Инфлация и ЕС
Терминологичен речник
- ИПС допринесе за поддържането на ниска и стабилна инфлация в исторически аспект.
- Икономическата конвергенция спомогна за контролиране на високите и нестабилни нива на инфлацията в миналото.
- Нивото на инфлацията е различно в отделните държави-членки и региони на ЕС.
При Икономическия и паричен съюз (ИПС) икономиката на ЕС се отличава с ниска и стабилна инфлация в исторически аспект. Това принципно положително развитие е в резултат от редица фактори: изискванията на Договора за ЕС, валидни за всички държави-членки (като, например, бюджетните правила, залегнали в Пакта за стабилност и растеж), паричната политика на Европейската централна банка и благоприятната глобална среда.
Стремежът към икономическа конвергенция
Високите и нестабилни нива на инфлацията бяха често срещано явление преди въвеждане на еврото. В началото на 90-те години на XX век, когато държавите-членки на ЕС вече бяха взели решение да се подготвят за приемане на еврото, инфлацията започна постепенно да намалява. Стремежът към икономическа конвергенция спомогна за контролиране на високите и нестабилни нива на инфлацията, наблюдавани през 70-те и 80-те години на миналия век, и допринесе за постигане на стабилни нива на инфлацията, което е от основно значение за запазването на стойността на доходите на хората, а също така създава предпоставки за устойчив растеж и разкриване на нови работни места в ЕС.
В процеса на подготовка за въвеждане на еврото всяка държа-членка трябва да изпълни критериите за конвергенция, заложени в Договора от Маастрихт. Критериите включват изискването нивото на инфлацията в дадена държава-членка да е не повече от 1,5 процентни пункта над нивото на трите държави-членки с най-добри постижения по отношение на ценова стабилност.
Графика: Основни етапи на развитие на инфлацията в държавите от еврозоната: от нестабилност към стабилност
Интерактивна графика за ценовата инфлация
Разлики в нивата на инфлацията
Въпреки конвергенцията, постигната в процеса на подготовка за приемане на еврото, и въпреки подобреното функциониране на вътрешния пазар, все още съществуват значителни разлики в нивата на инфлация между отделните държави от еврозоната, дори между отделните региони на територията на тези държави. На какво се дължат тези разлики?
Разликите в нивата на инфлацията отразяват характерните икономически условия на национално и регионално равнище.
Нивото на инфлацията може да е различно за отделните граждани, домакинства и предприятия, поради разлики в доходите, различни потребителски предпочитания и модели, степента на местната ценова конкуренция, различните данъчни ставки и транспортни разходи, например.
За да доловят тези разлики, националните статистически служби събират данни за цените, които напълно отразяват съществуващите разлики в икономическите резултати в рамките на съответната територия (Измерване на инфлацията в ЕС).
Трябва да се отбележи, че разликите в нивата на инфлацията не са изключително големи в рамките на еврозоната в сравнение с други големи парични съюзи, като например, САЩ.
Инфлацията в страните-кандидатки за членство в еврозоната
Новите държави-членки, които подготвят икономиките си за приемане на еврото, обикновено имат по-високи нива на инфлацията в сравнение с държавите от еврозоната.
Тъй като тези държави преструктурират своите икономики, за да изпълнят критериите за присъединяване към еврозоната, БВП може да отбележи бърз растеж, което да доведе до по-голямо потребителско търсене и по-високи цени. Това явление е абсолютно нормално за „догонващите“ икономики. Когато тези икономики се приближат до нивото на икономиките от еврозоната, а процесът на догонване приключи, инфлацията им се понижава до по-ниски и стабилни нива.