Навигационна пътека

Секторни политики на ЕС

През последните десетилетия нуждата от установяване на общи правила и условия на равнопоставеност за пазарните сектори, включително на правила за държавна намеса, стана по-очевидна. Това се дължи на засиленото международно разделение на труда и на факта, че почти всички пазари на стоки и услуги днес са международни или имат международно измерение. В Европа ЕС определя правилата и осигурява равнопоставеност.

Европейският съюз провежда политики във всички сектори на икономиката. Някои от тези политики (общата селскостопанска политика, политиката на конкуренция) датират още от създаването на Европейската общност. В други, като например политиката за околната среда или за икономическо и социално сближаване (кохезионна политика), ролята на Европейската общност се развива с времето и с изясняването на предимствата на по-тясното сътрудничество и координация между държавите-членки, с увеличаването на взаимозависимостта на международно равнище и с нарастването на различията в жизнения стандарт в резултат на постепенното разрастване на Съюза. В области като енергетиката държавите-членки носят по-голяма част от отговорността и едва през 2007 г. Европейският съвет приема „енергийна политика за Европа“.

Ролята на Генерална дирекция „Икономически и финансови въпроси“


Във всички тези сектори, генералната дирекция подкрепя разработването на рентабилни политики – т.е. политики, които постигат целите си с възможно най-малки разходи за обществото, като същевременно подпомагат устойчивото развитие и стимулират икономическия растеж и заетостта.
За да направим това, ние предоставяме икономически анализи в помощ на разработването на политиките и насърчаваме другите генерални дирекции да търсят политически варианти, които постигат желаните резултати по-скоро чрез подобряване на функциониране на пазарите, отколкото чрез поставяне на ненужни препятствия на пътя им.
Това означава, че по правило ние предпочитаме решения, които например поставят цена на вредни дейности като замърсяването и оставят отделните икономически играчи сами да променят поведението си, вместо да наложат определени производствени техники или пряко да регулират вида на стоките, които могат да се произвеждат. Това е така, защото е установено, че тези по-гъвкави и либерални политики постигат същите или по-добри резултати от политиките на пряка намеса.

Допълнителни инструменти

  • Версия за печат 
  • Намаляване на шрифта 
  • Увеличаване на шрифта