Международна търговия със стоки — Statistics Explained
    

Международна търговия със стоки

Направо към: навигация , търсене
Данните са от септември 2017. (част „Основни участници в световен мащаб в международната търговия със стоки“) и март 2018 г. (останалата част от статията). Последни данни: Допълнителна информация от Евростат, Основни таблици и База данни. Планирана актуализация на статията: юни 2019 г.


В настоящата статия е разгледано развитието на международна търговия със стоки, извършвана от Европейския съюз (ЕС). В нея се прави преглед на дела на ЕС от световния внос и износ, търговията в рамките на ЕС (търговията между държавите — членки на ЕС), основните търговски партньори на ЕС и най-широко търгуваните категории продукти.

Делът на ЕС-28 от световната търговия със стоки е около 15 %. Стойността на международната търговия със стоки значително превишава стойността на международната търговия с услуги (около три пъти), тъй като предоставянето на някои услуги през граница е по-трудно поради тяхното естество.

Фигура 1: Основни участници в международната търговия, 2016 г.
(милиарди евро)
Източник: Евростат (ext_lt_introle) и (ext_lt_intercc)
Фигура 2: Съотношение износ/внос за международната търговия със стоки, 2006 и 2016 година
(%)
Източник: Евростат (ext_lt_introle) и (ext_lt_intercc)
Фигура 3: Търговски баланс за международната търговия със стоки, 2006 и 2016 година
(милиарди евро)
Източник: Евростат (ext_lt_introle) и (ext_lt_intercc)
Фигура 4: Дялове от световния износ на стоки, 2016 г.
(процентен дял от световния износ)
Източник: Евростат (ext_lt_introle)
Фигура 5: Дялове от световния внос на стоки, 2016 г.
(процентен дял от световния внос)
Източник: Евростат (ext_lt_introle)
Фигура 6: Развитие на международната търговия със стоки, ЕС-28, 2006 — 2017 г.(милиарди евро)
Източник: Евростат (ext_lt_intertrd)
Фигура 7: Търговия със стоки с държави извън ЕС-28, 2017 г.
(процентен дял от износа/вноса на ЕС-28)
Източник: Евростат (ext_lt_intratrd)
Фигура 8: Търговия със стоки с държави в ЕС-28, 2017 г.
(процентен дял от износа/вноса на ЕС-28
Източник: Евростат (ext_lt_intratrd)
Фигура 9: Търговия със стоки в рамките на ЕС-28 и с държави извън ЕС-28, 2017 г.
(внос плюс износ, процентен дял от общата търговия)
Източник: Евростат (ext_lt_intratrd)
Фигура 10: Търговия със стоки с държави извън ЕС-28 по основни търговски партньори, EС-28, 2007 и 2017 г.
(милиарди евро)
Източник: Евростат (ext_lt_maineu)
Фигура 11: Основни търговски партньори при износа на стоки, ЕС-28, 2017 г.
(процентен дял от износа за държави извън ЕС-28)
Източник: Евростат (ext_lt_maineu)
Фигура 12: Основни търговски партньори при вноса на стоки, ЕС-28, 2017 г.
(процентен дял от вноса от държави извън ЕС-28)
Източник: Евростат (ext_lt_maineu)
Фигура 13: Търговия с държави извън ЕС-28 по основни продукти, EС-28, 2012 и 2017 г.
(милиарди евро)
Източник: Евростат (ext_lt_intertrd)
Фигура 14: Основен износ по продукти, ЕС-28, 2012 и 2017 г.
(процентен дял от износа за държави извън ЕС-28)
Източник: Евростат (ext_lt_intratrd)
Фигура 15: Основен внос по продукти, ЕС-28, 2012 и 2017 г.
(процентен дял от вноса от държави извън ЕС-28)
Източник: Евростат (ext_lt_intratrd)
Фигура 16: Основен износ и внос по продукти, ЕС-28, 2017 г.
(процентен дял от износа за/вноса от държави извън ЕС-28)
Източник: Евростат (ext_lt_intratrd)

Основни статистически резултати

Основни участници в световен мащаб в международната търговия със стоки

ЕС-28, Китай и САЩ са тримата най-големи участници в световен мащаб в международната търговия (вж. фигура 1) от 2004 г. насам, когато Китай изпревари Япония. През 2016 г. отчетените за ЕС-28, Китай и Съединените щати общи равнища на търговията със стоки (внос и износ) са почти идентични, като най-високата стойност от 3 457милиарда евро е отбелязана за ЕС-28 (следва да се отбележи, че тази стойност не включва търговията в рамките на ЕС), което е със 112 млрд. евро повече от данните за Китай и 127 млрд. над равнищата, отчетени за Съединените щати; Япония е на четвърта позиция по отношение на равнището на търговията със стоки със стойност от 1 131 млрд. евро.

През 2016 г. съотношението между износа и вноса е в особено голяма степен в полза на износа за Русия, Бразилия и Китай (вж. фигура 2), докато в абсолютно изражение Китай и Русия имат най-големи годишни търговски излишъци от 2006 г. насам; през 2016 г. Съединените щати са с най-голям дефицит (вж. фигура 3), с което се продължава очерталата се тенденция за цялото последно десетилетие, за което има налични данни.

Що се отнася до потоците на износа и вноса, ЕС-28 има втория най-голям дял в световния износ и внос на стоки (вж. фигури 4 и 5) през 2016 г.: износът на стоки от ЕС-28 се равнява на 15,6 % от общия износ в световен мащаб, като през 2014 г. за първи път от създаването си ЕС е изпреварен от Китай (от 16,1 % през 2014, достигайки 17,0 % през 2016 г.), но продължава да води пред Съединените щати (11,8 %); САЩ имат по-голям дял от световния внос (17,6 %), отколкото ЕС-28 (14,8 %) или Китай(12,4 %).

Търговия със стоки с държави извън ЕС

Международната търговия със стоки на ЕС-28 с останалата част от света (сумата на износа за държави извън ЕС и вноса от такива държави) през 2017 г. се оценява на 3 735 млрд. евро (вж. фигура 6). Както вносът, така и износът са по-високи в сравнение със стойностите за 2016 г., като нарастването на износа (134 милиарда евро) е приблизително два пъти по-малко от това на вноса (143 милиарда евро). В резултат на това търговският излишък на ЕС-28 остава положителна величина, но намалява от 32 милиарда евро през 2016 г. на 23 милиарда евро през 2017 г.

След резкия спад през 2009 г. както на износа, така и на вноса, износът на ЕС-28 се увеличава с 58,7 % за четири години, достигайки 1 737 млрд. евро през 2013 г. Между 2013 и 2016 г. износът остава относително стабилен, но през 2017 г. нараства със 7,7 % в сравнение с 2016 г. В общи линии вносът следва същата тенденция като износа, като нарастването с 8,4 % от 2016 г. до 2017 г. дори е малко по-голямо. От 2013 г. нататък държавите от ЕС-28 имат малък, но траен търговски излишък.

Сред държавите — членки на ЕС, подчертано най-голям дял от търговията с държави извън ЕС-28 през 2017 г. има Германия, чийто дял от износа на ЕС-28 на стоки за държавите извън ЕС е 28,3 %, а делът от вноса на ЕС-28 е почти една пета (18,9 %) (вж. фигура 7). Следващите трима по големина износители на стоки — Обединеното кралство (10,9 %), Италия (10,6 %) и Франция (10,4 %) — са същите като през 2016 г. и са единствените други държави членки, отчели двуцифрен дял от износа на ЕС-28. Обединеното кралство (14,8 %), Нидерландия (14,7 %), Франция (9,0 %) и Италия (8,6 %) заемат следващите места след Германия по дял на вноса на стоки от държави извън ЕС през 2017 г. Относително високият дял на Нидерландия може частично да се обясни със значителния обем на стоките, които влизат в ЕС през Ротердам — най-голямото морско пристанище на ЕС.

Най-големият излишък в търговията със стоки на ЕС-28 с държави извън него, който през 2017 г. се оценява на 181,4 милиарда евро, е отчетен в Германия, следвана от Италия (39,2 милиарда евро) и Ирландия (32,6 милиарда евро). Най-големите дефицити в търговията със стоки на ЕС с държави извън него са отчетени в Нидерландия (129,4 млрд. евро) и Обединеното кралство (69,2 млрд. евро). (вж. таблица Б в приложения файл в Excel по-долу).

Търговия със стоки в рамките на ЕС

От гледна точка на износа търговията със стоки между държавите — членки на ЕС (търговия в рамките на ЕС), през 2017 г. се оценява на 3 347 млрд. евро. Това равнище е със 78 % по-високо от равнището на износа от ЕС-28 за държави извън ЕС, възлизащ на 1 879 млрд. евро (търговия с държави извън ЕС).

Търговията в рамките на ЕС-28, измерена от гледна точка на износа, е нараснала незначително (със 7,4 %) в EС-28 в периода между 2016 и 2017 г. По отношение на износа между 2016 и 2017 г. е отчетен двуцифрен ръст за Финландия (16,7 %), Словения (14,8 %), Литва (12,2 %), Полша (11,9 %), България (10,8 %), Хърватия (10,7 %), Нидерландия (10,6 %) и Румъния (10,2 %), като само Латвия (-18,3 %) и Унгария (-0,6 %) отчитат намаляване на износа в рамките на ЕС. По отношение на вноса двуцифрен ръст отчитат Литва (15,1 %), Полша (13,1 %), Латвия (12,8 %), Словения (12,8 %), Хърватия (11,7 %), България (11,2 %), Финландия (10,7 %), Португалия (10,3 %) и Румъния (10,2 %), като само Малта отчита спад във вноса (1,0 %).

Както и при търговията на ЕС-28 с държави извън него, Германия отново е държавата с най-високо равнище на търговията в рамките на ЕС-28 през 2017 г., като делът ѝ от износа в ЕС-28 на стоки за други държави членки е 22,4 %, а този от вноса в ЕС-28 от други държави членки е малко над една пета (20,8 %) (вж. фигура 8). Нидерландия (13,0 %) е единствената друга държава членка с дял над една десета от износа в рамките на ЕС, отново вследствие на статута на Ротердам, докато на Франция (11,8 %) и Обединеното кралство (9,0 %) съответстват близо една десета от вноса на стоки в рамките на ЕС-28.

Значението на вътрешния пазар на ЕС се подчертава от факта, че равнището на търговията със стоки в рамките на ЕС (износът и вносът взети заедно) е по-високо от това на търговията с държави извън ЕС (внос и износ взети заедно) за всяка държава — членка на ЕС (вж. фигура 9). Делът от общата търговия със стоки, отчетен за търговските потоци в рамките на ЕС и тези с държави извън ЕС, варира значително в различните държави членки, което до известна степен отразява фактори, свързани с историческите връзки и географското местоположение. Най-голям дял на търговията в рамките на ЕС (около 80 % от общата търговия) отчитат Естония, Унгария, Чешката република, Словакия и Люксембург, като съотношението намалява до 50,2 % в Обединеното кралство.

Анализ на основните търговски партньори за търговия със стоки

В периода от 2007 до 2017 г. развитието в износа на стоки от ЕС-28 по отношение на основните търговски партньори варира значително. Измежду основните търговски партньори най-голям темп на растеж е регистриран при износа за Китай, който се увеличава над три пъти, а износът за Южна Корея се увеличава повече от два пъти (вж. фигура 10). Износът за Норвегия и Япония нараства по-бавно и през 2017 г. е съответно със 17 и 38 % по-висок спрямо стойностите през 2007 г., а при износа на стоки от ЕС-28 за Русия за същия период се наблюдава спад с 3 %.

Що се отнася до вноса, между 2007 и 2017 г. в ЕС-28 е отчетено намаляване на стойността на вноса на стоки от Япония (-13 %), Русия и Норвегия (и двете с по -2 %); за последните две държави тези промени отразяват, поне отчасти, промените в цената на петрола и природния газ. Най-голямо нарастване е отчетено при вноса от Китай (+60 %), и Индия (+66 %).

Съедините щати определено остават най-популярното местоназначение за стоките, изнасяни от ЕС-28 през 2017 г. (вж. фигура 11). Техният дял от 20,0 % е по-голям от този на следващите две държави взети заедно. Китай е вторият по значение пазар за износа от ЕС-28 през 2016 г. (10,5 % от общия износ на ЕС-28), следван от Швейцария (8,0 %). Както и през предходните години, Русия (4,6 %) и Турция (4.5 %) имат почти равни дялове. Към седемте най-големи пазара за износа на стоки от ЕС-28 — Съединените щати, Китай, Швейцария, Турция, Русия, Япония и Норвегия — е насочен над половината (53,6 %) от целия износ на стоки от ЕС-28.

Седемте най-големи доставчици за вноса в ЕС-28 са същите държави, представляващи седемте най-големи пазара за износа от ЕС-28, макар че подреждането им е малко по-различно (за сравнение вж. фигури 11 и 12). Тези седем държави представляват по-голям дял от вноса на на стоки в ЕС-28, отколкото от износа: малко над три пети (59,4 %) от вноса на стоки в ЕС-28 е от тези седем държави. Повече от една пета (20,2 %) от целия внос в ЕС-28 през 2017 г. е с произход от Китай, който е и най-големият доставчик на стоки за внос в ЕС-28. Делът на САЩ от вноса на стоки в ЕС-28 е 13,8 % и представлява две трети от този на Китай. Сред седемте държави с най-висок дял са Русия (7,8 %), Швейцария (5,9 %), Норвегия (4,2 %), Турция (3,8 %) и Япония (3,7 %).

Анализ на основните групи продукти

Между 2012 г. и 2017 г. стойността на износа за държави извън ЕС се увеличава за всички групи продукти, посочени на фигура 13, с изключение на износа на минерални горива и смазочни материали, който намалява с 21,7 %. Най-висок темп на растеж на износа е отчетен за храни, напитки и тютюневи изделия, при които се наблюдава увеличение от 22,9 %, като сравнително бързо увеличение е отчетено и в равнището на износа за държави извън ЕС на химически продукти и свързани с тях продукти (нарастване с 20,8 %), а темпове на растеж с двуцифрена стойност са отчетени също така за машини и транспортно оборудване(12,2 %) и за други промишлени продукти (11,8 %).

По отношение на вноса се наблюдава сходна тенденция — сравнително свиване на вноса от държави извън ЕС на минерални горива и смазочни продукти (-38,2 %) между 2012 г. и 2017 г., но също така лек спад на вноса на суровини (-3,3 %); трябва да се отбележи, че в някои случаи спадовете могат да се дължат на промени в цената и/или на обменния курс на валутата, предвид това, че цените на много суровини и на петрола се формират на световните пазари в щатски долари. За разлика от това, вносът от държави извън ЕС на машини и транспортно оборудване се увеличава с общо 31,3 % в периода от 2012 до 2017 г., като сравнително бързи темпове на растеж са отчетени и за други промишлени стоки (22,1 %), храни, напитки и тютюневи изделия (20,3 %), както и за химически продукти и свързани с тях продукти (18,8 %).

Търговският излишък на EС-28 с държави извън ЕС за стоки, възлизащ на 37,7 милиарда евро през 2017 г., се обуславя от положителния търговски баланс при търговията с машини и транспортно оборудване, чиято стойност e 200,1 милиарда евро, и при търговията с химически продукти и свързани с тях продукти (138,9 милиарда евро). В периода от 2012 до 2017 г. ЕС-28 отчита увеличение на своя търговски излишък за химически продукти и свързани с тях продукти, докато излишъкът за машини и транспортно оборудване намалява в известна степен. Най-голям търговски дефицит през 2017 г. е отчетен при минералните горива и смазочните материали, при които вносът е надвишил износа с 240,0 млрд. евро, стойност, която въпреки това е значително по-малка от отчетената през 2012 г. (421,5 милиарда евро). За разлика от това в ЕС-28 търговският дефицит при други промишлени стоки се е увеличил от 10,5 млрд. евро през 2012 г. на 51,4 млрд. евро през 2017 г., т.е. почти петкратно.

Структурата на износа на стоки от ЕС-28 не се е променила значително в периода между 2012 г. и 2017 г. (вж. фигура 14) с изключение на намалението от 2,3 процентни пункта за минерални горива и смазочни продукти, чийто дял спада 7,5 % през 2012 г. до 5,2 % през 2017 г.

По отношение на структурата на вноса на ЕС-28 през 2012 г. и 2017 г. са налице промени за трите най-големи групи продукти между. Най-голяма е промяната при минералните горива и смазочните продукти, чийто дял спада от 30,4 % на 18,2 % (вж. фигура 15). Обратно на това, през същия период делът на други промишлени стоки се увеличава от 21,7 % на 25,6 %, а делът на машините и транспортното оборудване нараства от 25,1 % на 31,9 %.

На фигура 16 е онагледен контрастът между структурата на вноса и износа на ЕС-28 през 2017 г.: следва да се има предвид, че общото равнище на износа е с около 1,2 % по-високо от това на вноса. Най-значителната разлика се отнася за дела на минералните горива и смазочните продукти, който е 3,5 пъти по-висок при вноса спрямо износа. Тази ситуация се компенсира от по-ниския дял на вноса на машини и транспортно оборудване и на химически продукти и свързани с тях продукти.

Източници и наличност на данните

Статистиката за международната търговия със стоки измерва стойността и количеството на стоките, които се търгуват между държави — членки на ЕС (търговия в рамките на ЕС), и стоките, които се търгуват между държави членки и държави извън ЕС (търговия с държави извън ЕС). Тази статистика е официалният източник на информация за вноса, износа и търговския баланс в ЕС, неговите държави членки и еврозоната.

Статистически данни се публикуват за всяка декларираща държава по отношение на всяка държава партньор за няколко продуктови класификации. Една от най-често използваните класификации на продукти е Стандартната международна търговска класификация (SITC rev. 4) на Организацията на обединените нации (ООН); тя дава възможност за съпоставяне на статистическите данни за международната търговия в световен мащаб.

В представените статистически данни за търговията на ЕС-28 с държави извън ЕС Съюзът се разглежда като самостоятелен търговски блок. С други думи, данните за износа се отнасят само за износа на ЕС-28, който напуска търговския блок и е предназначен за останалия свят, докато вносът от държави извън ЕС се отнася до вноса от останалия свят (държави извън Съюза) в ЕС-28. При отчитането на данните за отделните държави членки обаче външнотърговските потоци обикновено са представени като световни търговски потоци (включващи както партньори от ЕС, така и извън ЕС). Статистиката за търговията между държавите — членки на ЕС (търговия в рамките на ЕС), обхваща отчетения от всяка държава членка износ и внос на стоки.

Статистическите стойности за търговията с държави извън ЕС и търговията в рамките на ЕС се отчитат при цени франко борд (FOB) за износа на стоки и при цени стойност, застраховка и навло (CIF) за вноса на стоки. Отчетените стойности включват само онези допълнителни разходи (навло и застраховка), които се отнасят ― при износа на стоки ― до превоза в рамките на територията на държавата — членка на ЕС, от която се изнасят стоките, и ― при вноса на стоки ― до превоза извън територията на държавата членка, в която се внасят стоките.

Данните на ЕС идват от поддържаната от Евростат база данни COMEXT — референтната база данни за международната търговия със стоки. С нея се предоставя достъп не само до последните данни и данни от минали периоди от държавите — членки на ЕС, но и до статистически данни за голям брой държави извън ЕС. Всеки месец въз основа на COMEXT се съставя обобщена и подробна статистическа информация за международната търговия със стоки, която се разпространява чрез уебсайта на Евростат. Тъй като COMEXT се актуализира ежедневно, публикуваните на уебсайта данни може да се различават от наличните в COMEXT данни (в случай на неотдавнашни ревизии).

Контекст

Статистиката за международната търговия със стоки се използва широко от отговарящите за вземането на решения на международно равнище, на равнището на ЕС и на национално равнище. Предприятията могат да използват данните за международната търговия, за да извършват пазарни проучвания и да определят своята търговска стратегия. Статистиката за международната търговия със стоки се използва и от институциите на ЕС при подготовката на многостранни и двустранни търговски преговори, за определянето и прилагането на антидъмпингови политики, за целите на макроикономическата и паричната политика, както и за оценката на напредъка на единния пазар или интегрирането на европейските икономики.

Развитието на търговията може да осигури възможности за икономически растеж. ЕС провежда обща търговска политика, съгласно която Европейската комисия договаря търговски споразумения и представлява интересите на ЕС от името на своите 28 държави членки. Европейската комисия се консултира с държавите — членки на ЕС, посредством консултативен комитет, който разглежда целия диапазон от въпроси, свързани с търговската политика на ЕС, включително многостранни, двустранни и едностранни инструменти. Търговската политика по принцип е изключително правомощие на ЕС, затова само ЕС, а не отделните държави членки, може да приема законодателство по търговските въпроси и да сключва международни търговски споразумения. Неотдавна обхватът на това правомощие беше разширен, за да включва не само търговията със стоки, но и търговията с услуги, интелектуалната собственост и преките чуждестранни инвестиции (в глава 4).

В световен мащаб въпросите, свързани с многостранната търговия, се решават в рамките на Световната търговска организация (СТО). СТО има 164 членове (към март 2017 г.) и няколко държави кандидатки, които са в процес на присъединяване. СТО определя световните правила за търговията и осигурява форум за търговски преговори и за разрешаване на спорове между членовете. Европейската комисия води преговорите със своите партньори от СТО и участва в последния кръг многостранни търговски преговори на СТО, известен като Програмата за развитие от Доха (DDA).

Вижте също

Преглед на всички статии, публикувани на Statistics Explained относно международната търговия със стоки (на английски)

Допълнителна информация от Евростат

Изобразяване на данните

Основни таблици

Дългосрочни показатели за международната търговия със стоки (t_ext_go_lti)
Краткосрочни показатели за международната търговия със стоки (t_ext_go_sti)

База данни

Международна търговия със стоки — обобщени данни (ext_go_agg)
Международна търговия със стоки — дългосрочни показатели (ext_go_lti)
Международна търговия със стоки — краткосрочни показатели (ext_go_sti)
Международна търговия със стоки — подробни данни (detail)

Специален раздел

Методология / Метаданни

Изходни данни за таблиците и фигурите (MS Excel)

Друга информация — правен контекст

  • Регламент (ЕО) № 471/2009 от 6 май 2009 г. относно статистиката на Общността за външната търговия с трети страни
  • Регламент (ЕС) № 92/2010 от 2 февруари 2010 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 471/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно статистиката на Общността за външната търговия с трети страни по отношение на обмена на данни между митническите органи и националните статистически органи, съставянето на статистиката и оценката на качеството
  • Регламент (ЕС) № 113/2010 от 9 февруари 2010 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 471/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно статистиката на Общността за външната търговия с трети страни по отношение на обхвата на търговията, определянето на данните, съставянето на статистиката за търговията по характеристики на стопанската дейност и по валута на фактуриране, както и специфични стоки или движения
  • Регламент (ЕО) № 638/2004 от 31 март 2004 г. за статистиката на Общността, свързана с търговията със стоки между държавите членки, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3330/91 на Съвета
  • Регламент (ЕО) № 1982/2004 на Комисията от 18 ноември 2004 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 638/2004 на Европейския парламент и на Съвета за статистиката на Общността, свързана с търговията със стоки между държавите членки и за отмяна на Регламенти (ЕО) № 1901/2000 и (ЕИО) № 3590/92 на Комисията

Връзки към външни уебсайтове