Навигационна пътека

Въвеждане на еврото

Европейският съюз се разраства, когато страните кандидатки изпълнят условията за влизане и се присъединят към него – този процес е познат като разширяване. По подобен начин еврозоната се разширява, когато страни от ЕС извън нея изпълнят условията за влизане в нея и приемат еврото

Еврозоната включва страните от ЕС, които са въвели единната валута. Но тя не е статична – съгласно Договора всички държави-членки на ЕС трябва да се присъединят към нея, след като изпълнят необходимите условия, с изключение на Дания и Обединеното кралство, които са договорили клауза за „неучастие“, която им позволява да останат извън еврозоната.

От Швеция също се очаква да се присъедини към еврозоната в бъдеще, но тя все още не отговаря на критериите.

Постепенно разширяване, постепенна интеграция

Страните, които планират да се присъединят към Съюза, трябва да приведат много аспекти на своето общество – социални, икономически и политически – в съответствие с тези на държавите-членки на ЕС. До голяма степен тази хармонизация се стреми да гарантира, че присъединяващата се страна може успешно да оперира на единния пазар на Съюза за стоки, услуги, капитали и работна ръка – присъединяването е интеграционен процес.

Приемането на еврото и присъединяването към еврозоната е допълнителна стъпка напред в интеграцията – това е процес на много по-тясна икономическа интеграция с другите страни от еврозоната. Въвеждането на еврото изисква също така задълбочена подготовка, и по-специално – икономическа и правна конвергенция.

Подготовка за влизане

Преди дадена държава-членка да може да въведе еврото, тя трябва да изпълни някои икономически и правни критерии. Икономическите „критерии за конвергенция“ имат за цел да гарантират, че икономиката на тази страна е достатъчно подготвена за въвеждането на единната валута и че може гладко да се интегрира във валутния режим на еврозоната. Правната конвергенция изисква привеждане на националното законодателство, и в частност на националната централна банка и паричните въпроси, в съответствие с Договора.

Замяната на националната валута с еврото е сериозна операция, която изисква много практически приготовления, като например осигуряване на бързо изтегляне на националната валута, правилно конвертиране и изписване на цените на стоките и добро осведомяване на хората. Всички тези приготовления зависят от „сценария за преминаване към еврото”, приет от страната кандидатка. Първоначалното въвеждане на еврото предостави значителен опит, от който страните, присъединяващи се към еврозоната днес могат да се възползват. Европейската комисия предлага много помощ и съвети на тези страни.

Механизъм на обменния курс (ERM II)

Някои страни извън еврозоната вече членуват в механизма на обменния курс (ERM II). ERM II е система, предназначена да избегне прекомерните колебания в обменния курс между участващите валути и еврото, които могат да нарушат икономическата стабилност на единния пазар. Участието е доброволно, но е и един от „критериите за конвергенция“ - страни кандидатки за еврозоната трябва да участват, без сериозни напрежения, поне две години, преди да могат да въведат еврото.