Навигационна пътека

Promotional :: „Познания за морската среда 2020 — от картографиране на морското дъно до прогнозиране на състоянията на океаните“

„Познания за морската среда 2020 — от картографиране на морското дъно до прогнозиране на състоянията на океаните“

25 November 2013

Резултат от обществената консултация. Резюме

На 29 август 2012 г. Европейската комисия започна консултация по зелената книга  във връзка с инициативата си „Познания за морската среда 2020“. Целта беше да се научи повече за становищата на заинтересованите страни относно възможните варианти за бъдещото управление на инициативата и за евентуалното участие на частния сектор. Консултацията приключи на 15 декември 2012 г.

Общо бяха получени 244 отговора от 30 държави, включително някои трети държави, чиито води граничат с тези на държавите членки (29 от отговорите бяха предоставени от гражданското общество, 43 — от частния сектор, 95 — от публичния сектор и 77 — от научноизследователската общност). Много от отговорите, особено тези на националните правителства, са били подложени на обширна вътрешна консултация и следователно представляват балансираните виждания на много организации. Получената информация бе приета за представителна извадка.

Консултацията показа много диференциран спектър от мнения по правни и технически въпроси, които ще бъдат изключително полезни за следващата фаза на „Познания за морската среда 2020“; основните заключения обаче са следните:

(1) Всички групи ползватели са единодушни, че е необходим открит достъп както до първичните, така и до обобщените данни за морската среда. Гражданското общество като цяла счита, че океаните представляват общ ресурс и поради това данните за морската среда следва да бъдат достъпни без ограничение, особено ако за събирането им са използвани публични средства. Също така частният сектор се изказа до голяма степен в полза на свободния достъп до данните, освен когато има риск от разкриване на чувствителна от търговска гледна точка информация или когато поначало липсва стимул за събиране на данни. Публичните органи са на мнение, че това ще намали разходите за мониторинг на състоянието на околната среда. Почти всички участници изказват убеждение, че достъпът до данни от научноизследователски проекти следва да е по-лесен.

(2) Изключенията се отнасяха до националната сигурност, нарушаването на обекти на природното наследство и застрашени екосистеми, чувствителността на търговска информация, необходимостта от предоставяне на изследователите на достатъчно дълги срокове за публикуване на резултатите, както и въпросите за безопасността и отговорността при погрешно интерпретиране на данните

(3) Общото мнение е, че в дългосрочен план следва да се създаде съвместна платформа за разпространение на данни за рибарството и други данни за морската среда, включително тези от космическата програма на ЕС „Коперник“. Евентуалното интегриране на тези системи следва да позволи непрекъснатото картографиране на междусекторни теми за различни периоди от време. От ключово значение за постигането на тази цел са оперативната съвместимост на данните и въвеждането на адекватни мерки за контрол на качеството.

(4) Структурата на сегашната Европейска мрежа за наблюдение и данни за морската среда (EMODnet) и по-специално разделението ѝ на седем тематични групи – геология, батиметрия, физика, химия, биология, природни местообитания и човешка дейност – е отчетена като стабилна.

(5) Подчертан беше потенциалът на инициативата на EMODnet да оказва съдействие при докладването на данни за околната среда и рибарството. С течение на времето „принудителният“ процес, при който докладите за морската среда и рибарството се предават от публичните органи въз основа на правно задължение, може да бъде заменен от доброволно публикуване на данните в интернет, след което те могат да се използват от компетентния орган посредством обща технология. Това ще намали административната тежест.

(6) Огромна част от анкетираните са единодушни, че е необходим механизъм за предоставяне на консултации на държавите членки и ЕС относно най-ефикасните от икономическа гледна точка програми за вземане на проби, топографиране и наблюдение за всеки морски басейн. Предложено беше в него да участват научни органицазии, регионални морски конвенции, регионални хидрографски комисии и центрове за събиране на данни. Необходимо е също така да се извършва редовно отчитане на променящите се нужди и технологии.

(7) Частният сектор е силно заинтересован от засилване на участието си в инициативи за обмен на данни, като например EMODnet. Много представители на промишлени сектори заявиха готовността си да използват своите крайбрежни съоръжения или кораби за по-обширен мониторинг на океаните. Те обаче биха предпочели незаконодателен подход.

(8) Предложено беше по-подробно да се изследват редица технологии за наблюдение. Като приоритетни сред тях бяха определени датчиците от ново поколение, които могат автоматично да измерват определени параметри, без да се налага пробите да бъдат връщани в лабораторията.

Всички отговори, както и кратък обобщаващ отчет, са публикувани на уебсайта на ГД „Морско дело и рибарство“. Участниците в консултацията бяха помолени да проверят дали проектът на резюмето отразява правилно техните мнения. Въз основа на обратната информация са направени няколко незначителни корекции. Окончателният доклад ще бъде първият принос към оценка на въздействието, с която да се определи най-добрият начин за напредък към изпълнение на целите на инициативата „Познания за морската среда 2020“ — по-висока производителност за публичните органи, частните субекти и научноизследователската общност, повече иновации и по-голяма яснота за поведението на моретата.

Търсене

Търсене във всички новини en

Връзки