Рибарство

INSEPARABLE - Eat, Buy and Sell Sustainable FishINSEPARABLE - Eat, Buy and Sell Sustainable FishINSEPARABLE - Eat, Buy and Sell Sustainable FishINSEPARABLE - Eat, Buy and Sell Sustainable Fish

Търсене
Връзки по темата
Новини
How was sea bass managed in the EU until now? What does the common approach consist of? What will be proposed under the third part of this package? Sea bass landings are increasing from year to year, what will the Commission do to tackle this? Why are recreational anglers covered by the measures, when the commercial sector catches the lion share of sea bass? What about the longer term? What happens in January 2016, during the next spawning season of sea bass? What is the potential economic impact of a further decline of seabass?
Now available in English, French and Spanish.
Today the Fisheries Committee of the European Parliament has voted on the multiannual Baltic Plan, a management plan adopted by the European Commission in 2014 which establishes targets and conservation reference points for stocks and promotes regionalised decision making for fisheries in the Baltic.

Синя и черна морска мида

Мидата е първото двучерупчесто мекотело, за чието организирано отглеждане се откриват свидетелства в Европа: култивирането й на дървени колове във Франция се споменава през 1235 г. Оттогава отглеждането на миди се разпространява в целия ареал на вида, т.е. цялото европейско крайбрежие. Най-напред по атлантическото крайбрежие с морската мида, а впоследствие и на иберийското атлантическо крайбрежие и в Средиземноморието с черната морска мида, отглеждана чак до Черно море. Различните техники на отглеждане се усъвършенстват в края на XIX век, епохата на развитие на отглеждането на миди като достъпен протеинов източник. По това време мидите стават много популярно в Западна Европа ястие.

Blue mussels and Mediterranean mussels © ScandFish
Латинско наименованиеMytilus edulis (синя морска мида)
Производство(ЕС-27) – 175 934 т. (2007 г.); 86 % от световното производство.
Стойност (ЕС-27) – 231 млн. евро (2007 г.).
Основни страни производителки от ЕС – Франция, Нидерландия, Ирландия, Обединеното кралство.
Основни страни производителки в света – същите.

Латинско наименованиеMytilus galloprovincialis (черна морска мида)
Производство (ЕС-27) – 306 934 т. (2007 г.).
Стойност (ЕС-27) – 86 265 000 евро (2006 г.).
Основни страни производителки от ЕС – Испания, Италия.
Основни страни производителки в света – същите.
Информационен лист pdf - 2 MB [2 MB] čeština (cs) dansk (da) Deutsch (de) eesti keel (et) ελληνικά (el) English (en) español (es) français (fr) Gaeilge (ga) italiano (it) latviešu valoda (lv) lietuvių kalba (lt) magyar (hu) Malti (mt) Nederlands (nl) polski (pl) português (pt) română (ro) slovenčina (sk) slovenščina (sl) suomi (fi) svenska (sv)

Улов

Двата европейски вида миди се култивират в естествена среда. В зависимост от географската ширина между март и октомври се раждат личинки, които се носят от течението.

Следпо-малкоот 72 часатепорастватитъйкатовеченемогатдасепридвижватчрезплаване, търсятместазаприкрепяневърхуразличниповърхности. За разлика от стридите мидите не се прикрепят направо, а с помощта на нишки, наричани „морска коприна“. Най-често използваното средство за улова на струпванията от личинки е въже, поставено на място, избрано в зависимост от теченията и голямото количество микроорганизми. Между май и юли въжетата се откачат и преместват в самите развъдници. В някои много студени води уловът на струпани мидени личинки не може да се практикува и тогава ювенилните екземпляри на мидата се събират от естествените залежи.

Следпо-малкоот 72 часатепорастватитъйкатовеченемогатдасепридвижватчрезплаване, търсятместазаприкрепяневърхуразличниповърхности. За разлика от стридите мидите не се прикрепят направо, а с помощта на нишки, наричани „морска коприна“. Най-често използваното средство за улова на струпванията от личинки е въже, поставено на място, избрано в зависимост от теченията и голямото количество микроорганизми. Между май и юли въжетата се откачат и преместват в самите развъдници. В някои много студени води уловът на струпани мидени личинки не може да се практикува и тогава ювенилните екземпляри на мидата се събират от естествените залежи.

Отглеждане

Независимо какъв метод се използва, мидите винаги се отглеждат в богати на планктон зони.

Всъщност мидата се храни по естествен път с тези микроорганизми, като постоянно филтрира морскат авода. Отглеждането до събирането отнема около година. По европейското крайбрежие се използват четири метода:

Дънно или чрез разстилане (главно в Нидерландия) – Ювенилните екземпляри се разстилат върху плоскости на неголяма дълбочина, обикновено в заливи или защитени места, и се прикрепват към дъното. Събират се чрез драгаж от специално приспособени кораби.

На колове (във Франция наричани „bouchots“) – този вид култивиране се прави на редици от дървени колове, разположени в покриваната от прилива зона. Около коловете се навиват и закрепват 3–5 м. въже за улов или профили, пълни с излюпени личинки. Всичко се покрива с мрежа, за да се избегне изпадането на мидите, докато растат на коловете. Събирането се прави с ръчно или механично изстъргване – операция, при която струпаните на гроздове миди се отделят от дървената повърхност.

На въжета (в Испания и Средиземноморието) – Мидите се прикрепят към въжета, които висят отвесно във водата от неподвижна или плаваща конструкция. Тази техника е подходящо за моретата със слаби приливи, като Средиземно море, но започва да се прилага и в Атлантическия океан едновременно с развитието на отглеждането на миди в открито море във Франция, Ирландия и Белгия например. Събирането става с отделяне на гроздовете миди след изваждане на въжето от водата.

На опорни конструкции – На някои места мидите се култивират като стридите, в торби върху опорни конструкции, прикрепени върху приливната ивица или върху самото дъно.

Всъщност мидата се храни по естествен път с тези микроорганизми, като постоянно филтрира морскат авода. Отглеждането до събирането отнема около година. По европейското крайбрежие се използват четири метода:

Дънно или чрез разстилане (главно в Нидерландия) – Ювенилните екземпляри се разстилат върху плоскости на неголяма дълбочина, обикновено в заливи или защитени места, и се прикрепват към дъното. Събират се чрез драгаж от специално приспособени кораби.

На колове (във Франция наричани „bouchots“) – този вид култивиране се прави на редици от дървени колове, разположени в покриваната от прилива зона. Около коловете се навиват и закрепват 3–5 м. въже за улов или профили, пълни с излюпени личинки. Всичко се покрива с мрежа, за да се избегне изпадането на мидите, докато растат на коловете. Събирането се прави с ръчно или механично изстъргване – операция, при която струпаните на гроздове миди се отделят от дървената повърхност.

На въжета (в Испания и Средиземноморието) – Мидите се прикрепят към въжета, които висят отвесно във водата от неподвижна или плаваща конструкция. Тази техника е подходящо за моретата със слаби приливи, като Средиземно море, но започва да се прилага и в Атлантическия океан едновременно с развитието на отглеждането на миди в открито море във Франция, Ирландия и Белгия например. Събирането става с отделяне на гроздовете миди след изваждане на въжето от водата.

На опорни конструкции – На някои места мидите се култивират като стридите, в торби върху опорни конструкции, прикрепени върху приливната ивица или върху самото дъно.

Консумация

Обикновено мидите се консумират след топлинна обработка, но се ядат и сурови, също като стридите. Те се продава главно живи, но и под формата на обработени продукти, консервирани или мариновани.