Европейска комисия > ЕСМ > Срокове на процедура > Швеция

Последна актуализация: 08-05-2009
Версия за печат Прибавете към предпочитани

Срокове на процедура - Швеция

 

TABLE OF CONTENTS

1. Какви са различните видове срокове по граждански дела? 1.
2. Кои дни се считат за неработни съгласно Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 на Съвета от 3 юни 1971 г. за определяне на правила, приложими за срокове, дати и крайни срокове? 2.
3. Какви са общите правила, приложимите за сроковете по различните граждански производства? 3.
4. Кога започва да тече срокът? 4.
5. Кога изтича срокът? 5.
6. Удължаване на сроковете в някои случаи 6.
7. Има ли срокове за обжалване, специфични за някои граждански производства? 7.
8. Могат ли съдилищата, поради спешност или по друга причина, да съкращават срока или да определят конкретна дата за явяване? Обратното — могат ли тези срокове да бъдат удължавани? 8.
9. Когато един акт има за адресат страна по делото, която пребивава на място, където тя би се ползвала от удължаване на срока, и бъде връчен на място, където лицата, които пребивават там, не се ползват от такова удължаване, това лице губи ли правото си да се ползва от този срок? 9.
10. Какви са санкциите за неспазване на сроковете? 10.
11. При изтичане на срока с какви правни средства за защита разполагат неизправните страни? 11.

 

1. Какви са различните видове срокове по граждански дела?

Съществуват различни видове срокове по граждански дела, както и срокове, определени от Конституцията. Те включват например срокове за обжалване, за подаване на жалба и за преразглеждане на дело (срокът, в който дадено дело може да бъде заведено пред съда). Съществуват и разпоредби, които просто постановяват, че трябва да бъде предприета определена мярка, след което съдът решава в какъв срок трябва да стане това — например срокове за подаване на допълнителна информация, доказателства или писмена защита.

2. Кои дни се считат за неработни съгласно Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 на Съвета от 3 юни 1971 г. за определяне на правила, приложими за срокове, дати и крайни срокове?

Събота, неделя и официалните празници се считат за неработни дни.

Следните дни са официални празници в Швеция (Закон (1989:253) за официалните празници):

НагореНагоре

  • Нова година (1 януари)
  • Богоявление (6 януари)
  • Разпети петък (последният петък преди Великден)
  • Великден (първата неделя след пълнолуние на или след 21 март)
  • Понеделник след Великден (денят след Великден)
  • 1 май
  • Възнесение Господне (шестият четвъртък след Великден)
  • Петдесетница (седмата неделя след Великден)
  • Национален празник на Швеция (6 юни)
  • Ден на лятното слънцестоене (съботата между 20 и 26 юни)
  • Вси светии (съботата между 31 октомври и 6 ноември)
  • Коледа (25 декември)
  • Втори ден на Коледа (26 декември).

3. Какви са общите правила, приложимите за сроковете по различните граждански производства?

Основното правило, което урежда сроковете е, че когато съдът изисква от едно лице да изпълни определено действие в производството, то това лице трябва да разполага с разумно време за изпълнение (глава 32, член 1 от шведския Граждански процесуален кодекс). В повечето случаи отпуснатото време се определя от съда, който в съответния случай определя срок, даващ на страната достатъчно време, за да извърши действието.

НагореНагоре

В малък брой случаи в шведския Граждански процесуален кодекс се предвижда специален срок. Това се отнася основно за сроковете за обжалване на съдебно решение или постановление, за подаване на молба за преразглеждане на дело или в някои случаи - за промяна на срок.

Лице, което желае да обжалва решение на районен съд по гражданско дело, трябва да го направи в срок от три седмици след обявяването на решението. Лице, което желае да обжалва постановление на районен съд по гражданско дело, трябва да го направи в същия срок. Ако обаче взетото по време на производството решение не е произнесено в съдебно заседание и пред съда не е обявено кога то ще бъде произнесено, срокът за обжалване се изчислява от деня, в който жалбоподателят получи решението. За обжалване на решения или постановления на апелативния съд срокът е четири седмици (глава 50, член 1, глава 52, член 1, глава 55, член 1 и глава 56, член 1 от шведския Граждански процесуален кодекс).

НагореНагоре

Страна, срещу която е постановено задочно съдебно решение от районния съд, може да подаде молба за преразглеждане на делото в срок от един месец от датата, на която ѝ е връчено решението (глава 44, член 9 от шведския Граждански процесуален кодекс).

Ако апелативната жалба остане без движение поради това, че обжалващото лице не се е явило в съдебното заседание в апелативния съд, то може в срок от три седмици от датата на издаване на решението да подаде в съда молба за възобновяване на делото (глава 50, член 22 от шведския Граждански процесуален кодекс).

Ако страна е пропуснала краен срок за подаване на апелативна жалба или за подаване на молба за възобновяване или преразглеждане на дело, тя може да подаде молба за възстановяване на срока. Молбата трябва да се подаде в срок от три седмици след края на извинителните обстоятелства и най-късно в срок от една година след изтичането на срока (глава 58, член 12 от шведския Граждански процесуален кодекс).

НагореНагоре

Редица срокове се прилагат и при съкратените производства пред шведския орган за принудително изпълнение. На ответника се нарежда да даде становище по молбата в определен срок от датата на уведомяване. Освен при специални обстоятелства, този срок не може да бъде по-дълъг от две седмици (член 25 на Закона (1990:746) за заповедите за плащане и помощта). Ако ответникът оспорва молбата, жалбоподателят разполага с максимален срок от четири седмици от датата, на която му е изпратено уведомление за оспорването, в който да поиска делото да бъде прехвърлено в районния съд, който да го разглежда по-нататък (член 34). Ако шведският орган за принудително изпълнение издаде решение по дело, включващо заповед за плащане или помощ от общ характер, ответникът може да поиска делото да бъде преразгледано в срок от един месец от датата на решението (член 53). Могат да се обжалват други видове решения на органа в срок от три седмици от датата, на която е взето решението (членове 55-57).

НагореНагоре

4. Кога започва да тече срокът?

Ако дадено действие трябва да бъде изпълнено в определен срок, този срок обикновено започва да тече в деня, в който е издадено решението или постановлението. В случаите, когато на страната трябва да бъде връчен документ обаче, срокът не започва да тече, докато страната не получи документа (дата на връчване).

5. Кога изтича срокът?

Когато началната дата е датата, на която е издадено решението или постановлението, често срокът се изразява като конкретна дата, на която произтичащото от решението или постановлението действие трябва да бъде извършено. Понякога обаче се определя срок, когато се постановява, че дадено действие трябва да бъде извършено в рамките на определен брой дни, седмици, месеци или години, който срок винаги започва с начална дата. Когато началната дата е датата на връчване, винаги се посочва, че дадено действие трябва да бъде извършено в срок от определен брой дни, седмици, месеци или години от датата на връчване, която е датата на получаване на документа от страната.

НагореНагоре

Ако срокът се брои в дни, посоченият брой дни включва календарни дни, а не само работни. Законът (1930:173) за изчисляването на установените със закон срокове гласи, че когато сроковете се броят в седмици, месеци или години, крайната дата е денят, който по името или номера си в месеца отговаря на деня, в който е започнал да тече срокът. Ако в последния месец няма такъв ден, за последен ден на срока се приема последният ден на месеца.

Ако денят, до който трябва да бъде извършено действието, е събота, неделя или друг официален празник (вж. 2 по-горе), навечерието на лятното слънцестоене, Бъдни вечер (24 декември) или навечерието на Нова година (31 декември), срокът за извършване на действието се удължава до следващия работен ден. Това важи и ако срокът започне да тече на датата на връчване на документите.

Когато се прилага Регламент ? 1182/71 на Съвета от 3 юни 1971 г. за определяне на правила, приложими за срокове, дати и крайни срокове, неговите разпоредби се прилагат вместо посочените по-горе.

НагореНагоре

6. Удължаване на сроковете в някои случаи

Не съществуват особени правила за удължаване на сроковете в случаи, когато страната е с местожителство или по друга причина се намира извън Швеция или в отдалечена област. Както вече бе посочено обаче, в много случаи съдът сам ще определи продължителността на всеки срок, като така гарантира, че на страната е дадено разумно време, в което да действа.

7. Има ли срокове за обжалване, специфични за някои граждански производства?

Не.

8. Могат ли съдилищата, поради спешност или по друга причина, да съкращават срока или да определят конкретна дата за явяване? Обратното — могат ли тези срокове да бъдат удължавани?

Ако даден срок е установен от закона (напр. срок за обжалване), той не може нито да се съкращава, нито да се удължава. Ако дадена страна е призована да се яви в съда или да извърши друго действие, съдът може да удължи срока, като определи нов краен срок. В спешни случаи нищо не може да попречи на съда да отмени насрочено съдебно заседание и да насрочи друго по-рано. На страните обаче трябва да се даде разумно време, за да се подготвят.

НагореНагоре

9. Когато един акт има за адресат страна по делото, която пребивава на място, където тя би се ползвала от удължаване на срока, и бъде връчен на място, където лицата, които пребивават там, не се ползват от такова удължаване, това лице губи ли правото си да се ползва от този срок?

Не (вж. 6 по-горе).

10. Какви са санкциите за неспазване на сроковете?

Срокове за изпълнение на нареждания и др.

Ако ищецът не изпълни нареждане да предостави допълнителна информация за исковата си молба за призоваване или ако има други пречки за решаване на делото, исковата молба се отхвърля. Ако ответникът не представи писмена защита, срещу него може да бъде произнесено задочно съдебно решение. Неизпълнението на нареждане в определеното време също може да доведе до произнасяне на съда въпреки това.

Неявяване в съда

В случаите, когато може да се постигне извънсъдебно споразумение (напр. търговски спорове), неявяването на една от страните пред районния съд може да доведе до произнасяне на задочно съдебно решение. Обаче в случаите, по които не може да се постигне извънсъдебно споразумение (напр. спорове по семейноправни въпроси), неявяването на ищеца пред съда може да доведе до прекратяване на делото, като отсъстваща противна страна може да бъде глобена или срещу нея да бъде заведено дело. Ако ищецът не се яви на дело пред апелативния съд, апелативната жалба се оставя без движение. Ако противната страна не се яви, може да ѝ бъде наложена глоба.

Срок за обжалване

Ако страна обжалва твърде късно, апелативната жалба се отхвърля.

11. При изтичане на срока с какви правни средства за защита разполагат неизправните страни?

Ако срокът не е установен от закона, преди изтичането му страната трябва да подаде пред съда молба за отсрочка и да поиска удължаване на срока. Ако срокът е изтекъл и съдът впоследствие е предприел действие, например, произнесъл се е по делото, съществуват редица редовни и извънредни мерки, които една страна може да предприеме. Целта на тези мерки е или да се възобнови дело, което е било прекратено, или при някои обстоятелства да се поиска промяна на срока (вж. 3 по-горе).

« Срокове на процедура - Обща информация | Швеция - Обща информация »

НагореНагоре

Последна актуализация: 08-05-2009

 
  • Право на Общността
  • Международно право

  • Белгия
  • България
  • Чешка република
  • Дания
  • Германия
  • Естония
  • Ирландия
  • Гърция
  • Испания
  • Франция
  • Италия
  • Кипър
  • Латвия
  • Литва
  • Люксембург
  • Унгария
  • Малта
  • Холандия
  • Австрия
  • Полша
  • Португалия
  • Румъния
  • Словения
  • Словакия
  • Финландия
  • Швеция
  • Обединено кралство