Навигационна пътека

Икономически и паричен съюз

Икономическият и паричен съюз (ИПС) е важна стъпка в интеграцията на икономиките на ЕС. Той включва координиране на икономическите и данъчни политики, обща парична политика и обща валута – еврото. Всички 27 страни от ЕС участват в икономическия съюз, но някои страни стигнали по-далеч в интеграцията си и са приели еврото. Заедно тези страни образуват еврозоната.

Решението за създаване на Икономически и паричен съюз е взето от Европейския съвет в нидерландския град Маастрихт през декември 1991 г. и по-късно заляга в Договора за Европейски съюз (Договор от Маастрихт). Икономическият и паричен съюз е стъпка напред за ЕС в процеса на икономическа интеграция, започнал през 1957 г. със създаването на Европейската общност. Благодарение на икономическата интеграция европейската икономика като цяло и икономиката на всяка от държавите-членки могат да се възползват от по-големия размер, вътрешната ефективност и устойчивостта, които тя носи. Това от своя страна предлага възможности за икономическа стабилност, по-голям растеж и повече работни места – резултати, които са от пряка полза за гражданите на ЕС. На практика ИПС означава:

  • Координиране на разработването на икономически политики между държавите-членки
  • Координиране на данъчните политики, особено чрез ограничаване на държавния дълг и дефицит
  • Независима парична политика, водена от Европейската централна банка (ЕЦБ)
  • Единна валута и еврозона

Икономическо управление при ИПС

В рамките на ИПС не съществува една-единствена институция, която да отговаря за икономическата политика. Вместо това, отговорността се поделя между държавите-членки и институциите на ЕС. Основните участници в ИПС са:

  • Европейският съвет – определя основните ориентации в политиката
  • Съветът на ЕС („Съветът“) – координира изготвянето на икономическите политики на ЕС и решава дали дадена държава-членка може да приеме еврото
  • „Еврогрупата“ – координира политиките от общ интерес за страните от еврозоната.
  • Държавите-членки – определят своите национални бюджети в рамките на договорените лимити за дефицит и дълг и определят свои собствени структурни политики по отношение на работната ръка, пенсиите и капиталовите пазари.
  • Европейската комисия – наблюдава работата и спазването на правилата
  • Европейската централна банка (ЕЦБ) – определя паричната политика, като основната цел е стабилност на цените.
  • Европейският парламент: извършва законодателна дейност съвместно със Съвета и подлага икономическото управление на демократичен контрол, по-специално чрез новия икономически диалог.

Какво се разбира под „икономическа интеграция“?

Като цяло Икономическият и паричен съюз е стъпка напред в процеса на икономическа интеграция. Този процес може да се раздели на шест етапа:

  1. Зона на преференциална търговия (с намалени митнически тарифи между някои страни)
  2. Зона на свободна търговия (без вътрешни тарифи за някои или всички стоки между участващите страни)
  3. Митнически съюз (с едни и същи външни тарифи за трети страни и обща търговска политика)
  4. Единен пазар (с обща нормативна база за продуктите и свободно движение на стоки, капитали, работна ръка и услуги)
  5. Икономически и паричен съюз (единен пазар с обща валута и парична политика)
  6. Пълна икономическа интеграция (всичко по-горе плюс хармонизирани данъчна и други икономически политики)

Когато Европейският съюз е създаден през 1958 г. под формата на Европейска икономическа общност, целта е да се създаде митнически съюз и общ пазар за селското стопанство. Впоследствие ограниченият общ пазар е разширен; така че да включва и стоки и услуги на единния пазар, което е до голяма степен постигнато до 1993 г. Днес Европейският съюз е на петия етап от този процес. Постепенната икономическа интеграция не започва с решението за създаване на еврото: това е дълъг процес, част от историята на ЕС и едно от най-големите му постижения.