Европейска комисия > ЕСМ > Срокове на процедура > Полша

Последна актуализация: 08-05-2009
Версия за печат Прибавете към предпочитани

Срокове на процедура - Полша

 

TABLE OF CONTENTS

1. Различни видове срокове, които се прилагат съгласно различните гражданскоправни процесуални норми.

Напр. процесуални срокове, давностни или преклузивни срокове, законови срокове и др. 1.

2. Списък на дните, които се считат за неработни съгласно Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 от 3 юни 1971 г. 2.
3. Какви са общите правила, приложими за сроковете за различните граждански производства?

Цитирайте позовавания на приложимото законодателство. 3.

4. Когато дадено действие или формалност трябва да се извърши в определен срок, кога започва да тече този срок по отношение на действието или формалността — т.е. кой е началният момент, от който тече срокът („terminus a quo“)?

(Напр. датата на действието, на събитието, на решението или датата на връчване и/или съобщаване, от която тече срокът). 4.

а) Възможно ли е начинът на предаване или връчване на документите (лично връчване чрез съдебен изпълнител или пощенска служба) да се отрази или да промени началния момент, от който тече срокът? а)
5. От кога започва да тече този срок: 5.
а) Когато този срок се брои в дни, брои ли се действителната дата на действието, събитието, решението, връчването и/или съобщаването, от която той започва да тече? а)
б) Когато срокът се брои в дни, посоченият брой дни календарни дни ли включва или само работни дни? б)
в) Кога този срок се брои в месеци или години? Кога изтичат тези срокове? в)
6. Ако срокът изтича в събота, неделя, неработен ден или на официален празник, той удължава ли се до следващия работен ден? Прилага ли се това удължаване дори когато въпросният срок има за начален момент бъдещо събитие? 6.
7. Когато искът е предявен пред съдебен орган със седалище на основната територия на държава-членка (за държавите-членки, които са съставени от териториални единици освен метрополията или имат географски обособени териториални единици), удължават ли се сроковете за лица, които живеят/пребивават в някоя от тези териториални единици, или за лица, които живеят/пребивават в чужбина? Ако е така, с колко? 7.
8. Обратно, когато искът е предявен пред съдебен орган със седалище в някоя от тези териториални единици, географски обособени от основната територия, удължават ли се сроковете за лицата, които не живеят/пребивават в тях или за лицата, които живеят/пребивават в чужбина? 8.
9. Съществуват ли специални срокове за обжалване по определени граждански производства? 9.
10. Могат ли съдилищата, при спешни случаи или по друга причина, да съкратят сроковете за явяване или да определят специална дата за явяване? Обратно, могат ли тези срокове да бъдат удължавани? 10.
11. Когато даден акт има за адресат страна по делото, която пребивава на място, където тя би се ползвала от удължаване на срока, и бъде връчен на място, където лицата, които пребивават там, не се ползват от такова удължаване, това лице губи ли правото си да се ползва от този срок? 11.
12. Какви са санкциите в случай на неспазване на сроковете? 12.
13. При изтичане на срока с какви правни средства за защита разполагат неизправните страни? 13.

 

1. Различни видове срокове, които се прилагат съгласно различните гражданскоправни процесуални норми.

Напр. процесуални срокове, давностни или преклузивни срокове, законови срокове и др.

В полските граждански производства се признават следните срокове:

  1. за процесуални действия на страните:
    1. законови
    2. съдебни
    3. договорни
  2. за процесуални действия на съда:
    1. инструктивни

Крайните/преклузивните срокове включват: законови срокове и съдебни срокове.

1а) Законови срокове

Законът предвижда преклузивни срокове (т.е. неспазването им прави процесуалното действие недействително). Тези срокове не могат да се удължават или съкращават от съдилищата. Законовите срокове започват да текат от определен от закона начален момент.

По-специално законовите срокове включват:

  • срокове ad quem - когато действието трябва да бъде извършено преди изтичането на срока
  • срокове post quem - когато действието може да бъде извършено и след изтичането на срока.

Законовите срокове включват срокове за упражняване на средства за защита, например срокове за обжалване.

НагореНагоре

1б) Съдебни срокове

Също преклузивни срокове, но определени от съда или съдията. Съдебните срокове могат да се удължават или съкращават, но само по уважителна причина и вследствие на искане, представено преди изтичането на срока, дори и без изслушване на противната страна.

Тези срокове започват да текат от обявяването на решение или постановление по този повод, или, ако кодексът предвижда служебно връчване, от връчването на това решение или постановление.

Съдебните срокове включват срок за отстраняване на невъзможността за явяване пред съд или на пречките лицето да бъде страна по делото или срок за допълване на жалбата.

Съдът е задължен да следи служебно за спазването на законовите срокове и съдебните срокове.

1в) Договорни срокове

Те се определят от страните по делото в споразумение за възобновяване на производството, прекъснато по тяхно общо искане.

2. Инструктивни срокове

Това са срокове за действия от страна на съда, за да гарантира ефективната работа по граждански дела на своите органи. Неспазването на тези срокове от съда не дава право на страните да оспорват действията му.

НагореНагоре

Съгласно полския Граждански процесуален кодекс (за краткост ГПК) задължителните процесуални срокове, определени за упражняване на средствата за защита, зависят от вида на съответното съдебно решение (съдебно решение, решение по същество при безспорни производства, неприсъствено съдебно решение, платежно нареждане в дела за заповед за плащане, платежно нареждане в дела за издаване на изпълнителен лист и решение). Предвидени са по-специално следните законови срокове:

  • съдебни решения и решения по същество при безспорни производства (член 328 и член 369 от ГПК):

Мотивите за съдебното решение се изготвят по искане на страна, подадено в срок от една седмица от обявяването на съдебното решение, или, ако страната не се представлява от адвокат, юрисконсулт или патентен агент или не е присъствала на обявяването на съдебното решение, поради това, че е била лишена от свобода, от датата, на която е връчено съдебното решение.

НагореНагоре

Жалбите трябва да се подадат в съда, който е издал обжалваното съдебно решение, в срок от две седмици от датата, на която мотивираното съдебно решение е връчено на жалбоподателя. Ако страната не е поискала мотивите за съдебното решение, тя може да подаде жалбата си в срок от 21 дни от датата, на която е обявено съдебното решение.

  • разпоредбите на член394, параграф 2 от ГПК:

Срокът за подаване на жалба е една седмица, считано от датата, на която е връчено решението, и, ако страната не е поискала в предписания срок издаденото в съдебно заседание решение да ѝ бъде връчено, от обявяването на решението.

  • съдебно решение, издадено в отсъствието на ответника (член 344 от ГПК):

Ответници, срещу които е издадено съдебно решение, могат да подадат възражение в срок от една седмица от датата, на която им е връчено съдебното решение.

НагореНагоре

  • съдебно решение, издадено в отсъствието на ищеца (член 342 от ГПК):

Съдебно решение, издадено в отсъствието на ищеца, трябва да бъде мотивирано от съда, ако делото е прекратено изцяло или частично и ищецът е поискал такова мотивиране в срок от една седмица от датата, на която му е връчено съдебното решение, или, ако ищецът, който не е подал такава молба, го е обжалвал в предписания срок.

  • платежно нареждане в дела за издаване на изпълнителен лист (член 502 от ГПК):

С платежното нареждане на ответника се нарежда да плати целия размер на вземането, включително разноските, в срок от две седмици от датата на издаване на нареждането или да подаде възражение в съда в същия срок.

  • платежно нареждане в дела за издаване на заповед за плащане (член 491 от ГПК):

Когато издава заповед за плащане, съдът постановява, че в срок от две седмици от датата, на която е издадена заповедта, ответникът трябва да плати целия размер на вземането, включително разноските, или да обжалва в същия срок.

НагореНагоре

2. Списък на дните, които се считат за неработни съгласно Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 от 3 юни 1971 г.

Съгласно Закона за официалните празници от 18 януари 1951 г. следните дни са официални празници по закон:

  • всички недели (в съдебната практика се приема, че съботите не са официални празници по закон),
  • 1 януари — Нова година,
  • първият ден на Великден,
  • вторият ден на Великден,
  • 1 май — официален празник,
  • 3 май — национален празник 3 май,
  • първият ден на Петдесетница,
  • Тяло Христово (Corpus Christi),
  • 15 август — Успение Богородично,
  • 1 ноември — Вси светии,
  • 11 ноември — ден на националната независимост,
  • 25 декември — първият ден на Коледа,
  • 26 декември — вторият ден на Коледа,

Подвижните религиозни празници се падат на следните дати:

2006 г.

2007 г.

2008 г.

2009 г.

2010 г.

Първи ден на Великден

16.4

8.4

23.3

12.4

3.4

Втори ден на Великден

17.4

9.4

24.3

13.4

4.4

Първи ден на Петдесетница

4.6

27.5

11.5

31.5

23.5

Тяло Христово (Corpus Christi)

15.6

7.6

22.5

11.6

3.6

3. Какви са общите правила, приложими за сроковете за различните граждански производства?

Цитирайте позовавания на приложимото законодателство.

Краен срок (dies as quem) — по-точно посочен като моментът на изтичане на срока. Срокът не трябва да бъде посочен като определена дата, но трябва да бъде установен с оглед на събитие, което договарящите се страни са предвидили да се случи при възникването на дадено положение.

НагореНагоре

Процесуалните срокове се определят във времеви единици като дни, седмици, месеци, години.

Съгласно член 165 от ГПК разпоредбите на Гражданския кодекс (ГК) във връзка със сроковете се прилагат за начина за изчисляване на сроковете по граждански производства, ако закон, съдебно решение, решение на друг държавен орган или правна сделка предвижда срок, без да уточнява начина на изчисляване (член 110 от ГК). Предаването на процесуалния акт в полската публична пощенска служба е равностойно на подаването на процесуалния акт в съда. Същото важи и за процесуален акт, подаден от войник до военния щаб, от затворник — до администрацията на мястото за изтърпяване на наказание или от член на екипажа на полски морски плавателен съд — до капитана на кораба.

  • Член 111 от ГК: Срок, който се брои в дни, изтича в края на последния ден.
  • Член 112 от ГК: Срок, който се брои в седмици, месеци или години, изтича в края на деня, който отговаря по име или по дата на първия ден от срока, а ако в месеца няма такъв ден — в последния ден на този месец.
  • Член 113 от ГК: Ако даден срок се брои от началото, средата или края на месеца, те ще се разбират като първия, петнадесетия или последния ден на месеца. Срок от половин месец е равен на петнадесет дни.
  • Член 114 от ГК: Ако даден срок се брои в месеци или години и не се изисква той да е непрекъснат, един месец се брои като тридесет дни, а една година се брои като триста шестдесет и пет дни.
  • Член 115 от ГК: Ако краят на срока за извършване на дадено действие се пада в ден, който по закон е определен като официален празник, срокът изтича на следващия ден.

4. Когато дадено действие или формалност трябва да се извърши в определен срок, кога започва да тече този срок по отношение на действието или формалността — т.е. кой е началният момент, от който тече срокът („terminus a quo“)?

(Напр. датата на действието, на събитието, на решението или датата на връчване и/или съобщаване, от която тече срокът).

Член 111 от ГК: Ако началото на срок, който се брои в дни, е определено събитие, денят, в който то се случва, не се взема предвид при изчисляване на срока.

НагореНагоре

а) Възможно ли е начинът на предаване или връчване на документите (лично връчване чрез съдебен изпълнител или пощенска служба) да се отрази или да промени началния момент, от който тече срокът?

Съдът може да връчи документи по различни начини: по пощата, чрез съдебен изпълнител или служители на съда, както и чрез службата за съдебно връчване. Връчването на получателите може да стане и чрез предаване на процесуалния акт лично в службата на съда. Като правило обаче процесуалните актове се връчват по пощата (член 131 от ГПК). При условие, че връчването е осъществено правилно, всички тези начини са еднакво валидни и използването на кой да е от тях не влияе на сроковете.

Срокът е спазен, ако процесуалният акт, за който е определен срокът, е получен в съда в рамките на този срок, т.е. актът е предаден в деловодството на съда (като определяща е датата на клеймото) или е депозиран в полската публична пощенска служба.

НагореНагоре

В съдебната практика се приема, че датата на подаване на процесуален акт по телефона е датата на изпращане на телеграмата или, ако процесуалният акт е изпратен по факс, това е моментът, отбелязан на разписката за получаване в съда. По същия начин, датата на плащане на съдебната такса с банков превод, извършен от чуждестранна банка, е датата на получаване на платежното нареждане от националната банка, която служи като кореспондент на чуждестранната банка. Спазването на срока за извършване на действието се определя не от датата, на която процесуалният акт е изпратен от чужбина, а от датата, на която той е предаден на полска пощенска служба.

5. От кога започва да тече този срок:

а) Когато този срок се брои в дни, брои ли се действителната дата на действието, събитието, решението, връчването и/или съобщаването, от която той започва да тече?

Съгласно член 111 от ГК, ако началото на срок, който се брои в дни, е определено събитие, денят, в който то се случва, не се взема предвид при изчисляване на срока.

НагореНагоре

Началният момент на сроковете зависи ли по някакъв начин от получаването или узнаването на действието от получателя. Ако да, по какъв начин?

С подписа си получателят признава получаването на процесуалния акт и неговата дата. Ако получателят не може или не желае да направи това, лицето, което доставя акта, отбелязва датата на доставката и посочва защо липсва подпис. Лицето, което доставя акта, посочва начина на доставка върху обратната разписка и отбелязва датата на доставяне на процесуалния акт, като полага подписа си.

Приема се, че подписът на получателя потвърждава не само получаването на процесуалния акт, но и датата на получаване. Липсата на потвърждение на датата на доставка от получателя не прави доставката невалидна. За дата на доставката трябва да се счита датата, която е посочена на пощенското клеймо на доставящата пощенска служба. Липсата на подпис на получателя на процесуалния акт изисква лицето, което го доставя, да посочи причината, т.е. невъзможността или отказа да се положи подпис (освен случаите на доставка, предвидени от член 139, това може да се дължи на неспособност за писане, инвалидност, болест), и датата на доставката. Датата на тази доставка, при посочените в параграф 1 и частично в член 139, параграф 2 обстоятелства, е дата без правно действие. В такива случаи липсата на дата не прави доставката невалидна, тъй като за установяване на датата на доставката важи датата на пощенското клеймо.

НагореНагоре

Последиците от доставката се проявяват след получаване на процесуалния акт от получателя или ако доставката е извършена в съответствие с разпоредбите на кодекса и по начин, при който получателят е в състояние да се запознае със съдържанието на доставения процесуален акт. За целите на процесуалния срок е без значение дали получателят действително е прочел акта.

б) Когато срокът се брои в дни, посоченият брой дни календарни дни ли включва или само работни дни?

Например, ако едно лице трябва да извърши определено действие или му бъде връчен документ в понеделник, 4 април 2005 г., и от него се изисква да отговори в срок от 14 дни от връчването, означава ли това, че то трябва да отговори преди:

i) понеделник, 18 април (календарни дни), или

ii) петък, 22 април 2005 г. (работни дни)?

Сроковете, които се броят в дни, се броят като календарни дни, ако обаче краят на срока за извършване на дадено действие се пада в ден, който по закон е определен като официален празник, срокът изтича на следващия ден.

НагореНагоре

Предвид горното отговорът трябва да бъде даден в понеделник, 18 април. Ако 18 април е официален празник по закон, срокът изтича на 19 април.

в) Кога този срок се брои в месеци или години? Кога изтичат тези срокове?

Вж. точка 3: членове 112—115 от ГК.

Съществуват ли начални моменти на срокове, които се прилагат изключително или специално за определени граждански производства?

Началото на законовите срокове се определя в специалните разпоредби на закона, с които са установени тези срокове. Така могат да се приемат варианти, подобни на тези, прилагани за съдебните срокове, напр. по отношение на началото на срока за подаване на жалба, или те могат да бъдат напълно различни и да се основават на различни условия, напр. по отношение на срока за ново разглеждане на делото.

Изключението е установено в член 169, параграф 4 от ГПК, който предвижда, че една година след изтичане на срока, той може да се възстановява само в изключителни случаи.

НагореНагоре

6. Ако срокът изтича в събота, неделя, неработен ден или на официален празник, той удължава ли се до следващия работен ден? Прилага ли се това удължаване дори когато въпросният срок има за начален момент бъдещо събитие?

Вж. точка 3: член 115 от ГК.

7. Когато искът е предявен пред съдебен орган със седалище на основната територия на държава-членка (за държавите-членки, които са съставени от териториални единици освен метрополията или имат географски обособени териториални единици), удължават ли се сроковете за лица, които живеят/пребивават в някоя от тези териториални единици, или за лица, които живеят/пребивават в чужбина? Ако е така, с колко?

Не се прилага.

8. Обратно, когато искът е предявен пред съдебен орган със седалище в някоя от тези териториални единици, географски обособени от основната територия, удължават ли се сроковете за лицата, които не живеят/пребивават в тях или за лицата, които живеят/пребивават в чужбина?

Не се прилага.

НагореНагоре

9. Съществуват ли специални срокове за обжалване по определени граждански производства?

Не се прави разграничение между сроковете за обжалване на съдебно решение (или решение по същество при безспорни производства —член 518 от ГПК). Що се отнася до сроковете за обжалване и упражняване на други правни средства за защита, вж. точка 1.

В съкратени и безспорни производства за страната, която се е отказала от правото си да получи мотивите за съдебното решение, срокът за обжалване тече от датата, на която е обявено съдебното решение. Освен това, при съкратени производства, страната, присъствала на съдебното заседание, на което е обявено съдебното решение, след обявяването му може да се откаже да го обжалва чрез декларация, вписана в протокола. Ако всички страни, които имат право да обжалват, се откажат от това право, съдебното решение става окончателно (член 5058 и член 517 от ГПК).

10. Могат ли съдилищата, при спешни случаи или по друга причина, да съкратят сроковете за явяване или да определят специална дата за явяване? Обратно, могат ли тези срокове да бъдат удължавани?

Председателят на състава може по уважителни причини да удължи или да съкрати срока въз основа на подадена молба преди изтичането на срока, дори и без изслушване на противната страна. Съдията няма такова право по отношение на законовите срокове (член 166 от ГПК).

НагореНагоре

11. Когато даден акт има за адресат страна по делото, която пребивава на място, където тя би се ползвала от удължаване на срока, и бъде връчен на място, където лицата, които пребивават там, не се ползват от такова удължаване, това лице губи ли правото си да се ползва от този срок?

Не се прилага.

12. Какви са санкциите в случай на неспазване на сроковете?

Съгласно член 167 от ГПК процесуално действие, извършено от страна след изтичането на определения срок, е недействително. Този принцип се прилага както за законовите срокове, така и за съдебните срокове. Освен недействителността на процесуалното действие, което е автоматична последица от изтичането на срока, при изтичането на някои процесуални срокове може да има и други последици.

13. При изтичане на срока с какви правни средства за защита разполагат неизправните страни?

При изтичането на срока страната може да поиска да срокът да бъде възстановен или да подаде молба за ново разглеждане на делото.

НагореНагоре

Възстановяване на срока (членове 167—172 от ГПК):

Съгласно член 167 от ГПК, ако дадена страна не е извършила процесуално действие не по своя вина, то по нейна молба съдът възстановява срока. Това обаче не се допуска, ако неспазването на срока няма отрицателни процесуални последици за страната. Молбата с искане за възстановяване на срока трябва да се подаде до съда, в който е трябвало да се извърши действието, в срок от една седмица от момента, в който причината за неспазване на срока престане да съществува. Молбата трябва да посочва обстоятелствата, на които се основава искането. Когато подаде молбата си, страната трябва да извърши процесуалното действие. Една година след изтичане на срока, възстановяването му е възможно само в изключителни случаи (членове 168—169 от ГПК). Не се допуска възстановяване на срока за обжалване на съдебно решение за унищожаване на брака или за развод, или което установява нищожност на брака, ако едната или и двете страни са сключили нов брак, след като съдебното решение е станало окончателно (член 170 от ГПК). Подаването на молба за възстановяване на срока не спира производството по делото или изпълнението на съдебното решение. В зависимост от обстоятелствата обаче съдът може да отложи делото или изпълнението на решението. Ако молбата бъде удовлетворена, съдът може да разгледа делото незабавно (член 172 от ГПК).

НагореНагоре

Ново разглеждане на делото:

В предвидените от членове 399—4161 от ГПК случаи е възможно да се поиска ново разглеждане на дело, което е завършило с влязло в сила решение. Молбите за ново разглеждане на делото трябва да бъдат подадени в срок от 3 месеца, като този срок се брои от деня, в който страната е узнала за основанията за ново разглеждане, и, ако причината за новото разглеждане е недееспособност или липса на надлежно представителство, от деня, в който страната, нейният орган или законен представител узнае за решението.

След изтичането на пет години от влизането на съдебното решение в сила не може да се иска ново разглеждане на делото, освен в случаи, когато страната е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана.

Не се допуска молба за ново разглеждане на дело обаче по отношение на съдебни решения за унищожаване на брака или за развод или които установяват нищожност на брака, ако едната или и двете страни са сключили нов брак, след като съдебното решение е станало окончателно.

« Срокове на процедура - Обща информация | Полша - Обща информация »

НагореНагоре

Последна актуализация: 08-05-2009

 
  • Право на Общността
  • Международно право

  • Белгия
  • България
  • Чешка република
  • Дания
  • Германия
  • Естония
  • Ирландия
  • Гърция
  • Испания
  • Франция
  • Италия
  • Кипър
  • Латвия
  • Литва
  • Люксембург
  • Унгария
  • Малта
  • Холандия
  • Австрия
  • Полша
  • Португалия
  • Румъния
  • Словения
  • Словакия
  • Финландия
  • Швеция
  • Обединено кралство