Навигационна пътека

Еврото по света

Освен че служи за валута в еврозоната, еврото има силно международно присъствие. Валутите са средствата, чрез които благата се съхраняват, опазват и разменят между страните, организациите и хората. Световна валута като еврото прави това в световен мащаб. След въвеждането му през 1999 г., еврото се утвърждава като основна международна валута, отстъпваща по значение само на щатския долар.

В рамките на еврозоната, единната валута, еврото, е средството, чрез което правителствата, фирмите и хората извършват и получават плащания за стоки и услуги. То се използва и за съхраняване и създаване на блага за бъдещето под формата на спестявания и инвестиции. При все това размерът, стабилността и силата на икономиката на еврозоната – втората по големина в света след тази на Съединените щати – правят еврото все по-привлекателно и извън нейните граници.

Публичният и частният сектор в трети страни придобиват и използват еврото за много цели, включително за търговия или като валутни резерви. По тази причина днес еврото е втората по значение международна валута след щатския долар.

Широкото използване на еврото в международната финансова и парична система демонстрира неговото глобално присъствие:

  • Еврото се използва все по-често за емитиране на държавен и корпоративен дълг в целия свят. В края на 2006 г. делът на еврото на международните пазари на дълга е бил около една трета, докато този на щатския долар е бил 44%.
  • Глобалните банки отпускат значителни, деноминирани в евро заеми по света.
  • Еврото е втората най-активно търгувана валута на чуждестранните обменни пазари; то е страна в около 40% от ежедневните трансакции.
  • Еврото се използва широко за фактуриране и плащания в международната търговия, не само между еврозоната и трети страни, но и, в по-малка степен, между трети страни.
  • Еврото се използва широко, наред със щатския долар, като важна резервна валута за спешни парични операции. В края на 2006 г. повече от една четвърт от глобалните резерви за чуждестранен обмен са били в евро, в сравнение с 18% през 1999 г. Развиващите се страни са сред тези, които най-много са увеличили резервите си в евро, от 18% през 1999 г. на около 30% през 2006 г.
  • Известен брой страни управляват валутите си, като са ги привързали към еврото, което действа като „котва“ или референтна валута.


Статутът на еврото като световна валута, съчетан с размера и икономическата тежест на еврозоната, кара международни икономически организации като МВФ и Г-8 все повече да гледат на икономиката на еврозоната като едно цяло. Това дава на Европейския съюз по-влиятелна позиция в света.

За да се възползва от това и за да допринесе ефективно за международната финансова стабилност, еврозоната все по-често излиза с единно становище на важни икономически форуми. Това става чрез тясна координация между държавите, членуващи в еврозоната, както и между Европейската централна банка и Европейската комисия по време на международни икономически срещи.

Редица трети страни и региони са още по-тясно обвързани с еврото. Стабилната парична система зад еврото го прави привлекателна валута „котва“ за тях, и особено за тези, които имат специални институционални договорености с ЕС, като например споразумения за преференциална търговия. Привързвайки валутата си към еврото, те повишават сигурността и стабилността на своята национална икономика.

Еврото се използва широко и в страни и региони, съседни на еврозоната, например в Югоизточна Европа, докато някои други страни – Андора, Монако, Сан Марино и Ватикана – използват еврото като своя официална валута по силата на специфични валутни договори с ЕС и могат да издават свои собствени монети евро в рамките на определени количествени граници.