НЕРАЗДЕЛНИ

Развъждани в ЕС - Въпроси и отговори

Развъждани в ЕС - Въпроси и отговори

Преди всичко защо се нуждаем от рибовъдство?

Консумацията на риба е полезна за здравето, но в природата няма достатъчно риба и черупчести организми, които да задоволят съществуващото търсене. Устойчивият риболов върви ръка за ръка с развъждането на риба. Само така може да се произвежда достатъчно риба, за да се отговори на нуждите на нарастващото световно население, без да се излага на опасност дългосрочното бъдеще на нашите запаси от дива риба.
В ЕС ние внасяме 68% от морската храна, която консумираме. Значителна част от този внос идва от рибни стопанства.  Само 10% от консумирана от нас морска храна се отглежда в ЕС. Консумацията на повече риба, отглеждана в развъдници, означава по-малък натиск върху запасите от свободно обитаващи риби, по-малка зависимост от внос и повече работни места и растеж в нашите местни икономики.

Какви са основните видове, които се отглеждат в ЕС?

Приблизително 50% от продукцията на аквакултурата в ЕС се падат на черупчестите мекотели. Мидите и стридите са най-разпространените черупчести. Морската риба, като например сьомга, ципура и лаврак, представлява 27% от производството в нашите рибни стопанства, а на сладководните риби като пъстърва и шаран се падат 23% от рибовъдството в ЕС.
Отглежданите в ЕС видове са много разнообразни и включват мерценария, миди Сен Жак, омар, тилапия, есетра (хайвер), както и специално подбрани диви видове като калкан, треска и морски език. Развива се и производството на водорасли. 
За повече информация, посетете:
http://ec.europa.eu/fisheries/cfp/aquaculture/species/index_bg.htm

Как се отглежда рибата?

Черупчести видове като миди и стриди се отглеждат върху въжета, пилони или подобни на маси структури. За да могат да се хранят с хранителните вещества във водата, тя трябва да е чиста. Морска риба като сьомга и лаврак се отглежда в големи мрежови заграждения в морето. Сладководни риби като пъстърва обикновено се отглеждат в поредица от контейнери, през които минава пренасочена речна вода. Други сладководни риби, като например шарани, се отглеждат в големи езера и изкуствени водни басейни.
За повече информация, посетете:
http://ec.europa.eu/fisheries/cfp/aquaculture/aquaculture_methods/index_bg.htm

Вярно ли е, че секторът на аквакултурата може да вреди на околната среда?

Като всяка друга човешка дейност аквакултурата трябва да бъде управлявана по устойчив и отговорен начин. Подобно на останалите производители на храни рибовъдите са обвързани с екологични и здравни стандарти. Стандартите на ЕС в областта на околната среда са сред най-строгите и най-ефективните в света. Рибовъдите обаче трябва да играят и по-широка активна роля в опазването на околната среда. Така например изкуствените водоеми за аквакултура помагат за опазването на важни природни ландшафти и местообитания за птици и други застрашени видове.
Черупчестите допринасят за по-чисти крайбрежни води като поглъщат хранителни вещества, които в противен случай биха могли да увредят качеството на водата. В крайна сметка устойчивостта също така е добро търговско споразумение, като рибовъдите са първата инстанция за наблюдение и защита на околната среда, за да се гарантира, че аквакултурата не оказва вредно въздействие.

Рибата от развъдници също толкова здравословна ли е като дивата риба?

Законодателството на ЕС определя строги правила, включително максимално допустими количества на замърсители, за да се гарантира, че храната, която консумираме, е безопасна. Тези ограничения са еднакви както за отглежданите в развъдници риби, така и за дивите риби. Освен това съществува строга система за официален контрол, чрез която се гарантира, че храната, която достига до нашата трапеза, е здравословна, независимо дали е произведена в ЕС или в чужбина.

За отглеждането на 1 кг сьомга е необходима повече от 1 кг дива риба. Има ли смисъл тогава да храним рибата в развъдници с дива риба?

Фактът, че месоядните риби като сьомгата трябва да се хранят с дива риба неизбежно представлява предизвикателство за устойчивото развитие на аквакултурата. Чрез подобряване на наличието и използването на алтернативи и на ефективността на фуража, количеството консумирана дива риба на килограм отглеждана риба непрекъснато намалява. Освен от съображения, свързани с устойчивостта, рибовъдите имат и безспорен икономически интерес да намалят използването на дива риба, тъй като това е един от основните им производствени разходи. Комисията възнамерява да подпомага сектора за по-нататъшно подобряване на това положение.
Въпреки това не бива да се забравя, че половината от производството на аквакултурата в ЕС се състои от черупчести видове, които не се нуждаят от допълнително хранене. Немесоядните риби като шарана също са част от това производство.

Какво прави ЕС за да подпомага аквакултурата?

Чрез своята наскоро реформирана обща политика в областта на рибарството ЕС ще даде приоритет на подпомагането за сектора на аквакултурата. В публикуван неотдавна набор от насоки са представени общите приоритети и цели за рибовъдния сектор в Европа. Бяха набелязани четири приоритетни области:

  • стандарти за качество, здраве и околна среда
  • подобряване на достъпа до пространство и вода,
  • намаляване на административната тежест за сектора,
  • повишаване на конкурентоспособността.

ЕС ще предостави финансова помощ по линия на Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР), за да гарантира, че рибовъдите разполагат с най-подходящите условия за работа и успех. Съюзът също така ще инвестира в научни изследвания, насочени към взаимодействието с околната среда, здравето и храненето на отглежданата риба и към репродукцията и развъждането – ключови предпоставки за устойчивото развитие на европейската аквакултура.