Навигационна пътека

Print versionDecrease textIncrease textSubscribe to our RSS Feed
DG Interpretation Conference Video Portal
DG Interpretation Conference Streaming Portal
EU careersTREATY of Lisboneurope directItalian Presidency 2014
DG Interpretation

Кратка история

От самото начало Генерална дирекция "Устен превод", преди това Обща служба за устни преводи и конференции (или SCIC - от френския акроним), е част от развитието на Европейския съюз (преди това Европейската общност) и ролята и и кадрите и нарастват паралелно с всяко разширяване.

2005. Европейската комисия одобрява Първата обща рамкова стратегия за мултилингвизъм, включваща изучаването на езици и използването им в икономиката и в комуникацията с гражданите и институциите на ЕС. Ирландският е признат за официален език от 2007 г. (с някои ограничения). Допълнителните национални (регионални) официални езици се признават от Съвета на ЕС. Страните-членки могат да финансират определен обем от писмени и устни преводи на тези езици в институциите на ЕС. По молба на Испания за някои заседания се осигурява устен превод от езика на баските, галски и езика, който се говори в Каталония, на Балеарските острови и във Валенсия.
 
2004: Разширяване с десет нови страни и девет нови езика на 1 май: естонски, латвийски, литовски, малтийски, полски, словашки, словенски, чешки и унгарски. Редовно се провеждат заседания на 20 езика. ЕК решава да увеличи възможностите за организиране и за техническо обезпечаване на конференции на ДГ "Устен превод" и създава Дирекция "Д" - "SCIC Conferences".Съветът на ЕС въвежда система за устен превод "със заявка" за много заседания на работните групи. Комисарят Ян Фигел е първият член на Комисията, чиито отговорности включват и мултилингвизма - многоезичието.
 
2003: През октомври Европейската комисия одобрява реогрганизацията и административното обезпечаване на Общата служба за устен превод и конференции (SCIC) и създава Генералната дирекция "Устен превод". Използваният за вътрешни цели акроним, SCIC, се запазва и се създават преводачески екипи за всеки от новите езици на страните, които ще се присъединят на следващата година.

2002. Финализира се стратегия "SCIC и разширяването". Европейската комисия одобрява Комюнике от зам. председателя на ЕК Нийл Кинък за конферентния превод и разширяването: Стратегията на Общата служба за устен превод и конференции и подготовката за 2004 г.

2000: Създават се нови екипи с цел ускоряване на подготовката за разширяване и използването на нови технологии в конферентния превод. Стартира програма за провеждане на тестове поне веднъж годишно за акредитация за устни преводачи на свободна практика в страните-кандидатки. Засилва се сътрудничеството с университетите и педагогическата помощ.

1998: SCIC се подготвя за разширяването, като обучава своите щатни преводачи на езиците на бъдещите членки и си сътрудничи с университетите в страните-членки и кандидатки.

1997: Обучението на устни преводачи в SCIC се преустановява според принципа на субсидиарността и SCIC концентрира усилията си върху основната си задача: устния превод. SCIC започва серия от годишни конференции с националните правителства, университетите и преводаческите школи, като обединява заинтересованите от устния превод страни. SCIC започва да осигурява устни преводачи за многоезичните разговори на Комисарите чрез интернет (чат).

1995: Австрия, Финландия и Швеция се присъединяват към ЕС. Финският и шведският са двата нови официални езика, с което броят на официалните езици на ЕС става 11.

1986: Присъединяват се Испания и Португалия. Броят на официалните езици е вече 9: английски, гръцки, датски, испански, италиански, немски, португалски, френски и холандски.

1981: Присъединява се Гърция. Гръцкият става седмият официален език, а през април 1981 г. Дирекция "Устен превод" става "Обща служба за устни преводи и конференции" (SCIC).

SCIC осигурява устни преводачи за Комисията, Съвета на ЕС, Европейския икономически и социален комитет, Европейската инвестиционна банка (Люксембург), а отскоро и за Комитета на регионите и различните европейски фондации и агенции.

1973: Присъединяват се Дания, Ирландия и Обединеното кралство. Отделът за устен превод става Дирекция. Особено внимание се отделя на обучението по двата нови езика - датски и английски. Официалните езици вече са шест.

От 1979 г. обучение се организира и от университетите в страните-членки. Останалите страни също могат да кандидатстват за техническа помощ, а през 1979 г. започва обучение на устни преводачи и с китайски език.

1964: Обучение. Поради недостига на квалифицирани устни преводачи с нужните езици, Дирекцията за Устен превод започва да обучава новозавършили висшисти за конферентни преводачи.

1958: Влизат в сила Договорът от Рим, с който се създава ЕИО, и Договорът, установяващ Евратом, а Председателят на ЕК Валтер Холщайн създава Отдел "Устен превод" с 15 щатни преводачи.

1952: Създава се Европейската общност за въглища и стомана. Официалните езици са четири - на първоначалните шест страни-членки: френски, немски, италиански и холандски. Работи се с малка група устни преводачи.