Търсене
Връзки по темата

Регламент от 11.12.2013 г.

Законодателство за опазване на рибните запаси (EUR-Lex)

Факти и цифри за ОПОР pdf - 9 MB [9 MB] čeština (cs) dansk (da) Deutsch (de) eesti keel (et) ελληνικά (el) English (en) español (es) français (fr) hrvatski (hr) italiano (it) latviešu valoda (lv) lietuvių kalba (lt) magyar (hu) Malti (mt) Nederlands (nl) polski (pl) português (pt) română (ro) slovenčina (sk) slovenščina (sl) suomi (fi) svenska (sv)

Незаконен риболов (ННН)

Новини
How was sea bass managed in the EU until now? What does the common approach consist of? What will be proposed under the third part of this package? Sea bass landings are increasing from year to year, what will the Commission do to tackle this? Why are recreational anglers covered by the measures, when the commercial sector catches the lion share of sea bass? What about the longer term? What happens in January 2016, during the next spawning season of sea bass? What is the potential economic impact of a further decline of seabass?
Today the Fisheries Committee of the European Parliament has voted on the multiannual Baltic Plan, a management plan adopted by the European Commission in 2014 which establishes targets and conservation reference points for stocks and promotes regionalised decision making for fisheries in the Baltic.
The Council has adopted measures to help sea bass recover. For recreational fishing, which accounts for 25% of sea bass mortality, the decision will mean the introduction of a limit of three fish per day per angler. Learn more about sea bass with our infographic (available in English and in French).

Управление на рибните запаси

Риболовни инспектори проверяват мрежа за риболов

Рибарите ловят риба от запаси, които обикновено имат висока, но не неограничена способност за възпроизводство. Ако риболовът не се контролира, запасите могат да се изчерпят или той може да изгуби икономическата си жизнеспособност. В интерес на всички е да имаме система за управление на рибарството с цел:

  • опазване на възпроизводството на запасите, за да се осигурят високи равнища на улова в дългосрочен план;
  • полагане на основите на една рентабилна индустрия;
  • справедливо разпределяне на възможностите за риболов;
  • опазване на морските ресурси. 

Основната цел на управлението на рибарството в рамките на общата политика в областта на рибарството (ОПОР) е до 2015 г, ако това е възможно, и най-късно до 2020 г. да се гарантират високите равнища на улова в дългосрочен план за всички запаси. Това е известно като „максимален устойчив улов“. Друга все по-важна цел е нежеланият улов и разточителните практики да се сведат до минимум или напълно да бъдат прекратени чрез постепенното въвеждане на задължение за разтоварване на сушата. И накрая, с промените в правилата и структурата на управление в новата ОПОР се предвиждат регионализация и повече консултации със заинтересованите лица.

Управлението на рибарството може да е под формата на контрол на входа, контрол на изхода или комбинация от двете. Контролът на входа включва:

  • правила за достъпа до води— за да се контролира достъпът на кораби до води и зони;
  • контрол на риболовното усилие — за да се ограничат риболовният капацитет и използването на риболовни кораби;
  • технически мерки — за да се регулират употребата на риболовни съоръжения и зоните и сезоните за риболов. 

Контролът на изхода се състои предимно в ограничаване на количеството риба, което може да бъде уловено от даден запас, по-конкретно чрез общия допустим улов (вижте Общ допустим улов и квоти).

В рамките на общата политика в областта на рибарството все повече се използват многогодишни планове, в които често се съчетават различни инструменти за управление.

Управлението на рибарството се основава на данни и научни становища, както и на мерки за контрол, с които да се гарантира, че правилата се прилагат справедливо и се спазват от всички рибари.