10 въпроса за политиката на сближаване – Регионална политика на ЕС

 Допълнителни инструменти

  •  
  •  Намаляване на шрифта  
  •  Увеличаване на шрифта  

Изразът "политика на сближаване" се отнася до политическата рамка на солидарност на европейско ниво, в която се вписват стотици хиляди проекти в цяла Европа, подпомагани от двата структурни фонда - Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Европейския социален фонд (ЕСФ), както и от Кохезионния фонд.
Икономическото и социално сближаване - такова, каквото е описано от страните членки в Единния акт през 1986 г., цели "намаляване на различията между отделните региони и на изоставането на най-необлагодетелстваните региони".

Новият проект за договор на Европейския съюз му придава още едно, трето измерение и говори за: "политика на икономическо, социално и териториално сближаване".
Това означава, че политиката на сближаване трябва да работи и в полза на по-балансирано и устойчиво териториално развитие. Европейската регионална политика намира израз в по-конкретните действия на ЕФРР на регионално ниво.

Страните от Съюза са избрали много различни начини за административно деление на тяхната територия. За улесняване на управлението на програми и на статистическите сравнения, на европейско ниво са определени региони, наречени NUTS (номенклатура на статистически териториални единици en). В момента ЕС е разделен на 274 региона от ниво 2 по NUTS (с население от 800 000 до 3 млн. души).

В рамките на трансграничното сътрудничество често се говори и за "еврорегиони". Те се появяват в Европа след Втората световна война по инициатива на местни политици, желаещи да насърчат общите интереси от двете страни на границите. Това са асоциации без точен юридически статус.
Те съществуват независимо от Европейския съюз, но често участват в европейски проекти за териториално сътрудничество. Асоциацията на европейските гранични региони en е представител на еврорегионите.

Регламентите, които определят наличните средства за политиката на сближаване за периода 2014–2020 г., влязоха в сила на 21 декември 2013 г. като част от „финансовата перспектива“, седемгодишния европейски бюджет. За мерки по политиката на сближаване в 28-те държави, членки на ЕС, за периода 2014–2020 г. са предвидени 351,8 млрд. EUR, които се равняват на около една трета от бюджета на ЕС. Разпределението на средствата беше договорено между националните правителства чрез преговори в Съвета на ЕС и макар че всички региони продължават да черпят ползи от политиката на сближаване, приоритет имат изоставащите в развитието си държави и региони. Повече от половината от бюджета – 182,2 млрд. EUR – са предвидени за по-слабо развитите региони, чийто БВП е под 75 % от средния за ЕС–27. 35 млрд. EUR са отделени за регионите в преход, чийто БВП е между 75 и 90 % от средния за ЕС, а 54 млрд. EUR са планирани за по-силно развитите региони, чийто БВП е над 90 % от средния за ЕС. След това държавите членки използват средствата, за да финансират програми – тематични програми, обхващащи целите държави (например за околна среда или транспорт), или регионални програми, насочващи средства към определена част от страната.

Разберете дали Вашият регион е сред обхванатите за периода 2014–2020 г.

Можете да получите финансиране от ЕСИ фондовете, независимо в кой регион се намирате. Европейската комисия не се намесва в подбора на проекти на място, освен при ограничен брой проекти от голям мащаб (големи проекти).
Чрез система за децентрализирано управление бяха определени национални или регионални органи, които да ръководят всяка от 455-те програми, прилагащи политиката на сближаване за периода 2007-2013 г., като те са наричани "управляващи органи".

Те определят критериите за подбор, организират комитети за подбор и избират проектите, които ще получат европейска помощ след открити за всички покани за представяне на проекти. Запознайте се със списъка на управляващите органи и програмите във вашия регион en и вашата страна. Запознайте се с други налични видове финансиране от Общността.

Европейските граждани, които могат да искат помощ от европейските фондове, са много, но не винаги го знаят… Бенефициенти на политиката на сближаване могат да бъдат предприятия (по-специално малки и средни), публични органи, асоциации или отделни лица, представящи проект, отговарящ на критериите за подбор, определени от управляващия орган на програмата. Представените в Европа чуждестранни компании също могат да се възползват от помощта на структурните фондове. В рамките на програмирането за 2007-2013 г. всяка страна има задължение да публикува и актуализира редовно списък на всички бенефициенти на структурни фондове.

Щракнете тук, за да видите тези списъци en.

Правилата определят няколко категории допустими разходи. За програмния период 2014–2020 г. в Регламента относно общоприложимите разпоредби са посочени 11 тематични цели, които ще бъдат подпомагани от фондовете на политиката на сближаване. Значителна част от разходите трябва да бъдат фокусирани върху тези приоритети, които обхващат теми като научни изследвания и иновации, подкрепа за малките и средните предприятия (МСП), околна среда, транспорт, заетост, обучение и публична администрация. Националните и регионалните органи определят в своите оперативни програми как възнамеряват да разпределят наличните средства между основните теми. Националните стратегии са изложени в така наречените споразумения за партньорство.

Прочетете повече за сферите на дейност на политиката на сближаване на ЕС.

Чрез своите 11 тематични цели политиката на сближаване помага за изпълнението на целите на стратегията „Европа 2020“ – стратегията на ЕС за постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Фондовете на политиката на сближаване ще бъдат основният инструмент за инвестиции за мерки за подпомагане на заетостта, иновациите, образованието, приобщаването и прехода към икономика с ниски въглеродни емисии.

Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Европейският социален фонд (ЕСФ) подкрепят редица основни приоритети по тематичните цели, като за тези приоритети е предвидено определено финансиране. По-слабо развитите региони трябва да насочат към тези цели най-малко 50 % от финансирането по линия на ЕФРР и 60 % от средствата по ЕСФ; тези стойности са съответно 60 % и 70 % за регионите в преход и 80 % за по-слабо развитите региони.

За да се постигне възможно най-голямо  въздействие на наличното финансиране, през програмния период 2014-2020 г. е засилен акцентът върху резултатите, като преди да бъдат отпускани средства от фондовете, трябва да бъдат изпълнени определени условия. Тези така наречени предварителни условия гарантират, че са налице нужните предпоставки, за да могат разходите по политиката на сближаване да имат реално въздействие в региона.

  1. Инициативата INTERREG е включена в европейското териториално сътрудничество.
  2. Целите на URBAN (градско развитие) и EQUAL (заетост) вече са обхванати от общата политика на сближаване.
  3. Leader+ и Европейският фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА) са заменени от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), а Финансовият инструмент за ориентиране на рибарството (ФИОР) и Европейският фонд за рибарство (ЕФР) вече са Фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР).
  4. От програмния период 2007–2013 г. Инструментът за предприсъединителна помощ (ИПП) заменя различните схеми, обхващащи Турция и Балканите, например ФАР, ИСПА, САПАРД, CARDS и Финансовия инструмент за Турция. Направленията на ИПП за регионално развитие и трансгранично сътрудничество продължават да функционират като предшественици на политиката на сближаване за държавите, които може да се присъединят към ЕС.
  5. JASPERS, JEREMIE, JESSICA и JASMINE: тези четири инструмента за специално подпомагане бяха разработени през програмния период 2007–2013 г. в сътрудничество с Европейската инвестиционна банка отчасти като инструменти за финансов инженеринг и отчасти за предоставяне на техническа помощ. В светлината на сегашната икономическа ситуация и засилването на недостига на публични ресурси се очаква финансовите инструменти да играят още по-голяма роля в политиката на сближаване през програмния период 2014–2020 г.

Националните и регионалните органи трябва да изпълнят определени основни изисквания, преди за даден проект да бъдат предоставени средства от ЕСИ фондовете. За всяка регионална или национална програма трябва да бъдат определени три органа:

  1. Управляващ орган - проверява спазването на условията за отпускане на субсидии и извършва редовен контрол, за да определи напредъка и коректността на проектираните разходи.
  2. Орган за удостоверяване - предоставя периодични отчети за разходите и искания за плащания на Комисията. Той проверява дали исканията за връщане на пари са точни и дали произлизат от надеждни счетоводни системи, съответстващи на действащите национални и европейски правила.
  3. Орган за проверка - извършва одит на системите и тества проектите. Той сигнализира на управляващия орган и органа за удостоверяване за констатирани пропуски и открити в разходите нередности.

Одиторските служби на Европейската комисия изпълняват контролна функция, те могат да извършват одит във всеки момент. Когато се констатират значителни слабости, Комисията и страните членки се договарят за планове за действие, за да бъдат поправени. Ако засегнатата страна не вземе бързо корекционни мерки, Европейската комисия може да преустанови или прекрати временно плащанията. Комисията взема предвид и одитите на Европейската сметна палата и проверките на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ).

Политиката на сближаване оказва влияние поради огромния размер на инвестициите в някои страни (до 4 % от техния брутен вътрешен продукт). В началото на програмирането страните членки дадоха цифрова оценка на целите за постигане в своите "национални стратегически референтни рамки".

Страните членки и Европейската комисия измерват въздействието на програмите чрез оценки. На всеки три години Комисията публикува "доклад за сближаването", който описва развитието на регионите и въздействието на политиката. На всеки три години тя публикува и "междинен доклад за икономическото и социално сближаване".

Въздействие и резултати – растеж и заетост в ЕС през периода 2007–2012 г.

  • Увеличаване на БВП на глава от населението в най-слабо развитите региони на ЕС – през периода от 2007 до 2010 г. БВП на глава от населението в т.нар. региони по цел „Сближаване“ е нараснал от 60,5 % на 62,7 % от средния за ЕС–27.
  • Смята се, че през периода 2007–2012 г. политиката на сближаване е създала 600 000 допълнителни работни места, като най-малко една трета от тях са в малки и средни предприятия (МСП).
  • През периода 2007–2012 г. са изградени или модернизирани 25 000 км пътища и 1800 км железопътни линии, които помагат за създаването на ефикасна трансевропейска транспортна мрежа (TEN-T).
  • 200 000 МСП са получили директна финансова подкрепа и политиката на сближаване е помогнала на 77 800 новосъздадени предприятия да започнат дейността си и да продължат да я изпълняват.
  • През периода 2007–2012 г. са подкрепени повече от 60 000 научноизследователски проекта.
  • Още 1,9 милиона души вече имат достъп до широколентов интернет.

Измерването на въздействието и резултатите от политиката на сближаване е от решаващо значение за нейния траен успех. То ни позволява да покажем постиженията на политиката пред европейските граждани. Същевременно това ни дава възможност да се учим от добрите практики и непрекъснато да подобряваме проектите и програмите.

Ако имате допълнителни въпроси, обърнете се към Генерална дирекция „Регионална политика“.