Рибарство

INSEPARABLE - Eat, Buy and Sell Sustainable FishINSEPARABLE - Eat, Buy and Sell Sustainable FishINSEPARABLE - Eat, Buy and Sell Sustainable FishINSEPARABLE - Eat, Buy and Sell Sustainable Fish

Публични разходи в сектора на рибарството и аквакултурата

Секторът на рибарството и аквакултурата подлежи на правилата в областта на конкуренцията само в степента, определена от Европейския парламент и Съвета в съответствие с член 42 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Публичните разходи в този сектор могат да се категоризират по следния начин:

1. Средства по финансов инструмент на ЕС – Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР).

  • Финансирането се предоставя съвместно от страните членки и ЕС в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕС) № 508/2004 за ЕФМДР (по принцип не се смята за държавна помощ).

2. Средства от държавни помощи, т.е. помощи, отпуснати от страните от ЕС за сектора на рибарството и аквакултурата, които са различни от финансирането по линия на ЕФМДР, попадащо в обхвата на член 42 от ДФЕС.

За повече информация относно разграничението между тези две категории, моля, вижте презентацията pdf - 2 MB [2 MB] English (en) .

Правила за държавната помощ за рибарството и аквакултурата

Държавната помощ по принцип е несъвместима с правилата на вътрешния пазар, освен в конкретни случаи, като например:

  • помощ de minimis, т.е. предоставяне на суми, които са толкова малки, че няма голяма вероятност да се отразят на конкуренция;
  • някои видове субсидии, за които се смята, че не вредят на конкуренцията, обхванати от регламента за групово освобождаване за сектора на рибарството и аквакултурата.

В останалите случаи страните членки трябва да уведомяват Комисията за всяка схема за държавна помощ, която желаят да въведат, както и за всяка държавна помощ, която възнамеряват да предоставят. Те не могат да въведат съответната схема или да предоставят помощ, преди Комисията да се произнесе, че това не е в разрез с Договора. (Вж. член 2 от Регламент № 659/1999 на Съвета и член 2 от Регламент № 794/2004 на Комисията).

В хода на разглеждането на случаи на държавна помощ Комисията може да обработва лични данни. За повече информация, моля, вижте специалната декларация за поверителност pdf - 163 KB [163 KB] English (en) .

Как се извършва уведомяването?

Уведомяването трябва да се извърши чрез постоянното представителство на съответната страна членка към ЕС посредством електронната система SANI. Трябва да се използва специален образец msw8 - 282 KB [282 KB] čeština (cs) dansk (da) Deutsch (de) eesti keel (et) ελληνικά (el) English (en) español (es) français (fr) italiano (it) latviešu valoda (lv) lietuvių kalba (lt) magyar (hu) Malti (mt) Nederlands (nl) polski (pl) português (pt) română (ro) slovenčina (sk) slovenščina (sl) suomi (fi) svenska (sv) за уведомяване за помощ за сектора на рибарството и аквакултурата.

Какви са последствията, ако дадена страна членка не уведоми Комисията?

Ако дадена страна членка въведе схема за държавна помощ или предостави индивидуална помощ, без да уведоми Комисията или без да получи нейното одобрение за схемата или за помощта, за която е съобщила, съответната схема или помощ се смятат за неправомерни (вж. член 1, буква е) от Регламент № 659/1999 на Съвета). Освен това на получателите на неправомерна помощ по принцип ще бъде наредено да върнат помощта (вж. член 14 от горепосочения регламент).

Кога не е необходимо уведомяване?

Някои видове държавна помощ за сектора на рибарството и аквакултурата се смятат за съвместими с правилата за вътрешния пазар и затова за прилагането им не е необходимо одобрение от Комисията. Уведомяване не е необходимо за:

1. Видовете помощ, обхванати от регламент за групово освобождаване (Регламент 736/2008 на Комисията – срокът на действие на регламента за групово освобождаване за сектора на рибарството изтече на 31.12.2013 г. Планирано е следващият регламент за групово освобождаване за рибарството и аквакултурата да бъде приет до края на 2014 г.);

2. Помощ de minimis (вж. Регламент № 717/2014 на Комисията и информацията по-долу).

Всяка страна членка ежегодно трябва да изготвя доклад за държавната помощ, която е предоставила през годината, включително и за помощта, попадаща в рамките на правилата за помощ de minimis. Докладът трябва да бъде изпратен по електронен път до 30 юни (вж. членове 5 и 6 от Регламент № 794/2004 на Комисията; в приложение III В към този е регламент е посочено каква информация трябва да се предостави).

Съдът на ЕС се произнесе по случай, в който държава членка не бе изпратила годишния си доклад в срок (вж. Решение на Съда на ЕС от 12 януари 2006 г. – Комисията срещу Люксембург (Дело C-69/05))

Правила за помощта de minimis в сектора на рибарството и аквакултурата

За държавна помощ, която не надхвърля определен таван за определен период от време, се смята, че не отговаря на всички критерии, установени в член 107, параграф 1 от ДФЕС. Това е така наречената помощ de minimis. С Регламент № 717/2014 на Комисията, заменящ Регламент (ЕО) № 875/2007 на Комисията, този таван е фиксиран на 30 000 евро на бенефициер за период от три години. Освен това, при предоставянето на помощ на предприятия от сектора на рибарството и аквакултурата, всяка страна членка трябва да спазва максималната кумулативна сума, определена в приложението на регламента за помощта de minimis (т. нар. национален лимит). Помощта de minimis, предоставена на всички предприятия в сектора на рибарството и аквакултурата в рамките на тригодишен период, не може да надвишава 2,5% от годишния оборот във всяка държава членка в този сектор.

По-конкретно, помощта de minimis:

а) трябва да бъде управлявана прозрачно;
б) не може да се използва за закупуване на риболовни плавателни съдове, за модернизиране или подмяна на основния или допълнителния двигател на риболовни кораби, за операции, които водят до повишаване на риболовния капацитет на кораб, за оборудване, което повишава способността на кораб да намира риба, или за всякакви други недопустими операции съгласно Регламента за ЕФМДР;
в) не може да превишава тавана от 30 000 евро за период от три бюджетни години.

Държавите членки трябва да въведат мерки за контрол, чрез които да се следи за спазването на правилата.

Важни правни документи