Международна търговия със стоки

Направо към: навигация , търсене
Данни от септември 2017 г. (част „Основни участници в световен мащаб в международната търговия със стоки“) и март 2017 г. (другите части на статията). Последни данни: Допълнителна информация от Евростат, основни таблици и база данни. Планирана актуализация на статията: юли 2018 г.


В тази статия е представено развитието на международната търговия със стоки в Европейския съюз (ЕС). В нея се разглежда делът на ЕС от световния внос и износ, търговията в рамките на ЕС (търговията между държавите — членки на ЕС), основните търговски партньори на ЕС и най-широко търгуваните категории продукти.

Делът на ЕС-28 от световната търговия със стоки е 15 %. Стойността на международната търговия със стоки значително превишава стойността на международната търговия с услуги (около три пъти), тъй като предоставянето на някои услуги през граница е по-трудно поради тяхното естество.

Фигура 1: Основни участници в международната търговия, 2016 г.
(милиарди евро)
Източник: Евростат (ext_lt_introle) и (ext_lt_intercc)
Фигура 2: Съотношение износ/внос за международната търговия със стоки, 2006 и 2016 година
(%)
Източник: Евростат (ext_lt_introle) и (ext_lt_intercc)
Фигура 3: Търговски баланс за международната търговия със стоки, 2006 и 2016 година
(милиарди евро)
Източник: Евростат (ext_lt_introle) и (ext_lt_intercc)
Фигура 4: Дялове от световния износ на стоки, 2016 г.
(процентен дял от световния износ)
Източник: Евростат (ext_lt_introle)
Фигура 5: Дялове от световния внос на стоки, 2016 г.
(процентен дял от световния внос)
Източник: Евростат (ext_lt_introle)
Фигура 6: Развитие на международната търговия със стоки, ЕС-28, 2006 — 2016 г.
(милиарди евро)
Източник: Евростат (ext_lt_intertrd)
Фигура 7: Търговия със стоки с държави извън ЕС-28, 2016 г.
(процентен дял от износа/вноса на ЕС-28)
Източник: Евростат (ext_lt_intratrd)
Фигура 8: Търговия със стоки в рамките на ЕС-28, 2016 г.
(процентен дял от изпращанията/получаванията в ЕС-28)
Източник: Евростат (ext_lt_intratrd)
Фигура 9: Търговия със стоки в рамките на ЕС-28 и с държави извън ЕС-28, 2016 г.
(внос плюс износ, процентен дял от общата търговия)
Източник: Евростат (ext_lt_intratrd)
Фигура 10: Търговия със стоки с държави извън ЕС-28 по основни търговски партньори, EС-28, 2006 и 2016 г.
(милиарди евро)
Източник: Евростат (ext_lt_maineu)
Фигура 11: Основни търговски партньори при износа на стоки, ЕС-28, 2016 г.
(процентен дял от износа за държави извън ЕС-28)
Източник: Евростат (ext_lt_maineu)
Фигура 12: Основни търговски партньори при вноса на стоки, ЕС-28, 2016 г.
(процентен дял от вноса от държави извън ЕС-28)
Източник: Евростат (ext_lt_maineu)
Фигура 13: Търговия с държави извън ЕС-28 по основни продукти, EС-28, 2011 и 2016 г.
(милиарди евро)
Източник: Евростат (ext_lt_intertrd)
Фигура 14: Основен износ по продукти, ЕС-28, 2011 и 2016 г.
(процентен дял от износа за държави извън ЕС-28)
Източник: Евростат (ext_lt_intratrd)
Фигура 15: Основен внос по продукти, ЕС-28, 2011 и 2016 г.
(процентен дял от вноса от държави извън ЕС-28)
Източник: Евростат (ext_lt_intratrd)
Фигура 16: Основен износ и внос по продукти, ЕС-28, 2016 г.
(процентен дял от износа за/вноса от държави извън ЕС-28)
Източник: Евростат (ext_lt_intratrd)

Основни статистически резултати

Основни участници в световен мащаб в международната търговия със стоки

ЕС-28, Китай и САЩ са тримата най-големи участници в световен мащаб в международната търговия (вж. фигура 1) от 2004 г. насам, когато Китай изпревари Япония. През 2016 г. отчетените за ЕС-28, Китай и Съединените щати общи равнища на търговията със стоки (внос и износ) са почти идентични, като най-високата стойност от 3 455 милиарда евро е отбелязана за ЕС-28 (следва да се отбележи, че тази стойност не включва търговията в рамките на ЕС), която стойност е със 109 милиарда евро по-висока от тази за Китай и със 125 милиарда евро по-висока от отчетеното за Съединените щати равнище; Япония е на четвърта позиция по отношение на равнището на търговията със стоки със стойност от 1 131 милиарда евро.

През 2016 г. съотношението на износа към вноса (съотношение износ/внос) е особено високо в полза за износа за Русия, Бразилия и Китай (вж. фигура 2), докато в абсолютно изражение Китай и Русия са отбелязали най-големите годишни търговски излишъци от 2006 г. насам; през 2016 г. Съединените щати са с най-големия дефицит (вж. фигура 3), с което се продължава очерталата се тенденция за цялото последно десетилетие, за което има налични данни.

Що се отнася до потоците на износа и вноса, ЕС-28 е с втория по големина дял от световния износ и внос на стоки (вж. фигура 4 and 5) през 2016 г.: износът на стоки от ЕС-28 представлява 15,6 % от общия износ в световен мащаб, като през 2014 г. за първи път от създаването на ЕС е изпреварен от износа от Китай (16,1 % през 2014 г., като се увеличава на 17,0 % през 2016 г.), но все още е по-голям от износа от Съединените щати (11,8 %); Съединените щати са с по-голям дял от световния внос (17,6 %) в сравнение както с ЕС-28 (14,8 %), така и с Китай (12,4 %).

Търговия със стоки с държави извън ЕС

Международната търговия със стоки на ЕС-28 с останалата част от света (сумата на износа за държави извън ЕС и вноса от такива държави) се оценява на 3 453 милиарда евро през 2016 г. (вж. фигура 6). Както вносът, така и износът са малко по-ниски в сравнение със стойностите за 2015 г., като намалението за износа (44 милиарда евро) е приблизително два пъти по-голямо от това за вноса (21 милиарда евро). В резултат на това търговският излишък на ЕС-28 остава положителна величина, но намалява от 60 милиарда евро през 2015 г. на 38 милиарда евро през 2016 г.

След резкия спад през 2009 г. както на износа, така и на вноса, износът на ЕС-28 се увеличава с 58,7 % за четири години, достигайки рекордното равнище от 1 736 милиарда евро през 2013 г. След това износът спада с 1,9 % през 2014 г., преди да се повиши с 5,1 % до нова най-висока стойност от 1 789 милиарда евро през 2015 г. и отново да спадне с 2,4 % през 2016 г. За разлика от това, вносът след 2009 г. нараства с 45,6 % за период от три години, достигайки своята най-висока стойност през 2012 г. — 1 799 милиарда евро. Вносът спада с 6,2 % през 2013 г., преди да се стабилизира (увеличение от 0,3 %) през 2014 г., да се увеличи с 2,2 % през 2015 г., след което да намалее с 1,2 % през 2016 г., когато равнището му е все още под стойността, достигната през 2012 г.

Сред държавите — членки на ЕС, подчертано най-голям дял от търговията с държави извън ЕС-28 през 2016 г. има Германия, чийто дял от износа на ЕС-28 на стоки за държавите извън ЕС е 28,7 %, а този от вноса на ЕС-28 е почти една пета (18,8 %) (вж. фигура 7). Следващите трима по големина износители — Обединеното кралство (11,1 %), Италия (10,5 %) и Франция (също с 10,5 %), са същите като през 2015 г. (въпреки че италианският износ за държави извън ЕС-28 надхвърлят този на Франция) и са единствените други държави членки, отчели двуцифрен дял от износа на ЕС-28. Обединеното кралство (16,6 %), Нидерландия (14,2 %), Франция (9,4 %) и Италия (8,4 %) заемат следващите места след Германия по дял на вноса на стоки от държави извън ЕС през 2016 г. Относително високият дял на Нидерландия може частично да се обясни със значителния обем на стоките, които влизат в ЕС през Ротердам — най-голямото морско пристанище на ЕС. Най-големият излишък в търговията със стоки на ЕС-28 с държави извън него, който през 2016 г. се оценява на 180,9 милиарда евро, е отчетен в Германия, следвана от Италия (39,9 милиарда евро) и Ирландия (34,5 милиарда евро). Най-големите дефицити в търговията със стоки на ЕС с държави извън него са отчетени в Нидерландия (115,9 милиарда евро) и Обединеното кралство (89,7 милиарда евро).

Търговия със стоки в рамките на ЕС

От гледна точка на изпращанията търговията със стоки между държавите — членки на ЕС (търговия в рамките на ЕС), през 2016 г. се оценява на 3 110 милиарда евро. Това равнище е със 78 % по-високо от равнището на износа от ЕС-28 за държави извън ЕС, възлизащо на 1 745 милиарда евро (търговия с държави извън ЕС).

Търговията в рамките на ЕС-28, отново измерена от гледна точка на изпращанията, нараства незначително (с 1,3 %) в EС-28 в периода от 2015 до 2016 г.; това е седмото поред годишно увеличение от 2009 г. насам. Като се вземат предвид получаванията и изпращанията, взети заедно, най-големите увеличения на търговията в рамките на ЕС през 2016 г. са регистрирани за Кипър (11,2 %), Румъния (7,0 %) и Хърватия (5,7 %), докато Малта (-7,7 %), Люксембург (-4,8 %), Обединеното кралство (-4,3 %), Финландия (-1,4 %), Белгия (-0,5 %) и Литва (-0,1 %) са единствените държави — членки на ЕС, отчели намаляване на търговията в рамките на ЕС през 2016 г.

Както и при търговията на ЕС-28 с държави извън него Германия отново е държавата с най-високо равнище на търговията в рамките на ЕС-28 през 2016 г., като делът ѝ от изпращанията в ЕС-28 на стоки за други държави членки е 22,8 %, а този от получаванията в ЕС-28 от други държави членки е малко над една пета (20,9 %) (вж. фигура 8). Нидерландия (12,5 %) е единствената друга държава членка с дял повече от една десета от изпращанията в рамките на ЕС, отново вследствие на статута на Ротердам, докато на Франция (11,8 %) и Обединеното кралство (9,6 %) съответстват близо една десета от получаванията на стоки в рамките на ЕС-28.

Значението на вътрешния пазар на ЕС се подчертава от факта, че равнището на търговията със стоки в рамките на ЕС (изпращания и получавания, взети заедно) е по-високо от това на търговията с държави извън ЕС (внос и износ, взети заедно) за всяка държава — членка на ЕС, с изключение на Малта и Обединеното кралство, за които двете стойности са почти еднакви (вж. фигура 9). Делът от общата търговия със стоки, отчетен за търговските потоци в рамките на ЕС и тези с държави извън ЕС, варира значително в различните държави членки, което до известна степен отразява фактори, свързани с историческите връзки и географското местоположение. Най-голям дял на търговията в рамките на ЕС (около 80 % от общата търговия) отчитат Естония, Люксембург, Унгария, Чешката република и Словакия, като съотношението намалява до 49,3 % в Обединеното кралство.

Анализ на основните търговски партньори за търговия със стоки

В периода от 2006 до 2016 г. развитието в износа на стоки от ЕС-28 по отношение на основните търговски партньори варира значително. Измежду основните търговски партньори най-голям темп на растеж е регистриран при износа за Китай, който се увеличава почти трикратно, а износът за Южна Корея се увеличава повече от два пъти (вж. фигура 10). Износът за Норвегия и Япония нараства по-бавно и през 2016 г. е съответно с 26 и 30 % по-висок спрямо стойностите през 2006 г., а при износа на стоки от ЕС-28 за Русия за същия период не се наблюдава промяна.

Що се отнася до вноса, в периода от 2006 до 2016 г. в ЕС-28 е отчетено намаление в стойността на вноса на стоки от Япония (-15 %), Русия (-17 %) и Норвегия (-23 %); посочените промени за последните две държави отразяват поне донякъде промените в цените на петрола и природния газ. Най-големите увеличения са отчетени за вноса от Китай (76 %), Индия (74 %) и Швейцария (70 %).

Съединените щати остават подчертано най-големият пазар за износа на стоки от ЕС-28 през 2016 г. (вж. фигура 11), въпреки че делът на износа на ЕС-28 за САЩ намалява от 28,0 % от общия износ през 2002 г. на 16,7 % през 2013 г., преди отново да се увеличи на 20,8 % през 2016 г. Китай е вторият по значение пазар за износа от ЕС-28 през 2016 г. (9,7 % от общия износ на ЕС-28), следван от Швейцария (8,2 %). През 2015 г. Турция измести Русия и стана четвъртия по големина пазар за износа на стоки от ЕС-28, като тази тенденция продължава и през 2016 г., когато в Турция са реализирани 4,5 % от износа на ЕС-28. Към седемте най-големи пазара за износа на стоки от ЕС-28 — Съединените щати, Китай, Швейцария, Турция, Русия, Япония и Норвегия — е насочен над половината (53,4 %) от целия износ на стоки от ЕС-28.

Седемте най-големи доставчици за вноса в ЕС-28 са същите държави, представляващи седемте най-големи пазара за износа от ЕС-28, макар че подреждането им е малко по-различно (за сравнение вж. фигури 11 и 12). Делът на седемте държави от вноса на стоки в ЕС-28 е по-голям от техния дял от износа на стоки от ЕС-28: малко над три пети (60,2 %) от целия внос на стоки в ЕС-28 е от същите седем държави. Повече от една пета (20,2 %) от целия внос в ЕС-28 през 2016 г. е с произход от Китай, която държава е най-големият доставчик на стоки за внос в ЕС-28. Делът на Съединените щати от вноса на стоки в ЕС-28 (14,5 %) е с приблизително 6 процентни пункта по-малък от този на Китай, докато дяловете на Швейцария (7,1 %) и Русия (7,0 %), които са третият и четвъртият по големина доставчик на стоки за ЕС-28, са с още 7 процентни пункта по-малки. Турция е петият по големина доставчик на стоки за внос в ЕС-28, следвана с малка разлика от Япония и Норвегия.

Анализ на основните групи продукти

В периода от 2011 до 2016 г. стойността на износа на ЕС-28 за държави извън ЕС се увеличава за повечето групи продукти, показани на фигура 13, макар че има две изключения— износът на суровини (спад с общо 5,1 %) и износът на минерални горива и смазочни продукти (спад с 26,0 %). Най-висок темп на растеж на износа беше отчетен за храни, напитки и тютюневи изделия, при които се наблюдава увеличение от 31,0 %, като сравнително бързо увеличение е отчетено и в равнището на износа за държави извън ЕС на химически продукти и свързани с тях продукти (увеличение от 23,1 %), а темпове на растеж с двуцифрена стойност са отчетени също така за машини и транспортно оборудване и за други промишлени продукти.

По отношение на вноса се наблюдава подобна тенденция със сравнително голямо общо намаление на равнището на вноса от държави извън ЕС на суровини (-20,2 %) и минерални горива и смазочни продукти (-46,6 %) в периода от 2011 до 2016 г.; следва да се отбележи, че някои от тези намаления може да се дължат на ценови промени и/или колебания на валутните курсове, тъй като цените на много от основните суровини и на петрола се формират на световните пазари в щатски долари. За разлика от това, вносът от държави извън ЕС на машини и транспортно оборудване се увеличава с общо 24,9 % в периода от 2011 до 2016 г., като сравнително големи темпове на растеж са отчетени и за храни, напитки и тютюневи изделия (19,1 %) и за химически продукти и свързани с тях продукти (18.9 %).

Търговският излишък на EС-28 с държави извън ЕС за стоки, възлизащ на 37,7 милиарда евро през 2016 г., се обуславя от положителния търговски баланс при търговията с машини и транспортно оборудване, чийто размер е 193,1 милиарда евро, и при търговията с химически продукти и свързани с тях продукти (129,1 милиарда евро). В периода от 2011 до 2016 г. ЕС-28 отчита увеличение на своя търговски излишък за химически продукти и свързани с тях продукти, докато излишъкът за машини и транспротно оборудване намалява в известна степен. По отношение на храните, напитките и тютюневите изделия ЕС-28 променя позицията ти от малък търговски дефицит през 2011 г. до малко по-голям по размер търговски излишък през 2016 г. Най-големият търговски дефицит през 2016 г. е отчетен за минералните горива и смазочните продукти, при които вносът надвишава износа със 190,0 милиарда евро. Търговският дефицит на ЕС-28 за минерални горива и смазочни продукти и за суровини намалява значително в периода от 2011 до 2016 г., като намалението на дефицита за първия вид стоки е повече от два пъти за посочения петгодишен период. Обратно на това, търговският дефицит на ЕС-28 за други промишени стоки се увеличава, като достига 53,5 милиарда евро през 2016 г., което е с 3,5 % повече от стойността през 2011 г.

Структурата на износа на стоки от ЕС-28 се променя в периода от 2011 до 2016 г. най-отчетливо при по-малките групи продукти (вж. фигура 14). Делът на храните, напитките и тютюневите изделия нараства от 5,7 % на 6,6 % през посочения период, докато делът на минералните горива и смазочните продукти спада от 6,4 % на 4,2 %.

Най-голямата промяна в периода от 2011 до 2016 г. в структурата на вноса на ЕС-28 е за минералните горива и смазочните продукти, чийто дял спада от 28,6 % на 15,5 % (вж. фигура 15). Обратно на това, през същия период делът на други промишлени стоки се увеличава от 23,3 % на 26,3 %, а делът на машините и транспортното оборудване нараства от 25,6 % на 32,3 %.

На фигура 16 са онагледени контрастите по отношение на структурата на вноса и износа на ЕС-28 през 2016 г.: следва да се има предвид, че общото равнище на износа е с 2,2 % по-високо от това на вноса. Най-значителната разлика се отнася за дела на минералните горива и смазочните продукти, който е 3,6 пъти по-висок при вноса спрямо износа. Тази ситуация е компенсирана от по-ниския дял на вноса на машини и транспортно оборудване и на химически продукти и свързани с тях продукти.

Източници и наличност на данните

Статистиката за международната търговия със стоки измерва стойността и количеството на стоките, които се търгуват между държави — членки на ЕС (търговия в рамките на ЕС), и стоките, които се търгуват между държави членки и държави извън ЕС (търговия с държави извън ЕС). Тази статистика е официалният източник на информация за вноса, износа и търговския баланс в ЕС, неговите държави членки и еврозоната.

Статистически данни се публикуват за всяка декларираща държава по отношение на всяка държава партньор за няколко продуктови класификации. Една от най-често използваните класификации Стандартната външнотърговска класификация (SITC rev. 4) на Организацията на обединените нации (ООН) ; тя дава възможност за съпоставяне в световен мащаб на статистическите данни за международната търговия.

В представените статистически данни за търговията на ЕС-28 с държави извън ЕС Съюзът се разглежда като самостоятелен търговски блок. С други думи, данните за износа се отнасят само за износа на ЕС-28, който напуска търговския блок и е предназначен за останалия свят, докато вносът от държави извън ЕС се отнася до вноса от останалия свят (държави извън Съюза) в ЕС-28. Обратно, при отчитането на данните за отделните държави членки външнотърговските потоци обикновено са представени като световни търговски потоци (включващи както партньори от ЕС, така и извън ЕС). Статистиката за търговията между държавите — членки на ЕС (търговия в рамките на ЕС), обхваща отчетените от всяка държава членка пристигания и изпращания на стоки.

Статистическите стойности за търговията с държави извън ЕС и търговията в рамките на ЕС се отчитат при цени франко борд (FOB) за износа/изпращанията на стоки и при цени стойност, застраховка и навло (CIF) за вноса/пристиганията на стоки. Отчетените стойности включват само онези допълнителни разходи (навло и застраховка), които се отнасят ― при износа/изпращанията на стоки ― до превоза в рамките на територията на държавата — членка на ЕС, от която се изнасят/изпращат стоките, и ― при вноса/пристиганията на стоки ― до превоза извън територията на държавата членка, в която се внасят/в която влизат стоките.

Данните на ЕС идват от поддържаната от Евростат база данни COMEXT — референтната база данни за международната търговия със стоки. С нея се предоставя достъп не само до последните данни и данни от минали периоди от държавите — членки на ЕС, но и до статистически данни за голям брой държави извън ЕС. Всеки месец въз основа на COMEXT се съставя обобщена и подробна статистическа информация за международната търговия със стоки, която се разпространява чрез уебсайта на Евростат. Тъй като COMEXT се актуализира ежедневно, публикуваните на уебсайта данни може да се различават от наличните в COMEXT данни (в случай на неотдавнашни ревизии).

Контекст

Статистиката за международната търговия със стоки се използва широко от отговарящите за вземането на решения на международно равнище, на равнището на ЕС и на национално равнище. Предприятията могат да използват данните за международната търговия, за да извършват пазарни проучвания и да определят своята търговска стратегия. Статистиката за международната търговия със стоки се използва и от институциите на ЕС при подготовката на многостранни и двустранни търговски преговори, за определянето и прилагането на антидъмпингови политики, за целите на макроикономическата и паричната политика, както и за оценката на напредъка на единния пазар или интегрирането на европейските икономики.

Развитието на търговията може да осигури възможности за икономически растеж. ЕС има обща търговска политика, съгласно която Европейската комисия договаря търговски споразумения и представлява интересите на ЕС от името на своите 28 държави членки. Европейската комисия се консултира с държавите — членки на ЕС, посредством консултативен комитет, който разглежда целия диапазон от въпроси, свързани с търговската политика на ЕС, включително многостранни, двустранни и едностранни инструменти. Търговската политика по принцип е изключително правомощие на ЕС, затова само ЕС, а не отделните държави членки, може да приема законодателство по търговски въпроси и да сключва международни търговски споразумения. Неотдавна обхватът на това правомощие беше разширен, за да включва не само търговията със стоки, но и търговията с услуги, интелектуалната собственост и преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ).

В световен мащаб въпросите, свързани с многостранната търговия, се решават в рамките на Световната търговска организация (СТО). СТО има 164 членове (към март 2017 г.) и няколко държави кандидатки, които са в процес на присъединяване. СТО определя световните правила за търговията и осигурява форум за търговски преговори и за разрешаване на спорове между членовете. Европейската комисия води преговорите със своите партньори от СТО и участва в последния кръг многостранни търговски преговори на СТО, известен като Програмата за развитие от Доха (DDA). След като обаче не бяха спазени крайните срокове за приключване на тези преговори през 2005 г. и отново през 2006 г., кръгът от преговори от Доха отново претърпя неуспех на срещата на СТО през юли 2008 г. През декември 2013 г. бе постигнат напредък в някои области с приемането в Бали (Индонезия) на пакет от споразумения, включително за действия за улесняване на търговията, ангажимент за намаляване на експортните субсидии в селското стопанство и по допълнителни въпроси, свързани с развитието, например продоволствената сигурност в развиващите се страни. На 10-ата министерска конференция на СТО в Найроби през декември 2015 г. беше постигнато споразумение относно поредица от търговски инициативи, чиято цел бе да се облагодетелстват по-специално най-бедните членове на организацията; това включваше ангажимент за премахване на експортните субсидии за селскостопански продукти.

ЕС е в процес на договаряне на търговско и инвестиционно споразумение със Съединените щати — Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ); надеждата е евентуалното бъдещо споразумение да създаде стимули за икономически растеж и в двата региона. През февруари 2017 г. Европейският парламент гласува в подкрепа на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (ВИТС) между ЕС и Канада (това споразумение трябва да бъде ратифицирано от националните парламенти на държавите — членки на ЕС, преди да може да породи действие в пълна степен).

Вижте също

Допълнителна информация от Евростат

Изобразяване на данните

Основни таблици

International trade in goods - long-term indicators (t_ext_go_lti)
International trade in goods - short-term indicators (t_ext_go_sti)

База данни

International trade in goods - aggregated data (ext_go_agg)
International trade in goods - long-term indicators (ext_go_lti)
International trade in goods - short-term indicators (ext_go_sti)
International trade in goods - detailed data (detail)

Специален раздел

Методология / Метаданни

Изходни данни за таблиците и фигурите (MS Excel)

Друга информация — правен контекст

  • Регламент (ЕО) № 471/2009 от 6 май 2009 г. относно статистиката на Общността за външната търговия с трети страни
  • Регламент (ЕС) № 92/2010 от 2 февруари 2010 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 471/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно статистиката на Общността за външната търговия с трети страни по отношение на обмена на данни между митническите органи и националните статистически органи, съставянето на статистиката и оценката на качеството
  • Регламент (ЕС) № 113/2010 от 9 февруари 2010 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 471/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно статистиката на Общността за външната търговия с трети страни по отношение на обхвата на търговията, определянето на данните, съставянето на статистиката за търговията по характеристики на стопанската дейност и по валута на фактуриране, както и специфични стоки или движения
  • Регламент (ЕО) № 638/2004 от 31 март 2004 г. за статистиката на Общността, свързана с търговията със стоки между държавите членки, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3330/91 на Съвета
  • Регламент (ЕО) № 1982/2004 на Комисията от 18 ноември 2004 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 638/2004 на Европейския парламент и на Съвета за статистиката на Общността, свързана с търговията със стоки между държавите членки и за отмяна на Регламенти (ЕО) № 1901/2000 и (ЕИО) № 3590/92 на Комисията

Връзки към външни уебсайтове