Навигационна пътека

Икономически и паричен съюз

Икономическият и паричен съюз (ИПС) представлява важна стъпка в интеграцията на икономиките в ЕС. Той включва координация на икономическите и данъчните политики, обща парична политика и обща валута — еврото. Макар че всички 28 държави — членки на ЕС участват в икономическия съюз, някои държави преминаха към по-силна интеграция и приеха еврото. Заедно те формират еврозоната.

След началото на икономическата и финансова криза Европейският съюз предприе безпрецедентни мерки за подобряване на нормативната уредба за икономическо управление на ИПС (като укрепването на Пакта за стабилност и растеж или приемането на нови механизми за предотвратяване на икономически дисбаланси и по-добро координиране на икономическите политики).

Периоди в развитието на икономическото управление на ЕС в исторически план

Тези спешни мерки обаче трябваше да бъдат консолидирани и завършени в дългосрочен план, така че да се избегне възможността нова криза да засегне ИПС толкова силно. Затова председателите на четири европейски институции — Европейската комисия, Европейския парламент, Европейската централна банка и Европейския съвет (като председател на срещите на върха на държавите от еврозоната) — и председателят на Еврогрупата в „доклада на петимата председатели“ определиха пътна карта за задълбочаване на Икономическия и паричен съюз на два етапа, като се започне от юли 2015 г. и се завърши най-късно до 2025 г.

  • Етап 1, или „Задълбочаване чрез действия“ (1 юли 2015 г. — 30 юни 2017 г.): да се използват съществуващите инструменти и действащите Договори, за да се засилят конкурентоспособността и структурното сближаване, да се постигнат отговорни фискални политики на национално равнище и на равнище еврозона, да се завърши изграждането на съюза на финансовите пазари и да се подобри демократичната отчетност.
  • Етап 2, или „завършване на ИПС“ (до 2025 г.): ще бъдат започнати повече всеобхватни действия, така че процесът на сближаване да придобие по-обвързващ характер, например чрез създаване на набор от общоприети показатели за сближаване, които биха могли да бъдат от правно естество, както и чрез създаване на финансова служба на еврозоната.

През октомври 2015 г. Комисията започна да изпълнява предвиденото в доклада на петимата председатели, като прие пакет от мерки. Повече подробности, включително пълният доклад, са достъпни на уебсайта на Комисията за 10-те приоритета: По-задълбочен и по-справедлив икономически и паричен съюз

Консултации с държавите членки

Въз основа на пакета Комисията започна консултация със заинтересовани страни в ЕС. В държавите членки са планирани повече от 60 прояви, на които ще се обсъди какво означава да продължи задълбочаването на Икономическия и паричен съюз.

Решението за създаване на Икономически и паричен съюз бе взето от Европейския съвет в холандския град Маастрихт през декември 1991 г., а по-късно бе включено в Договора за Европейския съюз (Договора от Маастрихт). С Икономическия и паричен съюз ЕС отива една стъпка по-напред в процеса на икономическата си интеграция, който започна с неговото основаване през 1957 г. Икономическата интеграция носи на икономиката на ЕС като цяло и на икономиките на страните членки ползи, свързани с по-големия мащаб, вътрешната ефективност и устойчивостта. Това от своя страна дава възможности за икономическа стабилност, по-силен растеж и по-голяма заетост — последици, носещи пряка полза за гражданите на ЕС. Чисто практически ИПС означава:

  • Координация на създаването на икономически политики между страните членки
  • Координация на фискални политики, най-вече чрез ограничения за правителствения дълг и дефицита
  • Независима парична политика, ръководена от Европейската централна банка (ЕЦБ)
  • Единни правила и надзор на финансовите институции в еврозоната
  • Единната валута и еврозоната

Икономическо управление в рамките на ИПС

В рамките на ИПС не съществува една-единствена институция, която отговаря за икономическата политика. Вместо това отговорността се разпределя между страните членки и институциите на ЕС. Основните действащи субекти в ИПС са:

  • Европейският съвет — определя основните политически насоки
  • Съветът на ЕС (Съветът) — координира създаването на икономическата политика в ЕС и решава дали дадена страна членка може да въведе еврото
  • Еврогрупата — координира политиките от общ интерес за членовете на еврозоната
  • Страните членки — изготвят националните си бюджети в рамките на договорените ограничения по отношение на дефицита и дълга и определят своите собствени структурни политики, включващи областта на заетостта, пенсиите и капиталовите пазари
  • Европейската комисия — контролира резултатите и привеждането в съответствие
  • Европейската централна банка (ЕЦБ) — определя паричната политика, като основната ѝ цел е ценовата стабилност, и действа като централен орган за надзор на финансовите институции в еврозоната
  • Европейският парламент — извършва законодателна дейност съвместно със Съвета и подлага икономическото управление на демократичен контрол, по-специално чрез новия икономически диалог