Навигационна пътека

Евро

Еврото е единната валута, използвана (в момента) от 19 от страните в Европейския съюз, които заедно образуват еврозоната. Въвеждането на еврото през 1999 г. бе сериозна стъпка към европейската интеграция. То е и един от нейните големи успехи: около 337.5 милиона граждани на ЕС днес го използват като своя валута и се радват на предимствата му, които ще се разпространяват все по-широко с приемането на еврото и от други държави.

Когато еврото е въведено на 1 януари 1999 г., то заменя официалните национални валути – като например германската марка и френския франк – в 11 държави-членки на два етапа. Въведено най-напред като виртуална валута за безкасови операции и счетоводни цели, докато старите валути продължават да се използват за плащания в брой и да се считат за „подединици“ на еврото, на 1 януари 2002 г.то се появява и под формата на банкноти и монети.

Не всички страни в ЕС използват еврото. Две държави (Дания и Обединеното кралство) договарят клауза за „неучастие“ в Договора, която ги освобождава от участие, докато останалите (по-голяма част от новите държави-членки на ЕС и Швеция) все още не са изпълнили условията за приемане на единната валута. След като го направят, те ще заменят националните си валути с еврото.

КОИ ДЪРЖАВИ СА ПРИЕЛИ ЕВРОТО И КОГА?

Еврото и Икономическия и паричен съюз

Всички държави-членки на ЕС са част от Икономическия и паричен съюз (ИПС), който може да бъде описан като напреднал етап на икономическа интеграция на основата на единен пазар. Той включва тясна координация на икономическите и данъчни политики и, за тези страни, които отговарят на известни условия, единна парична политика и единна валута – еврото.

Процесът на икономическа и парична интеграция в ЕС върви успоредно с историята на самия Съюз. При създаването на ЕС през 1957 г. държавите-членки се концентрират върху изграждането на „общ пазар“. С времето обаче става ясно, че е желателно по-тясно икономическо и парично сътрудничество, за да може вътрешният пазар да се развива и процъфтява. Целта за постигане на пълен ИПС и единна валута е официално обявена едва в Договора от Маастрихт от 1992 г. (Договор за Европейския съюз), в който се съдържат основните правила за въвеждането му. Те определят целите на ИПС, кой за какво отговаря и на какви условия трябва да отговарят държавите-членки, за да въведат еврото. Тези условия са познати като „критерии за конвергенция“ (или „критерии от Маастрихт“) и включват ниска и стабилна инфлация, стабилност на обменния курс и стабилни публични финанси.

Кой го управлява?

От въвеждането на еврото за паричната политика отговорност носи независимата Европейска централна банка (ЕЦБ), създадена за целта, и националните централни банки на държавите-членки, приели еврото. Заедно те образуват „Евросистемата“.

Данъчната политика (данъци и разходване) остава в ръцете на отделни национални правителства – въпреки че те се ангажират да спазват взаимно договорените правила за публичните финанси, познати като „Пакт за стабилност и растеж“. Те носят също така пълната отговорност за собствените си структурни политики (работна ръка, пенсии и капиталови пазари), но приемат да ги координират с цел постигане на общите цели за стабилност, растеж и заетост.

Кой го използва?

Еврото е валутата на 337.5 милиона души, живеещи в 19-те държави от еврозоната. То се използва като законно платежно средство или за практически цели и от редица други държави, като например близки съседи и бивши колонии.

Затова не е изненадващо, че еврото бързо се превръща във втората по важност международна валута след долара, а в някои отношения (например стойността на парите в обращение) дори го надминава.

Защо се нуждаем от него?

Освен че улеснява пътуванията, единната валута носи големи икономически и политически предимства. Рамката, в която се управлява еврото, го прави стабилна валута с ниска инфлация и ниски лихвени нива и насърчава стабилност на публичните финанси. Една единна валута е също така логическо допълнение към единния пазар, който я прави по-ефективна. Използването на единна валута увеличава прозрачността в цените, премахва разходите за обмяна на валута, смазва колелата на европейската икономика, улеснява международната търговия и осигурява на ЕС по-силна позиция в света. Размерът и силата на еврозоната го защитават по-добре от външни икономически сътресения като неочаквани повишения в цената на петрола или нестабилност на валутните пазари.

Не на последно място, еврото предоставя на гражданите на ЕС един осезаем символ на тяхната европейска идентичност, с която те могат все повече да се гордеят с разширяването на еврозоната и умножаването на предимствата за нейните настоящи и бъдещи членове.

Допълнителни инструменти

  • Версия за печат 
  • Намаляване на шрифта 
  • Увеличаване на шрифта