Навигационна пътека

Конвергенция

Докладите за конвергенция разглеждат дали държавите-членки отговарят на необходимите условия за преминаване към единната валута. Договорът за ЕО изисква от Комисията и Европейската централна банка да подготвят тези доклади поне веднъж на две години или по искане на държава-членка на ЕС, която желае да се присъедини към еврозоната.

Условията, които държавите-членки трябва да изпълнят и които докладите разглеждат за тази цел, са:

  • критериите за конвергенция (стабилност на цените, стабилни публични финанси, стабилност на обменния курс и конвергенция на дългосрочните лихвени проценти)
  • съвместимост на националното законодателство с достиженията на общностното право (наричани „acquis“) по отношение на националната централна банка, и по-специално нейната независимост и тази на членовете на ръководните органи, нейните цели и интеграцията в Европейската система на централните банки.

В договора за ЕО (член 122(2)) се казва, че поне веднъж на всеки две години или по искане на държава-членка с дерогация (т.е. неучастваща в еврозоната) Комисията и ЕЦБ докладват на Съвета за напредъка по отношение на конвергенцията.

Понастоящем 11 държави-членки на ЕС не участват в еврозоната – България, Чешката република, Дания, Естония, Латвия, Литва, Унгария, Полша, Румъния, Швеция и Обединеното кралство.

Дания и Обединеното кралство са договорили освобождаващи клаузи и поради тази причина няма да бъдат обект на оценка на конвергенцията, докато не я поискат.

Докладите за конвергенция се изготвят от 1996 г. насам. Докладите на Комисията и Европейския паричен институт (предшественикът на Европейската централна банка) от 1998 г. послужиха за основа на решението на Съвета за въвеждане на еврото в първите единадесет държави-членки.

През 2000 г. Комисията и ЕЦБ подготвиха доклади за Швеция и Гърция (след като последната подаде искане за оценка на конвергенцията), в които заключиха, че Гърция е изпълнила необходимите условия за приемане на единната валута. Въз основа на тези доклади Съветът взе решение еврото да се въведе в Гърция през януари 2001 г.

През 2002 г. оценката на конвергенцията се отнасяше само до Швеция и констатира, че тя не е изпълнила условията.

Десетте страни, които се присъединиха към Европейския съюз на 1 май 2004 г., бяха оценени за пръв път през октомври 2004 г. Въпреки че посоченият от Договора максимален двегодишен период още не беше изтекъл за тези страни през 2004 г., задължителната повторна оценка на Швеция бе повод за анализ и на степента на икономическо сближаване в новите държави-членки. Докладът заключи, че никоя от 11-те оценени страни на този етап не изпълнява необходимите условия за приемане на единната валута.

През 2006 г. бяха извършени две серии оценки на конвергенцията. В доклади, публикувани през май 2006 г., бе разгледана готовността на Литва и Словения по тяхно собствено искане. Бе констатирано, че Словения отговаря на всички критерии за конвергенция и е готова да приеме еврото през януари 2007 г., а докладът за Литва предложи запазване на статуса ѝ на държава-членка с дерогация. Останалите девет страни (Чешка република, Естония, Кипър, Латвия, Унгария, Малта, Полша, Словакия и Швеция) бяха оценени през декември 2006 г. Въпреки че докладът отбеляза напредък в сближаването в много страни, бе счетено, че никоя от тях не е изпълнила необходимите условия за приемане на единната валута.

С цел да възприемат еврото през 2008 г., Кипър и Малта подадоха искания за повторно разглеждане през пролетта на 2007 г. В докладите за конвергенция, публикувани от Комисията и ЕЦБ през май 2007 г. се прави заключението, че и Кипър, и Малта са изпълнили необходимите условия за възприемане на единната валута. Като следствие от това Съветът реши еврото да бъде въведено в двете страни на 1 януари 2008 г.

Следващият редовна оценка на конвергенцията, включваща всички държави-членки, предмет на дерогация, е насрочена за 2008 г.

Допълнителни инструменти

  • Версия за печат 
  • Намаляване на шрифта 
  • Увеличаване на шрифта