Икономическо управление

Ръка пречи на плочки домино да паднат © iStockphoto

Кризата разкри наличието на съществени проблеми и неустойчиви тенденции в много европейски страни. Тя ясно показа колко силно зависими една от друга са икономиките на ЕС. По-добра координация на икономическите политики в ЕС ще ни помогне при разрешаването на тези проблеми и ще допринесе за засилването на растежа и създаването на работни места в бъдеще.

Да излезем по-силни от кризата: европейската визия

По-единни от всякога: как ЕС се справя с финансовата криза, как укрепва своя икономически и валутен съюз и как по този начин се проправя пътят към един силен политически съюз

Новото икономическо управление на ЕС се основава на три основни елемента:

  • Подобрена икономическа програма със засилен надзор от страна на ЕС. Това включва договорените политически приоритети и цели в рамките на стратегията „Европа 2020“; допълнителните ангажименти, поети от държавите-членки, които участват в пакта „Евро плюс“; засилен надзор от страна на ЕС върху икономическите и фискалните политики като част от Пакта за стабилност и растеж и чрез нови инструменти за справяне с макроикономическите неравновесия; както и нов метод на работа – европейския семестър – за обсъждане на икономическите и бюджетните приоритети по едно и също време всяка година.
  • Действия за запазване на стабилността на еврозоната. През 2010 г. ЕС отговори на кризата с държавните дългове чрез създаването на временни механизми за подкрепа на своите държави-членки, които ще бъдат заменени от постоянния Европейски механизъм за стабилност (ESM) през 2013 г. Тези мерки за подкрепа са обвързани с провеждането на строго фискално консолидиране и програми за реформа и са разработени в тясно сътрудничество с МВФ.
  • Действия за реформиране на финансовия сектор, които са посочени по-долу.

По-долу са представени някои от основните аспекти на новото икономическо управление на ЕС.


 

Европейски семестър

Европейският семестър представлява ежегоден шестмесечен период, по време на който се координират ефективно бюджетните, макроикономическите и структурните политики на държавите-членки, за да може те да вземат предвид свързани с ЕС съображения на ранен етап от изготвянето на своите национални бюджети, както и при разработването на други аспекти на икономическата политика.

Основните етапи на европейския семестър са следните:

През януари Комисията публикува своя годишен обзор на растежа, в който посочва приоритетите на ЕС през следващата година с цел стимулиране на растежа и създаването на работни места.

През март държавните и правителствените ръководители от ЕС приемат насоки на Съюза за националните политики въз основа на годишния обзор на растежа.

През април държавите-членки предават своите планове за стабилни публични финанси (програми за стабилност или конвергенция) и за реформи и мерки за постигане на напредък по пътя към интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж (национални програми за реформи).

През юни Комисията оценява плановете и дава съобразени с всяка страна препоръки. Съветът и Европейският съвет обсъждат препоръките.

В края на юни или началото на юли Съветът официално приема специфичните за всяка държава препоръки.



 

Пакт за стабилност и растеж

Пактът за стабилност и растеж представлява набор от правила за насърчаване на поддържането на стабилни публични финанси от страна на държавите-членки.

Пактът съдържа два вида "мерки":

  • Превантивни мерки – страните членки трябва да изготвят годишна програма за стабилност (страните от еврозоната) или конвергенция (останалите страни членки) и да я предадат заедно с националната програма за реформи. В тази програма се посочва как държавата-членка възнамерява да постигне и поддържа стабилни публични финанси в краткосрочен план. След това Комисията може да предложи препоръки за политиката (през юни като част от европейския семестър) или, ако е необходимо, да предложи на Съвета да издаде ранно предупреждение за прекомерен дефицит
  • Коригиращи мерки – те се отнасят до процедурата при прекомерен дефицит. Съгласно тази процедура, ако държава-членка наруши правилото за бюджетен дефицит не по-голям от 3 %, определено в Договора, Съветът изготвя препоръки за справяне с този проблем. Неизпълнението на тези препоръки може да доведе до санкции за страните от еврозоната.

В момента се работи по редица предложения за промени в пакта, чрез които да се подобри неговото действие. Те имат за цел:

  • в коригиращите мерки на пакта в по-голяма степен да се вземе под внимание взаимодействието между дълг и дефицит, особено в страните с големи дългове (в които публичният дълг надхвърля 60 % от БВП);
  • процедурата при прекомерен дефицит да се ускори и налагането на санкции върху държавите-членки да стане полуавтоматично – в Съвета ще е необходимо квалифицирано мнозинство за отхвърляне на предложение за санкции от Комисията, а не за неговото приемане;
  • да се подобрят националните бюджетни рамки, като се разгледат свързани със счетоводството и статистиката въпроси, както и практиките за изготвяне на прогнози.

 

Справяне с макроикономическите неравновесия

През последното десетилетие в страните членки се наблюдаваха различни икономически тенденции, които доведоха до още по-големи разлики в конкурентоспособността и до макроикономически неравновесия в ЕС. За да се избегне това в бъдеще, Комисията предложи нов механизъм за надзор с цел много по-ранно откриване и коригиране на подобни проблеми. Чрез този механизъм икономиките на страните членки ще бъдат наблюдавани за възникващи макроикономически неравновесия (например имотни балони, дефицити или излишъци по текущата сметка или спадове в конкурентоспособността). Когато страна членка надхвърли „алармените прагове“, Комисията ще извърши задълбочен анализ дали неравновесията са вредни и, ако е необходимо, ще даде препоръки.


 

Пакт „Евро плюс“

Допълнителна програма с допълващи реформи, наречена пакт „Евро плюс“, бе договорена между държавите-членки от еврозоната, като израз на задълбочаването на тяхната взаимозависимост; шест държави извън еврозоната също решиха да се присъединят към пакта: България, Дания, Латвия, Литва, Полша и Румъния. Рамката е структурирана около четири стълба: конкурентоспособност, заетост, устойчивост на публичните финанси и укрепване на финансовата стабилност.

Пактът беше утвърден от ръководителите на ЕС през март 2011 г. Всички 23 страни от пакта се ангажират да провеждат реформите, изложени в него. Останалите четири държави-членки също могат да подпишат пакта, ако желаят. Пактът е отразен в пълна степен в новата рамка за икономическо управление, а ангажиментите по него са включени в националните програми за реформи на съответните държави-членки.


 

Реформиране на финансовия сектор

ЕС създаде нови правила и агенции с цел предотвратяване на проблемите на ранен етап и гарантиране на подходящо регулиране и надзор на всички участници на финансовия пазар. Предприети са действия, за да се гарантира в частност наличието на достатъчно капиталови резерви в банките на ЕС, благодарение на които те да издържат на бъдещи финансови сътресения и да продължат да функционират и отпускат кредити на домакинствата и предприятията.

Начало на страницата