тази платформа на политическо равнище на 9 октомври по повод на Европейската седмица на регионите и градовете.

    Моята амбиция е тази инициатива да стане възможно най-осезаема и видима, за да достигне максимален брой избрани местни, регионални, национални и европейски представители и освен това да достигне до всички, които ежедневно усещат добавената стойност на политиката на сближаване.

    Поради тази причина този алианс ще бъде в центъра на срещата между Комисията по регионално развитие на Европейския парламент и Комисията по териториално сближаване на Комитета на регионите, която ще се проведе на 10 октомври. Ще бъде важно да предадем тези послания както на комисар Крецу, така и на Съвета по общи въпроси на 15 ноември, с цел да продължим да повишаваме осведомеността на онези държави членки, които ще вземат решения за бюджета, от решаващо значение за бъдещето на Европа.

    Заедно с Алианса ще съберем цялата си енергия, за да защитим политиката на сближаване в интерес на всички европейци.

    С цел да бъде оползотворен пълният икономически потенциал на граничните региони на ЕС, в които живеят 150 милиона граждани, днес Комисията открива „Гранично координационно звено“. То ще предоставя на регионите подкрепа, съобразена с техните нужди, за да им помогне да премахнат пречките пред трудовата заетост и инвестициите.

    За предприятията, работниците и студентите боравенето с различни административни и правни системи представлява усложнение и е свързано със значителни разходи. В контекста на отправения в речта за състоянието на Съюза през 2017 г. призив на председателя Юнкер за гарантиране на справедливост в нашия единен пазар, чрез набор от конкретни действия Граничното координационно звено ще помага на граничните региони да си сътрудничат по-успешно.

    То ще допринесе за (1) подобряване на достъпа до трудова заетост и (2) до услуги като здравеопазването и системите за обществен транспорт, както и (3) за улесняване на трансграничната стопанска дейност.

    Предложението е част от по-всеобхватно съобщение на тема „Насърчаване на растежа и сближаването в граничните региони на ЕС“, с набор от нови действия, както и списък на текущите инициативи с оглед подпомагане на граничните региони на ЕС да осъществят по-динамичен растеж при все по-тясно сътрудничество.

    Комисарят по въпросите на регионалната политика Корина Крецу заяви: «„Граничните региони на Европа произвеждат повече от една четвърт от нейното богатство, но икономическият им потенциал не се използва пълноценно. Разполагаме със златна мина от възможности, които само чакат да бъдат проучени. Комисията ще предостави на тези региони съобразена с нуждите им подкрепа, която да донесе преки ползи за техните граждани.“

    Граничното координационно звено ще се състои от експерти на Европейската комисия по трансграничните въпроси, които ще консултират националните и регионалните органи посредством събиране и обмен на добри практики чрез създаването на нова общоевропейска онлайн мрежа.

    Подобряване на достъпа до трудова заетост

    2 милиона работници и студенти вече пътуват ежедневно или ежеседмично през граница. В помощ на търсещите работа зад граница Граничното координационно звено ще оказва подкрепа на регионите, които се стремят да задълбочат сътрудничеството помежду си. Те могат да получат съвети относно взаимно признаване на квалификации, съвместни учебни програми или учебно-професионални консултантски услуги за предприемачи.

    Граничното координационно звено ще централизира информация за добри практики в областта на трансграничните услуги в сферата на трудовата заетост, като съвместната мрежа, създадена в испанския регион Галисия и Северната област на Португалия и подкрепена чрез портала на ЕС за трудова мобилност EURES.

    По този начин Граничното координационно звено може да допринесе за създаването на бъдещия Европейски орган по въпросите на трудовия пазар, обявено от председателя Юнкер в обръщението относно състоянието на Съюза през 2017 г., с цел да се засили сътрудничеството между органите на всички равнища на пазара на труда с оглед на по-доброто управление на трансгранични ситуации.

    По-добър достъп до обществени услуги

    В стремежа си да направи граничните региони по-привлекателни и да осигури по-широк достъп до обществените услуги, Граничното координационно звено ще:

    • обобщава информация за съществуващи трансгранични здравни заведения, като зоните за трансгранично здравеопазване при френско-белгийската граница;
    • проучва недостига на железопътни връзки по вътрешните граници с оглед на осигуряването на по-ефикасни трансгранични обществени транспортни услуги.

    Упражняване на трансгранична стопанска дейност

    Граничното координационно звено ще насърчава диалога по въпроси от трансгранично естество посредством поддържането на онлайн мрежа.

    При поискване експертите на Граничното координационно звено ще предоставят подкрепа за по-добро съгласуване на правилата за създаване на предприятия, споделяне на добри практики от други гранични региони и насърчаване на използването на онлайн процедури.

    В допълнение към създаването на Граничното координационно звено Комисията ще избере до 20 проекта, демонстриращи новаторски решения за преодоляване на трансграничните пречки. Покана за представяне на предложения ще бъде публикувана преди края на 2017 г.

    Следващи стъпки

    Граничното координационно звено ще започне работа през януари 2018 г.

    В контекста на протичащия понастоящем процес на размисъл относно бъдещето на финансите на ЕС, добрите практики, събрани чрез Граничното координационно звено, ще представляват принос в дебата относно програмите за трансгранично сътрудничество (Interreg) от следващо поколение, така че същите по-успешно да допринесат за преодоляването на правните и административните пречки и за развитието на ефикасни трансгранични обществени услуги.

    За повече информация

Още новини

Introduction

In 1990, Interreg was developed as a Community Initiative in with a budget of just EUR 1 billion covering exclusively cross-border cooperation. Later, Interreg has been extended to transnational and interregional cooperation. For 2014-2020 European territorial cooperation is one of the two goals of Cohesion Policy besides investment for Growth and Job.

Interreg evolution

The 25th anniversary of Interreg has been celebrated in 2015 with a variety of events around Europe. Over the years, Interreg has become the key instrument of the European Union to support cooperation between partners across borders. The aim: to tackle common challenges together and find shared solutions - whether in the field of health, research and education, transport or sustainable energy.

2014-2020 period – Interreg V

In accordance with the new design of the European Cohesion Policy 2014-2020 and the targets set out in Europe 2020, Interreg has significantly been reshaped to achieve greater impact and an even more effective use of the investments. Key elements of the 2014-2020 reform are:
-Concentration
-Simplification
-Results orientation
The fifth period of Interreg is based on 11 investment priorities laid down in the ERDF Regulation contributing to the delivery of the Europe 2020 strategy for smart, sustainable and inclusive growth. At least, 80% of the budget for each cooperation programme has to concentrate on a maximum of 4 thematic objectives among the eleven EU priorities:

11 priorities

The fifth programming period of Interreg has a budget of EUR 10.1 billion invested in over 100 cooperation programmes between regions and territorial, social and economic partners. This budget also includes the ERDF allocation for Member States to participate in EU external border cooperation programmes supported by other instruments (Instrument for Pre-Accession and European Neighborhood Instrument).

Interreg Budget

Interreg and inter-regional cooperation 2014-2020: state of play - video recording of the briefing (07/05/2015)

2007-2013 period – Interreg IV

The forth programming period of Interreg had a total budget of EUR 8.7 billion (2, 5 % of the total 2007-13 allocation for cohesion policy). This budget includes the allocation for Member States to participate in EU external border cooperation programmes supported by other instruments (Instrument for Pre-Accession and European Neighborhood Instrument). The budget was distributed as follows:

  • 60 Cross-border – Interreg IV-A, along 38 internal EU borders. ERDF contribution: EUR 5.6 billion.
  • 13 Transnational – Interreg IV-B, covering larger areas of co-operation such as the Baltic Sea, Alpine and Mediterranean regions. ERDF contribution: EUR 1.8 billion.
  • The interregional co-operation programme (INTERREG IVC) and 3 networking programmes (Urbact II, Interact II and ESPON) cover all 28 Member States of the EU. They provide a framework for exchanging experience between regional and local bodies in different countries. ERDF contribution: EUR 445 million.

The European Grouping of Territorial Cooperation

Meetings & Events

Interreg Annual Meeting April 26-28 2017

Interreg Annual Meeting June 6-7 2016

Interreg Annual Meeting September 15 2015

Interreg Annual Meeting May 19-20 2014

European Territorial Cooperation Annual Meeting 2013

Annual meeting of cross-border programmes 2011

Publications

European Territorial Cooperation: building bridges between people