Основната цел на Договора за създаване на Европейската общност (Договор за ЕО) и последвалите го договори е осъществяването на постепенна интеграция на европейските държави и създаването на общ пазар, основаващ се върху свободата на движение на стоки, хора, капитали и услуги и върху постепенното сближаване на икономическите политики.

За да постигнат това, държавите-членки се отказват от част от своя суверенитет и дават правомощия на институциите на Общността да приемат закони (регламенти, директиви, решения), които имат върховенство по отношение на националното право.

Това вторично законодателство представлява третият важен източник на общностното право след договорите (първично законодателство) и международните споразумения.

Част от вторичното законодателство са задължителните (регламенти, директиви и решения) и незадължителни правни актове (резолюции и мнения), предвидени в Договора за ЕО, както и редица други актове като например вътрешните правилници на институциите или общностните програми за действие.