Европейска комисия > ЕСМ > Служба за документи > България

Последна актуализация: 07-05-2009
Версия за печат Прибавете към предпочитани

Служба за документи - България

EJN logo

Тази страница вече не е актуална. В момента се работи по нейното актуализиране, след което тя ще бъде достъпна на Европейския портал за електронно правосъдие.


 

TABLE OF CONTENTS

1. ЗНАЧЕНИЕ НА ЮРИДИЧЕСКИЯ ТЕРМИН „ВРЪЧВАНЕ НА ДОКУМЕНТИ” ОТ ПРАКТИЧЕСКА ГЛЕДНА ТОЧКА? 1.
2. КОИ ДОКУМЕНТИ СЛЕДВА ДА БЪДАТ ВРЪЧВАНИ ОФИЦИАЛНО? 2.
3. КОЙ НОСИ ОТГОВОРНОСТ ЗА ВРЪЧВАНЕТО НА ЕДИН ДОКУМЕНТ? 3.
4. КАК НА ПРАКТИКА СЕ ВРЪЧВА В ОБЩИЯ СЛУЧАЙ ДОКУМЕНТА? 4.
5. КАКВО СЕ СЛУЧВА, КОГАТО В ИЗКЛЮЧИТЕЛНИ СЛУЧАИ ВРЪЧВАНЕТО НА ДОКУМЕНТИТЕ НА АДРЕСАТА Е НЕВЪЗМОЖНО (НАПР. ПОРАДИ НЕОТКРИВАНЕТО МУ В НЕГОВИЯ ДОМ)? 5.
6. СЪЩЕСТВУВА ЛИ НЯКАКВО ПИСМЕНО ДОКАЗАТЕЛСТВО, ЧЕ ДОКУМЕНТЪТ Е ВРЪЧЕН? 6.
7. КАКВО СЕ СЛУЧВА АКО АДРЕСАТЪТ НЕ ПОЛУЧИ ДОКУМЕНТА ИЛИ ВРЪЧВАНЕТО Е ИЗВЪРШЕНО В НАРУШЕНИЕ НА ЗАКОНА? 7.
8. ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ ЗАПЛАТИ ВРЪЧВАНЕТО НА ЕДИН ДОКУМЕНТ И, АКО Е ТАКА, КАКЪВ Е РАЗМЕРЪТ НА ПЛАЩАНЕТО? 8.

 

1. ЗНАЧЕНИЕ НА ЮРИДИЧЕСКИЯ ТЕРМИН „ВРЪЧВАНЕ НА ДОКУМЕНТИ” ОТ ПРАКТИЧЕСКА ГЛЕДНА ТОЧКА?

  • Връчването на документи в съдебния процес е способът, чрез който законодателят е уредил уведомяването на страните и другите участници в съдебния процес за актовете на съда, постановени в писмена форма.

    Посредством връчването се дава възможност на участниците в процеса да се запознаят с неговото движение своевременно и в съответствие със закона и по този начин се гарантира справедлив и равноправен съдебен процес.

  • Целта на връчването е получателят да бъде реално уведомен за висящия процес или поне в максимална степен да му бъде осигурена възможност за това. Именно за това същността на връчването на документите се състои в предоставяне на получателя на възможността да се запознае със съдържанието на съответните документи, а фактическото му запознаване зависи от неговото желание, от личния му избор.
  • Основната характеристика на връчването е, че връчителят трябва да удостовери момента и начина на връчване, както и идентичността на лицето, на което то се извършва, за ада може да се приеме, че връчването е редовно, с оглед спазване на съдебната сигурност.

2. КОИ ДОКУМЕНТИ СЛЕДВА ДА БЪДАТ ВРЪЧВАНИ ОФИЦИАЛНО?

Всички съдебни актове от значение за съдебния процес следва да бъдат връчени на страните в процеса и на третите лица, които имат интерес от неговия изход.

НагореНагоре

В частност, връчват се:

  1. Призовките за съдебните заседания - на участващите в процеса лица,
  2. Съдебните решения, определения и разпореждания - на страните в процеса и на третите лица, участващи в неговата съдебна фаза, както и на такива трети лица, за които съдът е предписал, че следва да изпълнят негово разпореждане,
  3. Молби и жалби на страните - на противната страна и на третите, заинтересовани от изхода на делото лица,
  4. Съобщения, изходящи от съда до страните в процеса,
  5. Всички други документи, когато законът предписва това - вкл. Връчване на държавни учреждения и органи, физически или юридически лица.

3. КОЙ НОСИ ОТГОВОРНОСТ ЗА ВРЪЧВАНЕТО НА ЕДИН ДОКУМЕНТ?

Съобразно действащия ГПК, лицата, които могат да връчват съобщения, призовки и книжа, визирани в чл. 42 ГПК, са следните:

  • служители на съда - призовкари,
  • пощенските служители - при връчване по пощата с препоръчана пратка с обратна разписка,
  • кметовете на съответните общини - при липса на съдебно учреждение в съответното населено място където се извършва връчването,
  • частните съдебни изпълнители - по разпореждане на съда на базата на изрично искане от страната, която в този случай поема и разноските по връчването.

4. КАК НА ПРАКТИКА СЕ ВРЪЧВА В ОБЩИЯ СЛУЧАЙ ДОКУМЕНТА?

На практика по-голямата част от призовките и съобщенията се връчват от служители на съда и от пощенски служител от съответната куриерска служба.

НагореНагоре

Съобразно чл. 43 ГПК начините на връчване са:

  1. лично,
  2. чрез друго лице,
  3. чрез залепване на уведомление - по постоянния или настоящия адрес на ответника,
  4. чрез обнародване в Държавен вестник,
  5. по отношение на свидетели, вещи лица или трети, неучаствуващи в делото лица - чрез съобщение в пощенската кутия или чрез залепване на уведомление.
Лично връчване: Извършва се на лицето на адреса, който е посочен по делото. Когато адресатът не е намерен на посочения адрес, съобщението се връчва на настоящия, а при липса на такъв - на постоянния /чл. 38 ГПК/.

Съобщението се връчва лично на адресата, като връчването на представител законът приравнява на личното връчване - чл. 45 ГПК.

Връчване чрез друго лице: извършва се когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата и когато това лице е съгласно да го приеме. Друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса, или е работник или служител или съответно работодател на адресата. Лицето, чрез което става връчването, се подписва в разписката със задължение на предаде призовката на адресата.

НагореНагоре

От кръга на другите лица, които могат да получат съобщението, съдът изключва тези, които са заинтересовани от изхода на делото или са изрично посочени в писмено изявление на адресата.

С получаване на съобщението от другото лице се смята че съобщението е връчено на адресата /чл. 46 ГПК/.

Връчване чрез залепване на уведомление: Според чл. 47 ГПК когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. В самото уведомление се посочва, че книжата могат да бъдат получени в двуседмичен срок от уведомлението. Когато ответникът не се яви да получи книжата, съдът указва на ищеца да представи справка за неговата адресна регистрация, освен когато страната е заминала за повече от един месец в чужбина, при които случаи е длъжна да посочи съдебен адресат /чл. 40, ал. ІІ ГПК и чл. 41, ал. І ГПК/ и тогава съобщението се прилага към делото. Ако посоченият адрес не съвпада с постоянния и настоящия адрес на страната, съдът разпорежда връчване на настоящия или постоянния адрес по посочената по-горе процедура. Когато се установи от връчителя, че ответникът не пребивава на посочения адрес, съдът указва на ищеца да представи справка за неговата адресна регистрация независимо от залепването на уведомление.

НагореНагоре

Съобщението се смята за своевременно връчено с изтичането на срока за получаването му. При установяване от страна на съдията за редовност на връчване на съобщението, той разпорежда то да се приложи към делото и назначава особен представител на ответника на разноски на ищеца.

По същия начин се връчва съобщение чрез залепване на уведомление и по отношение на подпомагаща страна.

По отношение на съобщение до свидетел или вещо лице, както и до трето неучаствуващо в делото лице съобщението се оставя в пощенската кутия, а когато до нея не е осигурен достъп се залепва уведомление.

5. КАКВО СЕ СЛУЧВА, КОГАТО В ИЗКЛЮЧИТЕЛНИ СЛУЧАИ ВРЪЧВАНЕТО НА ДОКУМЕНТИТЕ НА АДРЕСАТА Е НЕВЪЗМОЖНО (НАПР. ПОРАДИ НЕОТКРИВАНЕТО МУ В НЕГОВИЯ ДОМ)?

Връчване чрез публично обявление: връчването чрез публично обявление е уредено в чл. 48 ГПК.

Ако при завеждане на делото ответникът няма регистрация на постоянен или настоящ адрес, по искане на ищеца връчването се извършва чрез публикация в неофициалния раздел на Държавен вестник, направена най-малко един месец преди съдебното заседание. По този начин може да бъде разрешено връчването само ако ищецът удостовери чрез справка, че ответникът няма адресна регистрация и ищецът потвърди с декларация, че не му е известен адресът на ответника в чужбина. Ако въпреки публикацията ответникът не се яви в съда при разглеждане на делото, съдът му назначава особен представител на разноски на ищеца.

НагореНагоре

Място на връчване:

По отношение на физическите лица място на връчването е жилището, вилата, местослуженето, седалището, мястото на осъществяване на стопанска дейност или друго място, което се обитава от адресата, както и всяко друго място, на което адресатът може да бъде намерен /чл. 49 ГПК/.

По отношение на юридическите лица, както и по отношение на търговците мястото на връчване е последният вписан в съответния търговски регистър адрес. Ако те са напуснали адреса си и в регистъра не е вписан новият им адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се считат за редовно връчени. Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери никой съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. І ГПК. Второ уведомление не се залепва /чл. 50 ГПК/.

Начини на връчване:

  • лично връчване на лицето,
  • връчване на търговци и юридически лица - на всеки служител или работник, който е съгласен да приеме книжата, като специално се удостоверяват имената и длъжността на получателя,
  • специалните начини на връчване са описани по-горе - досежно юридическите лица,
  • връчване на адвокат: уредено е в чл. 51 ГПК - извършва се лично в неговата кантора или на всяко място, където той се намира по служба. Когато в адвокатската кантора не може да бъде намерено лице, което да получи съобщението, връчителят залепва уведомление по реда на чл. 47, ал. І ГПК. Второ уведомление не се залепва.,
  • връчване на държавни учреждения и общини: уредено е в чл. 52 ГПК - съобщенията се връчват на техен служител в работно време,
  • връчване на пребиваващи в страната чужденци - чл. 53 ГПК предвижда,, че връчването се извършва на адреса, заявен в съответните административни служби.

6. СЪЩЕСТВУВА ЛИ НЯКАКВО ПИСМЕНО ДОКАЗАТЕЛСТВО, ЧЕ ДОКУМЕНТЪТ Е ВРЪЧЕН?

За извършеното връчване се попълва разписка - формуляр от съответния служител, която служи като доказателство за уведомяването. Тази разписка следва да съдържа всички необходими реквизити, доказващи редовността на връчването. Те са:

НагореНагоре

  • името на лицето, на което е изпратено съобщението,
  • името на лицето, на което се връчва,
  • лицето, което осъществява връчването - служител на съда, пощенски служител - куриер, кмет или частен съдебен изпълнител.

Безспорно е, че в случай на връчване на друго лице, различно от адресата, винаги се посочва задължението му за предаване на съобщението.

Чл. 44 ГПК определя начините на удостоверяване на връчването и те са:

  • връчителят удостоверява с подписа си датата и начина на връчването, както и качеството на лицето, на което е връчено съответното съобщение,
  • отказът да се приеме съобщение се отбелязва в разписката и се удостоверява с подписа на връчителя. Този отказ не засяга редовността на връчването,
  • връчването по телефон и факс се удостоверява писмено от връчителя,
  • връчването с телеграма - с известие за доставяне,
  • връчването по телекс - с писмено потвърждение за изпратеното съобщение,
  • връчването по пощата - с обратна разписка,
  • връчването на електронен адрес - с копие от електронния запис за това.

Разписката за извършеното връчване следва да се приложи по делото веднага след нейното съставяне.

НагореНагоре

7. КАКВО СЕ СЛУЧВА АКО АДРЕСАТЪТ НЕ ПОЛУЧИ ДОКУМЕНТА ИЛИ ВРЪЧВАНЕТО Е ИЗВЪРШЕНО В НАРУШЕНИЕ НА ЗАКОНА?

В случаите когато адресатът не получи съобщението или то не му е връчено по съответния ред, предвиден в закона, това връчване не поражда никакви правни последици. В случай на нередовно призоваване за съдебното заседание на страна по делото, съобразно чл. 46 ГПК, заседанието следва да се отложи и да бъде извършено ново призоваване. Страната, обаче, може да се яви лично и устно или с писмена молба да заяви пред съда, че е уведомена за заседанието и желае делото да се гледа. В този случай призоваването се счита за редовно.

При наличие на редовно призоваване на страните, при отлагане на делото за доказателства, не следва да се извършва ново призоваване.

8. ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ ЗАПЛАТИ ВРЪЧВАНЕТО НА ЕДИН ДОКУМЕНТ И, АКО Е ТАКА, КАКЪВ Е РАЗМЕРЪТ НА ПЛАЩАНЕТО?

Държавните такси, събирани от съдилищата в Република България, за разглеждане на делото, включват и всички разходи по призоваването, когато то се извършва от служител на съда, от пощенски служител или от кмета на съответното населено място.

Когато по искане на страната съдът разпореди съобщенията да се връчат от частен съдебен изпълнител, тази страна поема разноските за извършеното връчване - чл. 42, ал. ІІ ГПК.

« Служба за документи - Обща информация | България - Обща информация »

НагореНагоре

Последна актуализация: 07-05-2009

 
  • Право на Общността
  • Международно право

  • Белгия
  • България
  • Чешка република
  • Дания
  • Германия
  • Естония
  • Ирландия
  • Гърция
  • Испания
  • Франция
  • Италия
  • Кипър
  • Латвия
  • Литва
  • Люксембург
  • Унгария
  • Малта
  • Холандия
  • Австрия
  • Полша
  • Португалия
  • Румъния
  • Словения
  • Словакия
  • Финландия
  • Швеция
  • Обединено кралство