Начална страницаСъздаването на зона на правосъдие, свобода и сигурност е приоритет на Европейския съюз.
Договорът от Лисабон ще повлияе значително върху съществуващите правила, регулиращи свободата, сигурността и правосъдието на равнище ЕС и ще улесни по-всеобхватни, легитимни, ефективни, прозрачни и демократични действия на Съюза в тази област.
Досега важните въпроси в тази област изискваха решение с единодушие в Съвета, а на Европейския парламент и Съда на Европейските общности бе отредена ограничена роля.
Договорът от Лисабон ще доведе до засилване на демократичността и прозрачността, тъй като еднаквите законови актове ще се приемат с по-силна роля за Европейския парламент в законодателната сфера (процедурата на съвместно решение) и с разширяване на принципа на квалифицирано мнозинство в Съвета.
Действията на ЕС ще бъдат улеснени от премахването на съществуващите отделни области на политиката, известни като „стълбове“, характеризиращи днешната институционална структура по отношение на полицейското и съдебно сътрудничество по наказателно-правни въпроси.
Въпреки това ще се запази възможността за законодателни инициативи, основаващи се на инициативи на страните членки (най-малко една четвърт от тях) в областта на оперативното полицейско сътрудничество, наказателното правосъдие и административното сътрудничество. На Европейската комисия ще бъде отредена ролята на абсолютен пазител на Договорите, като тя и Съдът на Европейските общности ще гарантират правилното изпълнение на решенията.
Националните парламенти също ще играят по-активна роля в проучването и даването на мнения по въпроси, отнасящи се до правосъдието, свободата и сигурността.
Договорът от Лисабон гарантира свободите и правата, изложени в Хартата за основните права на Европейския съюз, и дава на нейните клаузи задължителна юридическа сила. В това отношение Съдът на Европейските общности ще получи по-голяма възможност да гарантира правилното прилагане на Хартата.
Това ще улесни по-всеобхватното, легитимно, ефективно, прозрачно и демократично вземане на решения за общата Зона на правосъдие, свобода и сигурност, премахвайки постоянното блокиране на предложения заради правилото за единодушие.
Три държави-членки въпреки това сметнаха за необходимо да договорят или удължат някои специални разпоредби за конкретни области на правосъдието, свободата и сигурността, за да запазят някои особености на своя национален ред.
