Статистически данни за разпределението на доходите

Направо към: навигация , търсене
Данните са от февруари 2017. Последни данни: Допълнителна информация от Евростат, основни таблици и база данни. Планирана актуализация на статията: май 2018 г.
Фигура 1: Равнище и праг на риска от изпадане в бедност, 2015 г.
Източник: Евростат (ilc_li01) и (ilc_li02)
Фигура 2: Равнище на риска от изпадане в бедност след социалните плащания, 2015 г.
(%)
Източник: Евростат (ilc_li02)
Таблица 1: Равнище на риска от изпадане в бедност след социалните плащания по най-често срещаните видове дейности, 2015 г.
(%)
Източник: Евростат (ilc_li04)
Фигура 3: Равнище на риска от изпадане в бедност по вид домакинство, домакинства без деца на издръжка, 2015 г.
(% от целевото население)
Източник: Евростат (ilc_li03)
Фигура 4: Равнище на риска от изпадане в бедност по вид домакинство, домакинства с деца на издръжка, 2015 г.
(% от целевото население)
Източник: Евростат (ilc_li03)
Фигура 5: Равнище на риска от изпадане в бедност преди и след социалните плащания, 2015 г.
(%)
Източник: Евростат (ilc_li02) и (ilc_li10)
Фигура 6: Неравенство при разпределението на доходите, 2015 г.
(квинтилно отношение на доходите)
Източник: Евростат (ilc_di11)
Фигура 7: Отношение на медианните доходи, 2015 г.
(отношение на медианния приравнен разполагаем доход на лицата на възраст 65 години и повече към медианния приравнен разполагаем доход на лицата на възраст под 65 години)
Източник: Евростат (ilc_pnp2)
Фигура 8: Относителна медианна разлика в риска от изпадане в бедност, 2015 г.
(%)
Източник: Евростат (ilc_li11)

В тази статия са анализирани скорошни статистически данни за паричната бедност и неравенствата в доходите в Европейския съюз (ЕС). Сравненията на жизненото равнище между държавите често се правят въз основа на брутния вътрешен продукт (БВП) на глава от населението — той е паричният измерител на богатството на една държава в сравнение с друга. Този основен показател обаче не осигурява достатъчно информация за разпределението на доходите в рамките на държавата, нито за непаричните фактори, които могат да окажат съществено въздействие при определянето на качеството на живот на дадено население. От една страна неравенствата при разпределението на доходите може да се превърнат в стимул за хората да подобрят положението, в което се намират, чрез работа, иновации или придобиване на нови умения. От друга страна тези неравенства често се възприемат като свързани с престъпност, бедност и социално изключване.

Основни статистически резултати

Равнище и праг на риска от изпадане в бедност

Равнището на риска от изпадане в бедност (след социалните плащания) в ЕС-28 остава почти непроменено в периода от 2010 до 2013 г., като се повишава от 16,5 % на 16,7 %. От 2013 г. до 2014 г. равнището на риска от изпадане в бедност се увеличава с 0,5 процентни пункта, след което се увеличава още малко през 2015 г. (с 0,1 процентни пункта), като достига 17,3 %.

Равнището за ЕС-28, изчислено като среднопретеглена стойност на националните резултати, не разкрива значителните разлики, които съществуват между отделните държави (вж. фигура 1). В осем държави членки, а именно Румъния (25,4 %), Латвия (22,5 %), Литва (22,2 %), Испания (22,1 %), България (22,0 %), Естония (21,6 %), Гърция (21,4 %) и Хърватия (20,0 %), една пета или повече от населението е оценено като изложено на риск от изпадане в бедност; това се отнася и за Сърбия (25,4 %), Турция (23,1 %, данни от 2013 г.) и бившата югославска република Македония (21,5 %). Най-ниските проценти на лицата, изложени на риск от изпадане в бедност, в държавите членки се наблюдават в Чешката република (9,7 %) и Нидерландия (11,6 %), а Норвегия (11,9 %) и Исландия (9,6 %) също отчитат относително ниски дялове на населението, изложено на риск от изпадане в бедност.

Прагът на риска от изпадане в бедност (също показан на фигура 1) е определен на 60 % от националния медианен приравнен разполагаем доход. Често той се изразява в стандарти на покупателната способност (СПС), за да се вземат предвид разликите в издръжката на живота между различните държави. През 2015 г. по отношение на този праг са налице значителни различия межди отделните държави — членки на ЕС: от 2,6 хил. СПС в Румъния до 13,2 хил. СПС в Австрия, като прагът в Люксембург (17,6 хил. СПС) е над този диапазон; прагът на бедност е относително нисък и в бившата югославска република Македония (2,7 хил. СПС), Сърбия (3,0 хил. СПС) и Турция (3,2 хил. СПС, данни от 2013 г.) и относително висок в Швейцария (15,4 хил. СПС, данни от 2014 г.) и Норвегия (17,0 хил. СПС).

Различните групи в обществото са уязвими в по-голяма или по-малка степен от парична бедност. През 2015 г. разликата между двата пола по отношение на равнището на риска от изпадане в бедност (след социалните плащания) в ЕС-28 е относително малка, като най-скорошното равнище при мъжете е 16,9 %, докато това при жените е малко по-високо (17,7 %) (вж. фигура 2). През 2015 г. най-голямата разлика между половете (5,1 процентни пункта) се наблюдава в Латвия, а България, Естония, Швеция, Словения и Чешката република също отчитат равнища на риска от изпадане в бедност при жените, които са с 2,5 или повече процентни пункта по-високи от равнищата при мъжете, какъвто е случаят в Швейцария (данни от 2014 г.) и Норвегия. За разлика от това, в други шест държави — членки на ЕС, равнището на риска от изпадане в бедност при мъжете е малко по-високо, отколкото при жените, а именно в Унгария, Полша, Испания, Дания, Нидерландия и Гърция, като такъв е случаят и в Сърбия.

Разликите в равнищата на риска от изпадане в бедност обаче са по-значителни при класифициране на населението според вида на дейността (вж. таблица 1). Безработните са особено уязвима група: през 2015 г. почти половината (47,5 %) от всички безработни в ЕС-28 са били изложени на риск от изпадане в бедност, като най-високи равнища са отчетени в Германия (69,1 %), а седем други държави членки (трите балтийски държави, България, Унгария, Румъния и Малта) отчитат, че през 2015 г. най-малко половината от безработните са били изложени на риск от изпадане в бедност.

През 2015 г. приблизително един от всеки осем (13,2 %) пенсионери в ЕС-28 e бил изложен на риск от изпадане в бедност; поне два пъти по-високи равнища от средната стойност за ЕС-28 са отчетени в Литва (27,6 %), България (30,0 %), Латвия (36,7 %) и Естония (40,1 %).

Наетите лица са били в много по-малка степен изложени на риск от изпадане в бедност (средно 9,5 % за целия ЕС-28 през 2015 г.). Относително висок дял на наетите лица, изложени на риск от изпадане в бедност, се наблюдава в Румъния (18,8 %) и в по-малка степен в Гърция (13,4 %) и Испания (13,1 %), докато Люксембург, Италия, Полша и Португалия отчитат, че през 2015 г. повече от 10 % от работещите лица са били изложени на риск от изпадане в бедност.

Равнището на риска от изпадане в бедност не е равномерно разпределено между домакинствата с различен състав на възрастни и деца на издръжка. Сред домакинствата без деца на издръжка (вж. фигура 3) живеещите сами лица са били в най-голяма степен изложени на риск от изпадане в бедност — през 2015 г. в такова положение са били 25,4 % от едночленните домакинства. За разлика от това, равнището на риска от изпадане в бедност при домакинствата с двама или повече възрастни е по-малко от половината от тази стойност — 11,5 %. По-специално, при домакинствата с двама възрастни, от които поне единият е на 65 или повече години, рискът от изпадане в бедност е малко по-нисък — 10,4 %.

По-голямата част от държавите членки отчитат сходна тенденция: при едночленните домакинства се наблюдават най-високи равнища на риск от изпадане в бедност сред домакинствата без деца на издръжка във всички държави членки, с изключение на Малта, където равнището за домакинствата с двама възрастни, от които поне единият е на 65 или повече години, е по-високо; ситуация, подобна на тази в Малта, се наблюдава и в бившата югославска република Македония, с изключение на това че сред трите анализирани вида домакинства най-ниското равнище е отчетено за едночленните домакинства. Равнището на риска от изпадане в бедност при домакинствата с двама възрастни, от които поне единият е на 65 или повече години, като цяло е по-ниско от това при по-широката категория, включваща всички домакинства с двама или повече възрастни, макар че това не се отнася за Кипър, Естония, Австрия, Обединеното кралство, Белгия, Латвия, Хърватия, България и Малта.

При домакинствата с деца на издръжка (вж. фигура 4) най-високото равнище на риска от изпадане в бедност в ЕС-28 е отчетено при домакинствата от един възрастен и деца на издръжка — близо една трета (33,7 %). При сравняване на домакинствата с двама възрастни равнището на риска от изпадане в бедност за тези от тях, които имат само едно дете на издръжка (12,9 %), е малко под половината на отчетеното за домакинствата с три или повече деца на издръжка (27,1 %). Всички държави — членки на ЕС, отчитат, че сред трите вида домакинства, показани на фигура 4, домакинствата, съставени от двама възрастни с едно дете, са най-малко изложени на риск от изпадане в бедност; следва да се отбележи, че в Исландия най-ниското равнище на риска от изпадане в бедност е отчетено за домакинствата, съставени от двама възрастни с три или повече деца на издръжка. Повечето държави — членки на ЕС, също така отчитат, че равнището на риска от изпадане в бедност е най-високо при домакинствата от един възрастен и деца на издръжка, макар че са налице редица изключения, при които това равнище е по-високо при домакинства, съставени от двама възрастни с три или повече деца, по-специално в България и Румъния, и в по-малка степен в Испания, Португалия, Словакия, Италия, Полша и Хърватия; същата ситуация се наблюдава и в бившата югославска република Македония и Турция (данни от 2013 г.), както и в по-малка степен в Швейцария (данни от 2014 г.) и Сърбия.

Мерките за социална закрила могат да бъдат използвани като средство за намаляване на бедността и социалното изключване. Това може да бъде постигнато например чрез предоставяне на обезщетения. Един от начините да се оцени дали мерките за социална закрила са успешни е чрез съпоставяне на показателите за риска от изпадане в бедност преди и след социалните плащания (вж. фигура 5). През 2015 г. социалните плащания понижават равнището на риска от изпадане в бедност сред населението на ЕС-28 от 26,0 % преди плащанията на 17,3 % след плащанията, като по този начин извеждат над прага на бедност 8,7 % от населението; без социалните плащания тази част от населението е щяла да бъде изложена на риск от изпадане в бедност. Като се сравняват равнищата на риска от изпадане в бедност преди и след социалните плащания, относителното въздействие на социалните обезщетения е слабо в Румъния, Гърция, Латвия, Полша и Италия, както и в Турция (данни от 2013 г.) и бившата югославска република Македония. За разлика от това, половината или повече от всички лица, изложени на риск от изпадане в бедност в Ирландия, Финландия и Дания, са преминали над прага на бедност в резултат на социалните плащания, какъвто е случаят и в Норвегия и Исландия.

Неравенства в доходите

Правителствата, отговорните политически фактори и обществото като цяло не могат да противодействат на бедността и социалното изключване, без да бъдат анализирани неравенствата в самото общество, били те от икономическо или от социално естество. Данните за икономическото неравенство са особено важни за оценяване на относителната бедност, защото разпределението на икономическите ресурси може да се окаже пряко свързано със степента и сериозността на бедността.

През 2015 г. се наблюдават големи неравенства при разпределението на доходите: среднопретеглената според броя на населението стойност на данните за отделните държави — членки на ЕС (вж. фигура 6), сочи, че първите 20 % от населението (с най-високия приравнен разполагаем доход) са получили 5,2 пъти по-високи доходи, отколкото последните 20 % (с най-ниския приравнен разполагаем доход). За това отношение са налице значителни различия между отделните държави членки — от 3,5 в Словакия и Чешката република до 6,0 или повече в Португалия, Естония, Латвия, Гърция, Испания, България и Литва, като най-високо равнище е достигнато в Румъния — 8,3. Сред държавите извън ЕС, показани на фигура 6, Исландия (3,4) и Норвегия (3,5) също отчитат особено ниски отношения за неравенството при разпределението на доходите, докато в Турция (8,7, даннни от 2013 г.) и Сърбия (9,0) отношенията са значително по-високи, отколкото в която и да било от държавите — членки на ЕС.

В рамките на политиката има поле за действия по отношение на неравенствата, които се наблюдават при много социални групи. Една от групите, които представляват особен интерес, е групата на възрастните хора, което отчасти отразява нарастващия процент на населението на ЕС на възраст 65 и повече години. Пенсионните системи биха могли да изиграят важна роля в решаването на проблемите с бедността сред възрастните хора. В това отношение е интересно да се съпоставятдоходите на възрастните хора с тези на останалата част от населението.

В ЕС-28 като цяло хората на 65-годишна възраст и повече имат медианен доход, който през 2015 г. е около 93 % от медианния доход на населението под 65-годишна възраст (вж. фигура 7). В шест държави — членки на ЕС (Люксембург, Гърция, Франция, Испания, Унгария и Румъния), медианният доход на възрастните е равен на медианния доход на лицата под 65-годишна възраст или по-висок от него, като такъв е случаят и в бившата югославска република Македония, Сърбия и Турция (данни от 2013 г.). В Италия, Полша, Австрия, Португалия, Словакия и Словения медианният доход на възрастните е най-малко 90& % от този на лицата на възраст под 65 години, като такъв е случаят и в Норвегия. Отношения под 80 % са отчетени в Белгия, Швеция, Дания, Малта, Литва, България, Латвия и Естония; тези относително ниски отношения може до голяма степен да отразяват пенсионните права.

Сериозността на бедността, която спомага за количественото определяне на това точно колко бедни са бедните, може да се измери с относителната медианна разлика в риска от изпадане в бедност. През 2015 г. в ЕС-28 медианният доход на хората, изложени на риск от изпадане в бедност, е средно с 24,8 % под прага на бедност (вж. фигура 8); този праг е определен на 60 % от националния медианен приравнен разполагаем доход на всички лица. Сред държавите — членки на ЕС, относителната медианна разлика в риска от изпадане в бедност е най-голяма в Румъния 38,2 %) и Испания (33,8 %), като разлика от над 25,0 % е отчетена също така в Гърция, България, Италия, Португалия, Словакия, Хърватия, Литва и Латвия. Разликата е сравнително голяма и в Сърбия (37,6 %) и бившата югославска република Македония (33,1 %) и е над 25,0 % в Турция (данни от 2013 г.). Най-малка разлика в риска от изпадане в бедност сред държавите членки е наблюдавана във Финландия (13,2 %), следвана от Франция (15,7 %).

Източници и наличност на данните

Статистическите данни на ЕС за доходите и условията на живот (EU-SILC) са въведени през 2003 г. въз основа на джентълменско споразумение между Евростат, шест държави — членки на ЕС (Австрия, Белгия, Дания, Гърция, Ирландия, Люксембург), и Норвегия. Целта на ЕU-SILC бе да осигури базови данни за показателите, свързани с дохода и условията на живот — правното основание за събирането на данните е Регламент (ЕО) № 1177/2003 на Европейския парламент и на Съвета. Събирането на тези статистически данни официално започва през 2004 г. в 15 държави членки, като през 2005 г. се разширява, обхващайки всички държави членки от ЕС-25, заедно с Исландия и Норвегия. България и Турция започват провеждането на EU-SILC през 2006 г., Румъния през 2007 г., Швейцария през 2008 г., а Хърватия въведе изследването през 2010 г. (данните за Хърватия от 2009 г. са от различен източник на данни — изследването на бюджета на домакинствата (HBS)). Данни за бившата югославска република Македония са налични от 2010 г. насам, а за Сърбия — от 2013 г. насам. EU-SILC включва както информация за моментното състояние, така и за повторени изследвания.

Разполагаемият доход на домакинствата представлява сумата от всички парични доходи, получени от всякакви източници от всеки член на домакинството (включително доходи от работа, инвестиции и социални обезщетения), като се добавят доходите, получени на равнище домакинство, и се извадят платените данъци и вноски за социални осигуровки. Различията в големината и състава на домакинствата могат да бъдат отчетени, като тази обща сума се раздели на „еквивалентния размер на домакинството“ чрез стандартна скала (за еквивалентност) ― т.нар. „модифицирана скала на ОИСР“ ― според която първият възрастен получава тегло 1,0, всеки следващ възрастен член на домакинството на възраст 14 и повече години ― 0,5, и всички членове на домакинството на възраст под 14 години ― 0,3. Получената в резултат на това цифра се нарича приравнен разполагаем доход и се определя за всеки член на домакинството. За целите на показателите за бедност приравненият разполагаем доход се изчислява от общия разполагаем доход на всяко домакинство, разделен на приравнения размер на домакинството; следователно за всяко лице от домакинството се счита, че има един и същ приравнен доход.

Референтният период по отношение на дохода е фиксиран 12-месечен период (като напр. предходната календарна или данъчна година) за всички държави, с изключение на Обединеното кралство, за което референтният период на дохода е текущата година на изследването, и Ирландия, за която изследването е текущо и доходът се събира за 12-месечния период преди изследването.

Равнището на риска от изпадане в бедност се определя като дела на хората с приравнен разполагаем доход под прага на риска от изпадане в бедност (изразен в стандарти на покупателната способност ― СПС), който е определен на 60 % от националния медианен приравнен разполагаем доход. В съответствие с решенията на Европейския съвет равнището на риска от изпадане в бедност се измерва по отношение на положението във всяка отделна държава — членка на ЕС, а не чрез прилагане на общ праг за всички държави. Равнището на риска от изпадане в бедност може да бъде изразено преди или след социалните плащания, като разликата е измерител на хипотетичното въздействие на националните социални плащания за намаляване на риска от изпадане в бедност. Пенсиите на възрастните хора и на преживелите лица се считат за доход преди плащания, а не за социални плащания. Съществуват различни анализи на този показател, например по възраст, пол, вид дейност, вид домакинство или постигнато образователно равнище. Следва да се отбележи, че показателят не измерва богатството, а е относителна мярка за нисък текущ доход (в сравнение с останалите хора в същата държава), което не винаги означава нисък жизнен стандарт. Агрегатът за ЕС-28 представлява среднопретеглена според броя на населението стойност на данните за отделните държави.

Контекст

На Европейския съвет в Лаакен през месец декември 2001 г. европейските държавни и правителствени ръководители приеха първи набор от общи статистически показатели за социално изключване и бедност, които са обект на непрекъснат процес на усъвършенстване от подгрупата по показателите (ISG) на Комитета за социална закрила (SPC). Тези показатели са важен елемент в рамките на отворения метод за координация (OMK) за наблюдение на постигнатия напредък от държавите ― членки на ЕС, за намаляване на бедността и социалното изключване.

EU-SILC е референтният източник за статистическите данни на ЕС в областта на доходите и условията на живот, по-специално на показателите, свързани със социалното приобщаване. В контекста на стратегията „Европа 2020“ през месец юни 2010 г. Европейският съвет прие водеща цел за социално приобщаване, според която до 2020 г. хората, изложени на риск от изпадане в бедност или социално изключване в ЕС, да бъдат поне с 20 милиона по-малко спрямо 2008 г. EU-SILC е източникът, въз основа на който се извършва наблюдението на напредъка, постигнат по изпълнението на водещата цел, като той се измерва чрез показател, който представлява комбинация от равнището на риска от изпадане в бедност, равнището на тежките материални лишения и делът на лицата, които живеят в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност — за повече информация вж. статията относно статистическите данни за социалното приобщаване.

Вижте също

Допълнителна информация от Евростат

Публикации

Статистически сборници

Информационни материали

Статистика на фокус

Основни таблици

База данни

Income and living conditions (ilc) (на английски), вж.:
Income distribution and monetary poverty (ilc_ip)
Monetary poverty (ilc_li)
Monetary poverty for elderly people (ilc_pn)
In-work poverty (ilc_iw)
Distribution of income (ilc_di)

Специален раздел

Методология / Метаданни

Изходни данни за таблиците и фигурите (MS Excel)

Друга информация

  • Регламент (ЕО) № 1177/2003 от 16 юни 2003 г. относно статистическите данни на Общността за доходите и условията на живот (EU-SILC)
  • Регламент (ЕО) № 1553/2005 от 7 септември 2005 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1177/2003 относно статистическите данни на Общността за доходите и условията на живот (EU-SILC)
  • Регламент (ЕО) № 1791/2006 от 20 ноември 2006 г. за адаптиране на някои регламенти и решения в областта на ... статистиката, ..., поради присъединяването на България и Румъния

Връзки към външни уебсайтове