Навигационна пътека

Общуване за еврото

Преминаването към нова валута засяга много аспекти от ежедневния живот на гражданите. Затова навременното и ефективно общуване е важна задача за всяка държава-членка, планираща да въведе еврото, а опитът показва, че това е също така ключ към успешното осъществяване на преминаването към него. Но общуването не приключва с въвеждането на единната валута, тъй като нейният успех зависи и от успешното информиране на обществото за предимствата и функциите .

Преди, по време и след въвеждането

Общуването играе ключова роля за изграждане на доверие у потребителите и е важно допълнение към мерките, взети за гарантиране на прозрачност и лоялно преобразуване на цените преди и по време на преминаването към еврото, като например споразуменията за лоялно ценообразуване между националните власти и предприятията, или схемите за контрол на цените, разработени за избягване на злоупотреби от страна на фирмите с неосведомеността на гражданите по отношение на новата валута.

Информационните кампании за въвеждането на еврото трябва да се стремят да гарантират способността на хората да разпознават и ползват новата валута с масимална увереност. Това означава адаптиране на послания и механизми, така че да се достигне до всеки гражданин, включително тези, които са най-уязвими, като възрастните, хората с увреждания и езиковите малцинства. В крайна сметка, както при ученето на нов език, хората трябва да могат да „мислят“ в евро и да разбират цените, без да се налага да ги обръщат в старата валута. Общуването помага на гражданите да възприемат този нов „език“ и да се идентифицират с новата валута.

Идентифицирането означава подкрепа. А обществената подкрепа е друг ключов фактор за успеха на единната валута и нейната политическа рамка, Икономическия и паричен съюз (ИПС). Обясняването на ползите от еврото и на функционирането на ИПС е необходимо, за да се получи тази подкрепа. Затова работата по общуването не спира в края на процеса на преминаване към еврото, а трябва да продължи доста след подмяната на старата валута.

Работа между партньори

През 2004 г. Комисията приема Съобщение за информационна и комуникационна стратегия за еврото и ИПС (COM(2004) 552 окончателен), с което се признава нуждата от консолидиране на обществената подкрепа в страните от еврозоната и което има за цел да помогне на най-новите страни от ЕС да постигнат гладко преминаване към еврото, когато настъпи моментът за това.

Един от водещите принципи на стратегията е децентрализацията и субсидиарността: тъй като общуването е по-ефективно, когато е на местно ниво, държавите-членки имат водеща роля в планирането и осъществяването на информационната кампания за въвеждането на еврото на своя територия, но могат да разчитат на техническа и финансова подкрепа от Комисията, която я предоставя под формата на споразумения за партньорство.

Това са доброволни работни партньорства, сключени между Комисията и страните от ЕС, на които предстои да въведат еврото и които са приели комуникационна стратегия за него. В рамките на партньорствата Комисията предоставя техническа помощ и напътствия и съфинансира конкретни дейности от стратегията, като например обществени анкети, пряка кореспонденция, рекламни кампании, публикации, уебсайтове, конференции или горещи телефони за еврото. Първите споразумения за партньорство са подписани през ноември 2005 г. с Естония, Литва и Словения. Следват Кипър и Малта през 2006 г., а Словакия се очаква да сключи такова споразумение до края на 2007 г.

Пълен спектър от дейности

Комисията от своя страна осъществява редица дейности с две глобални цели: едната е да се повиши осведомеността на хората и подкрепата за еврото в страните, където то вече е официална валута, а другата е да се помогне на страните от ЕС, които ще то приемат в бъдеще, да се подготваят за това.

  • Комисията редовно проучва общественото мнение чрез анкети на „Евробарометър“, които се провеждат веднъж годишно в еврозоната и два пъти годишно в новите страни от ЕС. Резултатите се публикуват на уебсайт EUROPA.
  • Тя подпомага създаване на програми за побратимяване („туининг“) между държави от еврозоната и извън нея за насърчаване на обмена на опит по практическите приготовления. От 2005 г. насам са разработени вече 10 такива програми.
  • През 2006 г. тя създава „Евроекип“ – мрежа от независими говорители по въпроси, свързани с еврото в 10 от новите държави-членки, чиито членове действат като посланици на еврото в страните си, без да са институционално или финансово свръзани с Комисията.
  • За да отвърне на повишаващото се търсене на специализирани говорители по въпросите на ИПС, тя създава и екип от служители на ЕС, работещи в Брюксел, които могат да дават презентации за групи студенти, посетители и специалисти.
  • Не на последно място, Комисията разработва собствени публикации и уебсайтове и организира конференции, семинари и пътуващи изложби за страни от еврозоната и извън нея.

Всички дейности на Комисията, от партньорствата до централно изготвените публикации, попадат в бюджета на PRINCE, Информационната програма за европейските граждани, създадена още през 1996 г., за да се гарантира отделянето на средствата за ключови комуникационни приоритети като еврото. Комисията се отчита два пъти годишно пред Европейския парламент за дейностите във връзка с еврото и ИПС, финансирани от бюджета на PRINCE.