Навигационна пътека

Европейска политика за съседство

Целта на Европейската политика за съседство (ЕПС) е споделяне на ползите от ЕС със съседните на него държави, което спомага за укрепване на стабилността, сигурността и благосъстоянието в тези страни и в Съюза.

ЕПС е разработена с цел предотвратяване на появата на нови разделителни линии между разширения ЕС и неговите съседи. Тя дава възможност на тези страни да участват в различни дейности на ЕС чрез по-тясно сътрудничество в областта на политиката, сигурността, икономиката и културата.

Тази амбициозна политическа инициатива, започнала през 2003 г., предлага перспективата за постепенно преминаване от традиционните търговски отношения и сътрудничество към по-тясна интеграция между ЕС и неговите съседи. В икономически план чрез ЕПС на съседните страни се предлагат по-добри преференциални търговски отношения, дял от вътрешния пазар на ЕС, подобрена свързаност със Съюза (например в областта на енергетиката, транспорта и телекомуникациите), възможност за участие в някои от програмите на ЕС и по-голяма финансова и техническа помощ.

Ползи от ЕПС

Икономическите ползи от ЕПС могат да бъдат значителни. По-голямото законодателно и регулаторно сближаване с ЕС, най-вече в областите от значение за подобряване на достъпа до пазара, би трябвало да доведе до повече инвестиции и по-висок растеж, особено ако е придружено от по-голяма либерализация на сектора на услугите и на търговията със селскостопански продукти.

В сравнение със съществуващите рамкови споразумения между ЕС и неговите съседи ЕПС може да играе по-значителна роля като катализатор за провеждане на структурни реформи и стабилни макроикономически политики, но действителният напредък ще продължи да зависи от вътрешната решителност за реформи в тези страни.

За да успее ЕПС, участващите страни трябва да гарантират, че поетите в рамките на политиката ангажименти са в подкрепа на техните национални стратегии за развитие и са съобразени с техния институционален и технически капацитет, докато ЕС трябва да гарантира интегритета и доброто функциониране на своя вътрешен пазар.

Планове за действие

Плановете за действие на страните партньори на ЕС са в основата на ЕПС. Тези планове са политически документи, в които са посочени стратегическите цели на сътрудничеството между съседните страни и ЕС. Плановете за действие съдържат подробен списък на съвместно договорени приоритети, които трябва да бъдат изпълнени от съседните държави и ЕС. Основен приоритет е подпомагането на икономическия растеж чрез подобряване на условията за трайни инвестиции и повишаване на производителността. Сред другите цели на политиката, насочени към повишаване на растежа, са:

  • постигане и поддържане на макроикономическа стабилност чрез разумни парични и фискални политики
  • разработване на рамката за финансови услуги с цел подобряване на достъпа до финансиране, застраховки и други финансови услуги от значение за предприятията
  • премахване на административните, законовите и регулаторните пречки пред създаването и развитието на предприятията
  • гарантиране на сигурността на правата на собственост, изпълнението на договорите и защитата на инвеститорите
  • подобряване на политиката в областта на конкуренцията
  • продължаване на либерализацията на търговията
  • премахване на ограниченията за движение на капитала
  • предприемане на институционални и съдебни реформи, включително повишаване на капацитета
  • подпомагане на научноизследователската и развойна дейност и подобряване на качеството на образованието
  • борба с корупцията

 

ГД „Икономически и финансови въпроси“ допринася за ЕПС чрез:

  • наблюдение и анализ на икономическото и финансовото развитие на страните по ЕПС
  • организиране на редовен икономически диалог между ЕС и страните по ЕПС

 

За първи път ЕПС бе представена в съобщението на Комисията „По-широка Европа“ през март 2003 г. То бе последвано от по-подробен стратегически документ, публикуван през март 2004 г., в който са посочени конкретни начини за по-тясно сътрудничество между ЕС и тези страни. В доклада си за изпълнението от декември 2006 г. Комисията също така направи предложения за подобряване на политиката.

Европейската политика за съседство се отнася до непосредствените съседи на ЕС по суша или по море – Алжир, Армения, Азербайджан, Беларус, Египет, Грузия, Израел, Йордания, Ливан, Либия, Молдова, Мароко, Палестина, Сирия, Тунис и Украйна. Въпреки че Русия също е съседна страна, отношенията между нея и ЕС са обхванати от отделно стратегическо партньорство.