Нова политика на сближаване

За следващия дългосрочен бюджет на ЕС за 2021—2027 г. Комисията предлага да се модернизира политиката на сближаване — основната инвестиционна политика на ЕС и един от най-конкретните изрази на солидарност в Съюза.

Допълнителни

 

Новини

    Днес Комисията подновява своята инициатива „Път към високи постижения“, за да продължи да предоставя подкрепа и експертен опит, съобразени с конкретните нужди на регионите, които изостават в областта на иновациите.

    Инициативата ще съдейства на регионите да разработват, актуализират и усъвършенстват своите стратегии за интелигентна специализация, т.е. регионалните иновационни стратегии, основани на области, в които имат конкурентно предимство, още преди началото на бюджетния период 2021—2027 г. Тя ще ги подпомага да идентифицират подходящи ресурси от ЕС, с които да финансират иновационни проекти и да се свързват с други региони с подобни предимства и да създават иновационни клъстери.

    В продължение на предложенията на Комисията за бъдещата политика на сближаване и новата програма „Хоризонт Европа“ и в съответствие с обновената програма на Комисията за научни изследвания и иновации „Път към високи постижения“ е още един механизъм, чрез който Комисията помага на европейските региони да се подготвят за бъдещето със солидни иновационни стратегии, подпомагани от фондовете на ЕС за следващия дългосрочен бюджет за 2021—2027 г.

    Комисарят по въпросите на регионалната политика Корина Крецу заяви: „В периода след 2020 г. интелигентната специализация ще бъде по-важна от когато и да било. За да могат през идните години тези стратегии да разгърнат пълния си потенциал, са необходими две неща: повече партньорства и повече ангажираност с проектите, особено в регионите, които трябва да наваксат най-много. С помощта на тази инициатива ще се подготви почвата за солидни иновационни стратегии в периода след 2020 г.“

    Инициативата, координирана от Съвместния изследователски център, ще предостави на регионите четири основни форми на подкрепа:

    1. Комисията и външни експерти ще съдействат на регионите да определят областите, които имат нужда от подобрение, в стратегиите си за интелигентна специализация, в регионалните системи за иновации (качество на публичната научноизследователска дейност, ефективни връзки между предприятията и науката и благоприятна бизнес среда), както и в начина, по който си сътрудничат с други региони в сферата на научните изследвания и иновациите.
    2. Експертите също така ще им съдействат за усвояването на всички потенциални източници на финансиране, като например „Хоризонт Европа“, „Цифрова Европа“ и фондовете на политиката на сближаване, и за съчетаването им благодарение на новите възможности за полезни взаимодействия, залегнали в предложенията на Комисията за фондовете на ЕС за периода 2021—2027 г.
    3. С помощта на Съвместния изследователски център ще бъдат идентифицирани и премахнати регионалните пречки пред иновациите, като например липсата на комуникация между местния бизнес и академичните среди или слабо участие в текущата програма „Хоризонт 2020“.
    4. Съвместният изследователски център също така ще организира мероприятия за създаване на професионални мрежи и работни срещи, на които регионите да се срещат и да обменят добри практики в изграждането на регионални иновационни стратегии. Това ще улесни също така разработването на партньорства за междурегионални иновационни инвестиции.

    Следващи стъпки

    Подновената инициатива ще започне това лято и ще продължи 2 години. Регионите могат да заявят интерес и да участват чрез Платформата за интелигентна специализация.

    За повече информация:

    За следващия дългосрочен бюджет на ЕС за 2021—2027 г. Комисията предлага да се модернизира политиката на сближаване — основната инвестиционна политика на ЕС и един от най-конкретните изрази на солидарност в Съюза.

    Икономиката на ЕС се възстановява, но са необходими допълнителни инвестиции за преодоляване на запазващите се различия в страните членки и между тях. Бъдещата политика на сближаване, която разполага с бюджет от 373 млрд. евро[1] за поети задължения за периода 2021—2027 г., има достатъчен инвестиционен капацитет, за да помогне за преодоляване на тези различия. Ще продължи насочването на ресурсите към регионите, които трябва да положат най-много усилия, за да се изравнят с останалата част на ЕС. Същевременно политиката на сближаване ще продължи да играе ролята на силна и пряка връзка между ЕС и неговите региони и градове.

    Юрки Катайнен, заместник-председател на Комисията, отговарящ за заетостта, растежа, инвестициите и конкурентоспособността, заяви: През следващото десетилетие политиката на сближаване ще помогне на всички региони да модернизират индустрията си и да инвестират в иновации и в прехода към нисковъглеродна, кръгова икономика. Освен това нашето предложение ще допринесе за още по-благоприятна бизнес среда в Европа чрез създаването на необходимите условия за растеж, създаване на работни места и инвестиции.

    Комисарят по въпросите на регионалната политика Корина Крецу заяви: Днес предлагаме политика на сближаване за всички региони, при която никой не е забравен. Направихме така, че тя да бъде по-гъвкава, да се адаптира към новите приоритети и да защитава по-добре нашите граждани. Също така опростихме правилата и това ще бъде от полза за всички — от малки предприятия и предприемачи до училища и болници, чийто достъп до средствата ще бъде улеснен.

    Основните характеристики на предложението на Комисията за модернизирана политика на сближаване са:

    1. Акцент върху ключовите инвестиционни приоритети, във връзка с които ЕС е в най-добра позиция да постигне резултати: Преобладаващата част от инвестициите в рамките на Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд ще бъдат за иновации, подкрепа за малките предприятия, цифрови технологии и модернизиране на промишлеността. Освен това ще бъдат предоставени средства за прехода към нисковъглеродна, кръгова икономика и борбата с изменението на климата, като по този начин ще бъдат постигнати резултати по Парижкото споразумение.

    2. Политика на сближаване за всички региони и по-индивидуализиран подход към регионалното развитие:

    • Инвестиции във всички региони: Регионите, които все още изостават по отношение на растежа или доходите — те се намират предимно в Южна и Източна Европа — ще продължат да получават значителна помощ от ЕС. Чрез политиката на сближаване ще продължи да се инвестира във всички региони, тъй като много от тях в цяла Европа, включително и в по-богати страни членки, изпитват трудности при извършването на индустриален преход, борбата с безработицата и отстояването на позициите си в глобализираната икономика;
    • По-индивидуализиран подход: В рамките на политиката на сближаване се запазват трите категории региони: по-слабо развити региони, региони в преход и по-силно развити региони. За да се намалят неравенствата и да се помогне на регионите с ниски доходи и слаб растеж да наваксат изоставането си, БВП на глава от населението остава водещият критерий при разпределянето на средствата. Въвеждат се и нови критерии, за да се отчетат по-добре реалностите по места — младежка безработица, ниско равнище на образование, изменение на климата и приемане и интегриране на мигранти.
    • На местно равнище: Политиката на сближаване за 2021—2027 г. е израз на една Европа, която дава възможности, като подкрепя местните стратегии за развитие. Местните, градските и териториалните органи ще участват по-активно в управлението на средствата от ЕС, а повишените равнища на съфинансиране ще засилят усещането за съпричастност на регионите и градовете към финансираните от ЕС проекти.

    3. По-малко, по-ясни, по-кратки правила и по-гъвкава рамка:

    • Опростяване на достъпа до финансиране: Комисията предлага в следващия дългосрочен бюджет на ЕС правилата да бъдат опростени, за да има по-малко административни формалности и по-облекчени процедури за контрол на предприятията и предприемачите, които се възползват от финансиране от ЕС;
    • Единна нормативна уредба: За седемте фонда на ЕС, управлявани в партньорство със страните членки (съгласно принципа за „споделено управление“), вече важи единна нормативна уредба — очаква се това да облекчи дейността на мениджърите на програми по фондовете на ЕС. Това ще улесни и полезното взаимодействие — например между фондовете по политиката на сближаване и фонд „Убежище, миграция и интеграция“ — при разработването на местни стратегии за интеграция на мигрантите. Рамката също така създава условия за по-ефективни връзки с други фондове от инструментариума на бюджета на ЕС; например страните членки могат да решат да прехвърлят част от ресурсите си по политиката на сближаване във фонда InvestEU.
    • Адаптиране към нуждите: Освен това в новата рамка стабилността, необходима за дългосрочно планиране на инвестициите, е съчетана с точно необходимото равнище на гъвкавост, за да се реагира ефективно на непредвидени събития. Чрез междинен преглед ще се определи дали са необходими промени в програмите за последните две години от периода на финансиране, като ще бъдат възможни малки трансфери на ресурси в рамките на програмите по фондовете на ЕС.

    4. По-силна връзка с европейския семестър, за да се подобри инвестиционната среда в Европа: Комисията предлага засилване на връзката между политиката на сближаване и европейския семестър, за да се създаде благоприятна за растежа и предприятията среда в Европа, така че да може да се реализира пълният потенциал на инвестициите на равнище ЕС и на международно равнище. Тази по-силна подкрепа на политиката на сближаване за структурните реформи ще гарантира пълно взаимно допълване и координация с новата, подобрена Програма за подкрепа на структурните реформи.

    За повече информация

    въпроси и отговори

    Правни текстове и информационни документи

Още новини

Регионално развитие и сближаване след 2020 г. — новата рамка накратко

Фокус върху пет инвестиционни приоритета — в области, в които EC може да постигне най-добри резултати

Пет основни цели ще стимулират инвестициите на ЕС в периода 2021—2027 г.:

Инвестициите в регионално развитие ще се съсредочат върху цели 1 и 2. [65 %] до [85 %] от средствата от ЕФРР и Кохезионния фонд ще бъдат разпределени за тези приоритети в зависимост от относителното благосъстояние на държавите членки.

По-интелигентна Европа — чрез иновации, цифровизация, икономическа промяна и подкрепа за малките и средните предприятия

По-зелена безвъглеродна Европа — чрез прилагане на Парижкото споразумение и инвестиране в енергийния преход, възобновяемите енергийни източници и борбата с изменението на климата

По-добре свързана Европа — със стратегически транспортни и цифрови мрежи

По-социална Европа — изпълнение на европейския стълб на социалните права и подкрепа за качествената заетост, образованието, уменията, социалното приобщаване и равния достъп до здравеопазване

Европа по-близо до гражданите — подкрепа за местните стратегии за развитие и устойчивото градско развитие в ЕС.

По-индивидуализиран подход към регионалното развитие

Политиката на сближаване продължава да инвестира във всички региони, като се запазват а трите категории (по-слабо развити региони, региони в преход, по-развити региони).

Разпределението на средствата от фондовете все още до голяма степен се основава на БВП на глава от населението. Добавят се нови критерии (младежка безработица, ниски равнища на образование, изменение на климата и приемане и интегриране на мигранти), за да се отрази по-добре действителното положение по места. Най-отдалечените региони ще продължат да се ползват от специално подпомагане от ЕС.

Политиката на сближаване ще продължи да подкрепя стратегиите за местно развитие и овластяване на местните органи при управлението на средствата. Градското измерение на политиката на сближаване също се укрепва, като 6 % от помощта по линия на ЕФРР се заделят за устойчиво градско развитие и се създава нова програма за изграждане на мрежи от контакти и капацитет на градските власти — Европейската инициатива за градовете.

Опростяване — по-кратки, по-малко, по-ясни правила

80 мерки за опростяване в политиката на сближаване за периода 2021—2027 г. PDF

За предприятията и предприемачите, които се ползват от подкрепата на ЕС, новата рамка предлага по-малко бюрокрация и по-прости начини за искане на плащанията, като се използват опростени варианти за разходите. За да се улесни взаимодействието, е въведена единна нормативна уредба, която обхваща 7 фонда на ЕС, които се реализират в сътрудничество с държавите членки („споделено управление“). Комисията предлага и по-леки проверки за програмите с добри резултати, като все повече се разчита на националните системи и се разширява принципът на „единния одит“, за да се избегне дублирането на проверки.

По-гъвкава рамка

Новата рамка обединява необходимата стабилност при планирането на инвестициите с подходящо ниво на бюджетна гъвкавост за справяне с непредвидени събития. Междинен преглед ще определи дали са необходими промени в програмите за последните две години от периода на финансиране въз основа на нововъзникващите приоритети, изпълнението на програмите и на най-актуалните специфични за всяка държава препоръки.

В определени граници ще бъдат възможни трансфери на средства в рамките на програмите, без да е необходимо официално одобрение от Комисията. Специфична разпоредба прави по-лесно незабавното мобилизиране на финансиране от ЕС в случай на природно бедствие.

Укрепване на връзката с европейския семестър и икономическото управление на съюза

Реформи на политиката на сближаване за създаване на благоприятна за инвестиците среда, в която предприятията да могат да се развиват успешно. Ще бъдат осигурени пълно взаимно допълване и координация с новата, подобрена Програма за подкрепа на структурните реформи.

Специфичните за всяка държава препоръки, изготвяни в контекста на европейския семестър, ще се вземат предвид два пъти през бюджетния период — в началото — за разработване на програмите по политиката на сближаване и по време на междинния преглед. За да продължат да се подобряват условията за растеж и създаване на работни места, нови благоприятни условия ще спомагат за премахване на пречките пред инвестициите. Тяхното изпълнение ще се наблюдава през целия финансов период.

Повече възможности за полезни взаимодействия в инструментариума на бюджета на EC

Единната нормативна уредба, обхващаща фондовете на политиката на сближаване и фонда „Убежище и миграция“, ще улесни създаването на местни стратегии за интегриране на мигрантите, подпомагани със средства на ЕС, използвани във взаимодействие; Фондът „Убежище и миграция“ ще бъде съсредоточен върху краткосрочните нужди на мигрантите при пристигането им, а политиката на сближаване ще подкрепя тяхната социална и професионална интеграция. Извън рамките на единната нормативна уредба ще се улесни полезното взаимодействие с други инструменти на ЕС, като например Общата селскостопанска политика, „Хоризонт Европа“, LIFE или „Еразъм+“.

Interreg: Премахване на трансграничните препятствия и подкрепа за междурегионалните иновационни проекти

IМеждурегионалното и трансграничното сътрудничество ще бъде улеснено от новата възможност даден регион да използва част от своите собствени средства за финансиране на проекти навсякъде в Европа, съвместно с други региони.

Новото поколение програми за междурегионално и трансгранично сътрудничество (Interreg) ще помогнат на държавите членки да се справят с трансграничните пречки и да разработват съвместни услуги. Комисията предлага нов инструмент за граничните региони и страните, желаещи да хармонизират своите правни рамки — Европейски трансграничен механизъм.

Въз основа на успешен пилотен проект от 2014—2020 г. Комисията предлага създаването на междурегионални иновационни инвестиции. На регионите с подходящи активи за интелигентна специализация ще бъде предоставена повече подкрепа за изграждането на паневропейски клъстери в приоритетни сектори като големите информационни масиви, кръговата икономика, усъвършенстваните технологии за производство и киберсигурността.

Подобрени правила за постигане на по-добри резултати от инвестициите на EC

Всички програми ще имат рамка за изпълнение с количествено измерими цели (брой на разкритите работни места или допълнителен достъп до широколентови услуги). С новата рамка се въвежда годишен преглед на изпълнението под формата на политически диалог между органите, отговарящи за програмата, и Комисията. Ефективността на програмите ще се оценява и по време на средносрочния преглед. От съображения за прозрачност, така че гражданите да могат да следят постигнатия напредък, държавите членки ще трябва да докладват всички данни за изпълнението на всеки два месеца, а платформата за свободно достъпни данни във връзка със сближаването ще се актуализира автоматично.

Засилено използване на финансови инструменти

Справянето със значителния недостиг на инвестиции не е възможно само с отпускането на безвъзмездни средства. Те могат ефективно да бъдат допълвани от финансови инструменти, които имат ефект на лост и са по-близо до пазара. На доброволна основа държавите членки ще могат да прехвърлят част от своите средства по политиката на сближаване към новия централно управляван фонд InvestEU, за да ползват гаранцията, предоставена от бюджета на ЕС. Съчетаването на безвъзмездни средства и финансови инструменти се улеснява, а новата рамка включва и специални разпоредби за привличане на повече частен капитал.

Повече усилия в областта на комуникацията за подобряване на видимостта на политиката на сближаване

За да бъде Европа по-близо до гражданите, се отделя все повече внимание на необходимостта от по-добро разясняване на положителните резултати на политиката на сближаване. Държавите членки и регионите повишиха изискванията по отношение на комуникацията, като например организирането на прояви за започването на големи финансирани от ЕС проекти и разработването на планове в социалните медии.

В същото време комуникацията по финансираните от ЕС проекти се опростява, като едно наименование обхваща всички различни фондове на ЕС, единен портал предоставя информация за всички налични финансови средства за предприятията и се въвежда единна база данни за проекти, управлявана от Комисията.

Обиколка на столиците

Предложенията на Комисията ще бъдат представени: