Стратегията „Европа 2020“ в България

Специфичните за всяка страна препоръки представляват документи, изготвени от Европейската комисия, с анализ на икономическото състояние на съответната страна и препоръки за мерки, които тя трябва да предприеме през следващите 18 месеца. Те са съставени по начин, който се съсредоточава върху конкретните проблеми на страната членка, и обхващат широк спектър от теми: състоянието на обществените финанси, реформите на пенсионните системи, мерки за създаване на работни места и борба с безработицата, предизвикателства в образованието и областта на иновациите и др. Окончателното приемане на подготвените от Комисията специфични за всяка страна препоръки се извършва на най-високо равнище от националните лидери в рамките на Европейския съвет.

Преглед за страната

В усилията си да постигне устойчив и стабилен растеж България е изправена пред редица взаимосвързани политически предизвикателства и Европейската комисия установи, че в страната има макроикономически дисбаланси. Те са свързани по-специално с външния дълг, с намаляването на задлъжнялостта в корпоративния сектор и с пазара на труда.

Правителството постигна финансова стабилност и бюджетна консолидация, като преизпълни своите бюджетни цели. То успя да постигне своята средносрочна цел за публичните финанси въпреки бавното икономическо възстановяване. Освен това властите предприеха някои стъпки за подобряване на събираемостта на данъците и в момента провеждат съществена реформа в пенсионната система.

Въпреки напредъка, постигнат от правителството в изпълнението на неговата бюджетна програма, най-неотложните предизвикателства пред страната остават в общи линии непроменени от 2012 г. насам: пазарът на труда, образованието, здравеопазването, бизнес средата, обществените поръчки и енергийната и ресурсната ефективност. Продължаващата липса на институционален капацитет причинява критични закъснения в изпълнението на необходимите реформи и в усвояването на средства от фондовете на ЕС, което би могло да допринесе за реформите.

Кратък преглед на препоръките на Европейската комисия за България за 2013 г.

Комисията отправи към България седем специфични за държавата препоръки (СДП) с цел да ѝ помогне да подобри своите икономически резултати. Те са в следните области:

  1. Устойчивост на публичните финанси
    Състоянието на публичните финанси на България е стабилно като цяло. Поддържането на настоящата солидна бюджетна рамка е условие за напредъка по важната програма за реформи, които трябва да бъдат извършени през следващите години. Чрез подобряване на събираемостта на данъците България ще може да насочи повече средства за необходими разходи, стимулиращи растежа.
  2. Пенсионна реформа
    Работещите в България напускат пазара на труда по-рано от средното за Съюза. Гарантирането на адекватност на отпусканите пенсии и повишаването на предлагането на работни места зависят от допълнителни мерки за насърчаване на българите да работят и плащат вноски в системата през по-дълъг период.
  3. Трудова заетост и социална интеграция
    Трудовият пазар е изправен пред структурни предизвикателства, като несъответствията между търсените и предлаганите квалификации и географските несъответствия са сред най-драстичните в ЕС. В резултат на това нивото на заетост в България продължава да спада, а от 2008 г. насам равнището на безработица се е удвоило. Необходими са активни политики на пазара на труда и добре функционираща служба по заетостта, за да се помогне на хората, особено на младите и на други уязвими групи, да намерят работа. Предвид факта, че броят на гражданите в България, изложени на риск от бедност, е най-висок в ЕС, страната трябва да даде приоритет на изпълнението на всеобхватна стратегия за социално приобщаване.
  4. Образование и здравеопазване
    Ниското качество на образованието на всички нива оказва силно отрицателно въздействие върху икономическия потенциал на България. Комисията препоръчва приоритетно договаряне и провеждане на амбициозни реформи. От друга страна системата на здравеопазване в България има значителен потенциал за повишаване на своята ефективност, което ще доведе до предоставянето на по-качествени здравни грижи и подобряване на здравното състояние на населението като цяло.
  5. Бизнес среда
    Перспективите за растеж и заетост в България са значително възпрепятствани от рамковите условия за извършване на стопанска дейност. Необходимо е да се положат повече усилия за намаляване на административната тежест за предприятията и за възстановяване на нормалното кредитиране за МСП. Подобряването на качеството и независимостта на съдебната система и ефективните действия за борба с корупцията са други необходими предпоставки за повишаване на доверието на инвеститорите.
  6. Средства от ЕС и обществени поръчки
    От 2007 г. насам България е усвоила успешно по-малко от 30 % от предоставените ѝ средства от ЕС. Ефективното използване на тези средства за висококачествени проекти е от жизнено значение за подпомагане на така необходимите публични инвестиции. За да се повишат инвестициите и същевременно да се избегнат нередностите, е нужно цялостно прилагане на съответното законодателство.
  7. Енергийна реформа
    България все още трябва да приложи изцяло разпоредбите за вътрешния енергиен пазар, а освен това страната е силно зависима от няколко външни източника на енергийни доставки и се характеризира с най-високата енергийна интензивност в ЕС. Енергийната система следва да бъде модернизирана с цел повишаване на конкурентоспособността и сигурността на енергийните доставки при по-ниски цени за гражданите и предприятията и при минимални щети за околната среда.

Вижте къде се нарежда България сред другите страни от ЕС в ключови области


Документи за Европейския семестър